За Танатос

Мислили ли сте някога какво представлява всъщност влечението към смъртта?
Къде са корените му?На какво се дължат автодеструктивните наклонности
у човека?

Те намират всякакви начини да се проявят.От идеята,че си грозен,скапан,
че за нищо те няма,като се мине през стремежа да си самонавредиш чрез
другите(и после те да са ти виновни)като например прекомерна привър
заност и прочие и се стигне до отявлените суйцидни тенденции.Няма значе
ние дали за отделен човек важи това или за цяла популация(като например
заплахата от ядрено самоунищожение).

Какво е всъщност Ерос?Дали това е просто стремеж за самосъхранение?
Пиер Дако го определя като стремеж просто да се свържеш сис другите
и дори със Вселената.Не просто стремеж към оцеляване а и към развитие,
сливане с Абсолюта.

Откъде идва обаче обратното-стремежа към упадък(мизерабилизъм),
самоизмъчване и накрая-пълно самоунищожение?И как може да се
надмогнат силите на инерцията?

There's no Law beyond "Do what thou wilt".

Здрасти,
Аз много съм мислил и измислих, че нищо не мога да измисля.
Ще се радвам да споделиш тук измисленото от теб.
Но, прочетох в една книга, че всичко това за което ти говориш е нашата защита от Огромните природни сили.
Факта, че човечеството оцелява и се развива показва, че написаното в дебелата книга е истина. По- добро е само няколко индивида да успеят да се развият до съвършенство отколкото всичко да погине. Съвършенството се грижи за себе си и не зависи от това какво аз и ти си измисляме за Него.
Така наречените от теб автодеструктивни наклонностти се превръщат в съвършенни условия за оцеляване и развитие. Силите на инерцията и сега се надмогват по начина описан в прочетеното и написано от мен тук в темата ти.
Ако ти успееш да измислиш друг начин за оцеляване и развитие на човечеството , то моля да го споделиш, но аз в момента измислих, че дори и да измислиш нещо , то едва ли можеш да го приложиш в живота.
Остава ти да си измисляш разни теми за разговор и общуване с нас и щом ще си измисляме аз предлагам да се занимаваме с красиви измислици.
Има ОЩЕ по- темата

Никога не съм си обяснявала сама за себе си съществуването на Танатус.
Така че и аз ще трябва да изчакам отговори с тебе.

Забелязала съм как нещата вървят по двойки...

Мелани Клайн. Твърди че основната ни движеща сила е не стремежът към удоволствие , а желанието да се свържем с другите.

И тя тръгва от Фройд, но стига и по-далече.
Психиката на бебето е разцепена на 2.
Завист, че хората /майката-гърдата/ имат хубави неща, които то не притежава.
От друга страна акумулирани положителни емоции към гърдата, които не се съчетават с кръвожадното сукане.
Да се отдадеш на желанието да се свържеш с другите, което отрича кръвожадното /омразата/,
или да се отдадеш на омразата, като пренебрегнеш желанието.

За силите на инерцията не те разбрах.

Ананасче, това че нещата вървят по двойки не е достатъчна причина да съществува Танатос. Не всичко върви по двойки... май?

Това е едно и също - любовта е удоволствието от свързването с другия. Може би това е най-смисленото нещо на този свят. Или единственото смислено нещо.
Ако е така, значи всички болести всъщност са една болест - неспособност да даваме и да получаваме любов. А добрият терапевт е този, който ни връща способността за любов?

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Напълно съм съгласна и аплодирам това ти мнение.

В този смисъл, ако ми позволиш, онзи мой проблем, по който се изказа в друга тема, е не етичен (респ. философски), а чисто психологически - нежелание и(ли) неспособност за откриване към хората, респ. свързване с тях, и страх, изразяващ се в стремежа те да бъдат ограничавани съобразно уж някаква етика. Погледни проблема така.

Права си - истинският проблем с този мъж е любовта. И според мен единственото лекарство срещу неспособността да се получава любов е пак любовта. Да го обичаш, без да очакваш нищо в отговор.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

...некултивирано експониране на предчуствието за тленност на битието и егото ни...всяко листенце, ягодка и конче усеща, че е дошло времено на планетата земя, за да си отиде "когато му дойде времето", отстъпвайки място на следващите...
някои хуманоидчета обаче ги мързи да се обърнат навътре в себе си и да докоснат Божественото, което да им даде смисъл и сили да изминат този път спокойно разделяйки се достойно и мъдро с тленното в себе си...та те предпочитат да се пързалят по тънкия лед на смрадливото социално блато, от което нервясват и започват да се самоизмъчват автоагресирайки...
всъщност обаче това е само едно привличане към вечността

"да докоснат Божественото, което да им даде смисъл и сили да изминат този път "

Кои са пътищата според теб?

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

...всички психохигиенни техники и "трикове" /от гледна точка на академичната психотерапия/, които предлага изтока и мистицизма:
- медитация
- молитва
- дихателни техники
- мантри
- вегетарянство
- благотворителност
- смирение
- ... и най-вече ЛЮБОВ

И аз имах тези отговори, но се боях да говоря за тях, за да не вземат да ме пратят в клуб "Окултизъм" или "Езотерична медицина" - нали тук се говори за "сериозна" психотерапия. А от мисълта за "Беинса Дуно" направо ми настръхна косата.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

... в академичното семейство на психотерапиите /немска Европа/ е т.н. трансперсонална психотерапия; терминът "транс_персонална" е взаимстван /откраднат/ от изтока /там е трансцедентална/
...та колегите щипкат от йогийската традиция, мистицизма, будизма, хиндуизма, дервишската традиция и тн, всички психо-техники и трикове, които работят по-успешно от старите изтъркани евро-хватки...
...в 21_ви век става ясно, че на евро-психотерапията й трябват "нови" трикове за манипулации над раята...иначе няя технически прохрес и кротък плебс

Така е,това не е ли и мотива всъщност, който ни кара да живеем?

Да това е едно и също нещо.
Да осъзнаеш, че който ти носи любов може да ти носи и омраза.
...Любовта е да излезеш от себе си, т.е. от егоизма си...
но не винаги е удоволствие да се свържеш с другите, казах стремеж към другите.
Когато приемеш че любовта и омразата се свързват в едно, тогава се преодолява онова разцепване /тя го нарича параноидно - шизофренно състояние и се стига до депресивно състояние/.

Добрият терапевт може да този, който ти казваш.
Но може и да е онзи, който те води към осъзнаването на истинската ти пророда.

Сигурно.
Но ми обясни.

Разочарованието върви с очарованието. Помниш ли...макар че ти искаш да изхвърлиш едното...това помня.

имаше ли и заземяване
/грундинг/???
Питам само.
И не тръгва ли всичко от него?

Обичах го три години, но за жалост не мога да му помогна. Трудно е да предизвикаш промяна у човек на 40 години, който е прекарал целия си живот в градене на защитни стени. (Изборът му на професия също е свързан с това - армия, полиция.) Трудно и мъчително е да се опитваш да приласкаеш някого, който се страхува дори да те погали, делейки едно легло с теб, и се свива в другия ъгъл, когато се опиташ да го прегърнеш, след като сте се любили (хм...това е силно казано..."правили секс" по- би прилягало). Човек, за когото любовта се състои от рестрикции - "тук можеш да ме докосваш, там - не"; "мъжът се държи така, а жената - онака"...

Аз извървях пътя си до него, но не мога да го насиля и той да извърви своя. А е толкова тъжно, понеже е сигурно, че има любов...

Ами нямам конкретен пример в момента.
Но твърдение, че всичко върви по двойки, макар да съм го чувала много пъти и в различни контексти ми се струва спекулативно малко. Съвсем интуитивно възразявам. Има уникални неща, такива на които не може да се намери двойка. Знам, знам. Можеш да си уникален и пак да имаш противоположност. И все пак... противоположността не отнема ли поне мъничко от уникалността? Пример си трябва. Може и да намеря? А ти?

...това понятие ми е непознато