Гласът ти

Тишината ли
погали слуха ми –
изтерзан от тежки думи,
или си спомних
гласа ти –
нарочно забравен,
дълбок и вълнуващ,
смущаващ
и влюбен…
Как ме изпълваше
и ме галеше…
Рядко го чувах.
Но звучеше в ума ми
всеки миг –
като най-звучния тон,
като песен любима.
Всяка нощ
в самотата на спомена
ще ме гали пак.
Не искам нищо –
само гласа ти
да чуя – само веднъж…
И да го скрия
в душата си – за после,
когато пак съм сама
в тихите нощи.

Вълнуващ глас ще е бил,
хубав стих е родил.

ти ли звъниш, ти ли звъниш упорито?
ти ли? -- познавам, познавам гласа ти!
как щом мълчиш, как щом мълчиш да те питам
"аз ли съм днес любовта ти?!"---