Return to innocent

Искам да ви споделя нещо. Нарочно не го пускам в Споделено, щото то е много лично и интимно, а там е пълно с хиени, които се хранят от човешката мъка.
Онзи ден казах на жената, че отивам да хвърля боклука, а се качих на тавана, където имам скрити две шишета ракия за черни дни. Докато се мъчех да се сета къде точно ги бях забутал, вниманието ми привлече голям черен куфар, прашен, точно както във филмите на С. Кинг. Стоеше в ъгъла и ме гледаше. Някак неприлично дори. Бих казал леко похотливо. Понеже аз не съм такъв човек, решително се приближих до него и го отворих. И вселената се сгромоляса отгоре ми.
Първото което ми се наби в очи, беше моят мечо!
Беше одрипавял, мухлясал и остарял. Но беше той, моят мечо!
Тате ми го подари за третият ми рожден ден. Тогава мечо беше ново, кипро и напето мече. Имаше една малка топчица за опашка. А точно под топчицата свършваше конеца, който минаваше по целият му гръб и стигаше до муцунката, един вид се грижеше вътрешностите му да не се изсипят наоколо.
Мама така ми обясни.
Много обичах да си играя с този конец и да го дърпам. И така до денят, в който открих, че от дърпане съм го разшил и сега под опашцицата-топче, има малка дупчица. Бях вече на три години и половина и имах стабилна сутрешна ерекция. Една сутрин не издържах. Събудих се много рано и първото което видях, беше мечо, лежащ встрани от мен на четири лапки, леко надупен. Без много да му мисля, отперих малкия мечо! 3 пъти! После много време мина докато изсъхне, но аз никога не го забравих. Той има запазено специално място в сърцето ми.
Но аз май малко се отвлякох. Исках да ви кажа, че като видях малкото мече, в душата ми нахлу ураган от чувства. Видях днешният си живот с всичките му несъвършенства. С всичките му пороци и недостатъци. Спомних си златни полета. Сребърни нощи и бронзови утрини. Първата целувка. Неизкушената младост.
Проснах се на земята. Ревнах с глас и заоплаквах пропиляната детска невинност.

Хайде - хайде, всички сме имали мечовци с разпрани гащи. А сега всички си имаме надуваеми жени. И да ви кажа мойта си беше цепната отдолу. Така я взех. И не виждам разлика в усещането, т.е. пак съм си същият непокварен, задоволен човек. Само пишката ми е порасла малко.
Тя (куклата) да му мисли - Казват, че от утробата й се раждали ментални демони! Аз нямам нищо общо - използвам кондом.

Верен ход. В Споделено щяха да те разпънат на кръст, задето си зарязал така лекомислено първата си любов.

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

като чух как Мечо - бум... бум... бум... - слиза надолу по стълбите ...Струва ми се, че сигурно има и друг начин, само да можеше за минутка да не си чукаш главата о всяко стъпало, а и да помислиш малко, какво направи с шишетата ракия за черни дни

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

:)))))

..нехигиенично, да имаш плюшени играчки. Мен затова ми купуваха само гумени. А и няма как да ги скъсаш лесно. МУ Х А ХААА

ИИИИИИИИ, ти ме навя на спомени, аз пък имах една скчаща маймуна, като я удариш и тя скача и си удря ръцете и ми се хилеше...........от тогава имам хроничен запек и като се напъвам винаги очите ми изпъкват като на маймуната,мдаааааааа,спомени те ни топлят в студените и мрачни дни!!!!!!!

всичко е в ръцете ми:)))))

и кво, опита да си опънеш надуваемото басейнче ли?

:)))

с кво я удряш и къде? тва е много важно за протокола!
хроничен запек, казваш! и се сещаш винаги за маймуна! Хм, виждам призрака на другаря Фройд, май! В краен случай на Юнг!

...татко ми вулканизира една гума от "КАМАЗ" да си я боцкам.

Това е да имаш креативен татко! Моят само ме водеше по публични домове, защото бях малък и не ме пускаха сам!


а колко широк и беше винтила?

Фройд ли,абе като се запечеш и манафите на Киро не могат да помогнат,!!!!!!!

всичко е в ръцете ми:)))))