Анонимност. Има ли нещо лошо?

Много ми харесва едно качество на интернет. Това е общуването с анонимното другарче. Когато за пръв път влезнах и взех да чета в един клуб(май беше "литература"), останах поразен точно от това. Отсрещният е абсолютно свободен да пише и изказва мнение по твоите постинги. Нищо, съвсем нищичко не го възпира. Даже, може и две мнения да напише. С два различни подписа. Нерегистрираните са искренни. Изказват проблеми, които не могат да споделят открито. Показват лошотия или простотия. Или болест. Всеки според нуждите си в момента. Е, не е ли интересно?
Ние, регистираните показваме принадлежност. Аз искам да съм сред вас. Искам да познавате моите постинги. Искам да познавате мен. Заради това се регистрирам. Сега вече е ясно на кого са простотиите. Мои са си. Аз така съм избрал.
Въпроса ми е защо трябва да имаме различно отношение към нерегистрираните? На мен са ми интересни. И далеч не всики са кухи лейки. Защо трябва да им казваме: "регистрирай се, тогава ще си от нашите, тогава ще говоря с теб!" Не разбирам.

П.П. Аз пиша само и винаги регистриран. Въпрос на избор, както вече написах. Не съм влизал тук под друо име. НО НЕ ВИЖДАМ НИЩО ЛОШО, КОГАТО ДРУГИТЕ ГО ПРАВЯТ. Аз просто не съм имал никакъв мотив.

П.П.П. Освен това съм отвратително лош лъжец и веднага ще ме познаете :-)

Какво ще кажеш за един и същ нерегнат, ползващ различни никове и дори говорейки си с тях помежду си. Не ти говоря за клинично луд. Или някой, който те познава, бъзика и провокира черз чужд ник. Иначе, интернет пространството си е анонимно и няма нищо лошо в това, стига да не му се връзваш сляпо, но "разни хора, разни идеали" и свобода на действията и печата

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Не мога да разбера защо го прави. Такъв предизвиква в мен любопитство, не раздразнение. Дразня се от грубоста, но се опитвам да не взимам отношение. Не успявам :-))

Ми това си е вид психика, комплексарска - това, което не може в реалния свят, го прави тук във виртуалния. Затова не трябва да се връзваме на разни приказки, а истината винаги излиза наяве

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Мноого ми харесва вашия клуб. Надничам ви през ключалката понякога. Мълчешком, щото видно кръга е затворен. Такива като мен нямат място при вас.
Ползвам рег ник.... няколко дори. Тогава, когато знам, че някой ще бъде провокиран да остави ЛС. Но когато обменям готварски рецепти или разсеяно мънкам общи приказки...
А и ще се съгласиш, че малко клубари се изявяват с едно и също име в професионален клуб и клуб "говорим си за секс"
Пак като страничен наблюдател ще констатирам, че вашето отношение към рег и нерег е много различно. Пример: нерег Мария, която просто се оплаква, че й е скучно в семейството, тутакси беше наругана. Ако това беше регистриран потребител щеше да получи съчуствено потупване по рамото и уверения, че утре денят ще е слънчев.

Защото хората са различни. За какво ми е да поддържам никове и пароли, ако пиша на две години веднъж, и то ако имам евентуално мнение, което имам да споделя или искам да споделя. Аз да не съм надутата пуйка с грандоманските никове и великденските подписи, дето за нея всички които имат елитарно мислене са почитаеми. (Какво тук значи елитарно мислене? Тука сега ше ти напиша един роман, ама от мен да мине, няма да ти мъча очите да ме четеш...) Необходимо ли е да се правя на клоун, за да ме забележат или за да ръся емотикони, защото всъщност не мога да дам смислено мнение....90 % от никовете това правят и хабят времето на четящите ги и собственото си време твърде успешно. Знам, че има нужда от контрол и правила, но съм виждала как контрола се изражда в целенасочено лансиране на някои никове пред други, както и в интимничене между стари задочни познати тука на публично място. Границите и мерките на хората са различни и слава богу. Ако аз мисля като теб, ти изобщо нямаше да ме четеш, нито аз тебе. Те това е ползата, да видиш нещата от другата гледна точка, подписаний....благодаря за ласкавото мнение за анонимните. Както е добре известно, този вид анонимност, че нямаш ник, изобщо не е анонимност, защото който иска, ще те намери по IP и други начини, и никой не може да се скрие, както се отбелязва, защото има такова нещо като отпечатък на личността върху мненията, мирогледа и тематиката. Така че не заблуждавай наивните четящи, че анонимните са анонимни. Такова нещо като анонимност в Интернет няма.

Понеже виждам безспорната ти интелигентност (слава богу, защото ми е писнало от малоумници да се прозяват точно по форумите), кажи защо така прикрито се дразниш? Добре де, подписвай си се колкото искаш и с каквото искаш. Аз не ти забранявам. И ме остави веднъж на две години и аз да си кажа думата.


Апропо, има и такива, които живеят в провинцията и далеч нямат добри рс-та. Връзката е скапана или я няма....и тн. Регистрацията на ник е досадно нещо, не е ли по-лесно, ако толкова пък няма как, да си напишеш мнението без разни измишльотини от типа “Аз съм зелен, аз съм син, ама ти си пък богиня” (ох, да не се засягат гореспоменатите никове). Попълването на въпросници и шаркането напред назад из мрежата струва пари и време. Сега чакам обвинения че анонимните са и стиснати....но това със сигурност разширява аудиторията на сайтовете и популяризира интернет въобще. Като сложиш цензура и правила, може да изрежеш неудобните и невъзпитаните, но със сигурност ще изрежеш и нестандартно мислещите, които според мен правят чара на интернет. На бас, че винаги ще разпознаеш моите мнения, без значение как се подписвам, и че ще ти е скучно, ако не ти изтръскам още едно нестандартно и неформално мнение. И на бас, че като махнеш тая част от общуването в интернет, никой няма да погледне скучните и регулярни регистрирани потребители.

Да ме извинят регистрираните потребители, които все пак имат серизоно отношение и не кокетничат с публичното си присъствие..но защо са толкова малко? Не че ги няма....но е жалко, че мнозинството ги дави и се губят стойностните неща.
Сериозните се знаят и се уважават между другото....хората не са будали, а читателите имат собствена преценка, нека никой не ги подценява..... и ако някой иска, нека се прави за смях, щом му харесва, без значение дали е регистриран или не.

Живей, сладурче Всеки сам си избира роля в живота, когато е неуспешна преминава на друга, после на друга и така ... щом така му харесва прав му път

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

За мен поне няма никакво значение дали пишещия е регистриран или не...това, смятам, си е лично негова работа. Не разбирам също проявата на различно отношение към нерегистрираните. Всеки има право на избор, нали така?

Когато, преди повече от година, започнах да влизам в клубовете - 30-40 беше посещаван само от нерегнати и имаше много малко шаренийка. Беше голяма оплаквачница - на кой гаджето му го оставило, на кой космите му пречели... Мислех, че този клуб "бере душа и си заминава" и се ядосвах как може връстниците ми да са толкова неориентирани, отчаяни и неграмотни. Грийн, искаш ли да ти изровя теми от тогава и сам да видиш колко е било интересно или можеш да си представиш как е изглеждал клубът???
Направила съм иконка на компа си и с едно кликване съм вътре без да вкарвам всеки път - парола и ник. Винаги чета/пиша регистрирана и стоя зад всяка дума, която кажа и нямам желание да говоря с хора, които не са. Това за мен е като "доброжелателно пуснат слух" или разговор по телефона с непознат човек - казваш му "Грешка" и затваряш.

Повече усмивки!

М-дааа...Харесвам тръснатата на масата ми между празните бутилки бира твоя тема. Много ме целна, право в салатката, дето е в главата ми. Стари, нови, регнати, нерегнати....Знам, че не винаги съм била прилична и изискана в изказа си....Ама обичам да се изказвам в прав ред. Не обичам да се връткам в думите и да се чудите за какво става дума. Само едно не схващам - онези прозрачни избивки на мултиплицирани никове, които водят разговор помежду си и спорят дори, а като вземат да се обиждат взаимно - направо лудвам...Ама това си е мой проблем, нали? Забелязала съм, че регнатите имат много индивидуален стил и на подредба на думите и характерни изрази. Предлагам да си поиграем на игричката: "Я кажи кой съм аз?" Влизаме един ден нерегнати - като Иванчо, Петканчо, Еленка....и да видим колко се познаваме....Рем, не забравяй да си глупав! Аве, прави колкото можеш повече правописни грешкиАко ви се стори тъпа тази игричка, отдайте го на непълните ми способности в ентелегтоално сношение...баси, отношение

"Не всичко, което минава през разума си заслужава опознаването"К.Кастанеда

Прав си малко или много всеки е анонимен. Нямам по особенно отношение към не регистрираните. Та доскоро и аз бях така. Според мен самата регистрация показва отговорност към написаното, и уважение към хората с който разменяш мисли. А отношението към дадена тема, и човек зависи от написаното.

почна анонимно...щото жената ако прочете кви съм ги надробил...ще стана дистрибутор на "Фон дьо тен"...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Абсолютно нищо лошо няма в анонимността, с две ръце съм "за". Както и със солидни аргументи.
Полицейщината нещо не ми е по сърце. А пиша регистриран заради допълнителните екстри, които ползвам.



И.Ш.

Адски си прав, Нерегнат!
Влязох в темата на Мария и ужас! Дано не съм закъсняла с писмото си /изпратила съм го в същата секунда, в която тя е пуснала последни, много огорчени изречения/.
Какво излиза - хайде да има повече нерегнати в клуба! Много по-интересно е! Постепенно регнатите ще се претопят, ще се изгубят или ще променят отношението си.

ама аз имам нэкои наблюдения:
(уморен съм и ме мързи да ги систематизирам)

- участието в клубовете е анонимно. Ако, освен това, участваш нерегнат, това е анонимност на квадрат. Нямам предвид дамата по-горе, която толкова рядко пише, че при всяко писане трябва отново да се регистрира. Говоря за тези, които сравнително често пишат "теми" или влизат в теми. Тях или ги гони нэква параноя на квадрат, или ги гони неувереност в себе си и страх от обвиняване в глупост или неприемане на позицията им. Има много други "или"-та, но сега ми се акцентира върху тези две.
а) параноята: веднага си представям, например, някого, който знае, че жена му/мъжа и знае ника му, и се страхува/срамува от това, тя/той ще прочете като негово/нейно изказване по нэк'ъф си въпрос. Това значи, че или прави глупости в нета (безчинства) и/или живее, лъжейки околните си кой и какъв е той/тя;
б) неувереността: всеки започва клубния си "живот" нерегнат. Проучва как ще реагира средата, в която иска да влезне, на неговите изказвания/изисквания. На това му викат и "маркетинг" напоследък: как ще се пласира стоката (той/тя) на този пазар. Въпросът е в продължаването на участието в клуба(-овете) без регистрация и с нови и нови никове. Това дразни. Защото и те пак правят глупости.

Участието в клуб иска регистрация. Да се види, че и ти си "от наш'те". Това е именно клубното начало. Клубарите са хора, които отговарят на едно или няколко изисквания. Клубът (редовните участници в него), трябва да те приемат. Според това какво предлагаш, как го представяш и какво представляваш.

Нет клубовете са много либерални. Обикновено те приемат. При това радушно, защото редовните учестници са си писнали един на друг. Ако, обаче, те отхвърлят, това е друга работа. Обикновено се озлобяваш и се връщаш към нерегнато участие, състоящо се в набези по фланга (с лош правопис).

- не ме дразни някой, който влиза в клуба, за да си изплаче болката или да попита как да реши негов си наболял проблем. Аз, когато мога, помагам. Това ми е принцип. Дразнят ме нерегнатите, които само обиждат, заяждат се безпричинно, оспорват неаргументирано, плюят и хапят "офф топик".

- има и друг аспект: когато общуваш с регнат, знаеш кой е той или поне си си изградил някаква (обичайно абсолютно неверна) представа за него. Идентифицираш го. А ако спориш с него, знаеш кой е врагът. Ние, хората, много обичаме да подреждаме всичко по лавиците на склада на мозъка и да знаем кое къде стои.

- има и трети аспект: Аз съм си аз. Регнал съм се. Заставам зад думите си. Всички знаете кой съм. Знаете и горе-долу как се държа. А другите - разни мърльовци. Невъзпитано се намесват в чужди разговори, без някой да ги е поканил. Какво да се прави, лошо възпитание.

- Стига толкова, че огладнях.

Бъдете високи!

Какво излиза - хайде да има повече нерегнати в клуба! Много по-интересно е! Постепенно регнатите ще се претопят, ще се изгубят или ще променят отношението си.


"НЕРЕГНАТИТЕ АТАКУВАТ"?!

Явно си взела идеята присърце! По-спокойно де, никой "Голям, Лош, Зъл Регнат" не те е взел на мушка. Ама и ти престани да подскачаш всеки път, щото изглежда, че избиваш някакъв комплекс. А такива нямаш, нали?

Бъди по-непредубедена и ще видиш, че при нас е весело и хич не е страшно, тъй де...

Enjoy Life!

Бе няма нищо лошо...
Аз се регестрирах от самото начало заради "екстрите" - както каза Начко. Защото ми е по-лесно и удобно. За да не обяснявам всеки път гледната си точка по някоя тема - идентифицирайки се с подписа си - ника - хората, които са редовни участници, по-лесно ще ме разберат...Не че не мога е нерегната да го правя, но и лесно може да ме имитира някой шегобиец.

Нерегнатите - имам чувството, че са несигурни и неуверени...Може и да е грешно усещане...Аз лично заставам зад думите си и съм готова да споря и да бъда оборвана, да получа неодобрение или неразбиране, но да заявя, че това именно е моята гледна точка...Да се пише под сто ника, от страх да те отхвърлят или да получиш насмешка - не го разбирам...Или пък постоянно да провокираш и да се правиш на обиден на целия свят...Странно ми е...

Та...за да не се повтарям - виждането ми по въпроса съвпада в голямата си част с мнението на АВе.

И нека пишат регнати и нерегнати колкото си искат...
Лаф да става.

Enjoy Life!

цъ.......аз съм регистриран щот така ми е по-лесно да чета новите писания тук тамепък и зарад други "технически" благинки........инак ми дреме на гъза за групата на приобщените.........не всички сме го закъсали до там че и в интернет да се приобщаваме......

незабележим

Значи, приятелю, и аз споделям убеждението, че всъщност анонимност няма. Ако някой иска да потроши време, средства и усилия винаги може да локализира с точност до няколко сантиметра от коя клавиатура е цъфнал някой постинг. И не само тук, а въобще в нета. Друг е въпроса, че времето и усилията в общия случай многократно биха превишили еветуалната полза от локализацията. И в този смисъл, да, има "анонимност".

Много пъти съм казвал, че лично аз не обичам анонимните постинги. Защото смятам, че всеки трябва да носи отговорност за думите си. И затова аз пишам регистриран. Като АВе, теб и Free Soul и като много други. Не за поза или елитарност, а просто защото това са моите убеждения.

Обаче не деля света на

регистрирани=наши

и

нерегистрирани=чужди

Всъщност това, което ме дразни са т.нар. players т.е. сега съм такъв, а сега инакъв, сега съм жена, сега пък мъж, сега съм изрод, а сега съм консултат по естетика в двора на султана на Бирма. Това, между другото, не е прерогатив само на нерегистрираните. И втози смисъл някой нерегистриран, но консистентен е за предпочитане пред някой, който си сменя регистрацията през два дена примерно.

Обаче, това за личностния отпечатък ми хареса и, което е по-важното, е вярно според мен. Може да не изскочи веднага наяве кой кое е, но рано или късно това става по един или друг начин. Пък и fool me once, shame on you, fool me twice, shame on you.

Та така. Не пиша нерегистриран. И никога не съм писал. Нито пък ника ми е тайна за домашни, приятели и познати. Каквото съм го казал го отстоявам и не отстъпвам от него, освен ако не разбера, че е грешно и другата страна има право. Всъщност тогава е най-гот. Много хора се дразнят ако спориш с тях. Аз пък напротив. Смея да твърдя, че уважавам чуждата гледна точка и ми е приятно да водя спор, особено ако е на ниво. Това е удоволствие за мен, а също и интелектуална гимнастика (викат му и rapier wit). Освен това, както вече споменах, мога и да науча нещо ново и да развия и/или обогатя себе си.

Ми т`ва е май за сега. Идвам тук за удоволствие, заради приятната компания, заради майтапите и лафа. Идвам, защото така поддържам мозъчните си клетки по-активни. Идвам, защото научавам нови неща и виждам света извън ограничения си, макар и гениален и особено широк, мироглед. Нерегистрираните са част от нета. Те са като случайните минувачи в реалния свят. Не ги познаваш и са "анонимни". Но всъщност всеки носи със себе си своето ID. Винаги. И там именно е заблудата на плейърите. Защото, колкото и да се опитват, те никога не могат да избягат от себе си.



Libertas inaestimabilis res est.

Разбира се, че в анонимността няма абсолютно нищо лошо. Напротив, в много отношения е по-добре да си анонимен - тогава можеш да споделиш неща, които никога не би казал пред хора, кото те познават.
Въпроса е дали можеш да поемеш дълбоко дъх и да застанеш зад думите си. Нещо от типа на "Мечка страх - мен не страх"

Клуба го възприемам като една маса. Седнали сме с приятели и си говорим. Разменяме мисли, помагаме си, когато е нужно. Това са регистрираните. Тях просто ги познавам, както и те мен. Разбира се, че нямам нищо против и нерегистрираните, но те са някак си.. как да го кажа... приходящи. Не са постоянни. Идват, седнат за малко и изчезнат. Не мога да разчитам на тях. Днес са тук - утре ги няма.
Ето така горе-долу възприемам нещата, надявам се да е било ясно.

И много ви моля, недейте да казвате неща от типа на "като не е регистриран, всеки го хули, а ако е - веднага получава потупване по рамото". Просто не е така. Забелязала съм, че повечето от нерегнатите не си дават труда нито да обясняват по-подробно проблемите си, нито пък да отговарят на темите, които сами са пуснали. Създава се чувството, че влизат и правят патакламата колкото да наблюдават после реакциите. Не е много приятно, нали? А и ако влезете из темите, ще видите, че и регнатите биват оплювани, само дето това се възприема по друг начин - като приятелска критика