Утро..........за Изгрев
21 отговора
224 прегледа
Утро..........за Изгрев
Слънцето наднича в моята стая,
наднича през стъклата и завесите.
Гали страните ми,откога копнея,
освобождавам тялото си от завивките.
ОСтавям се в ръцете му слънчеви,
да ме милва и да се обичаме.
Така е топла и възбужда ме,
тази милувка на мене наречена.
ВЪзбудена,окъпана в лъчи,
аз търя твоята лЮбов,
и в утрото щом отворя очи,
към теб изпращам своя зов.
Обичам те мое лято,
обичам красиви летните утрини,
когато цветята имат капчици роса,
а аз се лЮбя с слънцето!!!!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
наднича през стъклата и завесите.
Гали страните ми,откога копнея,
освобождавам тялото си от завивките.
ОСтавям се в ръцете му слънчеви,
да ме милва и да се обичаме.
Така е топла и възбужда ме,
тази милувка на мене наречена.
ВЪзбудена,окъпана в лъчи,
аз търя твоята лЮбов,
и в утрото щом отворя очи,
към теб изпращам своя зов.
Обичам те мое лято,
обичам красиви летните утрини,
когато цветята имат капчици роса,
а аз се лЮбя с слънцето!!!!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#2
Слънцето...в мене
Ранно утро, преди изгрев,
горе въздухът кристален...
взирам се към хоризонта
златно-люляков омарен.
Със очи лъчите пия,
песен трепетно запявам,
слънце във гърдите крия,
в себе си сама изгрявам.
горе въздухът кристален...
взирам се към хоризонта
златно-люляков омарен.
Със очи лъчите пия,
песен трепетно запявам,
слънце във гърдите крия,
в себе си сама изгрявам.
Re:Утре....
Утре?!Какво означава това?
Не е сега нито вчера,
утре чувам от вярващите хора!
Незная какво е това!
Дали се пие или диша?!
Незная,утре означава ли лЮбов?
Може би с утре незнайното наричаме,
или краят с утре се зове.
Когато дойде утре,
ще се върна ли в вчера?
А утре ще бъде ли сега?
Ще докаме ли новото утре,
за да те попитам Какво е това?
Някой ще ми каже,може би,
че утре е краят а началото е днес.
В утре ще бъдеш ли с мен,
има ли за теб днес бъдещото утре,
за което сега ти пиша!
Ще чакам утрешният ден,да стане днес,
за да те попитам има ли друго утре за нас????!!!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Не е сега нито вчера,
утре чувам от вярващите хора!
Незная какво е това!
Дали се пие или диша?!
Незная,утре означава ли лЮбов?
Може би с утре незнайното наричаме,
или краят с утре се зове.
Когато дойде утре,
ще се върна ли в вчера?
А утре ще бъде ли сега?
Ще докаме ли новото утре,
за да те попитам Какво е това?
Някой ще ми каже,може би,
че утре е краят а началото е днес.
В утре ще бъдеш ли с мен,
има ли за теб днес бъдещото утре,
за което сега ти пиша!
Ще чакам утрешният ден,да стане днес,
за да те попитам има ли друго утре за нас????!!!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#4
Re:Утре....
Не знам за теб какво е утре,
вчера, днес и утре за мене са сега.
Престанах другите да отразявам
открих, че аз сама съм светлина.
Не чакам други да ми дават,
не моля за любов и топлина,
обида, честолюбие отпадат,
даряването носи радостта.
вчера, днес и утре за мене са сега.
Престанах другите да отразявам
открих, че аз сама съм светлина.
Не чакам други да ми дават,
не моля за любов и топлина,
обида, честолюбие отпадат,
даряването носи радостта.
Re:Лека нощ....
А сега лека нощ,
безлунна тя ще остане!
Но има много звезди,
ще ти правят компания.
С птиците ще полетиш,
щом време за изгрев настане,
а аз в облаци ще се увия,
като малка лунна стихия.
С радост съня ще прегърна,
но утре с теб ще се върна!
Лека нощ изгрев,
знам че си далече,
но време за сън е вече,
ти не ще си сама,
духом с теб е една Бясна луна...
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
безлунна тя ще остане!
Но има много звезди,
ще ти правят компания.
С птиците ще полетиш,
щом време за изгрев настане,
а аз в облаци ще се увия,
като малка лунна стихия.
С радост съня ще прегърна,
но утре с теб ще се върна!
Лека нощ изгрев,
знам че си далече,
но време за сън е вече,
ти не ще си сама,
духом с теб е една Бясна луна...
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#7
И аз преди горях...в твоя огън...
Досещам се какво е нужно,
но още да го правя не умея.
Да съм готова пламъка да укротя,
да се науча тих да го поддържам.
Ако му хвърлят съчки,
аз водица да му пръсна,
започне ли да тлее, съчки да потърся.
Сега избирам кого на огъня да топля,
а хвърлят ли ми много съчки,
пожар избухва и не го владея.
Небето пътя ми показа –
спокойно трябва всичко да приемам,
да сгрявам имащия нужда,
за всяка съчка да благодаря,
грижливо пламъка да пазя,
да не опари някого или угасне.
юни 1995
Това няма нищо общо с нарцисизма, нали?
но още да го правя не умея.
Да съм готова пламъка да укротя,
да се науча тих да го поддържам.
Ако му хвърлят съчки,
аз водица да му пръсна,
започне ли да тлее, съчки да потърся.
Сега избирам кого на огъня да топля,
а хвърлят ли ми много съчки,
пожар избухва и не го владея.
Небето пътя ми показа –
спокойно трябва всичко да приемам,
да сгрявам имащия нужда,
за всяка съчка да благодаря,
грижливо пламъка да пазя,
да не опари някого или угасне.
юни 1995
Това няма нищо общо с нарцисизма, нали?
в отговор на Lines_of_justice
#8
Добро утро!:))
Наспа ли се Луничке, слънцето изгря?!!
Ето нещо за размисъл...
“Да се научим да обичаме не отделните личности,
а Любовта, която протича през тях,
Защото нашите любими са посланици на Космичната Любов
и ние трябва да обичаме Дарителя повече от Неговите дарове.
Ако не успеем да постигнем това, в нашата духовна слепота,
ще приличаме на хора, които се влюбват в пощаджията,
който им носи любовни писма, а не в техния изпращач.”
Хр. Маджаров
Re: Добро утро!:))
Добро утро Изгрев,
събудих се до себе си,
бяха изпадали звезди,
какво им стори ти
Мисля на пишни маси,
с винен порив ги прелъсти,
и нежните звезди
неутояли на твойте очи,
опиянени от жажда за лЮбов,
са покорени от този Изгрев нов.
Съгласна съм с теб:
Кое може да обичате в другите?
ДУШАТА!!!!!
А пък всичко друго,което обичате в човека,то е все едно да обичате дрехите му.
П.Дънов
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
събудих се до себе си,
бяха изпадали звезди,
какво им стори ти
Мисля на пишни маси,
с винен порив ги прелъсти,
и нежните звезди
неутояли на твойте очи,
опиянени от жажда за лЮбов,
са покорени от този Изгрев нов.
Съгласна съм с теб:
Кое може да обичате в другите?
ДУШАТА!!!!!
А пък всичко друго,което обичате в човека,то е все едно да обичате дрехите му.
П.Дънов
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#10
Re: Добро утро!:))
Ама и ти си една ...
изненадваща Луна.
Ето нещо от Джубран:
"И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."
Усмихнат ден!
изненадваща Луна.
Ето нещо от Джубран:
"И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."
Усмихнат ден!
Re: Добро утро!:))
Трудно е да се даде определение за лЮбовта!
Това което може да се каже е:
за душата-тя е страст за обладаване
за ума-симпатия
за тялото-скрито и нежно желание да притежаваме,след много тайствени изпитания обичаното същество.
Ф.дьо Ларошфуко
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Това което може да се каже е:
за душата-тя е страст за обладаване
за ума-симпатия
за тялото-скрито и нежно желание да притежаваме,след много тайствени изпитания обичаното същество.
Ф.дьо Ларошфуко
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Re: ЛЮБОВ......
Питаш ме какво е лЮбовта?
Това е светлината на очите,
усмивка нежна като утринна роса,
това е ласката на майките.
Тя смее се с слънцето,
ветровете са нейните коси
луната е лицето,
а звездите нейните очи.
До лЮбовта докоснеш ли се ти,
душата ти се къпе в мечти,
с сладка ревност те наказва,
но светъл път ти показва.
Вижда и чува всичко,
от нея не можеш да избягаш ти,
тя чува твоят нежен зов,
и нашепва ти стиха"ЛЮБОВ"
29.10.1992
Бургас
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Това е светлината на очите,
усмивка нежна като утринна роса,
това е ласката на майките.
Тя смее се с слънцето,
ветровете са нейните коси
луната е лицето,
а звездите нейните очи.
До лЮбовта докоснеш ли се ти,
душата ти се къпе в мечти,
с сладка ревност те наказва,
но светъл път ти показва.
Вижда и чува всичко,
от нея не можеш да избягаш ти,
тя чува твоят нежен зов,
и нашепва ти стиха"ЛЮБОВ"
29.10.1992
Бургас
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#13
Re: Добро утро!:))
Естествено е да не може, тя се живее, тя е всичко.
Тя за мене...преди време...
Любов, изпълваш ме единствено,
когато отдавам ти се цяла.
И няма думи, няма мисъл,
на нищо ти не си подвластна.
За да живея си ми нужна,
да бъда в тебе непрестанно,
без теб умирам бавно -
откъснат цвят на сухо.
Зова те, нахрани ме,
не ме оставяй гладна,
със влага освежи ме,
не ме оставяй жадна!
За грешките си плащам,
помислих се за силна.
Сега, когато страдам,
без тебе съм безсилна.
Тя за мене...преди време...
Любов, изпълваш ме единствено,
когато отдавам ти се цяла.
И няма думи, няма мисъл,
на нищо ти не си подвластна.
За да живея си ми нужна,
да бъда в тебе непрестанно,
без теб умирам бавно -
откъснат цвят на сухо.
Зова те, нахрани ме,
не ме оставяй гладна,
със влага освежи ме,
не ме оставяй жадна!
За грешките си плащам,
помислих се за силна.
Сега, когато страдам,
без тебе съм безсилна.
в отговор на Lines_of_justice
#14
Катарзис......
Във мене огънят гори
и любовта ми се увеличава.
Във диамант ли ме превръщаш,
че толкова боли?
В сърцето ми цвят се разтваря,
от него аромат струи
и вече виждам в таз омая –
изпълнил си ме Ти.
Тъй дълъг път до Теб изминах,
във трудностите ме крепи,
за да си дойда все тъй чиста
и по-богата от преди.
Душата ми сега ликува
възлюбена, несътворена –
от Твоята любов родена,
слова одични тя реди,
във Твойта светлина трепти.
09.05.2002г.
и любовта ми се увеличава.
Във диамант ли ме превръщаш,
че толкова боли?
В сърцето ми цвят се разтваря,
от него аромат струи
и вече виждам в таз омая –
изпълнил си ме Ти.
Тъй дълъг път до Теб изминах,
във трудностите ме крепи,
за да си дойда все тъй чиста
и по-богата от преди.
Душата ми сега ликува
възлюбена, несътворена –
от Твоята любов родена,
слова одични тя реди,
във Твойта светлина трепти.
09.05.2002г.
Re: Откровение......
Ти дойде като лъч в моя живот,
и дари на слепец светлината.
Ти дойде като звук в тишина,
и на немият върна слуха.
Ти се появи в моята нощ,
като звезда на мрачно небе.
Ти в цветна градина превърна
мойте пустинни дни.
Ти разби най-здравият камък,
и сътвори от него нежно сърце.
Ти събуди в животно човека,
и дари го с чувства за век.
Дари ме със снопче светлина,
от двете си очи като зората ясни,
дари ме с малко твоя топлина,
и аз самотна не ще угасна!!!
16.02.1991
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
и дари на слепец светлината.
Ти дойде като звук в тишина,
и на немият върна слуха.
Ти се появи в моята нощ,
като звезда на мрачно небе.
Ти в цветна градина превърна
мойте пустинни дни.
Ти разби най-здравият камък,
и сътвори от него нежно сърце.
Ти събуди в животно човека,
и дари го с чувства за век.
Дари ме със снопче светлина,
от двете си очи като зората ясни,
дари ме с малко твоя топлина,
и аз самотна не ще угасна!!!
16.02.1991
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
в отговор на Lines_of_justice
#16
Звездна нощ......за Луната
Откривам с наслада позната
душевната нежност на Луната.
Понесе ме на сребърни крила
в една нощ вълшебна и добра.
Веднъж на брега на морето любимо,
където Изгревчето се е родило,
то приседна и се загледа в небето,
където сред звездите трептящи
впи в лунния диск очи искрящи.
Отговори - вълни талазни я заляха,
спомени мили, незнайни сляха
Земята, небето, морето в едно
невероятно омайващо колело -
преминаваха образи неуловими,
сърцето усещаше, че са любими.
Радост и тъга с любов довяха,
от очите сълза след сълза течаха.
И времето тогава сякаш спря,
унеса ветрец-мъдрец събуди,
уплашен да не се изгуби
във спомените на съня.
Изправи се, ръцете си протегна
и с порива въздушен заигра,
а той за нея морска пяна гребна
посипа с мокри диаманти
гальовно разпиляната коса.
И пулс във пулс се сляха -
прииждащи вълна подир вълна,
сърцето и морето затрептяха
в позлатата на утринта.
душевната нежност на Луната.
Понесе ме на сребърни крила
в една нощ вълшебна и добра.
Веднъж на брега на морето любимо,
където Изгревчето се е родило,
то приседна и се загледа в небето,
където сред звездите трептящи
впи в лунния диск очи искрящи.
Отговори - вълни талазни я заляха,
спомени мили, незнайни сляха
Земята, небето, морето в едно
невероятно омайващо колело -
преминаваха образи неуловими,
сърцето усещаше, че са любими.
Радост и тъга с любов довяха,
от очите сълза след сълза течаха.
И времето тогава сякаш спря,
унеса ветрец-мъдрец събуди,
уплашен да не се изгуби
във спомените на съня.
Изправи се, ръцете си протегна
и с порива въздушен заигра,
а той за нея морска пяна гребна
посипа с мокри диаманти
гальовно разпиляната коса.
И пулс във пулс се сляха -
прииждащи вълна подир вълна,
сърцето и морето затрептяха
в позлатата на утринта.
в отговор на Lines_of_justice
#17
Re: Утро..........за Изгрев
Утрото е там където
изгрева среща луната
и усмихва се сърцето
и радост пълни душата!
Добрутро и на двете поетеси..Дейти
изгрева среща луната
и усмихва се сърцето
и радост пълни душата!
Добрутро и на двете поетеси..Дейти
Re:Като чайките........
Стоях пред бурното море,
и вятърът играеше в косите ми.
Стоях и чаках теб момче,
но теб те нямаше да спреш сълзите ми.
Гледах чайките бели,те свободни
летяха над тази тяхна пролет,
и срещу вятъра неспокойни,
отваряха криле за полет.
Те ниско над главата ми прелитащи
ме гледат с очички малки питащи,
защо съм тъжна и сама
няма ли за мен мъничко лЮбов в света!
Почувствах се и аз като чаиките свободна,
гледах море ревящо в краката ми
чаках някого на морската тераса празна
исках твоята ръка в ръката ми.
Така завърши моята история,
с чаиките и влЮбени момичета
там някъде на морският бряг
сами в един огромен свят!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
и вятърът играеше в косите ми.
Стоях и чаках теб момче,
но теб те нямаше да спреш сълзите ми.
Гледах чайките бели,те свободни
летяха над тази тяхна пролет,
и срещу вятъра неспокойни,
отваряха криле за полет.
Те ниско над главата ми прелитащи
ме гледат с очички малки питащи,
защо съм тъжна и сама
няма ли за мен мъничко лЮбов в света!
Почувствах се и аз като чаиките свободна,
гледах море ревящо в краката ми
чаках някого на морската тераса празна
исках твоята ръка в ръката ми.
Така завърши моята история,
с чаиките и влЮбени момичета
там някъде на морският бряг
сами в един огромен свят!!
"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna