Да споделя...

Нали съм си бременна и ме тресат едни хормони...

От доста скоро имам щастието или нещастието да пиша в клуба на бъдещите мами. Естествено е да се чувствам много щастлива за това, че стигнах до заветния клуб, но още по-естествено е да се чувствам малко чужда там. Защо ли? Ами от 9-10 месеца пиша тук, в това прекрасно, сплотено (ще ви кажа защо така мисля) и приятелско клубче. Познавам някои от момичетата на живо. Споделяхме един общ и много голям проблем, с който се сблъскваме в живота и вие сте единствените, от които получавах такова разбиране, от каквото имах нужда. Защото ЗНАЕТЕ как стоят нещата и дори мъжа ми (защото е мъж) не можеше да ми даде това разбиране и дори майка ми (защото ми е майка) не можеше да бъде обективна. Та така, за клубчето, мисля, че всички имат едно и също мнение. Ние сме повече от users в този клуб, ние сме приятели и дори когато има раздори, те са пак заради една и съща истинска цел.
В клуба на мамите е някакъв ад. Не знам заради хормоните на мамите или заради това, че са изнервени от бебетата си, или и аз не знам... Толкова много злоба няма на едно място. Не мога да ги разбера тези хора, те може би не осъзнават щастието, което са получили, за да имат деца. Или пък са забравили какво е да чакаш детето си толкова дълго. Направо ме е страх да пиша и затова пиша много рядко. Контактувам си най-вече с мами от моя месец на термина и то много внимателно. Може би мнозина от вас са се зачитали и там, така че едва ли ви казвам нещо ново. И какво правя - ами не спирам да влизам тук... Защото тук са ми приятелите. И тук се чувствам в "свои води".

Защо ви пиша това - за да ви кажа, че независимо от различията на характерите и мненията ни момичетата тук винаги ще бъдат свързани от общата цел, за която всяка се бори - не забравяйте това и останете хора. За да ви кажа, че по-добър психотерапевт от разбиращият приятел няма, дори и да е виртуален. За да ви кажа, че трябва да проявявате търпение за всичко - от това да имате бебе, до това да изслушаш другия внимателно. За да се радвате на това, което СЕГА имате. И НАЙ-ВАЖНОТО за да благодаря на всички, с които съм споделяла и които са ми давали сили и мъдри съвети.

Бъдете щастливи! Слънцето ще огрее навсякъде, бъдете сигурни!

Ад е там, от доста време!

Я кажи , намали ли работата, изморяваш ли се лесно?


[линк]

И аз имах щастието макар и за кратко време да посещавам клуба на Бъдещите майки ........................... Впечатлението ми е същото като твойто . Има много момичета там , който ми помогнаха и си ги обичам много ,но като цяло е гнездо на оси ........ или змии ако трябва да съм по-точна .
Тук си е много по-добре, аз поне се чуствам на място сред вас
За което ви и благодаря

И аз всеки път, когато влизам в "Бъдещи майки", влизам и тук.
Не мога да спра да се интересувам от това, което се случва с момичетата в този клуб. Въпреки че не познавам нито една от вас лично, с някои от момичетата се чувствам доста близка.
И мен ме дразнят дрязгите в "бъдещи майки", но нали знаете, всеки гледа от неговата камбанария. Та някои хора се вълнуват от дребни проблеми, други от по-големи. Не можем да ги виним за това, но ако продължаваме да обръщаме внимание на важните неща в живота , би било добре.
Стискам палци на всяка една от вас!

Аз пьк чета от време на време тук, а иначе сьм от "онзи" клуб.
Истина е че има конфликти, но има и прекрасни момичета които много помагат.

Истина е че човек като свикне в един клуб и познава хората му е трудно да започне да пише в друг и се плаши от това как ще бьде приет.

За себе си мога да кажа че избягвам кофликтите отдалечОт конфликти и спорове няма смисьл - важното е да си помагаме в трудни моменти.

Преди години аз бях тази която молеше наляво надясно за сьздаването на "Бьдещи маики" и много се радвам че тогава че админите го сьздадоха.

Не обрьщаите внимание на дразгите там (и тук ги има) Главното е че когато ни е трудно и никои не ни разбира и ние като вас тук отиваме в нашето клубче да се оплачем една на друга или да споделим нещо.


Пожелавам ви само приятни емоции и ви чакаме всички да доидете в другото клубче.



Serenity now Insanity later.

Ех, Бени, злоба и дразги ще има, и има , и в това клубче , и в съседното...
Знаеш ли- и аз влизам от много, много време тук, но само чета, да не би да подразня някого с присъствието си. И аз минах през АДА, докато постигна мечтата да стана МАЙКА. И точно това е причината поради която чувствам всяка една от вас много близка. Мили момичета бъдете много, много щастливи! Трудно извоюваната победа е още по-сладка
Вярвам, че слънцето ще огрее навсякъде!
С много обич и симпатия:doroty

Tova koeto si napisala e naistina prekrasno !
Blagodaria ti, che si namerila vreme da napishesh tezi mili slova koito naistina podeistvaha kato balsam na dushata mi.Az sym v chuzbina , dalech ot priatelite i lekaria na koito moga da se doveria, taka , che mi e oshte po-trudno i samotno.
Dano naistina shtastieto da se usmihne za vsichki nas.
Ne ni zabraviai i pishi !

Аз не съм усетила да има злоба в този клуб- дрязги да, но злоба- не.

Здравей, Албенади!
Напълно си права за клуба на бъдещите майки. Тук момичетата са толкова топли и отзивчиви, че в другия клуб се чувствам някак чужда.
Аз съм бременна вече в 5-та седмица. Вчера ходих на преглед и се видя в матката плодно сакче с диаметър 6 mm, но имам проблем с болките, които все още продължават /за тях писах в клуба и получих силна подкрепа от момичета, за което им благодаря от сърце/.
Мога ли да те питам, откъде взе тази лентичка с бебенцето, много ми хареса.
Лека бременност и много усмивки!
Поздрави на всички! Стискам палци заедно да се прехвърлим в другия клуб и да се появят много февруарски бебета!

Даа, за съжаление е така. Я да забременяваш да им станеш един модератор... ще настъпи мир и спокойствие :)

Иначе да, намалих работата. Искам неискам работя по-малко, защото съм адски разсеяна, непрекъснато ми се спи и не сечувствам много добре като цяло. Но иначе съм щастлива де. Много при това

Пожелавам ти същото щастие от сърце!!! И на Бери й писах - ще видите като забременеете как ще се оплаквате само :)))))

Да, действително има много момичета, който помагат. Аз лично съм получила покрепата на някои от тях, но като цяло я няма тази топла и приятелска атмосфера, която я има тук.

Може би просто така съм си свикнала... не знам. Но ето, че не съм единствената забременяла, която тайничко си чете и тук.

Така е! Човек се увлича и забравя за важните неща в този живот. Естествено е като си бременна да се притесняваш от всяко нещо, което се случва в организма ти, но там не са толкова приятели, колкото тук.

Преди време, мисля че в това клубче някой беше написал една много поучителна история. Ще се опитам да си я припомня. За един преподавател, който предава уроци на студентите си и един ден отишъл с един празен буркан. Напълнил го с камъни и попитал "пълен ли е?" и те казали "да", след това сложил малки къмъчета, които се наместили между големите и попитал "пълен ли е?" и те казали "да", след това сипал пясък, който се наместил между малките и големите камъни и попитал "пълен ли е буркана?" и студентите пак каза ли "да", след това взел чаша бира и я сипал в буркана и попитал "а сега пълен ли е". Всички се засмяли и го попитали за смисъла на това. И той им казал, че човек първо трябва да намира място за големите и важните неща в живота си, след това за по-малките, а дребните проблеми винаги ги има и винаги запълват останалото пространство. Тогава студентите го попитали за символът на бирата и той казал, че човек винаги трябва да намира време и за чаша бира (Съжалявам ако се повтарям и не съм го преразказала добре)
Това искам да кажа - човек не трябва да забравя важните неща.

Така е. Може би човек си свиква. Но все пак не можеш да отречеш, че там атмосферата е доста по-враждебна, отколкото тук

В часа по философия професорът застана на катедрата,
изпълнена с различни предмети и зачака студентите да
утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и
го напълни с топки за голф. Попита студентите дали
съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа
в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха
между топките за голф. И отново попита студентите дали
съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда.
Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още
веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с
единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и
изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното
пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да
ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот -
семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви,
страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако
загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви
ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -
работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко
останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма
да има място за камъчетата и топките за голф. Същото
се случва и с живота. Ако губите времето и енергията
си за дреболии, никога няма да имате място за нещата,
които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата,
които застрашават щастието ви.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се
намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата,
които наистина си заслужават. Подредете приоритетите
си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше
смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте.
Исках просто да ви покажа, че няма значение колко
пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."


[линк]

Ти пък си последния човек, който визирам в случая. Толкова готина тема си направила за декемврийките :) Ама обърни внимание и на други теми... вместо да си гледат бебешоците се занимават с глупости, просто нямам думи

Опасни за тези мами

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


[линк]

Хахаха ... не ме излагай така де. Нищо общо няма с това, което съм написала Ама общия смисъл си го спомням де :))))

Как ще ви забравя. Та аз непрекъснато вися тука

Не знам дали съм ти честитила за бремеността. Ако не съм - ЧЕСТИТО! Дано да ти е лека и щастлива беремността и да имаш хубаво и здраво бебче!

А за лентичката отиваш на [линк]. Там си изчисляваш термина и като го изчислиш ти се появява самата лентичка. Кликваш върху нея и си копираш url - то. Като го копираш трябва да преставлява нещо такова [линк]. НО! след +2 в края на реда трябва да сложиш .jpg или да се получи нещо такова [линк] (това е кода на моята лентичка)
Този ред си го слагаш в профила като от начало пишеш [image] , а в края [/image]. Това е. Надявам се да съм ти го обяснила човешки