Време

Напоследък установявам, че все не ми достига време... за каквото и да било. Реално върша доста неща, а не мога да се отърва от усещането, че пропускам далеч повече. Та въпросът ми е - ако имахте повече време за какво щяхте да го използвате?
Вероятно щях да чета повече - има толкова хубави книги, до които все не успявам да се докосна. Щях да обръщам повече внимание на хората край мен - приятели, роднини, близки. Щях да се "образовам" по-добре за работата, която върша. Щях да излизам по-често сред природата. Може би щях да разсъждавам по-трезво и спокойно, не така прибързано и да се наслаждавам повече на миговете. Кой знае...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Щях да се науча да правя нови неща, с които да го оползотворя, например да рисувам.
Най-вероятно пак щях да стигна до там, че то да не ми стига и за половината от тях, както е в момента.

______________

Един ден ще разбереш, че все още можеш да се усмихваш :)
.. истински

Лайфстайл без намек за аптека
В един момент човек се усеща (пак без всякакъв подтекст ;) че трябва да опъне ръчната - и установява, че просто няма как да го направи...
Бих се кефил на всичко

Нищо човешко не ми е чуждо :)

ех, докъде я докара, Мачо, да трябва на всяка реплика да уточняваш има или няма подтекст... но така ти се пада, от прекомерна употреба подтекстовете се възгордяват и започват да се перчат и там където ги няма.

Аз не се оплаквам "подтекстът", знаеш, е явление многопосочно - въпрос както на влагане, така и на възприятие, оттам - съзнателно ли е вложен, несъзнателно ли е възприет...
По някога просто избягвам провокативния апект

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Ааа, за стиловите аспекти да си чувал нещо? Вместо да кажеш лайфстайл, може да употребиш "стил на живот", вместо да казваш - "опъни ръчната" можеш да кажеш - "спри и се огледай", така че не очаквай някакво възприятие, ако провокираш друго такова.

време за губене винаги има................ живея в безметежно очакване на нещо, което никога няма да се случи.........а денят и 48 часа да беше сега, пак щях да го прекарвам по същия начин.....много тъжно, но факт


загубих усмивката........ завинаги

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Хората са същества, които вечно пилеят времето си. За разлика от животните, за които всеки миг е свързан единствено с това как да оцелеят. Мисля си, че само те изживвяват всяка секунда от живота си целенасочено. А ние, хората, все се мотаем, "убиваме" секунда след секунада, час след час, ден след ден, докато животът ни като пясъчен часовник не изтече. Дали стъкленицата му ще бъде по-голяма няма никакво значение, ние пак ще следим стрелките на часовника в очакване работният ни ден да свърши, без да се замисляме, че нито една песачинка не ще се върне обратно...Времето щех да пилея пак така, дори да беше повече. Само където щях да бъда по-голяма прахостница.

Прав си - времето е ресурс, който винаги ще клони към изчерпване...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш