Кръстница

Наи накрая и ние се сдобихме с кръстница

След толкова тревоги снощи ходихме да ги поканим
С голяма красива питка, бутилка червено вино с здравец, контрабандно внесен от БГ!!!! вързан с червен вълнен конец (дори за моя голяма изненада ми се показа точно на време ), печено пиле, грис халва, салата с ананас(това пък беше да се отчете американската част от семеиството )

Те съвсем спонтанно подариха на Вики кожичката пред камината си, а ние преднамерено една антична (по американските стандарти разбира се ) газена лампа за камината да има да си светнат като изгубят пътя в тая чужбина, а на госпожа кръсница една саксия орхидея ( тя вече има една и много обича цветята) . И двамата много се зарадвах а аз още повече , че ги зарадвах
Е имаше и други мили моменти ама за тях повече тук

ей колко е порастнала адашката и каква е хубавица м-м- имате ли ограда бе Ан,че ергените......,да му мисли тате,ей тука-[линк] да не би случайно Вики да пее"върви народе възродени",много мило ми стана честно,че съществуват българи като теб,сигурна съм,че дъщеря ти ще стане Човек,поздрави
Акръщенето кога ще е?

Ти остъй пеенето , ами виж детето и флага целува. Толкова мила картинка. Насълзиха ми се очите. Пък знаеш ли - скоро и " Аз съм българче" може да изрицитира

не само че се просълзих хонде ,но и ми настръхна козината,това много родители в Бг не го дават на децата си ,евала!

Eeeeeeeee i ti puk
вие там им давате повече даже
Ние тук какво сме - '...... отломна нищожна от винаги храбър народ мъченик ......."
еееееееееее де да можех и аз така да го кажа



А какво стана мека лапичке с приказката за Левски
Що си трайкаш

Честито Кръщене! Да ви е живо и здраво християнчето!
Така ме разсмя с контрабандния здравец, то и аз преди няколко години си внесох контрабандно и го кътках с големи усилия, ама взе, че умря. Тази година най-поле си завъдих. Тука в Бостънска околия има един състав за бълг. фолклор (иначе американски), казва се Здравец. Та един от членовете на състава носи здравец с коренче на всички сбирки, които правят, та така се сдобих и аз. И много му допадна градина пред къщата, че като се разцъфтя...

Много сте готини на снимките!

Благодаря ти за милите думи ама още не сме кръстени
Тепърва ни предстои

Ай-й-й-й, каква страхотна снимка (с плаката "България в НАТО").

Мнoгo ми хареса и много се смях!...

От къде ги изтипосахте тия бойни каски с българския флаг?!?!?
И кучетата на плаката .... Абе, комбината е направо ШЕДЬОВЪРСКА!



Елица - Розова звездица
Елица

Много хубави снимки /много вкусно изглеждат чиниите, хм, аз май рано вечерях!/
Ти ме замисли много с тия процедури по поканването. Ние мислим да кръстим девойката през юни и решихме да поканим сестрата на мъжа ми за кръстница. Няколко пъти го питам - "Ти звънна ли на сестра си да я питаш дали иска?" Леле майко, как щяхме да се изложим, ПО ТЕЛЕФОНА!!!

Та да те питам по същество: Може ли сестра му да е кръстница на детето или трява да са кумовете ни от сватбата? Трябва ли предварително да я попитаме иска ли или да звъним направо със здравеца на вратата?

Много хубави снимки,браво!

Аз пък ...ма и аз съм една,вдигнах телефона и айде-щте ставате ли кръстници?!?!?!?Обаче те кръстниците живеат на 6 часа път,сега като се замисля май ,май без такива салтанати ще минем.Ама хубаво е де,традиции.Поздравления!
п.с. какво стана с вашето гардже?

Големи сладури сте.Само така - давайте тон за запазване на българското и........обеснете и на нас какво се прави. Малко ме е срам, но нашите кръстници ги поканихме по телефона. Дори сега разбирам, 4е трябва подарък за кръстницата. Но се надявам да се поправим - и нашето кръщене тепърва предстои.
Още ме е срам - Мал4о май още не е виждал българското знаме........


Ваньо 28.06.2003

Браво на вас! Снимките са страхотни, а пък Вики е красавица един път!
А да питам и теб и другите момичета, как вие виждате ролята на кръстника в живота на детето? Задължително ли кумовете на сватбата да са и кръстници?

Хм това с телефонното проучване едно на ръка
Получаваш принципно съгласие и после си отиваш как си му е реда
Не съм убедена, че направо със здравеца на вратата е добър вариант.
Може да нямат възможност (то са си и разходи за кумата) или да плануват нещо друго тогава или ...... кой ги знае . Абе не е добре да се хващат хорат за гушата освен ако не си го заслужава - така мисля аз
Да не вземат да ти се обидят кумувете пък? Те с каква нагласа са ?

Няма за какво да те е срам.
Получила си съгласието. Сга се пиготвяш и им отиваш на крака да ги поканиш както е по обичая. Сега ако здравец нямаш - здраве да е, другото ще го натъкмиш . Важното е да си изкарате една хубава БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР и да си сгреете душичките където и да сте
Хаиде и да пишеш как е минало

Е и ти пък
Я се стегни. Естествено толкоз път за един път не се бие.
Ами в тоя случай аз бих направила следното.
Те така или иначе ще имат 2 преспивания при вас по повод кръщенето.
Едва ли след 6ч на път ще се друснат направо в черквата Дори и да летят
Та вечерта преди кръщенето я използваи точно за това. поани ги на вечеря у вас и го направи пак по обичая.
А да те видя сега как и ти ще хукнеш да събираш рецепти за питки .
Питаи ако има нещо - аз вече се имам за веща
За този етап де

А пилето ооооооооо
Не ме питаи
Нощеска някой го изяде за радост на мъжа ми
само перца са наоколо
дори не ми се излиза да почистя дека

Ами според мен е добре да са
Ама има и нещо друго - добре е да са хора близо до вас
Според мен кръстницата трябва да е като втора майка
С много уважение и много близко приятелство.
Тя е нещо като "обществения надзор " за доброто развитие на детето и негов морален коректив.
Не е нужно да е замесена в ежедневното му отглеждане, но да е винаги на втора линия след майката. Абе нещо като кръстницата на Пепеляшка.
Във важен момент да може да и направи карета от тикава па макар и за няколко часа

Извинявай, вярно че не спомена за ритуал, ама като четох за тези вкусотии, които сте й носили...., та се пообърках.
Е, тогава пожелавам ви най-прекрасното кръщене!

Браво, Anaili! Чудесен празник сте си спретнали! И снимките са много хубави, на при такива модели като вас няма как да е иначе!

И на нас ни предстои кръщене, но още не съм решила кога точно да го спретна. Първоначално мислех да е тази година през септември, но май ще го отложа за догодина. Иска ми се Крис поне малко да разбира какво се случва или поне да е наясно, че ще е център на внимание на нещо важно за него. Иначе ми се струва, че губя част от смисъла на събитието.

Иначе традицията повелява кръстници на детето да са кумувете на родителите. Само че, както се казваше някъде, традициите вече не са това, което бяха! И май вече няма нищо задължително, свързано с обичаи и религия. Но пък може да е за добро!

В нашия случай положението е малко сложно, поне за мен. Кумувете ни не са ни много близки. Познаваме се с тях "семейно" от много години - на мен са ми колеги, в последствие кумът ми ме покани в неговата фирма, а пък мъжа ми имаше съдружие с него и т.н. В един момент ние се "гаджосахме", бъдещата ми кума разбра, разказа на всичките ни общи познати и обясни, че като се заженим няма как да не ни е кума. Като дойде момента, така или иначе се оказа, че нямаме друга подходяща за кумуве семейна двойка, а на мен ми се искаше кумувете ни да са семейство. Заради традицията поне. Нещо като суеверие.

Така или иначе отношенията ни остават някак служебно близки, но не и семейно. Те си имат своя среда, доста различна от нашата и предпочитат да прекарват свободното си време изключително в нея. Като решим да се видим, се уговаряме с месеци и все нещо става и не успяваме. Храня към тях само най-добри чувства и уважение. Но я няма онази близост, която ми се е искало да имам с най-близките до семейството ни хора. По същата причина ми се иска друг да е и кръстник на детето ми. Не че ще разчитам някой друг да му е "духовен наставник", но ми се иска поне да е някого, когото и той познава добре и който ни е наистина близък. Само че ситуацията е деликатна, кумата ми все ме пита кога ще го кръщаваме ... И сигурно пак ще спазя традицията. От друга страна, какво от това, че не се виждаме често. Важното е, че те хранят наистина добри чувства към нас, което не е никак малко, осбено в днешно време, когато, струва ми се, истинските приятели са вес по "кът".

ох, много се разпрострях в лични разсъждения "на глас". извинявайте, момичета! Ама темата ме провокира!
Пак тииии, anaili!!!!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

И при нас ситуацията е абсолютно същата. С кумовете отношенията ни са по-скоро делови, те са доста по-възрастни от нас. Избрахме ги, защото ни бяха нещо като идеал за семейство, някак за да повлекат крак и нашето семейство да бъде такова. На всичкото отгоре кумовете ни вече не са и в България. Виждаме се по 1-2 пъти годишно. Но пък кумата вече няколко пъти пита кога мислим да кръщаваме, за да знае как да си организира времето. Т.е. тя по дифолт се чувства кръстница. Още повече, че Цвета малко или много е кръстена и на нея (кумата е Цветомила). Обаче на мен ми се ще да е някой особено близък приятел, който да я познава добре и да бъде един вид пример и еталон за нея. Пък и, не е хубаво да си мислим такива лоши неща, но случва се, ако не дай боже стане нещо с нас, кръстницата става някак лично отговорна за детето.
Но и аз като теб, искам да я кръстя малко по-късно, за да й остане спомен. И до тогава имам много време да мисля.