Шльокавица.

Извинявам се на Начко. Откакто го видях неми дава мира.Взех го от неговата сигнатура(и знака със жабата ми харесваше).

Знам, че съм човека с най-много правописни грешки, но ще ми е интересно да чуя вашето мнени(нямам нищо против писането на латиница, но лично на мен ми е трудно да чета, а още по трудно да пиша на латиница, затова предпочитам да пиша на Кирилица, пък било то и с липса на елементарна граматика).

Та какво мислите за шльокавица ?

да има национална или нет кампания за това.

Достатъчно е клубовете (форумите и пр. места за общуване) да наложат като вътрешно правило писането на кирилица.

А за грешките - не се притеснявай! Щом дори аз допускам грешки, на всички останали ви е повече от простено. [изхилвам се гадничко][засрамвам се много]

Бъдете високи!

Грешка/прошка. Благодаря.Интересно ми е затова, защото имам в къщи проблем. Щерката е луднала по мИРК, правят си чат купон. Първо беше СМС, вкараха софтуер на Кирилица, пак същото. Сега ми излиза с постановката, че така е свикнала и пише по-бързо, но щом я попитам след време, когато и се наложи да обработи документ кой вариянт ще използва, вдига рамене.

или половата нагласа имаш
та си се надървил в/у извинения

По-скоро отлъчителната. Отлъчван съм не веднъж, дори и от църквата, за неучтиво поведение.

стига отлъчването да е достоен стимул...за по-достойни такива:)

По-лесно и бързо, чета на кирилица, която всъщност е климентица. Обаче колкото и парадоксално да звучи за някои, а може би дори и еретично, според мен трябва да се въведе унификация на азбуките, там където това е възможно, защото например в китайския и сие не е. Та мисълта ми е, че езика няма нищо да загуби ако си сменим писмеността. Всичко е въпрос на конвенция. Тя и нашата азбука е меланж от кво ли не. Изиграля е ролята си на времето, но сега не виждам разумен довод против преминаване към латиница да речем. Въпрос на едно поколение е да започнат да четат български на латиница също толкова лесно колкото на кирилица. Според мен едно такова глобално опростяване би имало повече положителни отколкото негативни последствия. Лично мнение. Вие какво мислите?

Libertas inaestimabilis res est.

Ами аз съм твърдо против въвеждането на латиница тук. По-склонен съм да подкрепя въвеждането на кирилица в Западна Европа и Америка. След като една смяна на буквите не е чак толкова страшна, защо не? А и нашите букви са 30 срещу техните 26. Печелим по точки.



И.Ш.

Звучи разумно. Несъм се замислял. Може и да изиграе някаква положителна роля! Доколкото знам и Румънците са използвали Кирилица, Сърбите също. Ей попариме като с топъл душ. Минавам за патриот(не и националист). Значи азбуката спасява България от претопяване и я прави първата държава от национален тип(покръстването колкото и еретично да е било по това време, помага да бъдем приети като равни сред Европеиските народи), но дали и смяна на азбуката ще има същия ефект незнам.

Търсиш довод! Според мен в обединена Европа, или свят без граници акцентите ще са на национална идентичност. Примерно на Гърците не им пречи азбуката да са пълноправни. А покрай събитията около кулите близнаци разбрах и как се прави история(историческия рупор с който Буш е държал реч, ще бъде изложен в музий). Трябвали с лека ръка да заменим нещо което е било наша емблема векове. Той и папата обяви Кирил и Методий за покровители на Европа именно заради азбуката. Редно ли е, налага ли се и имали смисъл подобна зазмяна.

Съгласен съм. Не се бях сещал за този вариант. Аз съм за унификация. А не за това каква точно ще е тя.

Libertas inaestimabilis res est.

Естествено, че съм за кирилицата - на роден език по-лесно се чете и пише, що да се префъркуцвам като в "Криворазбраната циливилизация"

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Унификация! Разбирам. Но Есперанто, не бешели експеримент от този род? Не съм сигурен дали името е точно, но доколкото си спомням имаше за цел да събере думи от различни езици с близко звучене/значение и да се използва като общ. За съжаление не проработи. При такова положение съм ЗА, крайно време е хората да започнем да говорим един език, а още повече да се разбираме(справка Вавилонската кула и Божия гняв)

в мир ...

Пък и аз не говорех за това.



Libertas inaestimabilis res est.

като видя мнение, написано на латиница, което е повече от три изречения, го подминавам. Трудно ми е да чета български с латински букви. По цял ден пиша с една такава странна клавиатура (чешка, да уточня), с различно разположение на буквите. Може би и това ме уморява. Мисля си, обаче, че братята руси и отвъд Голямата вода издават вестници на руски, магазините им са с табели на руски, т.е. нищо не пречи да съществува в писмен вид кирилицата в една латиноезична среда.

По повод "Шльокавицита", не ми се вярва много да има неккъв ефект....

Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете

Преминаването на латиница имам предвид. За това отдавна има натиск на ниво континентална и муждудържавна политика. Различната ни азбука много пречи на всички чужденци, посещаващи или идващи по работа в България. Има и вече реализирани проекти за българска латиница със специални букви с диакритични знаци* за фонемите, характерни за езика ни. Разглеждах един австрийски такъв. Нашата посменост (според него) ще заприлича на полската или чешката.
Засега никой не е говорил сериозно за смяна на азбуката.
Но с влизането ни в Европейския съюз и това ще стане.

От това като държава ще спечелим и това е безспорно. Но за само две поколения след това, през живота на което се направи смяната на писмеността, ще се загуби почти цялата ни култура. Представете си само колко стотици хиляди, ако не и милиони заглавия няма да бъдат преиздадени на латиница, а внуците на това поколение вече няма да разбират кирилица. За тях това ще е като да четат на арабски, например.

Но няма за какво да се притесняваме, защото след 80-90 години, ако все още съществува цивилизацията ни във вида, в който я познаваме, както и вида "хомо сапиенс", българският език ще е изчезнал. Ние, българите, ще говорим, най-вероятно, на английски.

Всеки ден умират по 4 езика. Ще дойде ред и на нашия.

_______________
* Диакритичните знаци са надредни или подредни знаци, казващи, че даден писмен знак е не за основното му значение, а за друга фонема. Например, "z" с мъничко кръгче над него или с "чавка" отгоре, няма да има звукова стойност "з", а "ж". Това е само пример за онагледяване на новото понятие.


Лека вечер! И наздраве на всички добри хора!

Бъдете високи!

Мчииииии,и аз съм пълна с граматически грешки,но се надявам да сте толерантни. Граматиката съм я учила преди хиляди години,но май не бях добра ученичка. Други ми бяха интересите по онова време и...Ми ся-ко?

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

примерно...

Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете

Доминираща държава = доминиращ език

- Професор Катеринов, още от студентските години сте известен с пословичната си работоспособност. Същевременно се твърди, че българите са особено талантливи в изучаването на чужди езици. Има ли всичко това нещо общо с големите ви професионални достижения, както и с обстоятелството, че именно вие създадохте методологията за преподаване на италиански език за чужденци?
- Няма нищо общо: талантът и наклонностите са добре дошли, ако ги има. Но за да успее човек да направи нещо, са необходими много труд и упоритост. Българите и славянските народи имаха голям успех в усвояването на чуждите езици, особено в недалечното минало, главно заради това, че бяха силно мотивирани да опознаят нови култури, нови страни.
- Ще ви задам въпрос, изискващ отговор без излишна скромност: смятам, че до вашата поява нямаше истинска методология за преподаване на италиански език за чужденци.
- Вярно е, аз на практика създадох тази методология в началото на 70-те г. и моята работна група я постави на научна основа, при това не само нея, а и политиката на италианската държава относно италинския език. Благодарение на бившия посланик в София - г-н Монтедземоло, който по онова време оглавяваше Генералната дирекция за научно, културно и техническо сътрудничество, на министър Ратцембергер и други хора това изоставане беше преодоляно и оттогава, вече от 25 г. и повече, обикаляме света да разпространяваме тази дидактика, която не отстъпва по нищо на дидактиката на други езици. До този момент италианците проявяваха интерес към методологията на чуждоезиковото обучение преди всичко по френски, английски, а също така и немски език. Както вече казах и другаде, никога няма да ми бъде простено това, че името ми започва с "К" (бел.: в италианския език тази буква не съществува) и завършва с окончанието "ов", но това са подробности: важното беше да се направи това, което беше направено.
- Значи е вярно все пак, че човек не може да е пророк в собственото си село? Когато обясняваме на нашите ученици, че прочутият учебник, над който се трудят, е създаден от българин в Италия, те недоумямат, че българин е могъл да направи толкова много за разпространяването на един чужд език по света.
- ... и не съм направил нищо за разпространението на българския език. И не съм направил нищо също така за италианския език, който да се преподава на българите. Затова имам дълг към България, един дълг, който се надявам да мога да изплатя колкото е възможно по-скоро. Нещо повече, сега ми бяха направени интересни предложения в това отношение и смятам да се захвана за работа.
- В България е в ход реформа на образованието и се изготвиха и се изготвят нови учебни програми.
- И то в съответствие с европейските програми, които предвиждат изучаването на всички езици на общността. Духът на програмата "Сократес", в чието разработване съм участвал и аз, се състои в това, че всяка страна-членка на Общността има правото-задължение да изучава всички езици на всички страни-членки на Европейската общност и да може да обучава на своя език хората в другите страни. Това е свободата на движението на хората и на идеите, изразявани чрез езика.
- Смятате ли, че това взаимно опознаване на езици и култури трябва да се осъществява чрез класически подход, например с изучаване на литературата, като се започне от Данте, Петрарка и т.н.?
- Ако тя се изучава, би било добре, но това не е задължително... Езици на културата днес вече не съществуват, всеки език, който става език на културата, се превръща автоматически в мъртъв език. Латинският език е един мъртъв език. Старогръцкият също. Език, който се изучава не заради работата, а заради културата, се превръща в мъртъв; а италианският е един твърде жив език на страна, която произвежда и която е сред най-развитите индустриални страни в света. Де Гол казваше: "В страна като например Аржентина аз изнасям месо, като внасям език, защото там, където достига езикът, достигат и продуктите и вкусовете на нацията, която говори този език".
- Вие силно допринасяте за разпространението на италианския език посредством прочутия си учебник, който е може би най-използваният в света. Има ли друг, толкова разпространен учебник по италиански език, като вашият?
- За сега още не. Но не съм написал само един учебник, те са няколко, защото изискванията са различни. Затова, когато пиша следващия, аз съвсем не отричам първия, просто се обръщам към друг вид публика, с друг вид методология. Тоест, моето разсъждение се гради върху това кой е ползвателят на тези учебни помагала. Тук именно се крие тайната на успеха: не да напишеш един учебник, което само по себе си е много похвално, а да напишеш 5-6 учебника.
- Значи ли това, че сам по себе си един универсален учебник по език е невъзможен?
- Това вече е друг въпрос. Беше създаден есперанто, но той бе използван с идеологически цели - за разпространението на една идеология. Не съществува универсален език. В случай, че успеем да се сдобием с език като есперанто, или в случай, че есперанто се превърне в универсален език, не по-късно от една година след това бихме имали вече български есперанто, италиански есперанто, френски есперанто, английски есперанто, англо-американски есперанто... Защото езикът е тясно свързан с живия живот на народа, който го говори, с културата в социо-антропологически аспект, тъй като езикът преповтаря умствените нагласи на онези, които я създават; той не може да бъде никога еднакъв за всички, понеже народите не могат да бъдат еднакви.
- Как оценявате тогава толкова масовото разпространение днес на английския език?
- Както винаги: като език, който се говори от доминиращия народ. Преди Втората световна война френският език беше най-важният. Сега е английският, тъй като народът или народите, които го говорят, са доминиращите икономически и политически в света.
- Следователно той не е език, който ще остане универсален.
- Не, ще бъде такъв, докато Америка е най-развитата, най-силната, най-представителната икономически на нашата планета. След това неговото място ще заеме езикът на страната, която ще дойде на мястото на Америка. Така е било и с латинския, и със старогръцкия. Така ще бъде винаги. Както стана с руския език например. Той отпадна след 1991 - 92 г., когато се разпадна Съветският Съюз и руският престана да бъде езикът на един от двата световни блока; той стана просто един от многото чужди езици.
- Да приемаме ли следователно всички тези промени без носталгия?
- Да приемаме или не, не зависи от нас. Това са обективни закони, които никой не може да промени. Има закони, подлежащи на промяна: например може да се реши да се отмени смъртното наказание. Но не може да се реши да се обяви друг, а не английският, за най-важният език. Или пък да се реши да се премахне информатиката, тъй като според някого тя е вредна за физическото и психическо развитие на човека. Това са обективни закони, които не зависят от волята на човека.
- В този контекст как оценявате курсът за усъвършенстване на учителите по италиански, който се проведе в края на ноември 2000 г. тук, в София, и който се опитва да проправя път на по-нататъшното утвърждаване на обучението по този език в България?
- За мен този курс е втори; и през 1995 г. италианското правителство организира подобен курс и тогава също бях командирован, както и сега, от италианското Министерство на външните работи. Това са инициативи, които проправят пътя към едно по-широко изучаване на въпросите. Третият курс ще бъде още по-широк и оперативен. Най-вече оперативен. Под оперативен се разбира курс, по време на който всички участници, вместо да седят от сутрин до вечер да слушат онова, което биха им казали докладчиците, участват, по групи или колективно, в разработването на проекти преди, по време, а също и след срещата, курса, семинара или както още искате да го наречем.
- А как ви се сториха българските преподаватели по италиански език, тъй като в случая те са централна фигура?
- В сравнение с други страни, задоволително. Това, което намирам за недостатъчно, е хардуера, тоест техническите средства. Вече 25 години обикалям света и за първи път тук ми се случи да не видя нито една светеща дъска, да нямам на разположение такава. А това е от съществено значение, защото донесох 200 илюстрации за прожекция и не можах да направя нищо. Не видях прожектор за компютъра и следователно трябваше да си донеса мой. Тоест, необходимо е известно събуждане и в това отношение, трябва да се снабдят различните институти, асоциации, организации, факултети с подходящите средства, за да бъдат на висотата на изискванията. Това вече е престанало да бъде мечта в Африка, но истината е, че в България още не е пристигнало. Много съжалявам, че нещата стоят така.
- Затова пък вие оставихте голямо дарение от книжни носители на катедрата по италиански език към Университета. Смятате ли, че обменът на ниво преподаватели и методика между италианските и българските средни и висши учебни заведения е на необходимата висота?
- Вижте, в случая е много важна мотивацията. Българската страна е мотивирана, тъй като италианският много се изучава в България; не е така обаче с българския език в Италия. Италианците, изучаващи български, не са повече от 10, 20, 30 души в Рим, Неапол, Пиза, може би Триест... Както и дa ги смятаме, едва ли ще надхвърлят 40-50 души срещу 3, 4, 5 или 10 хиляди българи, изучаващи италиански. Ето защо не е лесно да се говори за реципрочност, както е например с връзките на Италия съответно с Франция и Бразилия. Италианците, отиващи да учат португалски език в неговата бразилска версия, са не повече от десетина-двадесет срещу стотиците и хиляди бразилци, които идват в Италия, за да научат италиански.
- Колкото до разпространението на италианския език в България, не зная дали сте забелязал, че половин София е облепена със съобщения за курсове по италиански, като на всички дебело е подчертано, че са по системата Катеринов?
- Не съм видял, но ми е приятно. Всъщност, след като системата е приета за добра, и без лично да се познава авторът й, значи това, което тя предлага, е стойностно.
- Професор Катеринов, след дългите години, в които не бяхте стъпвали на родна земя, дали сега има надежда да ви виждаме по-чество тук, дa се възползваме от изключително богатия ви опит в чуждоезиковото обучение?
- Разбира се. Аз съм на разположение и онези, които желаят, нека ми пишат по интернет пощата или чрез катедрата по италиански език към Университета, така че дa избегнем пропуските, каквито имаше на тази среща. Това може и да е дреболия, но аз получих програмата на този семинар едва след като пристигнах тук. А ако бях предварително запознат с нея, щях да донеса и много материали за ранното чуждоезиково обучение, което очевидно е важно за вас и беше разисквано. Търсете ме, за да мога да споделя и огромния си опит в организирането на семинари и периодични квалификационнние курсове за преподаватели по италиански в чужбина, защото това е една от моите специалности. Написал съм редица трудове по тези въпроси: как трябва и как не трябва да се организира опреснителен курс за преподаватели. Тези курсове би трябвало да бъдат съсредоточени над една или няколко сродни теми, които да бъдат разработвани и задълбочавани. Ежегодни, тематични, оперативни курсове.

декември 2000 г.



Разговора води Валентина Иванова



Разговор с
проф. Катерин Катеринов


Катерин Катеринов е роден през 1938 в София. Завършва италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Той е професор по италиански език и култура в Университета за чужденци, Перуджа, Италия. Автор на многобройни трудове по дидактика на италианския език и култура, използвана в цял свят, на разработки по контрастивен лингвистичен анализ.
Сред съчиненията на Катерин Катеринов също така са монографията L`influenza russa sullo sviluppo della "Questione della lingua" in Bulgaria (1762-1878). Il russo, il greco o il bulgaro?, "Guerra", Perugia, 1973; "Пътеводител на базиликата "Св. Климент" в Рим и гробът на св. Кирил", "Вяра и Просвета", Рим, 1970; Poesia e prosa bulgara contemporanea (1944-68), "Citta` di Vita", Firenze, 1968 и др.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Невярно е, че ако се въведе латиницата, ще загубим идентичността си
Wed 06 Dec 16:33:30 2000 EET
В началото на запознанството с италианския език винаги стои емоцията. Това може да е любовта към музиката на Пучини, мраморните статуи на Бернини, картините на Рафаело... Влюбени в италианското изкуство има навсякъде по земното кълбо. Много от тях обаче си приличат в едно: избират си български водач, който да ги преведе през лабиринта на италианския език. Катерин Катеринов е нещо като гуру на общността на италианистите. Който е взел макар и само няколко урока знае, че учебниците му са най-добрите. Японци, китайци, шведи, французи, американци – хора от всякакви раси и националности, научават най-мелодичния и чувстен език в света благодарение на методиката на българина. А той, след 37 години принудително изгнание в Италия, най-после си дойде у дома. За да види, че желязната завеса не е могла да опази в тайна неговите забележителни постижения. Но кой е Катерин Катеринов? Той винаги е бил италианист. Може би защото носи италианското в кръвта си: баща му е завършил ветеринарна медицина в Торино. За по-възрастното поколение той е известен китарист. Работил е с Леон Даниел във Военния театър, а през 1960 дори свири тайно на прием в Италианското посолство с дипломатическия корпус. Той е и глас от ефира – в края на 60-те пробива стената на мълчанието чрез микрофона на Радио „Ватикана“. Днес Катерин Катеринов е професор в Университета за чужденци в Перуджа, където се занимава с информатиката в преподаването. В ЕС пък оглавява проекта „Сократес“, където програмира обучението по италиански в европейските училища. Има славата на човек, разработил най-добрата методика за изучаване на езика от чужденци. Неговите 60 учебници и научни студии са познати по всички континенти. В Китай например приемат Катерин Катеринов с най-големи почести. Въпреки че г-н Сарди от неговия учебник е прекръстен на другаря Уан, който вместо кола си е купил велосипед, почистил е оръжието си, прекопал е нивата и т. н. Ако не се бе случил инцидентът, който го оставя пленник в Италия, Катерин Катеринов вероятно би бил един от прекрасните, но за жалост неизвестни специалисти на България подобно на Маргерита Кавалето, Иван Петканов ... След като е постигнал професионалните си мечти, професорът сега мечтае в личен план – да прекара първата си след 40 години ваканция в родината, да види пак морето, планините, да обходи всички кътчета, в които чергарският живот на семейството му го е отвял. А иначе най-голямата му радост е 21-годишната му дъщеря Илария – тя следва философия, говори английски като родния си италиански език и много държи да е самостоятелна. – Какво е чувството да си дойдеш в България след 37-годишно изгнание? – То е връщане към една епоха, която не може да се забрави, защото това е младостта. Тук всичко ми е ново и в същото време познато, особено центъра около университета, в който съм учил. Виждам много промени – някои ми харесват, други не толкова, но съм щастлив, че съм се върнал. – Въпреки че сте отсъствали физически, всеки, който се е докоснал до италианския език, ви познава, защото вашите учебници са много популярни. Тук обаче малко се знае, че хора от цял свят проговарят езика на Данте именно чрез вашите помагала. Как се случи, че един чужденец успя да почувства толкова добре този за него чужд език и да създаде най-достъпната методика? – Винаги съм бил италианист, дори и в България. После попаднах на много интересна среда. Моите учители бяха изключителни личности – Рикардо Пикио, Анджело – Мария Рибелина, който според мене е най-големият филолог в Италия. Това беше добра школа, която намерих по време на преподаването си в римския университет „Ла Сапиенца“ от 1964 до 1969 година. Новият ми живот обаче започна в Перуджа – извикаха ме в Университета за чужденци заради студентите славяни, с които никой не можеше да се оправи. Тогава се отдадох изцяло на италианския език. Имах много ученици на разположение, за да експериментирам. И тъй като бях много добре подготвен, прехвърлих всичките си теоретически познания на практична почва и видях, че функционира до ден днешен. Затова и в този момент мога да кажа – права сте, че моите учебници са най-разпространените в цял свят, а това е една щастлива комбинация. – Кога напуснахте България? – Бях изпратен като лектор по български език в Рим и тогава стана едно голямо недоразумение с тогавашния ни посланик Ламбо Теолов. И бях принуден да остана в Италия. – Какво точно се случи? – Имаше някакъв празник, организиран от Челкаш от вестник „Стършел“. Внезапно сред гостите се появи един от бившите министри на Мусолини, който дори искаше да представи италианските интелектуалци. Беше скандално. Присъстващите италиански комунисти бяха възмутени, а аз, нали бях най-младият, трябваше да стана изкупителен овен. Казваха ми: „За партията бих се качил на бесилото, дори и когато съм невинен“. Посланикът искаше от мене да се върна в България и да поема вината. Обърнах му гръб и си останах, защото знаех какво ме чакаше у нас. – Чувала съм, че в Италия щедро раздавате учебниците си на българите. Защо обаче те така и си остават индивидуалисти – не си помагат, нямат си доверие. Дали това все още е страхът да не попаднеш на някогашната Държавна сигурност, или е въпрос на манталитет? – Старият режим промени много българи. Дори в семейството си ние не говорехме свободно – родителите ми премълчаваха неща от страх да не би да кажа нещо на приятеля си, а той пък – да го сподели някъде навън. Това вече беше вкоренено в българския характер. Когато през 60-те сътрудничех на Радио „Ватикана“, с отец Георги Елдъров споделихме от ефира, че българите в чужбина обикновено стават космополити. Те се откъсват от България, а и моят случай е кподобен. Все пак аз имам в Италия няколко приятели българи. И после студентите веднага стават мои приятели – когато дойдат при мене, те влизат като в собствената си къща. Старая се, понеже стипендиите на българите са много ниски, да им купувам всичко, от което имат нужда и да им помагам. Освен това в историческия център на Перуджа съм превърнал четири средновековни апартамента в библиотека. В нея всеки, който има желание да се учи, може да чете, да преснима, и всичко е за моя сметка. А библиотеката ми по италиански език е по-богата от университетската и дори от националната „Аурора“ в града. – Вие обаче притежавате и една друга, по-ценна библиотека, защото в нея отлежават книгите, заради които хората бяха пращани в концлагери? – Благодарение на Италианската библиотечна асоциация, която успя да събере всички забранени книги от края на миналия и този век, моята библиотека е може би най-богатата в света. Ако някой иска да чете Ахматова, Солженицин, може да ги намери вкъщи. Затова и много българи, руснаци, изобщо хора от бившите социалистически страни често идваха при мене да четат. Аз исках дори да им подаря книги, те обаче се страхуваха да ги пренесат. Тази библиотека я събрах с голяма любов и все още я съхранявам. Тя обаче загуби онази ценност, която имаше. Сега нищо не е забранено, обаче не се и печата. А иначе – всички режими си приличат. Нацистите първо изгориха книгите, така стана и при комунизма със забранените заглавия. – България много рядко попада в новините на международните агенции, и то почти винаги с отрицателен знак. Когато в Италия кажеш България, те чуват Румъния. Защо не ни познават и ни бъркат? – В Италия се казва cose bulgare (българска работа), отнасяйки се за италиански лошо направени неща. Когато пък нещо става в изборите, казват elezioni bulgare (български избори). Всичко това е наследството от предишния режим. Защото как можеше да се спечелят избори с 99, 08 на сто? Сега се стремим, когато можем, да внушим на журналистите, че България се е променила. Както знаете обаче, пословиците и мъдростите трудно се изкореняват. Днес всички знаят, че България вече е друга държава, но въпреки това тя си остава като пример за нещо лошо. Италианците не казват руска работа, понеже всичко това беше от режима на Съветския съюз, а българска, тъй като България беше най-важният сателит. По тази причина и никой не казва румънска работа. – Споделяте ли идеята на австрийския българист Ото Кронщайнер, че трябва да въведем паралелна азбука на латиница, за да може страната ни да е отворена към Европа? – Да, напълно. Без да отричам това, което направиха Светите братя Кирил и Методий. Сега обаче историческото положение е съвсем различно, затова азбуката трябва да се опрости и уеднакви. В момента едно и също име в българските паспорти се пише по най-различни начини, както е хрумнало на чиновника в полицията. И това не може да продължава повече. Абсолютно невярно е, че ако се въведе латиницата, България ще загуби идентичността си. Японците, китайците опростиха своята азбука и това се направи паралелно. Така трябва да стане и с българския, като най-напред се уеднакви транскрипцията. Това значи например всички да пишат по еднакъв начин „Христов“, защото иначе кашата е голяма. – Какво ще спечелим, ако въведем паралелната азбука? – Най-големият принос ще е, че хората по света ще опознаят България по-добре. А страната ни може да бъде ценна с богатата си и оригинална култура, дължаща се на православната религия. Това са все неща, които са обект на интерес на много чужденци, които обаче като първа преграда срещат азбуката. Така че аз напълно споделям мнението на австрийския си колега кирилицата да продължи да съществува паралелно с латиницата. – Използването на най-съвременните технологии в обучението също е условие за присъствието ни в Европа. В СУ „Св. Кл. Охридски“ вие демонстрирахте какво може да се постигне с помощта на компютъра. – С компютъра може да се направи абсолютно всичко, и то с 15 – 20 пъти по-голяма бързина. Не може да се избяга от информационните технологии. Информатиката навлиза навсякъде, така че дори президенти, председатели на ООН не могат да кажат стоп на Интернет, защото законът на развитието не зависи от човешкото решение.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.