до месир воланд!

Всъщност, наистина така ми е по-удобно. Не мога да твърдя със сигурност, че това си ти....но по всичко личи, че така.
ако искаш мога да ти говоря (ако изобщо ще продължавам да ти говоря) и в среден род?? Ако така ти е по-удобно...?

sHaDoW

Знаеш ли какво? не съм кълняла никой до сега...но ти мина всички граници....
Пожелавам ти да го преживееш някога....от сърце ти го пожелавам...пък тогава да видим на кой ще се смееш, и дали изобщо ще имаш силата да се засмееш някога.

sHaDoW

Е то какво друго може да направи "интелигентен" човек като теб освен да кълне?

Не случайно главно циганите кълнат... Сега че това те кефи и искаш да им подражаваш - си е изцяло твой избор и проблем. От безсилие какво друго ти остана, сладуранке? Че и от сърце ми го пожелавала . Имаш голямо сърце, казвали ли са ти го? Жалко, че на умственият ти капацитет друга му е била съдбата, но кой знае - това може да е в последствие на множеството травми, които е трябвало да преживееш през краткия си живот.

Виж сега какво ще ти кажа - не че те интересува лично, но аз наистина съм преживявал
две катасрофи, една от които доста сериозна. И това ни най-малко не ми дава повод да се стресирам или да го разправям на хората. Все ми е триста и ако утре трябва да умра или да преживея още една катастрофа или каквото и да било. Не правя от мухата слон и не се вманиачавам в лошия късмет. Мога само да те посъветвам и ти да направиш така. Не че нещо наистина ти се случва - но дори и мислено да преживяваш такива неща, опитай се и мислено да ги преодолееш.
Така поне всички ще си отдъхнем от детинските ти изблици. Айде късмет и внимавай с катастрофите!

Прибирай се вкъщи!Веднага!

Благодаря за пожеланията.
Никога ли не са ти казвали, че хората са различни? ти може да си преживял много по-тежка катастрофа от моята, но да си я преодолял...е, съжалявам, че не ме разбираш, но аз не мога така лесно да го забравя. това беше нещо, което не очаквах, че някога ще стане...просто търсех помощ, защото усещах как бавно се побърквам...
След катастрофите не виждаше ли кадрите винаги, когато затвориш очи...винаги когато си сам ти се иска да го забравиш...казваш си - "сега ще си намеря някаква работа и няма да мисля за това" но не става така....
И на мен ми беше много странно, защото се мислех за човек със силен характер....това ме смачка от вътре...и не нараняванията...а самата ми психика се деформира. сега при всяко свирене на гуми се обръщам и затварям очи...
Не можеш явно да си го представиш....имам сили да се защитавам от вас все още...макар целта ви да е да ме смачкате още толкова - няма да успеете.
Съжалявам...Колко ли е трогателна историята ми...колко ли смях ще се вижда в очите ви докато я четете....колко ли пъти ще си кажете, че съм драматизатор....и колко ли пъти аз ще си кажа, че имам сили...за пореден път аз имам сили да продължа....защото аз никога не губя битка....когато виждам, че края ми е близо сама посягам да се нараня...така, че....ще се боря до край с вас...няма да понеса да загубя още нещо, макар от мен да е зависело неговото спасяване.

sHaDoW