Болката

ми пречи да бъда себе си Как да я изживея без да ме узурпира цялата?

Какво е породило болката? И как се характеризира тя?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Предполагам задачата щеше да е по-лесно решима, ако причината беше само една, но при мен се получи така, че за един период от време, целия ми живот започна да се обръща на 180(семейство пред разпад/просто любовта си отиде, въпреки всичко хубаво и всичките ми опити да променя нещо/, загуба на възможност за практикуване на любимата професия, липса на работа и финансова независимост, загуба на близък приятел, неосъществена любов), а в опитите си да спра това удрях многократно на камък. Но вече се задъхвам, не ми достигат сили да се боря срещу това, а за да продължа напред ми трябва поне да съм себе си - да мога да се възползвам от пълния си потенциал. Но болката така ме узурпира, че не съм аз и това прави излизането ми от ямата в която съм попаднала още по-трудно. Ясно е че трябва да я изживея, но как да избегна това обсебване?
Инач, мисля че всички изброени причини се обединяват освен от чувството на загуба и от една дълбока неудовлетвореност, за съжаление във всички основни сфери на живота

Според някой мързела движи прогреса, според мен грешките и проблемите.Трябва да се радваш на секи един проблем изправил се на пътя ти защото неговото преодоляване ще те издигне на по-високо ниво и ще те направи по-добър човек, пък за да ги преодолееш ти трябва единствено вяра в успеха и нужда:)

Бъди жадна

xxx

Отиди на църква и се помоли. Поседи там около 30-40 мин. Мисли си хубави работи. Избери си време когато няма много хора.
Хубавите работи ще дойдат също толкова неочаквано, клокото и онези гадости които са ти се случили.

Тео

И аз вярвам че най-ценното което имаме, и което никой не може да ни отнеме, и за което сме тук всъщност.. е собственото ни развитие
И определено "дръпнах" доста напред от това което се случи, но чувствам належаща нужда от почивка - там е проблема

Даа, това трябва да го направя, мерси Не знам след колко време ще дойдат хубавите работи(защото те наистина винаги идват, но без гаранция кога), но със сигурност ще събера нови сили за поне известно време

Най-хубавият ден? Днешният.
Най-голямата спънка? Страхът.
Най-лесното нещо? Да се заблудиш.
Най-голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най-хубавото развлечение? Работата.
Най-лошото поражение? Отчаянието.
Най-добрите учители? Децата.
Най-първа необходимост? Общуването.
Най-голямото щастие? Да бъдеш полезен.
Най-голямата тайна? Смъртта.
Най-неприятният недостатък? Лошото настроение...
Най-опасният човек? Лъжецът.
Най-коварното чувство? Ненавистта.
Най-красивият подарък? Прошката.
Най-необходимото? Домашното огнище.
Най-краткият път? Правилният.
Най-приятното усещане? Вътрешният мир.
Най-добрата защита? Усмивката.
Най-доброто лекарство? Оптимизмът.
Най-доброто удоволствие? Стремежът.
Най-мощната сила на света? Вярата.
Най-стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.

Във всеки един момент от живота ни, spell, ни се редуват моменти, в които животът ни поваля, но и в които ние въпреки това се изправяме. Многократно съм казвала, че се иска много повече сила да се изправиш и да продължиш напред, отколкото никога (?) да не позволяваш нищо да те повали.
А човек може да постигне всичко в живота си, стига да го иска. НАИСТИНА да го иска. Т.е. направи това, което мислиш, че не можеш...а ти си започнал, доколкото разбирам от думите ти, да превъзмогваш болката си...
Но и за това ще трябва време...

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Мило, понякога ей така както си седиш и вземеш, че ме възхитиш.

Болката е част от теб.
Тя не ти пречи да бъдеш себе си, тя е тебе си и пречупва всичко останало.
Защо да приемаме само подемите и да отхвърляме спадовете?
Трябва ли да се противим на спадовете?
Така отхвърляме цяла една огромна част от себе си.
Всичко е един непрестанен метаболизъм.
На някой тук бях дала един пример...по съвсем друг повод, че и на мен така ми се иска да мога, а още не съм се научила...
Как малко дете си играе с конструктор. Необезпокоявано от възрастните, независимо от тях, невлияещо се от нищо....
Строи, разпилява и разрушава и пак строи.

Знам , че опитвайки се да избягаш от това, можеш да стигнеш много далеч.
Но се сещам за една поговорка.
"Колкото и далеч да отплаваме, хоризонтът остава един и същ".

Баси...
Ако не беше толкова лаконично, щях да помисля, че го е писал ПЪТник.

Безнадеждна работа...

Кекерица квака из папура (ти прочете мойта сигнатура).

благодаря Алегро, много си мил/а

Разбирам ценността на спадовете
Проблемът ми беше пречупването което спомена - наистина е твърде силно понякога - до такава степен ме изкривява че все едно не съм аз и не мога да функционирам почти, направо излизам извън релси И исках да питам има ли някакъв психологически метод конкретно за това

...Съжалявам, може и да прозвучи много жестоко, но моят опит ме е научил само на едно: Болката не си отива, като се опитваш да й избягаш. Болката си отива, като се изболи. Затова ти трябва сила, смелост и търпенье. Болката също е учител, ако се вслушаш в нея, можеш много да израснеш. Не знам... При мен така се случи. Оказа се, че не бях преболедувала нещо, случило се преди повече от 25 години. Нещо си друго (преди около година) ме върна към първото. Разбрах, че не съм се справила с тази тъга и реших да се разправя с всичко това, но не както винаги, пращайки го зад "жалузите", ами просто се отдадох на тъгата... Цели седмици ходех като облъчена и почти постоянно плачех, "хващаше" ме навсякъде - на улици, на автогари, в кафенета, но стиснах зъби и го оставих да се изтече. Сега вече знам, че съм нов човек.
Виж, това е само автобиографичният момент за това, което ти казах, не те съветвам нищо, то защитните механизми са за това - да ни помагат да се справим с нещо, с което в момента не можем.
Кураж!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

о аз доста дълго време плаках - в банята, в стаята, на улицата, в рейса, навсякъде. твърде дълго време странях от хора и бях затворена в себе си, отдавах се на болката, но тя не мина, защото изскачаха един след друг нови и нови проблеми и все големички. в края на краищата реших че ако сама не си помогна и Господ няма да ми помогне и за да излеза поне с едния крак от това положение трябва да свърша не малко конкретни неща, а болката ме изконсумирва почти изцяло и не мога да бъда ефективна въобще. а как да си реша проблемите, ако не ми достига енергия за това?!

Наистина не зная какво да ти кажа в този случай... Знам със сигурност, че ти е нужна огромна емоционална подкрепа, в това отношение Тейчо е безумно прав...
Във всеки по-комплициран проблем може да бъде даден съветът да се прибегне до услугите на добър психотерапевт, но по-важното е дали този съвет може да бъде последван
Стискам палци!
Вей

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

и до услугите на психиатър бих прибегнала, ако смятах че ще има полза. преди да елиминирам всички провокиращи фактори и да сложа поне една част от живота си в ред, едва ли каквото и да било лечение може да има ефект.

мерси Вей!

Би могло, но както разбирам, проблемът е психологичен (може и да греша, като такъв го възприемам обаче), което предопределя в някаква степен и подхода за решаването му (говоря за психотерапия)... Психиатър (който и да е) не съм сигурна дали би бил най-добрия вариант в случая, но познавам двамина такива, които работят и като психотерапевти, единият е д-р Владимир Бостанджиев (частно и скъпо, но изключително професионално, краткосрочна психотерапия), другата е малко по-малко известна, работи в 17 ДКЦ, д-р Антоанета Дончева (сключила е договор със НЗОК)
Моля

ПП Ако си от София, Тони Дончева може да ти даде най-обикновен талон за дневния стационар на МА, където работи д-р Вл. Бостанджиев и така да заобиколиш заплащането, дават си там и болнични, работи се в групи и е силно препоръчително (поне за мен).

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

ама аз се пошегувах
между другото, и двамата ги познавам, прекрасни специалисти са, но не мисля че това би ми помогнало...за съжаление

Би могла да опиташ В най-лошия случай ще излезеш права, не би ти навредило, но пък и процентът да си в грешка не е за пренебрегване.
Както и да е, няма да те сугестирам, решаваш и избираш ти!
Наслука!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."