Бременност, бебе и куче.

Здравейте, за първи път се престрашавам да пиша в този клуб, макар че често чета тук.
Бременна съм, в 12 г.с.Имаме обаче един проблем.Имаме куче. Да не ви казвам близки и роднини как ни пеят да се оттървем от него че било вредно за бебето.
Консултирах се с лекари и лошото е че и те ми препоръчват да махнем кучето.Консултирах се и с ветеренар той пък ми казва,че ако кучето е ваксинирано, обезпаразитено и здраво не е проблем да си имаме и бебе и куче.
Някоя от вас имала ли е подобен проблем и как се е справила?

Мълчах си, понеже все се обаждам, като се стигне до подобен въпрос, ама ти гледам темичката, една такава самотна, без отговори и, няма как, пак ще се включа.
От седем години си имам куче и котка, от три - още едно куче (живее на двора, но се разхожда и храни по два пъти дневно), а от 10 месеца - дъщеричка. НИКОГА, не съм си и помисляла да си махна животните, понеже чакам дете! Напротив, смятам, че дете, растящо без животно, е по-самотно и нещастно, от дете с четирикраки приятелчета!!! Животните ми се ваксинират и обезпаразитяват своевременно, а щерка ми е много щастлива - те са й любимите играчки. Като ги види, просто крещи от кеф.
Обичам дъщеря си повече от всичко и не бих направила нищо, което смятам, че я застрашава по някакъв начин.
Решението е твое, разбира се, но лично аз не виждам никакво противоречие в това да се гледа бебе и куче. Колкото до близките и роднините, то ако сега им позволяваш да ти казват какво да правиш, какво остава като се роди бебето...

Аз абсолютно споделям мнението ти. Ние също имаме куче и аз бях изправена пред проблема - на всички постоянно да обяснявам, че ако животното се обезпаразитява и ваксинира няма абсолютно никакъв проблем, а и честно казано неможех да се разделя и с кучето, което с толкова любов сме отгледали и ни е толкова верно и предано. Моя гинеколог също ми каза, че дъщеря му гледа бебе и куче и че няма проблем и аз тогава съвсем се успокоих, а и наистина за децата са голяма радост и помощ за развитие. Сблъсквала съм се и с по-гаднички случаи, когато бях родила вече и излизах с детето на площадката до блока и разни други майки забранявах на децата си да пипат играчките на дъщеря ми, защото може кучето да ги е близало Тогава ми беше адски обидно и мъчно, защото го приемах като лична обида, но после както каза една друга майка "Погледни ги те колко мърляво изглеждат" и тогава се засягай и наистина като им видях кирливите колички, мазните коси и т.н. се успокоих Пиша ти всичко това, за да ти кажа, че мнения и виждания всякакви. Ти трябва да си решиш, защото наистина с куче чистенето е 1000 кратно повече /поне при мен/, особено детето като пролази съм пускала прахосмукачка и съм минавала с парцал и по три пъти на ден!!!!!
Желая ти лека бременост!

[линк]

И аз съм "ЗА" кучетоЕдинствения минус е,че ще падне едно чистене....Ама като си организираш нещата,няма да ти е проблем
Успех и леко бременеене

Махни кучето единствено, ако детето ти, живот и здраве да се роди, прояви алергия. Ти явно не си алергична, радвай се на любимчето си!

I only work to enjoy when I am not working.

Ти си решаващия фактор.
Ако на теб не ти тежи гледането на дете и куче, няма проблем.
Естествено, че ще ваксинираш и обезпаразитяваш кучето редовно и толкоз.

Аз имам куче от преди да забременея с първото дете. И на мен никога не ми е минавало през ум да го изхвърля. Е, ограничих му достъпа до определени места, но си гледам кучето и до ден днешен с двете деца.

Когато забременях с дъщеря ми попитах лекарката да махна ли кучето и тя отговори "Ако не ви се гледа куче - махнете го. Иначе няма нужда". Точно това и исках да чуя тогава.

За котките имам по-особено мнение. Но кучето не е проблем според мен.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Имам най-хубавото кокерче на света. Гледаме го от почти 3 години, но има толкова косми, колкото не можеш да си представиш... Много си го обичам, но мисля да го махна. Слава богу, че свекърва ми е навита да го гледа поне за две-три години, докато поотрасне детенцето, но определено не съм навита да гледам и бебето и кучето заедно. Просто е адски много чистене...
А по отношение на съвместимост - доктора ми каза, че няма проблем да се гледат заедно, стига кучето да е чисто и ваксинирано.

Аз съм в 9-та седмица, имаме куче и за мен е напълно немислимо да се разделим с него. Изобщо не го смятам за "проблем", а за чудесно другарче и съм сигурна, че ще бъде такова и на бебо. Имам приятели, които отглеждат бебета с кучета, не са имали никакви проблеми. Не знам ти какви доктори си питала, но четиримата, с които аз съм говорила по въпроса (хуманни, не ветеринарни) са на едно мнение - съжителството на дете и куче не само не е вредно, а е полезно. Спазването на необходимата хигиена и ваксинирането+обезпаразитяване на кучо се подразбират.
Не се поддавай на роднински натиск, ние сме с теб!

Аз имам куче и бебе (е, вече не е съвсем бебе )
Първоначално мислехме да дадем кучето да го гледа някой за 1 г., но не намерих човек, дето ще го гледа толкова добре колкото ние. Остана си с нас. Трябва да ти кажа, че проблема не е когато бебето е малко, защото кучето няма контакт с бебето. Когато започне да пълзи тогава вече хигиената трябва наистина да е на ниво. Аз мия пода с белина. Амо това е! Не изоставяй животинчето си. Ето ги и моите бебе Александра и домашен любимец Норд

виждам, че момичетата доста са те окуражили по отношение на животинчето, редно , особено предвид че сте гледали гадинката известно време. Искам само да споделя моят опит. Имам си куче, басет, обожавам го, мило и проблемно животно. Взехме го докато бях бременна, така че той е с около годинка по-голям от малката, тя сега е на 3.
такааа, доста неща не предвидих обаче, най-важното е че малката май се оказа алергична, това го откриха преди няколко месеца, голям проблем, чистенето е направо ужасяващо и скапващо, всеки ден, всички повърхности, подове, мебели и пр. се изтриват. Проблем номер две е, че ми е жал да оставям кучето само като излизам с детето, а двамата са луда комбинация, там където си играе детето, кучето трябва да е вързано и мирно, а където иска да е кучето - детето пък не му е интересно, много е изморително особено след тежък работен ден, двамата в парка ме довършват.
Иначе плюсовете са ясни за всеки, който има куче, те се разбират прекрасно, играят си и т.н., но натоварването за мен е двойно, не че нямам кой да ми помага, но се получава че вечрените разходки са мои.

По-страшна е разбира се алергията .. август ще се реши окончателно съвместими ли са или никак няма да стане да живеят заедно

Ако сега бих могла да избирам, бих взела кучето когато малката стане на 5-6 годинки, в моя вариант това би било най-добре.
Прецени внимателно натоварването си.

с 4 кучета в момента, и цял живот съм гледала кучета.
децата дойдоха, така да се каже, след кучетата.
засега са живи и неоскубани кучетата, а детето не си представям какво би правило, ако си нямаше топка за мачкане

Дъщеря ми е 7-ми месец бременна,ние имаме две кучета от години,а последното нещо което тя си купи преди месец е зайче.Засега едното куче(питбула) още си спи при нея на леглото,но като роди ще трябва да спи в друга стая.Решили сме да ограничиме само влизането на кучетата в стаята където ще спи бебо и то защото едното е питбул и пази всеки който е легнал и така няма да ни позволява да се доближиме до бебето.А иначе наистина е яко чистене и то заради смяната на козината ,а пък двете кучета си я сменят по различно време и прахосмукачката е все в действие.А след нея се минава винаги с Доместос и парцал.

''Човекът е мислеща грешка"Мисли.."

Каква порода е кучето - много голямо и агресивно ли е, космато ли е, поддържате ли му добра хигиена и здраво ли е? Ти обичаш ли го или те дразни? Аз например имам кокер-шпаньол, добра и гальовна кучка е, не е ухапвала никого до този момент, здрава е, но има косми, уви!, като всяко куче де, разходките с нея започнаха да ми тежат, както и някои нейни диви реакции ме изнервят вече, аз съм в 31-ва г.с., демек в края на седмия месец, и от вчера я пратихме на селото на мъжа ми в Трънско при баба му и дядо му, които много я обичат и към които и Меги /кучето ми/ също е много привързана... Та така ние си разрешихме проблема. Чак октомври кучката се връща от селото заедно с бабата и дядото, бебчо ще е вече на 3 месеца, ще се запознаят с кучето, дано се обикнат, но поне докато детето стане на 1 годинка, кучето ще живее в другата стая, а не в нашата на мен, мъжа ми и бебето... Иначе моят съвет към теб е, ако го разхождаш и то много се дърпа, както беше при мене, получавах силни контракции с болки от това, и спрях да я разхождам с каишка, а само на юнашко доверие или най-често мъжът ми я разхождаше... Други препоръки - избягвай многото прегръдки и целувки с кучето, не я къпи и чисти ти, не я пускай да спи в леглото с чистите ви чаршафи... Но ти си знаеш най-добре! Ако кучето ти е агресивно, знам със сигурност, че ще представлява опасност за бебето, наистина! Ако е много космато - също, може да причини алергии... Късмет!!!

gleday si jivotnoto s liubov i jivot i zdrave dano da niama problemi s bebeto.
moia sin na vremeto se rodi sled kucheto.Parvo biahme s Laika,posle s Rotvailer.Ne sam imala problemi,sina mi vinagi e bil dobre v takava kompania.
estestveno angajimenta ne e malak kato si s kuche i bebe,no pri vsichki polojenia ne sam na mnenie,che shtom ima bebe(dete) ne triabva da ima kuche.
ako biah slushala razni hora na vremeto...........doveri se na sebe si.

Благодаря Ви момичета!Много ми помогнахте и окуражихте, чак ми се насълзиха очите...Страшно много си обичам кучето.Винаги съм живяла с куче.Сегашния ми любимец е дакел [линк].Много е див и своенравен, но решихме да си остане при нас.Ще го махнем само ако бебока не го понася...

Добър избор Айрийн.
И ние си имахме дакел. Верно с тях няма оправия.Те командват в общи линии.
Сега си живеем с Голдън Ретривър. Него го взехме един месец след като се роди бебка. Той е точно един месец по-малък от нея. Мисля, че е хубаво децата да израстват с домашен любимец.
Намачкай тоя красавец от мене. Липсва ми нашето дакелче (то остана в Б-я, защото ги държат в 6 месечна картина иначе тука) ПРодължавал да прави били и да бъде своенравен и той

Много е сладкък Еди. Както ти самата кажа, дакелите са много своенравни, затова бих те съветвала в началото да не го оставяте сам с бебето. Непредвидими са, а ако не хареса бебето, би могъл да стане агресивен спрямо него. Вие си познавате кучето най-добре, де. Това, че е див да не ви притеснява, аз кротък дакел досега не съм виждала. Като се роди бебето и ги запознаете, ще стане ясно дали ще са приятелчета.
Надявам се да приеме новия член в семейството ви добре и дълги години да са приятели.
Пази гръбчето на Еди и не му давай много да скача и да изкачва стълби.

I only work to enjoy when I am not working.