Ще полудея

Малко предистория. Имам връзка от четири години с един мъж. Началото всичко беше наред, чуствата бях силни, не можехме един без друг, както се случва във всяка нормална връзка. Е, да така до края на първата година!
Заживяхме заедно и така започна нашето учождение един от друг, нямаше ги онези силни чуства, нямаше го онзи трепет при вида на другия, всичко се беше изпарило. Партньорът ми е доста сдържан от страна на чуствата си, а аз съм точно негова противоположност. Като всяко нормално същество аз имам нужда от прегръдка, от целувка, от въпроса „как ти мина деня днес”, но всичко това липсваше.
Някои ще кажат „Е, да, но нали поне имаш някой до себеси”, но аз не съм склонна на такъв компромис. Много пъти сме водили този разговор с приятеля ми, само обещания от негова страна, но никаква конкретна промяна !
И така в забързаното ежедневие се появи той!!! Всичко това, което моя приятел не притежаваше. Той беше внимателен, той ме изслушваше винаги, питаше как съм, винаги знаеше какво искам, как го искам, разсмиваше ме винаги! Срещнах го в нета, повече от половин година само си пишехме, познавахме се толкова добре, дори и без да се виждаме, но дойде и този момент на срещата! Очакванията ми за него се припокриха, освен, че беше умен и забавен, той беше невероятно красив, качество което не е от особена важност за мен. Срещите зачестиха, всеки път беше все по-хубав от предишния. Стигна се и до секс, а той беше просто невероятен! Така това продължи и продължава вече няколко месеца, виждаме се, прекарваме една незабравимо романтична вечер и на сутринта се разделяме! Но чуствата ми от съвсем приятелски станаха други, аз малко по малко започнах да се влюбвам в него, както и той в мен, всеки крие чуствата си, но това се забелязва . Сега ще кажете „ами какво чакаш още”, но мен ме спира чуството ми на дълг, което изпитвам към сегашния ми приятел, за нещата който е направил за мен, дори и да не са толколва много! Проблема е, че той не разбира това, че аз имам нужда от внимание, от ласки и как аз ще се разделя с него, защото не го обичам вече, това за него не е причина за раздяла, а това, че чуствата ми се изпариха още преди да срещна любовника си е съвсем различно! Не искам да обвинявам никой, може би аз съма съм си виновна за всичко, но не мога да продъжавам така, да заблуждавам и двамата, единия, че ще се разделя с приятеля си, а другия, че всичко е нормално!

... чи да квичиш и цвирлиш пОстоянно що не съ тъ галели или извеждали да пикаеш по дърветатъ ... търсиш си нов стопанин дето да тъ извежда и да си играе с тебе па и да ти сервирва Педигри Палъ у чиста чинийкъ надписана на твОе име

™

Така или иначе, чувството ти за дълг не е оценявано достатъчно от човека с който живееш, което само по себе си го прави безмислено.

Не си търси оправдания с цел да не поемеш отговорност, относно бъдещото си решение.

Струва ми се, че единствената въпросителна тук е дали чувствата на любовника ти няма да се променят, когато отидеш при него.

Успех!!!

kato porasna......shte se opravq...

Sama si si napravila izvodite i veche si naiasno kak da postapish prosto ne ti stiga voliata! ZApomni obache che niakoi hora cial jivot stradat zastoto navremeto ne im e dostignala voliata!
Vashata vruzka se e izcherpala, prekratiavash ia i otivash pri drugia a tam kakvoto stane! Poen niamda se machish poveche!
Uspeh

Няма такова нещо като чувство за дълг. Щом не обичаш. Това е подаяние. Сигурен съм, че приятелят ти не се нуждае от това. Ще му направиш услуга, колкото и да го боли в началото, ако се разделите. Не му казвай, че е заради друг, това че го убие. Явно имате сериозни разминавания, тази връзка няма смисъл да се "крепи". Търси Човека, докато ти е време, защото много хора си правят някои констатации след 10 години брак, две деца и прочие. И се почва една........

Както сама казваш - сама си си виновна. Преди всичко защото не знаеш какво искаш и лъжеш хората. Не точно както Тринити кава, но пък е права за отговорността.
Иначе съгласен съм с Кънчо - просто ти е писнало, просто ти се е*е нещо чуждо. Не мисля, че имаш голяма стойност като човек и чувства, след като спиш с един а живееш с друг. Но, както и да е

Ами какво да ти кажа...
Радвам се да го прочета защото при мен нещата бяха по съвсем различен начин, просто имах проблеми и нямах до известна степен възможност да обръщам внимание, но си има и още много причини...И за разлика от теб ме изхвърлиха като мръсно коте от живота си.

Да гадно е но живота си е твой, така че няма защо да губиш времето и на двамата.Макар че съм бил от другата страна на барикадата те разбирам.

Така че действай и всичко хубаво.

Ооо, тоя Къна ще ме умори от смях!

Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!

И аз мисля като другите. Казваш, че обичаш вторият. Е, това вече си е проблем. Просто от гледната точка, че не обичаш първият. Добре, не ти стига. Сюжетът е ясен. Другият пък прекрасно знае, че живееш с първият. Какво ще стане от това, само Господ знае. 4 години са доста време. Стиковали сте се до голяма степен. В моментът, в който научи, ще стане доста комплексно. Първият ще те изхвърли, надявам се вторият да поеме отговорността за теб. Не мисля. Това се случва стандартно. Може пък да сте щастливи, един Господ знае. Може да сте щастливи, докато умрете. Може и от два стола, да търсиш трети. Мога да ти споделя, какво стандартно става. Трудно ще се отделиш от твоичкият си. Твърде много подобни истории съм чел и споделял, повечето свършват по съвсем тривиалният начин. Сама се присети. Леко е кофти, да започнеш всичко отново. Трябва сърце и мотивация. Същото и при "заветният". Ами ако не?

Успех от мен! Изобщо не е лесно от едно, да се метнеш на друго въже. Все може да паднеш във водата. От другата страна, все е вода. Мокра и студена. Трябва просто да изплуваш. Ако паднеш.
{}{}{}

4 години нищо не са. И не си струва заради тези 4 години, които са минало, да се жертват бъдещите не знам колко, особено ако девойката не е емного напред с годините. И друг път съм питал - кой казва, че човек тръабва да се пенсионира с любовта на младостта си. Би било хубаво, но ако нещата са изчерпани, не ели по добре и за двамата да бъдат щастливи с някой друг? Да се лиши от пълноценна любов с друг човек заради непълноценната сега, само защото е част от живота и до този мимент, и има скрупули за... как беше "чувство за дълг"... не разбирам. Не ти опонирам, допълвам те. Щото знам, че си сприхав!

Не знам, приятелче. По тази логика... Не знам.
Дано си прав. Тъжно е. Винаги нещата (в подобна колизия) се правят от двама. Извинявам се, че съм бил "сприхав". 4 години са част от животът ти. И не малка. Много се радвам, че не на всички се случва. Аз знам. Трябва да се живее с човек, не с жена, нито с мъж. Оказва се трудно.

Просто успех! Нищо друго.

брях, какви мъже щъкат из нет-а...тц, тц, тц....пък на ме едно време какво ми казваха...че тук били, не знам какви си

аз не мога да те разбера какъв ти е проблема или дойде да се похвалиш, а?

closer than appear

Да кажем, че продължи с настоящия. По този начин, който не я удовлетворява. И минат още 4 години. Тогава няма ли пак да съжаляваме. Вече за новите 4 години, изживяни по този начин. Те също ще бъдат част от живота и. И в един бъдещ момент ще бъдат ще бъдат минало. Да не съжалява за изгибеното време?! Без чувство за дълг!

Извинявай за намесата ми, но аз като го четох /1.44/, не останах с впечатлението, че я съветва да си остане при първия. Отбеляза само, че ще й е трудно да го остави ей така, като се има предвид времето, което са прекарали заедно.
Мисля, че е прав. След 4 годишна връзка на мен ми трябваше една година, да взема такова решение. И връзката стана 5 годишна. Сега си знам, че тази една година беше напразно загубена, но тогава никак не ми беше лесно, въпреки че бях абсолютно убедена, че не обичам този човек и рано или късно няма да издържа. Обаче нещата, които ни свързваха бяха толкова много, че не можех просто да махна с ръка и да отмина. Това ми се струва, че искаше да каже 1.44, като отбеляза, че са се "стиковали".

The love that I need to rescue the state of my heart

Стефке, пусни една червена точка.

Благодаря ти, мило.
Понякога май само с теб си говорим. При цялото ми уважение, мозъкът не е само да пазиш равновесие.
Трябва ли да сдъвча нещо, за да ме разберат, мамка му деба. Не съм Христос, да говоря с притчи. Не съм хамалин, да се чудят "държале" дали е дръжка от врата или дръжка на метла. Трябва ли да кажа "Баси, изсрах се", та да се разбере. Ебати. Благодаря ти за пореден път. Нервя си се тука. Не се правя на умен. Ама не може всичко да се пише в пряка реч. Все едно да подаря роза с изкъсани цветчета. Да ги държа в шепа и да ги напъхам на някого в джоба. За да се сети, че точно това й е красиво на розата. Не дръжката. А това е един обикновен отговор. Господи! Няма да се впечатлявам вече. Да ми се дървят е лесно. Да вземат да четат - сложно. После - серт съм. Ами извинявам се.

Точно това исках да кажа. Така от всичките ми 2 връзки, се събраха 10 години. Сега съм сам. Дали пък не ми беше трудно? От едната се натиках във втората. И това май го казах. Е, не го написах, но го казах. И че съм сам казах. Като че ли съм в детската градина, на някое театро с бате Енчо. Човек трябва да си взима решенията. Ама не да скача от клон на клон. Щото долу все е вода. И това го написах. Сега пак ли не се разбира. Ебах му майката. Трябва да изкарам курсове за работа с деца.
Успех на всички!

Аз ти станах нещо като говорител, май.
Не обичам, да обяснявам на дълго и на широко, но понякога явно се налага. Взех да се дразня, че влизате в безмислен спор, защото единият не вдява, какво стои зад думите на другия.
Това за мозъка и равновесието ми хареса.

П.С. Не е нужно, да си променяш стила, ако някой не те разбира, си е негов проблем.

The love that I need to rescue the state of my heart

Права си, мило,
Вече се дразня, че се връзвам. Никой ли не си играе повече с думичките?
А бях писал, който не ме харесва - да го духа. Как може някой да не те харесва, при положение, че дори не те разбира. Такива ми ти работи.

Приятен ден :D

Имах такава връзка - 5 годишна, от които последните не една, а цели две бяха на доизживяване. Ето ТОВА бяха загубено време. А не годините на цялата ни връзка. Мисля, че времето, прекарано в дадена връзка, която в един момент се прекратява, не може да се смята за загубено. Какво тогава, излиза, че времето ни не е загубено само тогава, когато останем с този човек до края на дните си ли? Не вярвам. От всяка връзка учим по нещо, да не говорим, че по времето дори на прекратената връзка сме имали хубавите си моменти, тя, както се каза, е част от живота ни. Но ако се е изчерпала, какъв е смисълът заради носталгията по нещо , което вече го няма, да отлагаме и да ... агонизираме, макар да знам, че звучи пресилено. Ето и на това се учим. Следващият път, когато изпаднем в такава ситуация, няма много-много да отлагаме скъсването, знаейки, че е неизбежно, защото ще знаем, че именно това е загубеното време. И друго ми хрумва - докато страдаш по отминалите години, бидейки паралелно и с другия, постъпваш ли коректно спрямо настоящия, който може би си мисли, че всичко е наред? Страдаш за неодушевеното понятие "отминали хубави години", а постъпваш кофти спрямо одушевения човек. Не е ли човекът по-важен?

Два пъти го прочетох поста ти и пак не разбрах в какво точно ме убеждаваш.
Само за справка, аз написах: "След 4 годишна връзка на мен ми трябваше една година, да взема такова решение. И връзката стана 5 годишна. Сега си знам, че тази една година беше напразно загубена"
Що ми се струва, че сме на едно мнение?

The love that I need to rescue the state of my heart