искате ли

38 отговора 912 прегледа
#1

искате ли

да си видите бъдещето?...
И ако го видите и не ви хареса ,ще искате ли да го промените?

Аз никога не съм искала да зная бъдещето...
Нито съм искала да променям миналото...

Понякога искам да зная какво става в главите на хората..какви мисли имат...Щото е интересно...
Ама много интересно..Затова и питам...

( а ,да!..и защото имам малко свободно време.....Такова де...)

Отговор
в отговор на doktorka #2

Тцъ!

В никакъв случай. Аман от проблемите, създавани от "предсказаното" бъдеще!

На времето си отказах да ходя при Ванга. Тогавашното ми гадже беше ми уредило "аудиенция" с връзки.
Трябва да ходя до магазина. Жената забравила да купи кисело мляко.
Следва продължение...

Е, Начко го е казал вече.
По-хубаво си е, когато мечтаеш за сияйните далнини на своя живот. И се бориш, и не знаеш какво точно ще стане, а какво - не.

Пък и, погледнато от друг аспект, представяш ли си врачка, оракул, гадателка, провидец, предсказателка, който/която ще види бъдещето ти и ще ти каже: "Няма да завършиш и осми клас. Ще си беден, тъп и необразован. Няма да се задържиш и една година на всяко от работните си места. Ще имаш две присъди, три деца и четири развода. Ще имаш две лечения от алкохолизъм. Ще се лекуваш седем пъти от венерически заболявания и ще умреш на 37 г. от удар с нож при сбиване в кръчмата."

Хе-хе! ДГД* предсказателите!


_______________
* ДГД - да го духат (бел. авт.)**
** ПЛФ - Прощавайте лошия ми френски. (същият)

Бъдете високи!

Редактирано от ABe на

Отговор
в отговор на doktorka #3

Re: искате ли

Аз не искам. Няма да е интересно след това



И.Ш.
Отговор
в отговор на doktorka #4

Re: искате ли

Който си харесва настоящето...мисля , че не би се тревожил за бъдещето си..просто ще си го доживее
Аз също не искам да знам бъдещето си...а за второто .........понякога не е много трудно и да разбереш какво си мислят хората, толкова са прозрачни, при все им усилия да се прикриват

Суета на суетите, всичко е суета . И няма нищо ново под слънцето !
Отговор
в отговор на doktorka #5

Не.

И на мен няма да ми е интересно.
Къде е тръпката, изненадата, надеждата, вярата, борбата?...Да, може би ако имаше такава опция - човек да знае, че ще му се случи нещо лошо, той примерно би бил по-внимателен, усърден в някои отношения, би обръщал повече внимание на детайлите...но няма ли да е тъжно това в същността си?...

И не ми трябва да зная какво си мислят хората, дори понякога...Ако са ми приятели - разбирам какво е в главите им, защото ми го споделят или аз го усещам. Ако е нещо твърде лично, нека си остане тайна.
А в главите на другите - които не са ми близки - да става каквото ще.

Enjoy Life!

Отговор
в отговор на doktorka #6

Re: искате ли

Искам да задържа настоящето...

А желанието за надзъртане в бъдещето не определям само като проява на любопитство, а желание да можеш да реагираш адекватно в очакваната
ситуация. Но узнаването пък може да доведе до точно обратното поведение.


Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.
Отговор
в отговор на doktorka #7

Миналото е нещо

отлетяло и несъществуващо, освен в спомените ни, а бъдещето е нещо неясно и тайнствено, но също толкова несъществуващо, колкото и неопределено. А какво е настоящето? Приминаването на бъдещето в минало. Преливане от пусто в празно. Значи няма и настояще.

Не искам да знам бъдещето, искам да го създавам с двете си ръце. Поне моето и поне в частта му, която зависи от мен.

Относно промяната на миналото нещата са доста усукани. От модела за единственост на Вселената, където една промяна в миналото, като например настъпването на пеперуда в Мезозоя, води до колосални промени в настоящето. Хубава книжка по въпроса е "Краят на вечността" на Азимов. До модела за паралелност, където връщайки се в миналото пътника попада в съвсем същия, но на практика различен свят и не може да се върне обратно.

А за мислите... Не се тормозете от това, Милейди. В повечето хорски глави витае, за съжаление, пустотата.

Libertas inaestimabilis res est.
Отговор
в отговор на Remmius #8

Re: Миналото е нещо

Може ли внукът да се върне в миналото с машина на времето и да убие прадядо си?

Вечният въпрос за пътуването във времето.
Можело - ако се приеме, че съществуват паралелни светове...

Друг въпрос е, че по научните теории, с машина на времето не можеш да се върнеш по-назад от времето, когато е създадена. Демек - в праисторическо време например няма да правиш пакости като настъпване на гадинки.


Не държа на отговор, бърборя си...

Enjoy Life!

Отговор
в отговор на Remmius #9

Всъщност...

...сега се присетих още нещо.
И аз като теб, споделям идеята, че миналото е отминало и несъществуващо. И бъдещето също е нещо, което реално не съществува.
Днешният ден е вчерашното утре, демек. Или - утре никога не идва, защото, когато дойде, то вече е днес... И други такива дървени философствания...

Обачеееееееее........Така излиза, че твоите думи "Не искам да знам бъдещето, искам да го създавам с двете си ръце", всъщност трябвада се перефразират на: "Създавам миналото си с двете си ръце." Защото всичко онова, което създаваш - в сегашния момент, в следващия вече става минало...и тъй си създаваш едно, надявам се, приятно минало...

Или пък, онова, което създаваш сега, се надяваш да повлияе по някакъв определен начин на бъдещето ти, което така или иначе не съществува като такова, но ще се появи като едно настояще, евентуално ще се появи такова, каквото очакваш, доколкото зависи от теб...
Абе, объркана работа.... Затова гледам да си ценя настоящето...


Enjoy Life!

Отговор
в отговор на doktorka #10

Re: искате ли

Не бъдещето ме вълнува толкова, колкото настоящия момент - как да го направя неповторим, вълнуващ...

Отговор
в отговор на doktorka #11

Re: искате ли

Това е като да четеш интересен роман. Стигнеш до 50 страница и изведнаж любопитството почва да те чопли да видиш края. Аз казано честно го правя. Не се въздържам. Вярно е, че пропускам среща с доста от героите и случките, та после пак го карам под ред, за да хвана смисъла, ама пусто любопитство...

Отговор
в отговор на rina_ #12

Re: искате ли

Абсолютно съгласна с теб за прозрачността на хората. Често са от прозрачни по-прозрачни, въпреки отчаяните опити за камуфлаж.

Отговор
в отговор на doktorka #13

Не.

Обичам да изживявам настоящето, да го изцеждам като лимон до последната капка, да го пия на бавни глъдки като усещам стипцивия му вкус и да потръпвам от наслада

А, когато нещата не са толкова вкусни, то тогава се стягам, дишам равномерно и ги преживявам - няма мърдане - дупе знае 2 и 200

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
Отговор
в отговор на doktorka #14

Гледайте по-често...

скрита камера. Ходил съм при врачки. По съм склонен да вярвам на теорията за кармата. Един бъдещ проблем е заложен с няколко решения, в зависимост от решението което ще избереш се определя какво ще преживееш занапред.

Отговор
в отговор на doktorka #15

Re: искате ли

Няма да е интересно... Виж числата от тотото не бих отказал

Наздраве
Отговор
в отговор на Piqndurnik #16

И аз като теб:)

Не искам да знам. Какво е живот без неизвестности и предизвикателства? Нали това е каймакът ?

Като казах "каймак" и се сетих...Виж какво Пияндурник тази твоя наздравица в края на постингите ти цял ден ме навежда на мисълта за тънко нарязана красавичка и...още нещо

Отговор
в отговор на Kaлopинa #17

Ама моля ти се!

Какъв е тоя садизъм тук?!

"тънко нарязана красавичка "?!...



Enjoy Life!

Отговор
в отговор на Kaлopинa #18

Re: И аз като теб:)

Аз ракийката я мога и без салатка. Виж обратното хич не ми върви

Наздраве
Отговор
в отговор на doktorka #19

Re: искате ли

Сетих се и за "Понеделник започва в събота"

Наздраве
Отговор
в отговор на Free Soul #20

И ти ли?

Питаш ли ме мен? Цъл дън - мъка, мъкаааааааа

Ей сегинка мога да се изокам и азинкъ веkе:

НАЗДРАВЕ НАРОДЕ!

УСПЯХ ДА СЕ РЕГИСТРИРАМ

Отговор