Любов
8 отговора
537 прегледа
Любов
"Любовта ми
е
озверяла трева..."
Вашата каква е?
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
е
озверяла трева..."
Вашата каква е?
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Re: Любов
Moiata e meka treva kato kilim, kudeto mozhesh da si polegnesh i s gadzhe. Izobshto triabva da opitam seksa na otkrito - iavno samo tova mi ostava kato variant za chisto i komfortno miasto.
Ей, не знам как е на трева...
...но ще ти кажа един супер вариант: в колата, спряна под сянката на няколко дървета, лъчите на слънцето секси си проправят път през клоните им и през отворения люк и те обливат докато женката се клати върху теб! Супер е!
Птичките чуруликат, щурчетата...кво правят точно не знам, ама е готино....уф, аре стига че спомените ми нахлуха в....главата!
Птичките чуруликат, щурчетата...кво правят точно не знам, ама е готино....уф, аре стига че спомените ми нахлуха в....главата!
Re: Любов
Огнище, в което изгарям, за да се раждам отново... всеки ден.
Винаги има още един вирус!
Винаги има още един вирус!
Защо принцът си тръгва?
"Натъжен, малкият принц изскубна и последните стръкчета баобаби. Мислеше, че никога няма да се върне. Но онази сутрин всички тези познати занимания му се сториха изключително приятни. И когато за последен път поля цветето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, усети, че му се плаче.
- Сбогом - каза той на цветето.
Но то не му отвърна.
- Сбогом - повтори той.
Цветето покашля. Но не беше от настинка.
- Бях глупава - каза най-сетне. - Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност.
- Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
- Сбогом - каза той на цветето.
Но то не му отвърна.
- Сбогом - повтори той.
Цветето покашля. Но не беше от настинка.
- Бях глупава - каза най-сетне. - Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност.
- Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Re: Любов
заразена плът,
тумор в мойта глава...
такава беше,
сега по-скоро е...
бяла страница
а това е хубаво,
защото мога да я оцветя,
както си поискам!

тумор в мойта глава...
такава беше,
сега по-скоро е...
бяла страница
а това е хубаво,
защото мога да я оцветя,
както си поискам!
Re: жокер за тъжно настроение...
Няма красота без трагедия...
И не е ли изстраданото щастие най-истинското щастие...
Кой знае... аз не. Не съм щастлива. Само преоблечена за поредния спектакъл се усмихвам. И някои казват, че това е любов... към околните.
Кой знае... аз не.
Винаги има още един вирус!
И не е ли изстраданото щастие най-истинското щастие...
Кой знае... аз не. Не съм щастлива. Само преоблечена за поредния спектакъл се усмихвам. И някои казват, че това е любов... към околните.
Кой знае... аз не.
Винаги има още един вирус!
Re: Защо принцът си тръгва?
Не знам защо го пишеш. На всички ли ви трябва Патерица? Толкова ли е сложно да напишеш сам/а нещо? "Малкият принц" е невероятно нещо. Толкова се цитира, че започнах да го намразвам.
- Оправи си дувара - каза Бобъра.
- Така ми харесва, каза Видрата. Толкова години съм живяла така, какво ме интересува?
- Нищо, просто е грозно.
- Просто не минавай от тук, като не ти харесва.
- Съжалявам, че те попитах, живея доста на долу по реката.
- Да, знам. В Блатото ли? Ама все не си сам.
- Крякат жаби. Все някоя ми е на гости.
- Да, знам, понякога стават досадни.
От книжката Жабокът. Така и не разбрах, защо той е главният герой.
- Оправи си дувара - каза Бобъра.
- Така ми харесва, каза Видрата. Толкова години съм живяла така, какво ме интересува?
- Нищо, просто е грозно.
- Просто не минавай от тук, като не ти харесва.
- Съжалявам, че те попитах, живея доста на долу по реката.
- Да, знам. В Блатото ли? Ама все не си сам.
- Крякат жаби. Все някоя ми е на гости.
- Да, знам, понякога стават досадни.
От книжката Жабокът. Така и не разбрах, защо той е главният герой.