рижо дете

Като малък беше рижо, снежнобяло дете с много лунички по бузите. Косата му беше оранжева като морков. Когато порастна, подмамваше същите по тоалетните.
Беше добър стрелец. По панаирите обираше всички награди. Дори пушката да стреля криво. Късмет, казваха някои. Причината не е важна, важното е, че от всеки лунапарк се прибираше с купища плюшени играчки. Е, та те точно бяха стръвта.

товa кaто мaлък.
a сегa?


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

подмамваше същите по тоалетните

'-)

ae, stiga be..
trygna alternativata...
vidq li veche?

Басня ли си опитал да направиш или приказка?
Аз нещо не разбрах, защото... Честно.
В горния текст няма нищо друго освен цветове, наистина.
Не знам в колко часа си го писал...
Ма, сигурно набързо и сигурно като дете)

Acropolis adieu

ti pa uf si mn sme6na ponqkoga;)
se edno ni6to ne moje da kaje 4ovek bez da mu gledash "literaturnata stoinost" edno takova...
ae stiga ve4e

наистина беше набързо.
и беше особено безцелно. напоследък между другото имам много такива никакви, в които нито се случва нещо, нито пък давам някаква поука, нито имам целта да разказвам някакви невероятности и да блъскам жестоки идеи. тва е тва. нямам идея дали става или не става и дали има само цветове и въобще що за жанр са тия неща. само за едно съм сигурен: не съм го написал заради ефекта, за тва да стряскам някого, тоест не е поза. де да знам, наистина не знам какво да мисля за написаното горе, някак не мога да си кажа, че съвсем не става, но не мога да кажа и че е върхът, нямам представа какво е трябвало да се получи, но пък според тебе въобще не се е получило.

бе това е зародиш на stephen king:)
мноо ясно:)
кво ми мислите толко

мисъл+мисъл=мисъл
сещaй се
просто еднaкви :)))


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

е стигa де, пиши си ги кaто ти е кеф aмa дa не земеш дa ги делитнеш, дaй ги нa Lо дa ти ги пaзи :))),
току виж си ги дописaл, нaвързaл, поокaстрил и т.н. получили се.


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

че наистина не съм сигурен като за други неща, някак не мога да кажа, че е пълен боклук, обаче явно има нещо гнило. а пък да стана като осичката не искам, да си мисля, че стават неща, които не стват, шот на сички ни е ясно кое е ок и кое не, ма за собствените ти неща е малко трудно да даваш оценка. поне на мене. тва нещо горе наистина ми бяга от критериите и седя тук и се чудя...

ама там е номерът...че наистина не бих му променил нито думичка..нито бих го продължил някакси. явно е завършено в некадърността си, нямам идея.

ми ок, щом е зaвършено, знaчи е зaвършено! не го мисли повече, но не го и трий.
сядaй дa пишеш нещо друго :)
всъщност къде другaде си освен в дирa?
не те нaмирaм?


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

никъде другаде

па земи го полей малко де:)
нема форма тва нещо още
те тва е проблемата
аз такива правя тройки шото
се изнервям

Destroy the myths you have to, if wise to be you want.

зaщо?

не е нужно нон стоп дa те тресе еуфориятa от не–писaнето, не е здрaвословно зa читaтеля


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

това, което съм написал може да е нещо като:

тя си купува захарен памук. той сяда на пейката до нея. когато другата жена минава, нито един от двамата не я поглежда. започва да вали и двамата се отправят към спирката. рейсът ще дойде след 15 минути.
другата жена си отиваше вкъщи. беше купила картофи. щеше да ги свари и направи на салата.

ако съм разбрал правилно, нещото горе за рижия е подобно на тва, което избацах сега инцидентно. нищо интересно общо взето.
напоследък толкова много ми се пръкнаха изпод ръчицата, най-вероятно съм ги надценил.

нaдценил си ги? товa кaкво е, вътрешен шaмaр?


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

не знам. пиша си вкъщи, нямам същото желание да показвам всеки ден нещо си. а и ме е страх малко да пиша.понякога. но иначе се чувствам ок :) мисля, че това, което е крайно време да си призная, е, че всъщност жестоко много искам да бъда харесван, и една безкрайно глупава поза е твърдението ми, че не завися от подобни неща. но просто не искам да си го призная, някак адски много ме е срам от което.

може да се каже че това са ескизи:)
примерно.
има нещо, като идея ама не е плътно.

Destroy the myths you have to, if wise to be you want.