Давайте съвети

Положението е отчайващо трагично!

Бременна съм. Тук ще си кажете "Какъв ти е проблема?"
Проблемът ми е следния:
Установяват, че съм бременна в 4-ти месец след 3 нормални за мен менструации. Никакви признаци нямах - стана ясно съвсем случайно.
С "бащата" не сме се виждали 3 месеца. Разделихме се изключително скандално.
Последният път, когато сме правили секс го правихме с презерватив. Не сме забелязали да е бил скъсан. После ми дойде 1 седмица след това, така че бях съвсем спокойна.
Той знае, че по принцип вероятността да забременея е под 5% (имам си разни проблеми).

За аборт е късничко.
Не мога да не му кажа, защото... не е справедливо да не знае.

Как да му кажа без да остане с впечатлението, че се опитвам да си го върна или да го вържа.

В същото време, то нямам и нищо против с бащата да си отгледаме заедно бебето. Аз все още обичам този човек.
Понякога се случват неща между двама, след които връщането назад е трудно.


А как да кажа и това?!

Двете неща се взаимоизключват, т.е. желанието ми да не не се набърквам в живота му и това да споделим заедно от остатъка на животите си.

Неуспорим факт е, че той трябва да знае. Не започвай с притесненията какво щял да си помисли, бъди искрена и му кажи всичко, с най-малките подробности - как си разбрала, какво са ти казали и т.н. Буквално всеки детайл! Ако наистина не очакваш нищо от него, също му го кажи директно, наблягайки на това, че е редно поне да го информираш за ситуацията.

Разговорът трябва да е личен, лице в лице, не по телефона.

Как ще реагира - един Господ знае, но това далеч не е най-важното. Подготви се психически за всякаква реакция и бъди смела.

Искрено ти желая успех!

I'm counting the signs...And cursing the miles in between...

Ама и случка си ти... Такова чудо за първи път чувам, а пък съм чувал доста.

Не се чуди "как" да му го кажеш. Кажи му го, както го каза и на нас. Ако ние сме склонни да ти вярваме, защо не и той ?!

"Които се карат, те се обичат" - аз не я харесвам тази поговорка, защото си падам уравновесен човек и не съм склонен към караници, ама дори и при мен не всичко е било безоблачно. Колко пъти се е случвало или аз или тя да си събира багажа... Ама пак сме заедно. Та пробвай да говориш с него. По-лошо трудно може да стане.

Знам, че разговорът трябва да е "лице в лице".

Опитвам се да се подготвя дори за лоши думи - всеки може да ги каже в изненадата си. Това ще си е новина като "гръм от ясно небе".

Трябва да бъда "смела, смела, смела", а само ме избива на плач.
Направо ми е трудно да си представя как можа това точно на мен да ми се случи!
На всичко отгоре благодарение на моите проблеми, то въобще не е ясно дали ще износя нормално това бебе.

Не бива на моите години да съм толкова объркана. Не бива.
Цял живот съм смятала, че създаването на моите деца ще е с ясното съзнание, че се създава дете. Че тези деца ще са плод на една щастлива връзка, а не плод на неясна грешка във връзка, която е била пред прага на края си.
Не мога да спра да мисля и за това, че може би така се обърква не само живота на едно дете, а и неговия, и моя.

Ще трябва да се справя!


Благодаря ти за топлите думи!

Разбира се, че трябва да му кажеш.......но се подготви за реакцията му......сигурно ще ти наговори глупости от сорта, че не е от него и бла бла.......обясни му всичко и му дай време да помисли.......
Бебетата са хубаво нещо.......не бъди толкова отчаяна......всичко има и хубава страна.......замисли се и се усмихни ......то усеща твоите тревоги...... и твоите радости също

И аз не я харесвам тази поговорка.

Аз ли не знам, че бебета са хубаво нещо.
От 15 години ми казват, че най-вероятно няма да имам свои. А аз толкова много обичам деца.

Да, иначе новината си има и хубавата страна за мен.

Моят слу4ай беше същият.Разбрах късно 4 1/2 месеца. С бащата се бяхме разделили ве4е. Отидох и му казах кратко и ясно,4е ще става баща. Реакцията беше,4е аз съм виновна за вси4ко и ако мога да го махна. Ходих къде ли не,но при такова закъснение никой не се наема да направи аборт. Аз ли4но много исках това дете,но трябваше да приема да го гледам само аз. Добре,4е майка ми и баща ми приеха да ми помагат изобщо свясни хора излязоха. Полека_ лека с бащата си подобрихме отношенията не без усилие и компромиси от моя страна. И така детето се роди и аз поех грижата без бащата (той по4ина след 3 години). Разбира се в твоят слу4ай той може да реагира положително,но се подготви за всякакъв вариянт.
Желая ти много сила на духа и ако ти е кофти и тъпо и незнаеш какво да правиш _ сподели.

Виж щом е толкова трудно да имаш деца...тогава не се тормози с мисли от рода как ще го приеме бащата.
Знам че сега ще ме нападнат...но ако аз трябваше да решавам...НЯМАШЕ ДА МУ КАЖА НИКОГА...В КАРЙНА СМЕТКА ДЕТЕТО СИ Е МОЕ....а дори и да реша да му кажа...щях да го направя по най-трудния начин за него без да чакам ответна реакция...но аз съм си такава...
Все пак ти казвам изобщо не трябва да ти пука какво ще си помисли той и как щял да реагира...детето е много хубаво нещо...особено в твоя случай

Besa me mucho

Аз вече се опитвам да споделям.
Но много ме е страх, а и аз не знам от какво. Няма да ме коли човека и все пак...
Аз съвсем съм готова да поема сама грижата за детето. Има период, в който ще мие трудно да се оправям съвсем сама, но има хора, на които да разчитам (както родители, така и приятели).
Дори не си и помислям да търся начини да махам бебето сега. Късно е, а да поемам рискове не ми се иска. Най-много да объркам нещата още повече.

От него по-скоро очаквам да реагира отрицателно.

Мисля, че колкото по-скоро говоря с него, то толкова ще е по-добре.

Мила,бащата трябва да знае,както и детето след време трябва да знае за баща си. Те са хора не са твоя собственост в никакъв слу4ай,независимо,4е ти си майката.Въпрос на морал...

хайде тогава мисли повече за бебето........другото май не зависи много от теб.......всъщност зависи, но нали каза, че искаш таткото да направи своя избор........ти ще родиш това бебче с или без него, ще си го обичаш и гледаш пак с или без него......знам, че ти се искало да бъде по друг начин......всяка жена го иска........хайде намери сили да се справиш и сама, ако се наложи.......сигурна съм,че около теб има достатъчно хора, които да те подкрепят

Трудното идва от това, че аз искам децата ми да имат пълноценно детство. Да израснат с двама родители.
Също така не мога да си позволя да не му кажа. Той е бащата! И има право да знае това!
Все едно аз да съм родила и да са ми сменили детето в родилния дом и да са ми казали, че моето е мъртво. И след години да се окаже, че не е така.
Това са си живи сапунки. И не са ми по вкуса.

Ако ми е толкова до това да имам дете на всяка цена, то мога да си намеря донор и да се приключи с тази история, но не е така.

Ако не отгледам детето си с баща му, то искам те да се познават и да знаят за съществуването си.

И не да те виня за мнението ти. Имало е моменти, в които и аз съм си мислела подобни неща. Но сега момента не е такъв.

Ами от бащата понякога полза няма...знам го от опит..така че не разбирам защо пък трябва да знае

Besa me mucho

Само ще добавя че говоря от името на дете което няма голяма полза от баща си и му е все едно дали ще го познава или не....А и не мисля че съм имала непълноценно детство

Besa me mucho

След като толкова трудно е да имаш дете,то има защо да си го отгледаш. Такава ти е съдбата. Не слу4айно си го открила толкова късно. След много време ще разбереш истинската при4ина за това защо е трябвало да имаш това дете.Вярвай ми и аз си задавах хиляди въпроси и сега знам,4е така е било най_добре за мен.
И аз много се страхувах дали ще мога да го отгледам,ама то нещата се нареждат от самосебе си, а и имаш още месеци напред за да се подготвиш психи4ески. Много е важно,4е хората дето са ти най _ близки са с теб. Давай напред смело с тебе съм......

Просто за информация,пък да прави каквото ще...

Лошо няма да му кажеш ...но ако самия процес на "казване" е свързан с толкова притеснения аз лично не бих го направила

Besa me mucho

Стискам палци всичко да мине окей и после ако може ела да ни кажеш как е минало


Съзерцавам, разсъждавам, различавам се ...