идейка
12 отговора
216 прегледа
идейка
значи, стана дума на срещата и май всички са съгласни, затова направо преминавам към обясненията...
става дума за нов фен-фик, който пишем заедно, само че без нас самите като герои...
аз поствам началото, после всички други да пишат...
не е задължително да е нещо дълго и объркано, така че, мисля че всеки, на който му се пише, когато е онлайн може да драсва по ред два, за да не се влачи като "бозата"...
ако сте съгласни ето ви началото...
***
‘Продадено’ пишеше на табелката, закачена на вратата на двуетажната къща, в края на града. Красивата някога сграда сега беше най-порутената в цялото село. Изписаните със сребърни рози, от най-големите художници в околността, стъкла бяха изпочупени, а инструктираните с блестящи бели камъчета плочки в градината бяха изкъртени. От близо 4 години никой не живееше в тази къща. Последните й собстеници я бяха обитавали около половин година, след което, в следствие на слуховете и странните събития около собствеността, я продадоха за почти никакви пари и заминаха колко се може по-далече. Новите притежатели на имота така и не се появиха в селото-слуховете летяха по-бързо от вятъра. Единствения спомен от някогашен живот бяха двата розови храста в двора на изоставената къща. Всяка година те цъфваха и изкушава минаващите по пътя да откъснат кървавочервените цветове. Но никога не им достигаше смелост да влязат по-навътре от входа на желязната ограда.
‘Къщата на розите’-това беше името на тази изоставена сграда, от която всички се страхуваха. Наричаха я така не само заради двата розови храста в двора, а и заради първата й собственичка. Кала Фиоре, жената която беше засадила двата храста и ги беше отгледала, беше оставила зад себе си много неразрешени загадки и слухове. Не само по името я оприличаваха на цвете: с коса, кърваво-червена като любимите си цветя-розите-беше оставила спомен за себе си, който всяваше страх у хората от селото и след внезапното й изчезване. И този страх се крепеше на една история, с която селяните все още плашеха децата си-че първата собственичка на ‘Къщата на розите’ е вещица. Хората не знаеха колко близо бяха до истината...
...my world of fragile things
става дума за нов фен-фик, който пишем заедно, само че без нас самите като герои...
аз поствам началото, после всички други да пишат...
не е задължително да е нещо дълго и объркано, така че, мисля че всеки, на който му се пише, когато е онлайн може да драсва по ред два, за да не се влачи като "бозата"...
ако сте съгласни ето ви началото...
***
‘Продадено’ пишеше на табелката, закачена на вратата на двуетажната къща, в края на града. Красивата някога сграда сега беше най-порутената в цялото село. Изписаните със сребърни рози, от най-големите художници в околността, стъкла бяха изпочупени, а инструктираните с блестящи бели камъчета плочки в градината бяха изкъртени. От близо 4 години никой не живееше в тази къща. Последните й собстеници я бяха обитавали около половин година, след което, в следствие на слуховете и странните събития около собствеността, я продадоха за почти никакви пари и заминаха колко се може по-далече. Новите притежатели на имота така и не се появиха в селото-слуховете летяха по-бързо от вятъра. Единствения спомен от някогашен живот бяха двата розови храста в двора на изоставената къща. Всяка година те цъфваха и изкушава минаващите по пътя да откъснат кървавочервените цветове. Но никога не им достигаше смелост да влязат по-навътре от входа на желязната ограда.
‘Къщата на розите’-това беше името на тази изоставена сграда, от която всички се страхуваха. Наричаха я така не само заради двата розови храста в двора, а и заради първата й собственичка. Кала Фиоре, жената която беше засадила двата храста и ги беше отгледала, беше оставила зад себе си много неразрешени загадки и слухове. Не само по името я оприличаваха на цвете: с коса, кърваво-червена като любимите си цветя-розите-беше оставила спомен за себе си, който всяваше страх у хората от селото и след внезапното й изчезване. И този страх се крепеше на една история, с която селяните все още плашеха децата си-че първата собственичка на ‘Къщата на розите’ е вещица. Хората не знаеха колко близо бяха до истината...
...my world of fragile things
в отговор на Silver Dragon
#2
Re: идейка
Но кой ли беше новият собственик?Единственото нещо което се знаеше за него е,че щеше да пристигне за лятото,защото беше учител в някакво у/ще.
Но времето летеше и никой не дойде да поправи "Къщата на розите".Тя бе все така негостоприемна.
Но ето че една сутрин в началото на лятото съседите г-н и г-жа Марксън забелязаха че в нея има някой и решика да проверят кой е този така загадъчен обитател.Те позвъниха на вратата,изчакаха малко,но от вутре никой не им отвори вратата.Тъй като бяха убедени че там има някой.а и бяха доста наперени те позвуниха още веднъж,но по-настоятелно.
И тогава вратата се отвори.Г-жа Марксън и изпищя,а г-н Марксън остана с отворена от отвращение уста.
От вутре се бе подала нечия глава и ги гледаше с доста ядосани тъмно кафяви,голени очи.По лицете му имаше малки едва забележими белези от изгаряне,а косата му бе до раменете,но странното в нея беше че е зелена и точно по тази причина някои ученици го наричаха "откачалката" но той съвсем не бе такъв.
Но г-жа Марксън не бе изпищяла заради неговият образ,в ръката си той държеше нож по чието острие се стичаше кръв.
-Какво желаете-попита малко грубо той.
-Амии...-запъна се малко г-н Марксън-ние искахме да се запознаем с вас,но явно сте малко зает за това ние ще ви оставим наспокойствие.
И те му обърнаха гръб.
-Почакайте-извика мъжът от къщата вече с малко по-мек тон-Аз съм Талисманов,Том Талисманов.Приятно ми е да се запознаем.
-Аз съм г-н Марксън,а това е моята съпруга г-жа Марксън.Но наистиня сега трябва да вървим.
Когато затвори вратата "Том" се засмя на странното име с което се бе представил.Истната бе че не желаеше никой на това място да знае неговото истинско име.
Why is the world so cold?
Но времето летеше и никой не дойде да поправи "Къщата на розите".Тя бе все така негостоприемна.
Но ето че една сутрин в началото на лятото съседите г-н и г-жа Марксън забелязаха че в нея има някой и решика да проверят кой е този така загадъчен обитател.Те позвъниха на вратата,изчакаха малко,но от вутре никой не им отвори вратата.Тъй като бяха убедени че там има някой.а и бяха доста наперени те позвуниха още веднъж,но по-настоятелно.
И тогава вратата се отвори.Г-жа Марксън и изпищя,а г-н Марксън остана с отворена от отвращение уста.
От вутре се бе подала нечия глава и ги гледаше с доста ядосани тъмно кафяви,голени очи.По лицете му имаше малки едва забележими белези от изгаряне,а косата му бе до раменете,но странното в нея беше че е зелена и точно по тази причина някои ученици го наричаха "откачалката" но той съвсем не бе такъв.
Но г-жа Марксън не бе изпищяла заради неговият образ,в ръката си той държеше нож по чието острие се стичаше кръв.
-Какво желаете-попита малко грубо той.
-Амии...-запъна се малко г-н Марксън-ние искахме да се запознаем с вас,но явно сте малко зает за това ние ще ви оставим наспокойствие.
И те му обърнаха гръб.
-Почакайте-извика мъжът от къщата вече с малко по-мек тон-Аз съм Талисманов,Том Талисманов.Приятно ми е да се запознаем.
-Аз съм г-н Марксън,а това е моята съпруга г-жа Марксън.Но наистиня сега трябва да вървим.
Когато затвори вратата "Том" се засмя на странното име с което се бе представил.Истната бе че не желаеше никой на това място да знае неговото истинско име.
Why is the world so cold?
в отговор на Silver Dragon
#3
Re: идейка
май не ви харесва идейката, а...
...my world of fragile things
...my world of fragile things
в отговор на Silver Dragon
#4
Re: идейка
не,идеята е страхотна,но напоследък не ми се захваща с нищо,което изисква миловна дейност!!!!
хайде изчакай да ми минат ядовете и ще пиша,обещавам!
"i'm a bitch i'm a lover i'm a child i'm a mother..."
хайде изчакай да ми минат ядовете и ще пиша,обещавам!
"i'm a bitch i'm a lover i'm a child i'm a mother..."
в отговор на Silver Dragon
#5
Re: идейка
Идеята е супер, ама ми е малко трудно да съчиня нещо..след малко ще напиша нещо, надявам се да ми дойде музата скоро, за да не смяташ че идеята ти е непризната
Sеverus Snape's Slave
Sеverus Snape's Slave
Re: идейка
Vsu6nost problema e,4e naposleduk wsi4ki imame izpiti i t.n. i se nalaga da se y4i.Ama sq obstanovkata pri men e malko po-spokoina,pone do 28...:(
p.s.sujalqvam,4e ne pi6a na bg,ama imam malko problemi s kompito.
"Ти сам решение взимаш.Но помни,че го взиамаш и за безмълвните,които стоят зад гърба ти..."
p.s.sujalqvam,4e ne pi6a na bg,ama imam malko problemi s kompito.
"Ти сам решение взимаш.Но помни,че го взиамаш и за безмълвните,които стоят зад гърба ти..."
Re: идейка
Както обещах..пиша...и както пак обещах не е много хубаво..ама да се каже че съм написала нещо.../тъпо/
Семейство Марксън не се различаваха от другите жители на малкото градче Тофт, в източна Англия. Новодошлият бе одумван всяка вечер и във всяка къща се носеха слухове за неговия произход и външен вид. И въпреки че след около няколко дни той бе описван като ненормален индийски вожд, заобиколен от таласъми и други такива, никой не забравяше иначе симпатичната Кала Фиоре. Тя все още плашеше децата преди да си легнат и все още прогонваше желанието на всеки, който посегнеше да си откъсне от розовия храст.
И така, колкото и странен да беше новия собственик, скоро всички забравиха и "ненормалният индийски вожд" сега се превърна в най-обикновен библиотекар в съседния град, който по начало бил срамежлив и не искал да се показва =) . И все пак какво плашеше толкова семействата в Тофт една "вещица" ? Какво толкова необичайно имаше в това ? И изобщо как е тръгнал слуха за вещицата? Никой не помнеше. Никой не знаеше как бе изчезнала и защо. Никой не помнеше... е може би имаше някой...
Историята за Кала Фиоре беше като приказка. Никой не вярваше на нея, но пораждаше жив интерес. След време обаче, както всяка друга клюка в градчето и тази се забрави и никой вече не й вярваше. Измисляха се толкова суеверни факти за живота и за "смъртта" й. Но защо трябваше да се залъгват. Да, всичко беше като в приказките, но тази приказка я знаеше само един, а той вече не умее да разказва. Затова записа историята на Кала Фиоре и я тя остана някъде в 'Къщата на розите'.
И тъкмо в тази част на приказката се появи новодошлият собственик. И какво бе очудването му когато намери "приказката за Кала". Отвори първата страница. Както всички приказки и тази почваше по познатия начин, но не беше приказка, беше истина....
Sеverus Snape's Slave
Семейство Марксън не се различаваха от другите жители на малкото градче Тофт, в източна Англия. Новодошлият бе одумван всяка вечер и във всяка къща се носеха слухове за неговия произход и външен вид. И въпреки че след около няколко дни той бе описван като ненормален индийски вожд, заобиколен от таласъми и други такива, никой не забравяше иначе симпатичната Кала Фиоре. Тя все още плашеше децата преди да си легнат и все още прогонваше желанието на всеки, който посегнеше да си откъсне от розовия храст.
И така, колкото и странен да беше новия собственик, скоро всички забравиха и "ненормалният индийски вожд" сега се превърна в най-обикновен библиотекар в съседния град, който по начало бил срамежлив и не искал да се показва =) . И все пак какво плашеше толкова семействата в Тофт една "вещица" ? Какво толкова необичайно имаше в това ? И изобщо как е тръгнал слуха за вещицата? Никой не помнеше. Никой не знаеше как бе изчезнала и защо. Никой не помнеше... е може би имаше някой...
Историята за Кала Фиоре беше като приказка. Никой не вярваше на нея, но пораждаше жив интерес. След време обаче, както всяка друга клюка в градчето и тази се забрави и никой вече не й вярваше. Измисляха се толкова суеверни факти за живота и за "смъртта" й. Но защо трябваше да се залъгват. Да, всичко беше като в приказките, но тази приказка я знаеше само един, а той вече не умее да разказва. Затова записа историята на Кала Фиоре и я тя остана някъде в 'Къщата на розите'.
И тъкмо в тази част на приказката се появи новодошлият собственик. И какво бе очудването му когато намери "приказката за Кала". Отвори първата страница. Както всички приказки и тази почваше по познатия начин, но не беше приказка, беше истина....
Sеverus Snape's Slave
