Спешно!!!
25 отговора
545 прегледа
Спешно!!!
Приятели,
не знам какво да направя. Направих нещо ужасно...Става дума за моята най-добра приятелка - тя е страхотен човек, но обича силно един неблагодарник. Вчера вечерта отидох у тях и вижте какво намерих в дневника й. Знам, че не е нормално да чета писанията й, но майка й ми каза, че цял ден не е излизала от стаята си е плакала...Скрих й дневника и го пренесох вкъщи. Тя не влиза в този клуб. Позволявам си да цитирам част от неизпратено нейно писмо до няйния любим, защото ме е страх. Не знам какво ще направи със себе си! Моля ви, кажете ми, какво мислите, какво да направя!!!?
"
Пиша ти в 4 и половина през нощта, защото отново не мога да спя.
Вчера и днес направих ужасни кризи, като се има предвид, че цял ден плаках и изобщо бях ужасно зле. По съвети на *** след 1 ден и половина плач трябвало да пийна поне 1 литър вода, за да възстановя загубата на течности, на което просто му отговорих, че няма нищо, така ще стане поне по-бързо. Той ме зарадва, че ще е по-бързо и по-мъчително, но не знам дали и това ме плаши. Искам сега да съм в една малка бяла стая, да няма никой, да се чува как капе вода и да стане край. Искам да свърши тази агония, Господи, не знам с какво съм я заслужила. Искам да умра, веднага и окончателно, а дори нямам сили да го направя. А ме дави, дави и не знам дали някак изобщо ще изляза от тази ситуация. Искам да свърши всичко, защото съм емоционално и физически на предела на силите си и не мога повече така. Да живея с присъствието ти в мен, да спя със сънищата, да се будя посред нощ и да изпадам в ужас, че те няма, че може и да чувствам душата ти, но теб те няма, че не мислиш изобщо за мен, не се сещаш и не знаеш, че пред мене е само черно, черно. Само мъка, мъка и няма грам щастие,а и явно няма да има, защото животът без теб е невъзможен, защото никакви когнитивни залъгалки и трансформации, време и разстояние не могат да убият чувството, защото любовта е упорита и силна и не е подвластна на подобни човешки измерения.
Не искам да съм жалка, а съм. Не мога обаче така, какво мъчение е всичко, какъв ад и ужас, когато осъзнавам с всичките си сетива, че няма да те има, а аз не мога да живея без теб. И имам общо взето два изхода - или да живея и да съм близо до теб, или да умра, защото по средата е неописуемо тежко. Да те чувствам, чувствам в мене, да знам, че си като една ужасна гигантска неоплазма, просмукала всичките ми клетки така жестоко, та не знам къде започвам аз и свършваш ти...Да усещам, че всичко в мен се пречупва през теб, че дори в миговете, когато те упреквам за това и онова (а обича не този, който те хвали, а този, който те кори), те обичам толкова силно, че искам да пищя по-пронизително от всички възможни човешки и нечовешки звуци.
Аз знам, че за такива като мен няма спасение. Защото сме си родени така, защото сме родени дефектни и когато ни наранят просто загиваме, може би съвсем леко и ефирно се разтваряме във въздуха, за да се слеем с една действителност, която е много различа от тази тук, земната. В дълбок душевен ступор съм и всичките ми канали за изход са затлачени. С *** говорих, не пожела да ми помогне за края, но ме разтуши поне за миг.Той е прекрасен човек и ми се иска докато съм тук да му пожелая много, много щастие и наистина една жена до него, която да го накара да се чувства единствения мъж на планетата, да го обича може би така, както аз обичам теб. Казват, че когато се вричаш дълго в любов всъщност не я чувстваш. Но аз съм убедена, че чувството ми е истинско, че не съм "идол обмана", защото съм го изпитвала това чувство с толкова препятствия. Четох разни книги, четох за такива любови, че настръхвах, четях и се питах дали аз простосмъртната всъщност обичам така...Бих ли те обичала, ако примерно осакатееш (Господи, нека никога не се случва!), ако си безсилен и слаб, ако съдбата е зла към нас. Мислих, мислих и си казвах "Да", убедена съм, защото любовта ми няма нищо общо с плътта, с упадъка и изгниването й. Защото може би е различна обич, осъзнах, че винаги съм обичала теб дори не заради мен и теб, а заради това, което образуваме заедно и заради всичкото добро, което можем да създадем. Мога да преживея собственото си нещастие, мога дори да преживея твоето нещастие, но аз знам, че тази любов неслучайно живее в мен, защото е благословена, защото Бог ми я праща, за да прави много добро. Иска ми се ти да си разбрал, че най-ценното в живота е не нашето щастие, а радостта на другите, която можем да създадем...
Да, аз мечтая! Т.е. мечтаех, сега сякаш съм куха откъм мечти. Мечтаех да бъда до теб, да те разбирам (колкото мога), да те обичам винаги, винаги така силно, както и сега, да бъда само, само твоя, да чувствам присъствието ти в мен и живота ми, да бъда слаба, да бъда себе си в крайна сметка. Да ти давам много, много сила, толкова колкото и аз черпя от теб, защото аз съм просто жена, нали? Просто жена, с едно уточнение - прекомерно чувствителна- и имам нужда от теб. Мечтаех да ставам сутрин преди теб и да те гледам как спиш,а ти си толкова хубав, когато спиш. Мечтаех да те изпращам, а след стъпките ти да хвърлям цветя...И да е много, много истинско. Мечтаех да бъда до теб, винаги, всъщност както съм била винаги, не само в радостта, но и в болката. Да ти помогна да станеш най-добрия , ти можеш, но не можеш сам. Да бъда най-точният ти коректив. . За тяхно съжаление, аз никога, никога няма да бъда полезна на хората, никога няма да мога да им дам и малка част от любовта си, защото ще умра скоропостижно. Ще им покажа нагледно как човек, поне толкова слаб като тях, не може да се адаптира, защото има много защото...Но аз още, още имам надежда и може би винаги ще я имам, докато дишам и ти дишаш, че всичко това ще е реалност. Мечтая, още мечтая да има място, където всички такива като мен, всички самотни, отчаяни, безнадеждни, откъснати от хората, отречни, изпъдени и изгонени от човешкия свят да бъдат заедно, да се събират, да се подкрепят, да се обичат...Мечтая да има телефон, може би на доверието, с*** говорихме за това, на който хората да могат да изплачат мъката, да ги чуе някой, за Бога, и това понякога стига. Мечтаех да бъда много силна и да съм силна чрез теб и ти чрез мене и да достигнем мечтите си...както се пее в dreem on 'dream until your dream comes true"...Да не спираш да мечтаеш и да черпиш от огъня в себе си, докато мечтите ти станат реалност. Странно е колко много те чувствам, как понякога съм се стъписвала от тази еднаква настройка на душите ни, не знам как да го опиша...Всъщност, виждаш ли, имах много мечти и все си мисля, че бяха прекрасни и топли по човешки мечти. Може би си мечтаех и за бебе - да, дори съм го сънувала. Мечтаех си как вечер си лежа и го усещам в мен, едно топло продължение на теб в моето тяло и чрез тялото ми продължение на душата ти...Мечтаех си как ще му говоря и ще го гушкам, когато сме си сами, как ще го обичам безкрайно много, защото си е част от теб и мен, защото е моето малко момченце, миниатюрно, крехко и нежно, нуждаещо се от грижите ми. Мечтаех си как ще му пускам музика и ще го разхождам в ходещото си тумбаче, как ще ме подлудява с ритничетата си (нали ще е футболист като баща си), как ще му усещам ритъма на сърцето и ще бъда най-най-щастливата, защото това ще бъдеш ти и в мен ще става чудото. Мечтаех си как ще му дам поне толкова обич колкото на теб и ще го уча да бъде най-добрия, силен и умен мъж на планетата и ще искам най-силно от всичко той да почувства, че е създаден с неописуема,ужасна любов. Мечтаех си как ще ти счупя ръката (ужас!) докато това човече прави опити да се появи и да покаже любопитната си главица на света. Мисля, че всяка обичаща жена рано или късно достига до тук, макар и това да не е моето разбиране за обич. Всъщност любовта не се изчерпва с това да създадеш деца, а да създадеш много добро, да направиш от съюза си непресъхващ извор на вдъхновение и щастие не само за себе си, но и за другите. Любовта схващане като движение нагоре и все нагоре, подхранвано от силите на човека до теб. Имах много мечти и ако не мога да преживея нещо, то това са всичките ни неосъществени възможности да бъдем едно прекрасно съчетание, дори не в името на самите нас, а в името на нещо по-ценно, по-висше.
... Мечтая да се качим на нощния влак и да избягаме там, да си запазим едно купе, което да побере всички хора, да пеем и танцуваме цял ден и да тичаме из очукания влак, да тичаме докато ни заболят всичките крака, а нощем, нощем да няма край, да няма край любовта и желанието...Да махаме възторжено на хората из селата и паланките, изобщо да е чисто, чисто и много човешко и топло. А после да скитаме из огромния град, да скитаме до бездъх, да ходим до музеи, театри, ресторанти и паркове, а вечер да се наливаме ( с безалкохолно, разбира се!) в някоя порутена кръчма, за да се докоснем до обикновените хора, сиреч пияниците......Да се снимаме, много да се снимаме,да сме волни и свободни поне за малко, преди да се върнем тук и затвореният живот под похлупак да ни покрие и задуши...Имам обикновени мечти, но всъщност - не! Имах! А сега нямам нищо, само отчаянието и сълзите и чувството за обреченост и безнадеждност, защото с никой друг, с никой друг няма да е същото. Така те обичам, Володя, мила моя зелена Чебурашке, предлагам ти да ме убиеш, не ме е страх, да приключим веднъж завинаги тази нелепост. Искам по-скоро да умра, пак да имам стремеж, но към разруха и край...Главата ме боли и съм болна, искам, искам да умра, предпочитам да умря отколкото да те губя. Разбираш ли, ти си всичко и единственото ценно нещо в живота ми, но ще ти оставя дневниците и писмата ми, и стихчетата!, сега нищо не ражда тази проклета душа. Обичам те.
--
Това момиче сякаш изобщо не съм познавала...Какво да правя???
Най-изящното у човека е душата.
не знам какво да направя. Направих нещо ужасно...Става дума за моята най-добра приятелка - тя е страхотен човек, но обича силно един неблагодарник. Вчера вечерта отидох у тях и вижте какво намерих в дневника й. Знам, че не е нормално да чета писанията й, но майка й ми каза, че цял ден не е излизала от стаята си е плакала...Скрих й дневника и го пренесох вкъщи. Тя не влиза в този клуб. Позволявам си да цитирам част от неизпратено нейно писмо до няйния любим, защото ме е страх. Не знам какво ще направи със себе си! Моля ви, кажете ми, какво мислите, какво да направя!!!?
"
Пиша ти в 4 и половина през нощта, защото отново не мога да спя.
Вчера и днес направих ужасни кризи, като се има предвид, че цял ден плаках и изобщо бях ужасно зле. По съвети на *** след 1 ден и половина плач трябвало да пийна поне 1 литър вода, за да възстановя загубата на течности, на което просто му отговорих, че няма нищо, така ще стане поне по-бързо. Той ме зарадва, че ще е по-бързо и по-мъчително, но не знам дали и това ме плаши. Искам сега да съм в една малка бяла стая, да няма никой, да се чува как капе вода и да стане край. Искам да свърши тази агония, Господи, не знам с какво съм я заслужила. Искам да умра, веднага и окончателно, а дори нямам сили да го направя. А ме дави, дави и не знам дали някак изобщо ще изляза от тази ситуация. Искам да свърши всичко, защото съм емоционално и физически на предела на силите си и не мога повече така. Да живея с присъствието ти в мен, да спя със сънищата, да се будя посред нощ и да изпадам в ужас, че те няма, че може и да чувствам душата ти, но теб те няма, че не мислиш изобщо за мен, не се сещаш и не знаеш, че пред мене е само черно, черно. Само мъка, мъка и няма грам щастие,а и явно няма да има, защото животът без теб е невъзможен, защото никакви когнитивни залъгалки и трансформации, време и разстояние не могат да убият чувството, защото любовта е упорита и силна и не е подвластна на подобни човешки измерения.
Не искам да съм жалка, а съм. Не мога обаче така, какво мъчение е всичко, какъв ад и ужас, когато осъзнавам с всичките си сетива, че няма да те има, а аз не мога да живея без теб. И имам общо взето два изхода - или да живея и да съм близо до теб, или да умра, защото по средата е неописуемо тежко. Да те чувствам, чувствам в мене, да знам, че си като една ужасна гигантска неоплазма, просмукала всичките ми клетки така жестоко, та не знам къде започвам аз и свършваш ти...Да усещам, че всичко в мен се пречупва през теб, че дори в миговете, когато те упреквам за това и онова (а обича не този, който те хвали, а този, който те кори), те обичам толкова силно, че искам да пищя по-пронизително от всички възможни човешки и нечовешки звуци.
Аз знам, че за такива като мен няма спасение. Защото сме си родени така, защото сме родени дефектни и когато ни наранят просто загиваме, може би съвсем леко и ефирно се разтваряме във въздуха, за да се слеем с една действителност, която е много различа от тази тук, земната. В дълбок душевен ступор съм и всичките ми канали за изход са затлачени. С *** говорих, не пожела да ми помогне за края, но ме разтуши поне за миг.Той е прекрасен човек и ми се иска докато съм тук да му пожелая много, много щастие и наистина една жена до него, която да го накара да се чувства единствения мъж на планетата, да го обича може би така, както аз обичам теб. Казват, че когато се вричаш дълго в любов всъщност не я чувстваш. Но аз съм убедена, че чувството ми е истинско, че не съм "идол обмана", защото съм го изпитвала това чувство с толкова препятствия. Четох разни книги, четох за такива любови, че настръхвах, четях и се питах дали аз простосмъртната всъщност обичам така...Бих ли те обичала, ако примерно осакатееш (Господи, нека никога не се случва!), ако си безсилен и слаб, ако съдбата е зла към нас. Мислих, мислих и си казвах "Да", убедена съм, защото любовта ми няма нищо общо с плътта, с упадъка и изгниването й. Защото може би е различна обич, осъзнах, че винаги съм обичала теб дори не заради мен и теб, а заради това, което образуваме заедно и заради всичкото добро, което можем да създадем. Мога да преживея собственото си нещастие, мога дори да преживея твоето нещастие, но аз знам, че тази любов неслучайно живее в мен, защото е благословена, защото Бог ми я праща, за да прави много добро. Иска ми се ти да си разбрал, че най-ценното в живота е не нашето щастие, а радостта на другите, която можем да създадем...
Да, аз мечтая! Т.е. мечтаех, сега сякаш съм куха откъм мечти. Мечтаех да бъда до теб, да те разбирам (колкото мога), да те обичам винаги, винаги така силно, както и сега, да бъда само, само твоя, да чувствам присъствието ти в мен и живота ми, да бъда слаба, да бъда себе си в крайна сметка. Да ти давам много, много сила, толкова колкото и аз черпя от теб, защото аз съм просто жена, нали? Просто жена, с едно уточнение - прекомерно чувствителна- и имам нужда от теб. Мечтаех да ставам сутрин преди теб и да те гледам как спиш,а ти си толкова хубав, когато спиш. Мечтаех да те изпращам, а след стъпките ти да хвърлям цветя...И да е много, много истинско. Мечтаех да бъда до теб, винаги, всъщност както съм била винаги, не само в радостта, но и в болката. Да ти помогна да станеш най-добрия , ти можеш, но не можеш сам. Да бъда най-точният ти коректив. . За тяхно съжаление, аз никога, никога няма да бъда полезна на хората, никога няма да мога да им дам и малка част от любовта си, защото ще умра скоропостижно. Ще им покажа нагледно как човек, поне толкова слаб като тях, не може да се адаптира, защото има много защото...Но аз още, още имам надежда и може би винаги ще я имам, докато дишам и ти дишаш, че всичко това ще е реалност. Мечтая, още мечтая да има място, където всички такива като мен, всички самотни, отчаяни, безнадеждни, откъснати от хората, отречни, изпъдени и изгонени от човешкия свят да бъдат заедно, да се събират, да се подкрепят, да се обичат...Мечтая да има телефон, може би на доверието, с*** говорихме за това, на който хората да могат да изплачат мъката, да ги чуе някой, за Бога, и това понякога стига. Мечтаех да бъда много силна и да съм силна чрез теб и ти чрез мене и да достигнем мечтите си...както се пее в dreem on 'dream until your dream comes true"...Да не спираш да мечтаеш и да черпиш от огъня в себе си, докато мечтите ти станат реалност. Странно е колко много те чувствам, как понякога съм се стъписвала от тази еднаква настройка на душите ни, не знам как да го опиша...Всъщност, виждаш ли, имах много мечти и все си мисля, че бяха прекрасни и топли по човешки мечти. Може би си мечтаех и за бебе - да, дори съм го сънувала. Мечтаех си как вечер си лежа и го усещам в мен, едно топло продължение на теб в моето тяло и чрез тялото ми продължение на душата ти...Мечтаех си как ще му говоря и ще го гушкам, когато сме си сами, как ще го обичам безкрайно много, защото си е част от теб и мен, защото е моето малко момченце, миниатюрно, крехко и нежно, нуждаещо се от грижите ми. Мечтаех си как ще му пускам музика и ще го разхождам в ходещото си тумбаче, как ще ме подлудява с ритничетата си (нали ще е футболист като баща си), как ще му усещам ритъма на сърцето и ще бъда най-най-щастливата, защото това ще бъдеш ти и в мен ще става чудото. Мечтаех си как ще му дам поне толкова обич колкото на теб и ще го уча да бъде най-добрия, силен и умен мъж на планетата и ще искам най-силно от всичко той да почувства, че е създаден с неописуема,ужасна любов. Мечтаех си как ще ти счупя ръката (ужас!) докато това човече прави опити да се появи и да покаже любопитната си главица на света. Мисля, че всяка обичаща жена рано или късно достига до тук, макар и това да не е моето разбиране за обич. Всъщност любовта не се изчерпва с това да създадеш деца, а да създадеш много добро, да направиш от съюза си непресъхващ извор на вдъхновение и щастие не само за себе си, но и за другите. Любовта схващане като движение нагоре и все нагоре, подхранвано от силите на човека до теб. Имах много мечти и ако не мога да преживея нещо, то това са всичките ни неосъществени възможности да бъдем едно прекрасно съчетание, дори не в името на самите нас, а в името на нещо по-ценно, по-висше.
... Мечтая да се качим на нощния влак и да избягаме там, да си запазим едно купе, което да побере всички хора, да пеем и танцуваме цял ден и да тичаме из очукания влак, да тичаме докато ни заболят всичките крака, а нощем, нощем да няма край, да няма край любовта и желанието...Да махаме възторжено на хората из селата и паланките, изобщо да е чисто, чисто и много човешко и топло. А после да скитаме из огромния град, да скитаме до бездъх, да ходим до музеи, театри, ресторанти и паркове, а вечер да се наливаме ( с безалкохолно, разбира се!) в някоя порутена кръчма, за да се докоснем до обикновените хора, сиреч пияниците......Да се снимаме, много да се снимаме,да сме волни и свободни поне за малко, преди да се върнем тук и затвореният живот под похлупак да ни покрие и задуши...Имам обикновени мечти, но всъщност - не! Имах! А сега нямам нищо, само отчаянието и сълзите и чувството за обреченост и безнадеждност, защото с никой друг, с никой друг няма да е същото. Така те обичам, Володя, мила моя зелена Чебурашке, предлагам ти да ме убиеш, не ме е страх, да приключим веднъж завинаги тази нелепост. Искам по-скоро да умра, пак да имам стремеж, но към разруха и край...Главата ме боли и съм болна, искам, искам да умра, предпочитам да умря отколкото да те губя. Разбираш ли, ти си всичко и единственото ценно нещо в живота ми, но ще ти оставя дневниците и писмата ми, и стихчетата!, сега нищо не ражда тази проклета душа. Обичам те.
--
Това момиче сякаш изобщо не съм познавала...Какво да правя???
Най-изящното у човека е душата.
в отговор на Лeko диxaниe
#2
Re: Спешно!!!
На колко години е приятелката ти?
Текста изглежда толкова пресилен, че не мога да го приема за достоверен.
Текста изглежда толкова пресилен, че не мога да го приема за достоверен.
в отговор на Лeko диxaниe
#4
Re: Спешно!!!
Се оправи споко.Като се ожени ще престане да обича така че сега и е времето.
Бе тея жени само за любов и дай да мислят абе вие нямате ли друга работа.
xxx
Бе тея жени само за любов и дай да мислят абе вие нямате ли друга работа.
xxx
в отговор на Лeko диxaниe
#5
Re: Спешно!!!
щом този текст предизвиква у теб чувство на тревога (аз не мога да преценя основателна ли е тя или не), направи естественото, което би снижило тревогата.
тревожиш се за нея - иди я виж. щом не вдига телефона, иди у тях. ако никой не отвори обаче, не вдигай пара с полиции и бързи помощи. нормалното предположение е, че не е вътре. остави й бележка и съобщение на гласова поща и довечера я потърси пак.
ако не ти се обади до понеделник, потърси я в службата. ако я няма и не могат да ти кажат нищо - вече става по-сложно, не мога отсега да кажа какво е най-добре да се направи.
всичко останало - предположения какво ще направи - е безсмислено на този етап, кактоза нея, така и за теб.
пиши в клуба какво става - или може би по-добре на бележка ми пиши, искам да знам, че всичко е наред.
успех
IMAGINE...
тревожиш се за нея - иди я виж. щом не вдига телефона, иди у тях. ако никой не отвори обаче, не вдигай пара с полиции и бързи помощи. нормалното предположение е, че не е вътре. остави й бележка и съобщение на гласова поща и довечера я потърси пак.
ако не ти се обади до понеделник, потърси я в службата. ако я няма и не могат да ти кажат нищо - вече става по-сложно, не мога отсега да кажа какво е най-добре да се направи.
всичко останало - предположения какво ще направи - е безсмислено на този етап, кактоза нея, така и за теб.
пиши в клуба какво става - или може би по-добре на бележка ми пиши, искам да знам, че всичко е наред.
успех
IMAGINE...
Re: Спешно!!!
Права си. Обаче има една малка подробност.
Не стига, че този дневник ми звучи като написан от извънземно, ами и този който е постнал дневника реагира като от същата планета.
Не изключвам възможността някой някога някъде да напише такъв дневник, но той да е пълен шок за приятелите му вече става много невероятно. Защото текста подсказва сериозни, много сериозни проблеми в автора му които би трябвало под някаква форма да са видни за хората около него.
Или показва, че авторът има сериозни белитристични заложби и тогава съветът ми е това момиче изобщо да не се помайва ами да напише един два романа, ще имат успех.
Не стига, че този дневник ми звучи като написан от извънземно, ами и този който е постнал дневника реагира като от същата планета.
Не изключвам възможността някой някога някъде да напише такъв дневник, но той да е пълен шок за приятелите му вече става много невероятно. Защото текста подсказва сериозни, много сериозни проблеми в автора му които би трябвало под някаква форма да са видни за хората около него.
Или показва, че авторът има сериозни белитристични заложби и тогава съветът ми е това момиче изобщо да не се помайва ами да напише един два романа, ще имат успех.
Редактирано от Marina на
Re: Спешно!!!
бе, ако ти река, че хич не ми минаха такива мисли и на мен, нагло ще излъжа 
ама от друга страна предпоставям, че тук общувам не (точно) с извънземни и приемам (до доказване на противното) реакциите им като нормални човешки реакции.
та затуй приех изказаната в текста тревога като автентична и съответно казах какво според мен може да се направи с нея.
ако случаят не е такъв (т.е., имаме работа с извънземни или с откиравето на нов Стивън Книг), то всичките ни тръшкания няма да повредят нито на извънземните, нито на Стивън Кинг - Джуниър
идеята ми е, че първо трябва да се направи нещо, за да се елиминира по-голямата опасност - независимо, че вероятността за нея е по-малка. т.е., вероятността да има сериозни суицидни намерения и за мен е по-малка, отколкото това да е белетристика, поза, шега и т.н. но понеже суицидът е наистина сериозно нещо, по-добре да се отнесем първоначално като към суицид и да направим това, което смятаме за най-добро в такъв случай. ако пък не е - ноо гот ние сме се изложили на по-малката опасност - са станем за смях
IMAGINE...
ама от друга страна предпоставям, че тук общувам не (точно) с извънземни и приемам (до доказване на противното) реакциите им като нормални човешки реакции.
та затуй приех изказаната в текста тревога като автентична и съответно казах какво според мен може да се направи с нея.
ако случаят не е такъв (т.е., имаме работа с извънземни или с откиравето на нов Стивън Книг), то всичките ни тръшкания няма да повредят нито на извънземните, нито на Стивън Кинг - Джуниър
идеята ми е, че първо трябва да се направи нещо, за да се елиминира по-голямата опасност - независимо, че вероятността за нея е по-малка. т.е., вероятността да има сериозни суицидни намерения и за мен е по-малка, отколкото това да е белетристика, поза, шега и т.н. но понеже суицидът е наистина сериозно нещо, по-добре да се отнесем първоначално като към суицид и да направим това, което смятаме за най-добро в такъв случай. ако пък не е - ноо гот
ние сме се изложили на по-малката опасност - са станем за смях IMAGINE...
Re: Спешно!!!
Няма да обяснявам как неадекватно действа човек, когато е шокиран, както бях аз от това, което намерих в дневника й.
Второ, най-после говорих с нея и ми се стори, че е добре...обаче си личеше, че не е...Намекнах й да не прави глупости, а тя каза, че не може да си намери дневника, бил изчезнал...
Но не ви съветвам да съдите кой е "луд" и кой "нормален". Това са относителни неща. И да - тя има литературен талант и е много чувствителна и може би ние я съдим като "луда", защото светът ни е станал безчувствен.
А и когато човек флиртува със смъртта няма разум...
Говорихме дълго, казах й да ми се обажда по всяко време...
Най-изящното у човека е душата.
Второ, най-после говорих с нея и ми се стори, че е добре...обаче си личеше, че не е...Намекнах й да не прави глупости, а тя каза, че не може да си намери дневника, бил изчезнал...
Но не ви съветвам да съдите кой е "луд" и кой "нормален". Това са относителни неща. И да - тя има литературен талант и е много чувствителна и може би ние я съдим като "луда", защото светът ни е станал безчувствен.
А и когато човек флиртува със смъртта няма разум...
Говорихме дълго, казах й да ми се обажда по всяко време...
Най-изящното у човека е душата.
Re: Спешно!!!
Питах я дали иска да отида при нея, но тя каза, че всичко е наред и няма защо...Гризе ме съвестта.
Между другото, разбира се, че я познавам и знам колко е ранима, но някакси тя все ме убеждаваше, че ще го преживее този човек.
Най-изящното у човека е душата.
Между другото, разбира се, че я познавам и знам колко е ранима, но някакси тя все ме убеждаваше, че ще го преживее този човек.
Най-изящното у човека е душата.
в отговор на Лeko диxaниe
#15
Re: Спешно!!!
радвам се, че всичко е наред - нали това е най-важното?
прочети ме пак - не съдя никого, нито теб, нито нея. приех, че си разтревожена основателно и ти казах какво бих направила аз на твое място.
винаги ни става малко чоглаво, когато разберем колко малко познаваме всъщност човека до нас. защото когато разберем това, се оказва, че той ни е давал знаци, които ние не сме опитали да разтълкуваме. чоглавото в случая е това, което по-изискано се нарича "съвест". лошото е, че обикновено след такива моменти ние се завръщаме към душевната си леност, успокоени, че най-сетне сме разбрали "истината" за човека до нас и повече нямаме моралното задължение да го разбираме. за съжаление, немалко приятелства всъщност са просто съвместна душевна дрямка.
IMAGINE...
прочети ме пак - не съдя никого, нито теб, нито нея. приех, че си разтревожена основателно и ти казах какво бих направила аз на твое място.
винаги ни става малко чоглаво, когато разберем колко малко познаваме всъщност човека до нас. защото когато разберем това, се оказва, че той ни е давал знаци, които ние не сме опитали да разтълкуваме. чоглавото в случая е това, което по-изискано се нарича "съвест". лошото е, че обикновено след такива моменти ние се завръщаме към душевната си леност, успокоени, че най-сетне сме разбрали "истината" за човека до нас и повече нямаме моралното задължение да го разбираме. за съжаление, немалко приятелства всъщност са просто съвместна душевна дрямка.
IMAGINE...
Редактирано от Джeйн на
Re: Спешно!!!
Аз се извинявам, че се намесвам в темата, но някак си почувствах нещо и ми се иска да го напиша. Искам само да кажа, че имам над 25 тефтера - дневници от младите ми години, които пазя до ден днешен (първия обаче майка ми го намери и го изгори, щото в него бях разказала за...ъ-ъ първия ми сексуален контакт..) Почувствах се така, все едно ми е откъснала ръката! Много тежко го изживях!
Сега, когато отвреме навреме чета някои неща, направо се втрещявам от себе си и не мога да повярвам, че това съм аз, така че какво остава другите да твърдят, че ме познават? Аз самата се учудвам до такава степен на себе си и на дълбините на психиката си, че понякога се плаша.
Никога нищо не може да ме успокои, че всичко е наред, ама никога..Сама съм си приятел, никой не може да ме познава по-добре от мен самата:)
Категорично не одобрявам взимането на дневника от приятелката, защото тя може да се притесни много и да обвини кого ли не.
(А аз от 17-тата си годишнина съм заумирала за разни любови и такива съм ги изписала, че свят ми се извива като се чета. Сега не помня повечето. Но това си е до душевност - обичам да драматизирам нещата.)
Отново се извинявам, че се намесвам. Може би имах нужда да споделя..
Поздрави.
[линк]
Сега, когато отвреме навреме чета някои неща, направо се втрещявам от себе си и не мога да повярвам, че това съм аз, така че какво остава другите да твърдят, че ме познават? Аз самата се учудвам до такава степен на себе си и на дълбините на психиката си, че понякога се плаша.
Никога нищо не може да ме успокои, че всичко е наред, ама никога..Сама съм си приятел, никой не може да ме познава по-добре от мен самата:)
Категорично не одобрявам взимането на дневника от приятелката, защото тя може да се притесни много и да обвини кого ли не.
(А аз от 17-тата си годишнина съм заумирала за разни любови и такива съм ги изписала, че свят ми се извива като се чета. Сега не помня повечето. Но това си е до душевност - обичам да драматизирам нещата.)
Отново се извинявам, че се намесвам. Може би имах нужда да споделя..
Поздрави.
[линк]
Re: Спешно!!!
здравей :)
радвам се да видя човек с така сигнатура - харесвам го тоя сайт само не казвй, че ти си му авторът, щото нема да те остава намира
аз също като теб не одобрявам вземането на дневника, и изобщо самото ровене в чужд дневник. когато ти разказа за твоите едновремешни дневници, се сетих как майка ми ми беше чела дневника, когато бях на 14 години - ами почувствахсе нещо средно между предадена и разголена на публично място. е, тя си получи заслуженото - вече знаех, че редовно го преглежда и започнах да я манипулирам чрез него - да пиша нещата така, че да предизвикам определена нейна реакция. например: бях направила някаква простотия в училище (май хванаха у мен тетрадката, в която си записвахме мръсните вицове) и щяха да ми намалят поведението. и аз като ги изпонаписах едни такива в дневника си - колко ме било срам, как не съм можела да живея, колко нищожен човек съм била, как съм щяла да погледна майка ми в очите... и бла-бла в тоя дух, капнах две-три капки вода, уж, че съм ревала и хоп! дневника обратно в "тайното" място, дето майка ми редовно го проверява. естествено, не само нямаше скандали, ами и тя ме крепеше като рохко яйце, сакън да не посегне на себе си чеденцето. вярно е, че чеденцето в случая беше голям манипулатор, ама и тя си го беше изпросила.
а за познаването на другия: не твърдя, че е лесно и възможно, напротив. и именно затова трябва да не спираме да полагаме усилия да разбираме приятеля до нас. обратното е точно душевната леност, за която говорех.
поздрави на готиния сайт
IMAGINE...
радвам се да видя човек с така сигнатура - харесвам го тоя сайт
само не казвй, че ти си му авторът, щото нема да те остава намира
аз също като теб не одобрявам вземането на дневника, и изобщо самото ровене в чужд дневник. когато ти разказа за твоите едновремешни дневници, се сетих как майка ми ми беше чела дневника, когато бях на 14 години - ами почувствахсе нещо средно между предадена и разголена на публично място. е, тя си получи заслуженото - вече знаех, че редовно го преглежда и започнах да я манипулирам чрез него - да пиша нещата така, че да предизвикам определена нейна реакция. например: бях направила някаква простотия в училище (май хванаха у мен тетрадката, в която си записвахме мръсните вицове) и щяха да ми намалят поведението. и аз като ги изпонаписах едни такива в дневника си - колко ме било срам, как не съм можела да живея, колко нищожен човек съм била, как съм щяла да погледна майка ми в очите... и бла-бла в тоя дух, капнах две-три капки вода, уж, че съм ревала и хоп! дневника обратно в "тайното" място, дето майка ми редовно го проверява. естествено, не само нямаше скандали, ами и тя ме крепеше като рохко яйце, сакън да не посегне на себе си чеденцето. вярно е, че чеденцето в случая беше голям манипулатор, ама и тя си го беше изпросила.
а за познаването на другия: не твърдя, че е лесно и възможно, напротив. и именно затова трябва да не спираме да полагаме усилия да разбираме приятеля до нас. обратното е точно душевната леност, за която говорех.
поздрави на готиния сайт
IMAGINE...
в отговор на Лeko диxaниe
#19
Re: Спешно!!!
Извинявай ,
ама думи като когнитивни залъгалки и душевен ступор, гаджето и да не е най-малко доцент по когнитивна или клинична психология?
Много изискано написано, някак не като от отчаян човек, като за изложба е...вътре може и да бликат чувства, но всичко е много добре преценено и подредено, а може би редактирано няколко пъти...На изложба ли ще ходи това нещо или просто е трябвало да бъде намерено?
Ти би ли писала на гаджето си , че си в душевен ступор?
Ако се каня да свърша със себе си, няма да напиша , че са ми затлачени изходите...
Ама знам ли, хора разни...
Не е ли възможно да е искала да го намериш и прочетеш?
ама думи като когнитивни залъгалки и душевен ступор, гаджето и да не е най-малко доцент по когнитивна или клинична психология?
Много изискано написано, някак не като от отчаян човек, като за изложба е...вътре може и да бликат чувства, но всичко е много добре преценено и подредено, а може би редактирано няколко пъти...На изложба ли ще ходи това нещо или просто е трябвало да бъде намерено?
Ти би ли писала на гаджето си , че си в душевен ступор?
Ако се каня да свърша със себе си, няма да напиша , че са ми затлачени изходите...
Ама знам ли, хора разни...
Не е ли възможно да е искала да го намериш и прочетеш?
в отговор на Лeko диxaниe
#20
Re: Спешно!!!
Що не си поговориш с нея на тази тема? ако вече си го правила тя какво ти казва? как реагира?
sHaDoW
sHaDoW