Tell me why

Преди два дни беше последното ми бракоразводно дело. Очаквам излизането на съдебното решение. Честно казано изпитах огромно облекчение, че всичко приключи. Бракът ми през последните години скърцаче, буксуваше и т.н.
Досега не бяха разгласявала развода си, но полека-лека информирах някои познати и колеги за този факт.
Та питам аз - защо при новината за моя развод всички ме поглеждат с огромно съчувствие, изразяват съболознования (без да знаят нищо за семейния ми живот) и ме карат да се чувствам така, сякаш съм болна от някаква неизлечима болест? Дори ми зададоха въпрос какво аз, горката, ще правя от тук нататък? Нима щастието и спокойствието е приоритет само на семейните? И защо разводът непременно се приема като огромна катастрофа в живота на човек?

ми щото си е катастрофа бе мила. това идва ли ти наум? щото обикновено хората страдат като се развеждат, защото дори и да се отърваваш от нещо тягостно, то пак те боли че изобщо се е стигнало до там. такива неща. а иначе не знам конкретно за теб. в тоя дух мооже да попиташ защо всички се радват на новината че някоя млада булка е бременна без никой да я пита дали всъщност не умира от ужас и не предпочита да си поживее още някоя годинка с мъжа си. просто това са стереотипи. от теб зависи как ще те възприемат отсега нататък. щом ти си спокойноа и щастлива и се вижда, хората ще спрат да те съжаляват. така си мисля де.

хайде да ти е честито. щом ти е олекнало, значи е било правилното решение. успех занапред ;)

Да, и мен ме е боляло, все пак не съм някое дърво...
Но тези съжалителни погледи...ами не знам, ама ми стана едно такова неприятно.

Тука всички ще те гледат равностойно. И други неща ще видиш след развода, които са много по-лоши от съжалителните погледи. Ама животът продължава.

Хайде, давай да се усмихваме, че нямам търпение....

Гадно е да те съжаляват. Но може би само така ти се струва.
Може би наистина те съжаляват, ако смятат, че ти не би могла
да се справиш успешно без подкрепата на досегашната си
"половинка". Покажи им, че можеш, и то по-добре!
В първите години след развода и аз чувствах съжаление от
страна на някои от околните, които искрено вярваха, че имат здрави
семейства и на тях подобно нещо не може да им се случи. Обаче,
за съжаление, на много от тях вече им се случи.
Като гледам колко много бракове се разпадат и колко малко нови
се създават (и колко кратко съществуват), направо ми става страшно.
Горе главата! Не се притеснявай от мнението и отношението на
околните и се постарай да си стъпиш на краката възможно най-бързо.
Тогава ще усетиш, че повечето хора те гледат не със съжаление,
а с уважение и завист.

изведнъж ще установиш, че като си излязла вече от крепостта, наречена брак, няма как да не поглеждаш с известно съжаление тези, които са вътре и се чувстват като в капан...
Около две години след моя развод, като се видя с омъжени жени, в повечето случаи усещам нещо много тъжно, безкрайно познато, и за щастие - вече далечно от мен - всъщност ненормалното заробване на едно човешко същество, което живее в твърде ограничен свят и което трябва да се съобразява с твърде много неща...
Разбираш, че си от друга планета... която обаче е като планетата на малкия принц - на нея ти стига и една роза, която да обичаш.
А и все повече хора започват да разбират, че най-важното в една връзка не е да я поддържаш за пред обществото, а да имаш хармонични отношения. Сега вече можем по-лесно да заявим, че сме се разделили, защото са липсвали такива отношения. Едно време правилото е било - ако не пие и не бие, трябва да го търпиш. За щастие вече не е така... Ако си убедена в правотата на избора си, можеш смело да го демонстрираш. Не се притеснявай от чуждото мнение!
Късмет и успех!

Мисля си, че е нормално да те гледат така. След като се разведох и аз имах твоя проблем и се чудех защо го правят хората - толкова е унизително да четеш съжалението в погледите им! Сега - 1 година по-късно си давам сметка, че реакцията им е адекватна, защото като се поставиш на тяхно място /представи си , че не си разведена/ ще разбереш, че е доста нелепо да кажеш "Честото!", когато някой ти каже макар и с усмивка: "Разведох се и това е новото при мен".
Хубавото знаеш ли кое е - че ти се чувстваш добре от това, че си разведена и не смяташ, че е най-голямата трагедия в живота ти.
Пожелавам ти успех!

всички семейни да са бивши и всички да живеят сами, а децата - без един родител!

Прекрасно си го написала! - Сполай ти, мила! Чудесно оправдание, няма що! - Излиза, че тези, които са останали в брака - останали са само за пред обществото, а вътре в него - самият ад и вечно пържене... Нали ти бях казал наскоро, че си смехотворка!

P.S. Да направим панахида за тези, които обичат съпруга/-та си и живи да ги оплачем, че са останали заедно от кумова срама...


Love should be everything or not at all...

Възхищавам се на настървението, с което защитаваш бракове, в които единият съпруг се прибира само за да се наспи, изкъпе и да си смени чорапите... а децата усещат родителската любов под формата на похъркване пред телевизора.
Няма пиянски изпълнения, няма побой... просто едно голямо НИЩО.

Предполагам, че в гореизброените случаи все единия от двамата обича другия, но това не прави семейството, поне не за мен.

Ей такива хора за мен са си за оплакване. Липсва им модел за сравнение или модела, който са получили като деца е още по-сбъркан.


груууууух :)))

Така си е, мене, например, доста приятелки ме поздравиха за смелостта, че съм го направила, споделяйки, че и те биха сторили същото, но не могат да се решат.

Но забелязвам друг неприятен момент - част от омъжените познати ми жени сякаш започнаха да ме избягват. Вероятно в разведената жена голяма част от омъжените виждат някаква заплаха, сякаш щом съм се освободила от съпруга си, единствената ми грижа е да отмъкна техния . И това при положение, че съм абсолютен пън - нито флиртувам, нито се занасям. Но поне ми стана ясно кои са ми наистина приятелки, както е казал народа -всяко зло за добро .

не се страхуват толкова, колкото да речем съпрузите им са изявили своето мнение по въпроса за общуване с разведени приятелки. И още по-конкретно - на какви неприятни мисли би ги навяло това общуване.

Има и един друг тънък момент. Самотните жени понякога стават твърде досадни в търсенето на помощ - "кой да ми оправи изгорялата печка?" и пр. Изобщо нямам предвид теб, не ме разбирай толкова конкретно! Дори не те познавам
За сметка на това, познавам други такива..

И изобщо не разбирам тези толкова открити крайности - твърдо "за" или твърдо "против" брака. Ами това си е въпрос на лично усещане. Някои хора просто не могат да бъдат с един партньор "докрай", ако не сключат брак. Иначе вятърът през задната вратичка "мога по всяко време да си събера партакешите/на себе си и децата/ и да си тръгна без всякакви последици" подухва отвреме-навреме. Щото е отворена..

Хайде да изясним нещо. Тези всички, които те съжаляват, не са само семейни, нали? Но сигурно са хора, които са ви виждали и познавали като двойка. Изглеждали сте добро семейство за тях и затова съжаляват може би... Но каква е било в действителност само вие си знаете. Във всеки случай това е интимен въпрос и не е важно какво мислят околните за вас в това отношение. Може околните да изразяват съжаление и съчувствие от твоя вод, ако изглеждаш изморена или измъчена от тези последни месеци... Важното е, че този период е вече зад гърба ти и започваш по нов, по-раличен път... Опитай се да мислиш за настоящето. Ествествено е, щастието да няма отношение към семейното положение на човек, така че споко... Всичко е въпрос на характер и мироглед на човека, всеки има своя ценностна система... Сега решенията за живота вече ще ги взимаш самостоятелно, дотук трябваше да бъдат взаимни с него... Това за някои хора им носи спокойствие, а за дуги - обратното...

Мен пък ме гледаха като чумав в началото. После пък ме провокираха да разказвам и като не стана и това ме оставиха на мира.

Не за пари и имот а за човешки живот...

От една страна те чета как си щастливо семеен а от друга обясняваш на обществото колко е хубаво да имаш нещо странично. Би ли обяснил това ако не на мен то на клубарите тук които също си задават този въпрос но са твърде възпитани за да те подпрат с него така прямо както го правя аз в момента?

Не за пари и имот а за човешки живот...

ти пък- от Стефан отговор, като от умрял писмо
то това си му е стил-ръсне глупост, после трие, оправдава се, пак глупост и явна нелепост, пак се покрие, не отговаря
забавлявай се, той хем е много щастлив в брака си, хем си му трябва нещо извън( то от щастие, нали се сещаш), но пък от друга страна жена му не може да му стигне интелектуалното ниво ( туй било доказано научно,какво знаеш ти) и духовна връзка с жена е невъзможна, ама той пак си е щастливо семеен- не знам той сам дали си вярва, камо ли хората тук

Едно време много се чудех - НЕ може глупостта й да е толкова първозданна - направо като фойерверк от извора... Трябва да има друго обяснение! Тя е гений, който разиграва съвършения образ на пълната глупост!
Та и сега седя и се дивя - има ли наш Стефан глава, или няма? Трябва да има, нали миналата година Йовка му купи капа! Всъщност той е адекватен! - просто по друга система... напълно последователен в това да се изживява като Великият герой, който се бори за справедливост и разбива лошите (мен, например)
И над друго размишлявам - не е хубаво да биеш нищите духом, затова по-добре да не му отговарям. Че ше земе да пусне пак някоя тема как го обиждаме, та да ни занимава със себе си. А и като не се занимавам с него, той и без да му помагам, сам се олива... стига някоя малка въдичка да му пуснеш, и се хваща на нея като риба сом (мустаката риба, демек) - и като се замята, чак земята се тресе
Глей ся кво става... забавата ще е пълна!

Абе този Стефан като си е щастливо семеен защо се подвизава в клуба на разведените да ни обяснява колко е хубаво? Аз пък щастливо разведена! Знам, че има и щастливи семейства, но какво да направя като не можах да имам такова?

Не съм съгласна-никакъв гений не е , егати простакесата excuse my French

Пък за Стефчо- не знам, все се чудя като какво ли точно му има...сещам се от известно време за една нелицеприятна медицинска диагноза, ма ше си я спестя да не поставям Мама Нети в положението да ме трие
И за забавата не съм сигурна, той обикновено се покрива след оливане, и никакъв го няма, за да се появи след няколко дни ни лук ял, ни лук мирисал ама а дано този път ти си права

Двете неща нямат нищо общо според мен
И какво като не си успяла-нали сега си щастлива? Дали разведена или омъжена, все тая, важен е крайния резултат, а именно да се чувстваш добре!
Брака не е гаранция за щастие, или за каквото и да е освен че в повечето случаи се живее по-евтино, но и това не е сигурно.
Така че хич да не ти пука, гледай напред и повече оптимизъм

Стефане, не е така -винаги изопачаваш нещата..., защо веднъж не признаеш, че има толкова много формално съществуващи бракове- на фона на споразумения, финансови изгоди...страх и какви ли не други не честни спрямо самият брак и СЕМЕЙСТВОТО итерпретации. А брака не е само съюз- помисли си само за моралната страна и ценностите в едно семейство. Дали е по-добре и по-честно даже и ако щеш децата от един разтрогнат брак да знаят, че родителите им са се раздели защото просто е по-добре за всички така, отколкото да виждат инерцията и тихата или явна непоносимост на родителите си един към друг. Повярвай едвали някой се е развел на инат, всеки се е опитвал да промени себе си и да направи даже и чудеса за да може кошмарът да свърши, но уви чудеса не стават....Не вярвам някой от нас разведените да е против брака и да не се измъчва от мисълта, че би могло всичко да е различно, но за някои неща трябват двама, компромиси и борба от двама, заради двама ....Сложно е и адски тъжно, защо не престанеш с тези глупави обвинения и нападки.