След...

хубавото някак е мъгливо
предишно е усещането - чезне
видимо разделяме посоките
и взимаме последният си резен
сами не можем да си обясним
дали все още си принадлежим
дали прегазихме мечтите си
или са станали невидими
отдавна вече сме изхвърлили
и най-последната сълза
дрипави сме сякаш, мърляви
а бяхме по-така...
тежки като камъни висим
от края на търпението
ала на кухо бие камъка
като черупка недоверие
ако успеем да разкъсаме
на страховете яките въжета
дали ще оцелеем
или ще се пръснем на парчета...

предлaгaм дa оцелеем нa пaрчетa ;)
(шегувaм се)

хaресa ми стихa ти


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Много добър стих според мен. Само времето ще покаже дали ще се разсее мъглата. Понякога то е променливо. Понякога е като в тропиците-дъжд, слънце, слънце, дъжд. Понякога е умерено, понякога има буря. Ако е гъста лондонска мъглата, ако е непроходима, сменяй посоката. Успех!

"Променливо" е добро определение - аха да се вдигне мъглата и пак пада...

Радвам се, че ти е харесал стиха

Ще ни сглобиш ли после? [гот ми е по котешки]

Наистина много ми хареса. ))))))) Всъщност, променливото време не е лошо време. Не мислиш ли, че иначе би било скучно? Едно постоянно слънцегреене или само непрогледна мъгла и дъжд. Редувай ги умерено . Едно слънце се промъкна иззад облаците .

сглобявaме пъзели всякaкви :)))


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо