Алпинистите

Безкрайно ми е мъчно, тъжно и горчиво...
На тази светла дата -2.06. ще ви занимавам с недостойността българска...Троянският ни кон български...-прехвърляне на отговорност, несвършена работа, дребнавост, недомлъвки, неорганизираност, набеждаване , предателства...
Какво ще кажете за недостойните обръщения на вчерашната пресконференция на експедицията ни до Еверест...-обръщения като "вещица" и "доностник"..от тези хора, които разчитат на ТЕЗИ точно хора...за подкрепа , за приятелство, за живота си, за победите си..
Винаги алпинистите са били за мен символ на подкрепа , себеотдаденост, приятелство ,мъжество, сигурност в отношенията, благороднен тежкаризъм, сила....
Грозно и болно ми е...
Винаги умират хора към Еверест..Върхът взема своите жертви,..особено когато млади петлета се пънат и не уважават Природата,желаещи бързи победи, преплитащи слаби и несъвършени крака, тичащи да завоюват и спечелят Битката...Неуважението се заплаща!!С кръв и последен дъх..Несъвършени сме.Когато искаме нещо мнооо силно, дори с цената на живота си- трябва да мислим и преценяваме, дори за да вкусим истинския вкус на предизвикателството и победата...Вярно , на такава надморска височина влудваш...побъркация иктус, но...те са поели рискът, знаели са ..и пак го правят, и пак биха го направили..Всеки разполага сам с живота си.Избор.И приоритети.
Кой тук е виновен, според вас?Самоубийци ли са желаещите на всяка цена-без въздух и мисъл да покоряват Него-Исполина?
Липсата на организация ли е виновна..Има ли изобщо виновни..
Мдаа, не можем да знаем,..не всичко може да се прецени и организира на подобна експедиция, но...изобщо...какво мислите...?
Винаги умират хора по този път...и винаги има желаещи да предизвикат смъртта..
И аз бих отишла...
Кой знае..

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

И аз вчера се замислих като отворих вестника. Някои ще кажат "глупаци, къде са тръгнали да си търсят белята", други ще съжаляват майките и момичетата им, но аз мисля щом за това са били жадни душите им - значи трябвало е да бъдат там
Не, не са самоубийци.

точно се чудех - защо в този клуб няма тема за алпинистите.
защото тук има много хляб за спорове. има много теми в това събитие:)
аз пък бих задала въпроса - заслужават ли мечтите най-голямата жертва - животът? и герой ли е този, който го пожертва за да стигне до върха? и какви са тези същества, които биха жертвали чуждия живот, за да покорят върха?
защо да не уважават природата? според мен, точно те са хората, които разбират силата и красотата й. по-скоро, това момче /мир на праха му/ - не е разбрало природата на хората, която е коварна и измамна. нали точно те - ветераните е трябвало да помагат на младите, да ги учат и опазват от грешките им.

[image][/image]

а виж, това до колко са "герои" вече е спорен въпрос. не повече от всеки от нас когато се бори със себе си, според мен

не съм гледал конференцията, обаче ...

желанието да достигнеш е опасно не само заради пейзажа,
а и заради постепенното загубване контрола над желанията...
Ако се съчетае като при шерпите с източни умения на духа, може да няма проблем, но неподготвените в това отношение и с огромно его имат шанса да се натъкнат на неочаквани опасности -
само сплотените екипи може да помогнат, но дори това не е 100% гаранция, тъй като това не е игра компютърна, природата не е настройвана от някого да си остане в безопасен вариант - винаги може да изненадва много повече от очакванията и подготовката

Както каза д-р Карина Сълова вчера на пресконференцията - "Ако Христо беше там с приятели, а не просто с колеги, сега щеше да е жив".

Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!

Търсенето на виновни си е типичен медиен синдром... просто евриуеър медиите си спекулират със съответните податливите страни на публиката - заради което не мога да ги уважавам, от друга страна - виновен ли е тоя, който папа баницата...
А алпинистите... предизвикателството е едно, загубата на чувство за реалност - друго. Просто понякога май хората не си задаваме достатъчно сериозно въпроса уеър тинк ю гоин'...
Може би в риалити има доста други начини/места за себедоказване

Нищо човешко не ми е чуждо :)

ти не би ли помогнала? ако знаеш. че ще спасиш един млад живот, не би ли запязала своя път за момента?
пусни си бтв-то новините:)

[image][/image]

Кво беше приказвал един известен тип в едно стихче за видовете версии - "я не люблю"... макар че е бил лют фен на алпинизма

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Малка поправка, понеже на мен ми се наби в слуха точно тази реплика, та буквално тя звучеше така - "с приятели, а не състезатели"

Ами, те я интервюираха на летището, преди пресконференцията, след пресконференцията, като няколко пъти го повтори това. Спомена и друго - че Христо й е казал, че ще даде всичко от себе си, а тя е искала много да му каже: "Не всичко, Христо, не всичко", но си е замълчала.

Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!

защо? всеки сам избира целите и мечтите си. едни стават пожарникари и загиват в огъня, други изкачват върховете, трети си пъхат главите в устата на крокодили и лъвове. всеки се себедоказва както иска и може.
да седнеш зад бюрото и да си чешеш сметките или цъкаш на компа - ебааси доказването.
к'во - т'ва, че аз съм страхлива и не бих могла да реализирам някоя от мечтите си имено поради стопиращия ме страх, не ме кара да не изпитвам възхищение пред някои хора. такива като Христо, а не кат' онуй говедо - ветеранът, който би могъл да не позволи това да се случи.
тук не става въпрос за неизбежна смърт, а за смърт, вследствие на нечия некадърност и егоизъм.
та поне в този случай ръкопляскам на медиите:(

[image][/image]

не сме се разбрали. аз имах предвид алпинизма и изкачването на Еверест въобще. другото не съм коментирала

Е, в случая не визирам компа и сметките, знаеш.
Съгласен съм с теб - просто имам резерви спрямо едностранно поднесените истини с "виновен" и "герой". Особено когато етикетите се лЕпят по повод смъртен случай вследствие нечие прекомерно самочувствие и/или некадърност.
Уважавам хора, които реализират мечтите си - само че там е (рискуваш) - (печелиш) или (губиш) - мотивацията е или/или, а не преодоляването на сторипащия страх или анализа и медийната шумотевица - не е ли така?
Ма - разни хора, разни идеали, нали знаеш показателния виц за дресьора и крокодила в цирка? :)
Баси, такова дълго излияние не съм май писал от години :))

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Всеки си преценява рисковете и сам прави изборите си..особено за живота си.
Някои имат по-важни приоритети.Те..тези,които покоряват върховете.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

сори, разсеяна съм

[image][/image]

така е де, истината за всеки е различна. но цялата история /не че има много прилики/ ми заприлича на онази с децата нахранили река Лим. възрастните оцеляха за сметка на 12 невинни дечица. тук същата работа - няма кой да ти помогне, в края на краищата ти разчиташ на другарите, баси тръгват трима, толкова са могли да се върнат, дори и неизкачили еверест. съгласна съм - знаят рисковете, знаят, че може и да останат там, ама тук е друга хавата.
мислех си... абе нема значка
аз споделих тайно за моя страх, момчетата за да тръгнат ясно е че нямат спирачки

въх да се гордея ли - ама темата не е смешна, хич даже:(

[image][/image]

Абе, аз доколкото разбрах, изкачванията не минават без предварително обмислена тактика, и пр. Тактиката е била всеки сам да покорява върха, затова и се спомена, че тази експедиция е била предимно от състезатели, а не от съмишленици... Може би ролята на ръководителя е била да допусне само наистина подготвените да се опитат. А явно не е могъл да спре "момчетата без спирачки", за съжаление.

тук никого не защитавам...И аз се ужасявам от всичко това , и по начинът, по който е станало, и от грозното ,което се показва...
Не става въпрос за героизъм/какво значи това?/..може би лична победа, преодоляване на себе-то си...всеки сам си преценява какво заслужава, от какво има нужда, доколко е огромна и може ли да живее без задоволяването й и каква цена плаща за пълноценността си..казах и на слънч-когато се заемеш с алпинизъм, особено пък с такова предизвикателство/винаги умират хора до Еверест/-приемаш и рисковете, които неминуемо предстоят...така цениш и предизвикателството, и евентуалната победа..всеки един ден е ново предизвикателство там, на тази височина, нова болка,всеки един ден е още един ден Живот.Те си решават и разполагат с живота си..Решили са ,направили са го.
Че организацията е била съкс-съкс е била, баш българска организация..ужасът е от разборът после-всеки обвинява другия, прехвърля греховете, никой не поема общата вина, която е -че не са Едно,тим, единомишленици..
Мдааа, митът за подкрепата и саможертвата за приятелите , едното , тимът си остава мит.Истината е ,че горе всеки е сам.А човек за човека е вълк...Пък и казах ти , на тази височина и при недостиг на въздух-влудваш...събуждат се диви и първични страсти, без мисъл..И тук си личи кой ,какво и защо,и доколко..и лошо , и добро.
Не можем да знаем точно какво е станало...такъв риск никога не може да се изчисли и точно това е адреналиновото и предизвикателното..затова 26 год. луди глави приемат риска-единственият им начин на живот..познавам мноо такива!!БАШ!!..
Не уважават Природата, защото не се покорява така представителят й.
Първо/аз поне си мисля/ и ако НАИСТИНА това иска-с много страхопочитание, с мисъл и преценка, с приоритет -животът си, за да го покориш,когато всичко е по-добре организирано, да приеме въздухът, който му е предлаган, но..нали е по-престижно без кислород...,да побеждаваш едно по едно, крачка след крачка.., а не да бързаш и тичаш по пътя..-виж докъде се стигна..закъде бързаше този млад Христо?Имаше време ...трябваше да се откаже...
Дали?
Той си е преценил.За което го уважавам.Никой не може да бъде задържан насила в живота..Не безполезно е живял..извървял е на съдбата си пътя..Той си е усетил.Никой не може да избира вместо него.Въпреки, че ако е избрал изкачването с ясната мисъл/!!!?/, че отива на явна смърт..-си е самоубийство.И дори и такова...взел е решение.А ако някой има угризения, ако някой наистина е виновен...достатъчно е наказан.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

И др. път съм казвала-никое благо не се услажда , ако духът не е подготвен да го загуби.
Приемаш ли това предизвикателство-експедиция до Еверест-чудесно осъзнаваш какво може да се случи.Няма и как да не усетиш мощността на Природата, тя добре напомня за себе си...Смазва всичко дребно, необмислено и самонадеяно...и няма втори опит..
Да..сплотени екипи, но..хората винаги са САМИ...
Изборите ги правиш сам.Винаги ти си си по-важен,така е...
Голям риск-голяма победа-голяма радост, но и голямо страдание, и голяма цена.
Ако искаш.Печелиш едно , но губиш друго..Преценката е кое е по-важно.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....