Моля за съвет

Имам син на 11 години - в 5 клас. В семейството ни никога не е псувано, сина ми не е бит или наказван. Някой път го понахокваме, защото е по-емоционален на моменти, вряка, вълнува се от футболни мачове, или плаче заради несправедливости. Обожава всякакви животни и има интересно отношение към тях - като към хора. Котката в къщи е равноправен член на семейството ни:)))Но, от 1-2 години има проблем с негов съученик. Постъпките на другото дете се осъждат и от останалите деца от класа. Но има и такива, които харесват и защитават другото дете, защото ги е страх от него, или защото то има поредния нов модел телефон. Питайки децата, защо не кажат на класната, че са тормозени, те ... просто мълчат, или повдигат рамене с репликата " Ами, не... не..." Докато в къщи, след пореден тормоз над сина ми, ние говорим на дълго и на широко, че не бива да се оставя да го тормозят, че трябва да прояви смелост и да се изправи срещу насилника, дори това да му коства един удар. До някъде и от време на време сина ми се справя. Но, вчера ме извика класната му в училище, и ми разказа нещо, което аз знаех. Начинът, злобата, желанието да го обвини, ме отвратиха, но аз, като майка ,просто не успях да взема думата от нея , за да й кажа, че знам за "веселата случка". Синът ми е отличен ученик. Но, според нея, нямал никакво възпитание, защото когато незнам си кой правел смешки в час, то моя син се смеел и реагирал емоционално. А другото дете било просто изрядно в час. Но тя не знае, какво става в междучасията. И лошото е, че моят си хубавец се е явил като изпълнител на нарежданията на съученика си - дали от респект към силата му или от страх - още не мога да си обясня. Надига се дива ярост в мене. Иска ми се да се върна в учището и да обясня да изкукуригалата учителка, че не може да се обвинява така дете. Тя каза пред него, че вървял към нанадолнището, и в същото време ми намигаше - явно е решила, че е много възпитателно да заплашваш и обвиняваш така едно дете. Аз съм против възпитанието чрез всяване на страх. И не мога да се помиря, че тя явно ежедневно използва такива похвати при децата, а в същото време, не си дава сметка, че с думите си и поведението си тя задава модел у тези деца. Бясна съм на себе си, че не успях да я надвикам и да защитя достойнството на сина ми. А неговата вина е колкото и на другите момчета - организирали щипане на момичетата по дупетата! Той плака много след това. Аз го "насметох". Но... съм объркана. Срам ме е, защото самата аз се занимавам с проблемни деца и техните семейства. А сега просто зациклих. Не ми се мисли, не знам какво да предприема. Страхувам се , да не би синът ми да се обезвери, иска ми се този негов съученик, който му краде часовник и албум със колекций, просто да го "смотая" от позицията на силния. Но знам, че това е абсурдно. Да се върна ли в училището и да контрирам класната? А дали няма да рекушира върху детето? Разговарях с деца от класа му. Те са категорични, че синът ми няма вина. На кого да вярвам?

Вече е краят на учебната година и няма смисъл на реагираш сега. Като имам предвид какви са учителките и особено маниерите на тази вашата, със сигурност мога да твърдя, че ще рекушира върху детето. Изчакай следващата учебна година и още в началото иди, и и обясни любезно, но твърдо, че няма да позволиш да издевателства над детето ти и ако трябва ще отнесеш случая по-нагоре - директор, респективно инспекторат и министерство. Т.е. с нейните похвати, защото очевидно тя само от това разбира щом това прилага във възпитателната си дейност. А това е добър случай да обясниш на сина си за неправдите в живота и да го подготвиш да не реагира така емоционално на тях. Кажи му, че му вярваш /за да не загубиш доверието му/, че понякога и самите деца постъпват необмислено, че да се щипят момичетата сигурно е забавно, защото те пищят, но не е никак красиво и кавалерско, че той трябва да се опитва да прави това, което той преценява за правилно, а не това, което му диктуват другите и все в тоя дух. Т.е., че не се е случило кой знае какво, но че и ти не одобряваш напълно, това което е направил, защото се е поддал на внушение, а не е лично негово решение, което да може да обясни и оправдае. Трябва да успееш да развенчаеш мита за другото дете, което очевидно е с лидерски позиции в класа, а и по понятни причини /вж. новите модели джи-ес-еми.../ е толерирано от класната. Всичко това, не във вид на лекция, а при удобен случай, т.е. разсрочено във времето.Неприятното е, че децата дълго време са привлечени от лошия пример, който считат за героизъм и своего рода бунт. Борбата ти едва сега започва...

Ще започна с това, че въпросната учителка не е никакъв педагог, щом като не може да се справи с класа си и щом като проявява явни предпочитания към определено дете
Казваш, че работиш с проблемни деца, т.е. имаш опит и колеги, можеш да се обърнеш към някой от тях, защото когато се отнася за твой близък е много трудно да си обективен и да взимаш правилни решения. Дори лекарите се обръщат към колеги, когато някой от семейството им е болен
Нормално е да си "зациклила". По света практиката е хората, занимаващи се с , да го кажа общо "социална работа" да имат "супервайзор"- човек, с когото да споделят успехите и трудностите, някой който да им дава обективна странична гледна точка, подплатена с професионализъм.
Можеш да говориш и с педагогичския съветник/психолог на училището, а също и с родителите на съучениците на твоето дете, които също са тормозени от хулиганчето с новите джиесеми. Тогава може да се обърнете заедно към директора и това, което ще му кажете, би имало повече тежест.
Но най-вече, говори с детето си и бъди на негова страна като му показваш разликата между правилното и неправилното. Нормално е на тази възраст / 11/ да се появи интереса към момичетата, които се променят също.
И не забравяй, че си в правото си да искаш логични доводи, когато другарката-учиталка поставя разни етикети на детето ти- по какво нанадолнище е тръгнал Не й позволявай да ти повишава тон, защото комуникацията между двама възрастни Е между възрастни, а не инфантилно разговорче, та да ти намига многозначително.
Успех, стискам палци.

Абе и за мен така говореха едно време, понеже не родителите ми рядко ходеха и се подмазваха с подаръчета, освен това аз бях освен отличничка и голяма бунтарка, т.е. не се давах на "лидерите", странях или се посбивахме...Общо взето така си бях извоювала независима позиция. Освен това солидарно със съучениците бягах от час (въпреки, че не винаги ми допадаше, но пък още по-лошо беше да остана насаме с "врага"), а пък бях вече в училище, където майка ми преподаваше...Какво ми се случваше след това...Добре, че тати проявяваше разбиране...Не виждам, сина ти да е по-различен, въпреки различните обстоятелства...

Имай му доверие и му покажи, че не те притесняват приказките на учителката му. Изпуснала си момента да я хванеш натясно, затова не се занимавай повече. При следващата възможност обаче й го припомни. Не допускай да обсъждате детето ти в негово присъствие. Първо би трябвало да обсъдите с нея, а после (ако е необходимо) да говорите пред него.

Още нещо, мога да ти кажа, че деца като онова, дето ги тормози е най-вероятно на някой "спонсор" (така ги наричаха едно време). Такива не стигат далеч в авторитета си. А сина ти в ролята на "изпълнител"...може би просто му се е видяло забавно и щуро на момента...всичко, което прави си е нормално за възрастта (по мое мнение)...имаш си страхотно хлапе, ама ти си го знаеш...

На тази възраст децата са лоялни към хулиганчетата, като ги бъркат с бунтарите. Трудно ще е на сина ти с възпитанието, което му даваш да се противопостави на такъв. Както си разбрала и на другите деца им е трудно, защото не срещат осъждане на такъв род поведение нито от класната,нито от другите родители и възратсни. А не трябва да се мълчи. Поговори с други родители и ако имат желание заедно отидете и поговорете с директорката, като поканите и класната. Имах подобна ситуация с едното ми момче. Доста се бях "запалила" вкъщи, но на дугия ден вече си мислех, че трябва да имам някаква тактика, за да убедя учителката да застане на "добрата" страна. Учителките всъщност нямат задължения и права да контролират поведението на учениците така, както беше по наше време...Търсих за съюзник други родители, само че срещнах незаинтерсованост и пасивност в тях. Затова отидох и поговорих първо с учителката, помолих я да не проявява субективизъм и да не прави квалификации на който и да е ученик пред другите, защото това ги унижава и подронва нейния авторитет. Подчертавах особено последното, щото щеше да има полза не само за нейния авторитет, а и за учениците. Отначало трябваше да й слушам доста разпалената реч, която ми дръпна и като се успокои, най-накрая си казах каквото имаше да казвам. Говорих и със зам.-директорката, която покани същата учителка на този разговор... И така, оставаше само да работя върху самочувствието на сина ми, за да преодолее това криворазбрано лидерство на хулиганчето. Е, не се размина без тупаници между двамата, но моят вече отвръщаше на ударите, а не както го учех преди в никакъв случай да не посяга... Започна да носи мини-шах в училище и се случи хулиганчето да не може да изграе тази игра, камо ли да побеждава. С едно по-тихо момче моят "смотаняк" (така го наричаха фаворитките и хулиганчето в класа) се сприятели и често играеха с по-големите батковци от училището на шах. По-късно започнаха да изграят с батковците и на стриит-баскет дори събота и неделя и там батковците не допускаха хулиганчето. Синът ми се записа освен баскет и волейбол в клуба и хулиганчето го последва, ходи на 5-6 тренировки, където се опитваше да тормози моят, но след това мързела го надви и се отказа... Синът ми се отказа от волейбола и се записа на айкидо,, като си продължи и с баскета... Покрай айкидото се сприятели с още батковци и по-малки от него и позабрави дните, в които навеждаше глава пред хулиганчето... Е, фаворитките в класа все още сипадат по хулиганчето, но човек не може всичко да има му казвам на моят син сега...Да продължава да изгражда самочувствие с покритие и нещата ще се подредят и при твоят син. Само трябва да му вярвате.