Виждам
8 отговора
324 прегледа
Виждам
- Слушай... –започнах
- Посвири ми на нещо, прегракна тя -посвири ми на дъжд
Лилията размаха ръце, и квадратните бучки в чашата и задрънчаха. Често го правеше – имам предвид да размахва неопределено ръце. Харесваше ми.
- Добре, -казах и – Слушай сега. –пресегнах се и отворих прозореца.
Капките побързаха да накацат по лицето и, приличаха ми на малки кристални мухи. Поглеждаха ме, и веднага побягваха надолу – лицето ми не беше приятна гледка, наистина
- Трябва да престанеш да поркаш, -казах го, но не го мислех
- Млъкни, по дяволите... сипи ми.
И двамата бяхме ужасни. Гонеха ни отвсякъде където сядахме да пием, затова започнахме да си стоим у дома. Лилията беше алкохоличка. Избягала преди два месеца от болницата където я пратили мъжът и децата и. И аз бях алкохолик, но слава богу нямах близки които така добре да се грижат за мен.
Една сутрин отворих капаците на кървясалите си прозорци, и тя беше до мен. Не помнех как и къде сме се запознали. Тя също, и това беше добре.
- Виждам. –процеди тя. – Виждам издутите облаци които се спускат и повръщат над града...
- Виждам –отвърнах. – виждам как слънцето си почива край някакви въшлясали бушмени на брега на морето, седнали в кръг...
- Виждам. –каза Лилията. –Виждам как сенките настървено хапят хората по улицата. Виждам ноща която се спуска. Виждам едни твои приятели...
- Виждам. –казах. -Виждам че и те отиват по дяволите. Виждам магазина от който пазарувахме, и припрените домакини вътре. Виждам мечтите им, подредени по рафтовете...
- Не бъди толкова романтичен, по дяволите. Дразниш ме когато отплесваш в тази посока.
- Знам.
- Тогава се постарай наистина да виждаш, а не само да гледаш.
Лилията беше моят гуру.
- Виждам – каза – Виждам метрото с ожулен корем. Виждам червата му, разпилени в депото...
- Виждам –отвърнах. –Виждам лицето му покрито с ръждясала кръв. Виждам механика който го оперира, пиян в един апартамент под наем, по жълт и от този...
- Виждам. –каза Лилията. –Виждам разкъсаните струни, увиснали от гърлото на един черен музикант. Виждам кухненският нож в треперещата ръка на жена му...
- Виждам –отвърнах. –Виждам мухите които се чукат като за последно на масата им. Виждам недокоснатата вечеря, и хазяинът който тропа на вратата им...
Навън се беше стъмнило. Уличните лампи осветяваха капките по лицето на Лилията. Бяха малки и невероятно красиви, но сякаш имаха заострени ръбове. Чудех се как не са я порязали досега. Повече не можех да издържам. Станах и затворих прозореца. Когато се обърнах нея я нямаше.
Поседях малко така. После седнах на дивана и си налях. Докато заспивах усещах как дъхът и се блъска в затворения прозорец.
- Посвири ми на нещо, прегракна тя -посвири ми на дъжд
Лилията размаха ръце, и квадратните бучки в чашата и задрънчаха. Често го правеше – имам предвид да размахва неопределено ръце. Харесваше ми.
- Добре, -казах и – Слушай сега. –пресегнах се и отворих прозореца.
Капките побързаха да накацат по лицето и, приличаха ми на малки кристални мухи. Поглеждаха ме, и веднага побягваха надолу – лицето ми не беше приятна гледка, наистина
- Трябва да престанеш да поркаш, -казах го, но не го мислех
- Млъкни, по дяволите... сипи ми.
И двамата бяхме ужасни. Гонеха ни отвсякъде където сядахме да пием, затова започнахме да си стоим у дома. Лилията беше алкохоличка. Избягала преди два месеца от болницата където я пратили мъжът и децата и. И аз бях алкохолик, но слава богу нямах близки които така добре да се грижат за мен.
Една сутрин отворих капаците на кървясалите си прозорци, и тя беше до мен. Не помнех как и къде сме се запознали. Тя също, и това беше добре.
- Виждам. –процеди тя. – Виждам издутите облаци които се спускат и повръщат над града...
- Виждам –отвърнах. – виждам как слънцето си почива край някакви въшлясали бушмени на брега на морето, седнали в кръг...
- Виждам. –каза Лилията. –Виждам как сенките настървено хапят хората по улицата. Виждам ноща която се спуска. Виждам едни твои приятели...
- Виждам. –казах. -Виждам че и те отиват по дяволите. Виждам магазина от който пазарувахме, и припрените домакини вътре. Виждам мечтите им, подредени по рафтовете...
- Не бъди толкова романтичен, по дяволите. Дразниш ме когато отплесваш в тази посока.
- Знам.
- Тогава се постарай наистина да виждаш, а не само да гледаш.
Лилията беше моят гуру.
- Виждам – каза – Виждам метрото с ожулен корем. Виждам червата му, разпилени в депото...
- Виждам –отвърнах. –Виждам лицето му покрито с ръждясала кръв. Виждам механика който го оперира, пиян в един апартамент под наем, по жълт и от този...
- Виждам. –каза Лилията. –Виждам разкъсаните струни, увиснали от гърлото на един черен музикант. Виждам кухненският нож в треперещата ръка на жена му...
- Виждам –отвърнах. –Виждам мухите които се чукат като за последно на масата им. Виждам недокоснатата вечеря, и хазяинът който тропа на вратата им...
Навън се беше стъмнило. Уличните лампи осветяваха капките по лицето на Лилията. Бяха малки и невероятно красиви, но сякаш имаха заострени ръбове. Чудех се как не са я порязали досега. Повече не можех да издържам. Станах и затворих прозореца. Когато се обърнах нея я нямаше.
Поседях малко така. После седнах на дивана и си налях. Докато заспивах усещах как дъхът и се блъска в затворения прозорец.
в отговор на Rogger Dojh
#4
Re: ооооооооооооо
еми значи аз съм глупак (и преди си знаех)защот ми хареса. :-))
