Турците
3 отговора
173 прегледа
Турците
Турците - втората най-голяма етническа общност в България
Поява, присъствие по българските земи и участие в живота на съвременна България
При последното преброяване през 2001 г. населението на Република България бе 7 974 000 души. Основната част от него са етнически българи, но има и други етноси - турци, роми, арменци, гърци, евреи. Най-голямата по численост след българите е турската етническа група, която наброява приблизително 1 милион души. Как и кога тя се появява в днешните български земи и какво е нейното участие в съвременния живот на страната.
Първия сериозен сблъсък с турците, който ги прави участници в политическия живот на Балканския полуостров е след битката при Манцикерта - град в Мала Азия, през 1071 г., когато те нанасят съкрушително поражение на Византийската империя. Оттам насетне придвижването им към вътрешността на Империята е почти безпрепятствено. Изключително добрата военна организация на младата феодална държава я прави страшен противник и желан съюзник. Турската войска е използвана като наемна от отделните владетели на Балканите при враждите помежду им. Същевременно нейното настъпление на Балканския полуостров е неудържимо.
В края на 14 век турците завладяват България и тя изчезва от политическата карта на света. През петте века до Руско-турската война от 1877-1878 г. довела до възстановяването на българската държавност, цялото администриране на стопанския и културен живот на българите е контролирано от Османската империя. Подсигуряването на лесно уязвимите места от Балканския полуостров и районите, в които присъствието на мюсюлмани е условие за спокойствието на Империята, се извършва чрез ислямизиране на християнското население и заселване на компактни маси от етнически турци. Такива са Родопите, Западните покрайнини на Полуострова, Североизточна България... Има и единична, насилствена принуда спрямо отделни представители на раята /немюсюлманското население/, но те са дело на местните управници, а не на официалната власт.
Дългото съжителство на двата етноса - българи и турци, дава своето отражение върху тяхната култура на всички нива: битово, интелектуално, икономическо.
След възстановяването на политическата независимост на България, настъпват демографски промени, тъй като значителна част от турското население напуска страната.
Отделни български правителства се опитват да провеждат политика на "консолидация" на нацията, като променят с български или връщат старите имена на турското население у нас. След установяването на тоталитарното комунистическо управление в България през 1944 г. отново се провежда неадекватна политика по националния въпрос под влиянието на СССР и Коминтерна. Тези действия на комунистическите управници доведоха до процесите на капсуловане на турското население и изкуствено насаждане на неприязън между българи и турци в страната. Опитите за силово налагане на "българско самосъзнание" през 60-те и 70-те години на 20 век и кулминацията - заповедта от 10.12.1984 г. за т.н. "възродителен процес", включващ насилственото преименуване с български имена на турското население изострят външно и вътрешно политическата ситуация. Десетки хиляди граждани на страната от турски произход - над 340 000 - бяха принудени да я напуснат, а останалите да променят своите имена. Този морален геноцид даде своето отражение върху отношенията между двата етноса, живеещи векове заедно. Но характерната черта на българина - толерантността, бързо ликвидира последиците от варварския акт на комунистите.
Днес близо осеммилионното население на България изпитва значителни икономически трудности и един от най-потърпевшите, върху които те се стовариха, са малцинствата от турци и роми. Това има своето обяснение. Преобладаващата част от тях са нискоквалифицирани и малограмотни, от една страна и, от друга, бяха ликвидирани почти всички икономически структури в районите с компактно турско население.
Същевременно участието на турското малцинство в управлението става все по-осезателно както по места, така и в държавата като цяло. Негови представители заемат отговорни постове в изпълнителната и административна власт. Чрез Движението за права и свободи те са коалиционен партньор на управляващата партия НДСВ. Имат позиции в икономиката и политиката. Техният живот става все по-пълнокръвен и активен във всички сфери.
"Ние искаме чиста и свята република, в която всички - българи, турци, евреи, гърци ще са равни", заявява Васил Левски - най-видният от българските революционери, дръзнал да се бори срещу Империята. Днес неговата идея е реализирана и България изгражда своето демократично гражданско общество.
[линк]
Поява, присъствие по българските земи и участие в живота на съвременна България
При последното преброяване през 2001 г. населението на Република България бе 7 974 000 души. Основната част от него са етнически българи, но има и други етноси - турци, роми, арменци, гърци, евреи. Най-голямата по численост след българите е турската етническа група, която наброява приблизително 1 милион души. Как и кога тя се появява в днешните български земи и какво е нейното участие в съвременния живот на страната.
Първия сериозен сблъсък с турците, който ги прави участници в политическия живот на Балканския полуостров е след битката при Манцикерта - град в Мала Азия, през 1071 г., когато те нанасят съкрушително поражение на Византийската империя. Оттам насетне придвижването им към вътрешността на Империята е почти безпрепятствено. Изключително добрата военна организация на младата феодална държава я прави страшен противник и желан съюзник. Турската войска е използвана като наемна от отделните владетели на Балканите при враждите помежду им. Същевременно нейното настъпление на Балканския полуостров е неудържимо.
В края на 14 век турците завладяват България и тя изчезва от политическата карта на света. През петте века до Руско-турската война от 1877-1878 г. довела до възстановяването на българската държавност, цялото администриране на стопанския и културен живот на българите е контролирано от Османската империя. Подсигуряването на лесно уязвимите места от Балканския полуостров и районите, в които присъствието на мюсюлмани е условие за спокойствието на Империята, се извършва чрез ислямизиране на християнското население и заселване на компактни маси от етнически турци. Такива са Родопите, Западните покрайнини на Полуострова, Североизточна България... Има и единична, насилствена принуда спрямо отделни представители на раята /немюсюлманското население/, но те са дело на местните управници, а не на официалната власт.
Дългото съжителство на двата етноса - българи и турци, дава своето отражение върху тяхната култура на всички нива: битово, интелектуално, икономическо.
След възстановяването на политическата независимост на България, настъпват демографски промени, тъй като значителна част от турското население напуска страната.
Отделни български правителства се опитват да провеждат политика на "консолидация" на нацията, като променят с български или връщат старите имена на турското население у нас. След установяването на тоталитарното комунистическо управление в България през 1944 г. отново се провежда неадекватна политика по националния въпрос под влиянието на СССР и Коминтерна. Тези действия на комунистическите управници доведоха до процесите на капсуловане на турското население и изкуствено насаждане на неприязън между българи и турци в страната. Опитите за силово налагане на "българско самосъзнание" през 60-те и 70-те години на 20 век и кулминацията - заповедта от 10.12.1984 г. за т.н. "възродителен процес", включващ насилственото преименуване с български имена на турското население изострят външно и вътрешно политическата ситуация. Десетки хиляди граждани на страната от турски произход - над 340 000 - бяха принудени да я напуснат, а останалите да променят своите имена. Този морален геноцид даде своето отражение върху отношенията между двата етноса, живеещи векове заедно. Но характерната черта на българина - толерантността, бързо ликвидира последиците от варварския акт на комунистите.
Днес близо осеммилионното население на България изпитва значителни икономически трудности и един от най-потърпевшите, върху които те се стовариха, са малцинствата от турци и роми. Това има своето обяснение. Преобладаващата част от тях са нискоквалифицирани и малограмотни, от една страна и, от друга, бяха ликвидирани почти всички икономически структури в районите с компактно турско население.
Същевременно участието на турското малцинство в управлението става все по-осезателно както по места, така и в държавата като цяло. Негови представители заемат отговорни постове в изпълнителната и административна власт. Чрез Движението за права и свободи те са коалиционен партньор на управляващата партия НДСВ. Имат позиции в икономиката и политиката. Техният живот става все по-пълнокръвен и активен във всички сфери.
"Ние искаме чиста и свята република, в която всички - българи, турци, евреи, гърци ще са равни", заявява Васил Левски - най-видният от българските революционери, дръзнал да се бори срещу Империята. Днес неговата идея е реализирана и България изгражда своето демократично гражданско общество.
[линк]
в отговор на бaш бyrapaш
#2
Re: Турците
Пич, турците в България нямат и половината на това което пише по-горе :)
Най-голямото малцинство у нас са циганите, нарочно не ги наричм националност, защото не са такава :)
Но циганите (за разлика от турците) имат един ГОЛЯМ проблем - срамуват се от името си...за това на разните преброявания излиза че има толкова турци в Бг...щото ги е срам да кажат че са цигани...
Дори малкото образовани от тях са така - пример: Доган :) умен и хитър циганин, който обаче създаде турска партия :))
а когато ДПС (турска партия) спечели 10% - ела ми се обади
просто за нея гласуват главно турците и е осъдена да стои на 5% :)
Аз лично съм от Добруджа където вече има много цигани - за разлика от софийските, почти всички цигани в Добруджа говорят на турски или се опитват, докато софийските се ориентират към българския
Иначе за етническите турци в България мога да кажа главно хубави неща - ако познаваш такива ще се убедиш че са работливи и честни хора.
Дори съм се изненадвал какви патриоти има сред някои от тях :)
Най-голямото малцинство у нас са циганите, нарочно не ги наричм националност, защото не са такава :)
Но циганите (за разлика от турците) имат един ГОЛЯМ проблем - срамуват се от името си...за това на разните преброявания излиза че има толкова турци в Бг...щото ги е срам да кажат че са цигани...
Дори малкото образовани от тях са така - пример: Доган :) умен и хитър циганин, който обаче създаде турска партия :))
а когато ДПС (турска партия) спечели 10% - ела ми се обади
просто за нея гласуват главно турците и е осъдена да стои на 5% :)
Аз лично съм от Добруджа където вече има много цигани - за разлика от софийските, почти всички цигани в Добруджа говорят на турски или се опитват, докато софийските се ориентират към българския
Иначе за етническите турци в България мога да кажа главно хубави неща - ако познаваш такива ще се убедиш че са работливи и честни хора.
Дори съм се изненадвал какви патриоти има сред някои от тях :)
в отговор на бaш бyrapaш
#3
Re: Турците
Турците в България са 750 хил. някъде. Но като турци се пишат цигани и помаци, така че техният реален брой е значително по-малко. Жалко, че сървара на НСИ не работи в момента.
[url][[линк]]
[url][[линк]]