Обич...

Колко е малко и колко е трудно да се даде в същото време.
Колко е лесно да се предложи и колко е трудно да се приеме.
Колко е лесно да се покаже и колко е трудно да и се повярва.
Как не я забелязваме когато я имаме и как ни боли при липсата и.

Мога да напиша още много но смятам да оставя вие да го направите.

И още нещо - Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неумишлена. Да не се търсят каквито и да било намеци за когото и да било. В случай на неспазване на предните две изречения подлежите на санкция по закона за Отварите...

Не за пари и имот а за човешки живот...

Колко много има наоколо и колко е трудно да отркриеш истинската!

Да вземеш насила нещо от някого можеш , но да дадеш насила нещо някому - не можеш!

Ако няма на кого да я дадеш, то поне можеш себе си да дариш с нея

Според мен първото и необходимо условие за това, околните да ме харесват, уважават и обичат е ... АЗ самата , да изпитвам тези чувства към себе си.
Ако се яви некакво количество обич в излишък, почвам да я раздавам
Е, не безразборно

И как силно искаме отново да даваме и да получаваме обич...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Колко трудно е да се убие
любовта, в сърцето корен вила.
Гледаш неочаквано тя крие
несравнима страшна сила.

Колко лесно е да се убие
любовта в сърцето корен вила.
Дума само, поглед, може би й стигат
да я видиш, мъртва, мила.

Не съм сигурна за автора. Мисля, че беше Давид Овадия. Щом го открия ще напиша кой е.