ПИРИН

Рядко влизам в тези форуми, въпреки че познавам някои от редовно пишещите тук. На 18-20 юни аз и един мой приятел мислим да организираме едно малко преходче на Пирин.
Идеята е да бъде нещо подобно на 100 км за 24 часа по билото на Стара планина и да е подготовка за това доста сериозно изпитание. (и за едни други изпитания, но далече от нашите планини)
Стартира се от пътеката за хижа Яворов в местността Бетоловото, минава се през хижата и се достига до заслон Кончето, където се преспива. След това на следващата сутрин се отправяме към Вихрен и през едноименната хижа се продължава до заслон Тевно езеро. Ако не може да се достигне до заслона може да се спи някъде по пътия, места дал господ. На другата сутрин аз и Сашето се отправяме да правим траверс на Стражите, който не му стиска по пътеката се слиза към Банско през Дамяница. Ами това е
Може да се вклчвате без проблеми в това начинание, но все пак трябва да притежавате една добра физическа подготовка особено необходима за втория и третия ден. Планинската застраховка е задължителна.
След това през юли имам намерение да направим подобно нещо и в Рила и да се включим в организираното от Станислав 100 km за 24 h в Стара Планина.

Това дето си го описал е далеч от 100км за 24 часа. Преди време имаше такова претичване на цялото на карстово било на Пирин от Папазчир до предела - сигурен съм че поне една година беше организирано.

От Папазчаир (Попови ливади), лобното място на Сандански, до Предела е невероятно зверско изпитание. Разбира се сигурно е възможно някой здрав маратонец да се вмести в 24 часа ама цялата работа е прекалено съмнителна.
В рамките на Е4 това ми бяха цели три дни прилично ходене: 1 ден - х.Предела - х. Яворов - заслон Кончето (тук имаше мегдан за още няколко часа, но времето се развали); 2 ден - Кончето - в. Вихрен - х. Вихрен - централен пирински маршрут - з. Тевно езеро - х. Пирин; 3 ден - х. Пирин - х. Папазчаир

Освен това Пирин продължава чак до село Петрово, а и наобратно номерът е да се мине през в. Пирин ...

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Това за което споменавам беше по Е4, както и ти си го минал, само 1е в обратна посока. Идеалният вариант е да се влючат поне Деблеи рид и връх Пирин съответно в двата края на маршрута... иначе по Е4 се минва за 24 часа.

Малко не разбрах след като минете Стражите накъде ще хванете, но самото им минаване ако изходна точка ви е Тевно ще ви отнеме бая време. Там ситуацията е доста разкрачена (особено последния участък - към Каймакчал). Там по-добре не бързайте, а внимавайте да се не утрепете.
Успех ви пожелавам и ще чакаме описание да четем тук в клуба!

наистина от къде смятате да минете като стартирате на Тевно езеро ? Защото нещо подобно съм правил и аз но в посока от Газей , Полежан към Тевно /без качване по Стражите разбира се / и беше доста кофти изживяване и голямо слизане и качване докато избера свестен път
Минавал съм и по Стражите -отнема доста време без да броим другите неудобства а слизането надолу е дълго и гадно

Действително от Тевно не е толкова лесно достигането на Газейския циркус.

Ето вариант, който аз примерно бих избрал: от заслона тръгване нагоре по точковата маркировка за Дженгала, както се разбра поставена от варненци. Стигайки подножието на върха се подсича до едноименната порта. Тук се спуска един ръб, целият отрупан в моренки, който тръгва от в. Малък Полежан.
Бих пробвал да мина по него, като струва ми се главната неприятност е от клатещите се, хлъзгави камъни, които се местят под краката ти като ходиш по тях. По западните склоновете на този билен ръб, (между Газейски циркус и Дженгалска порта), върти една "пътека", означена на някои стари карти от 67 г., но тя на практика, както имах възможност да се уверя, вече не съществува и подсичането не е от най-приятните неща, които човек може да си представи ...

Сигурно ще има и сняг още тогава защото сега по празниците един приятел със приятелката си са били на Тевно и е имало доста. Не е имало други посетители, така че са си били сами ... с хижаря, качил се явно с нагласата да обере каймака
Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Да на някои може и да им се види много това особено втория и третия ден. Ама на мен ми харесва маршрутчето и ще си го направя. Освен това тук никой не е казал че ще вървим по отъпканите пътеки. Доста по хубаво е да се мине от там откъдето другите не стъпват. Мразя тълпите. Колкото до снега 0 мероприятието е след един месец и той ще се стопи доста дотогава, а и ние сме подготвени за такива изненади.

За след един месец, бива наистина! Тогава би трябвало да не е останало много сняг. Ще ви е тежичко минаването третия ден, но щом сте подготвени...

Пътека между Малък Полежан и Дженгалска порта все пак има. Маркирана е с каменни пирамидки, а на места личи и по самия терен (където няма морени).
Дори да не бъде уцелена отдолу(отгоре е почти изключено да се обърка), преминаването е безпроблемно. Единствения проблем който съм срещал там е жегата в следобедните часове при изкачване.

Дано Времето е с Вас!
П.П. Ще си позволя да Ви предложа вариант: вместо да слизате през х. Вихрен, от вьрха през Хвойнати, Муратов и Венеца кьм Тевно.
Успех!



memento mori

Минах от там преди 5 г., тръгвайки от Демяница по Стражишка река. След това извъртайки Газейския циркус, после по въпросната пътека, която в интерес на истината действително си личеше, но само на места. За пирамидки не мога да си спомня, възможно е и да са нововъведение.
От портата се покачих на Дженгала и мислех да пробвам да мина по ръба до в. Момин двор. Три неща ме възпряха да го пробвам тогава.
Първото - нямах представа дали се минава без по-специална подготовка, второто - времето даваше признаци за разваляне и третото - при качването към върха реших да си спестя част от заобикалянето, което е нужно да се направи, за да се стигне до южния му ръб, откъдето е туристическата пътечка и цепих малко по напряко нагоре, така че да излезна пак на нея. На няколко места се наложи да се изкача по-някои по-рисковани участъци и изведнъж се озовах пред пещера влизаща във върха. Не бях чувал за такова нещо по западните му склонове, времето беше много мрачно, а точно пред входа имаше тяло на мъртво животно, съвсем скоро починало. Приближих се по-наблизо и разпознах малко сърненце. Много странно не козле, а сърненце. Ако беше козичка би могло да се приеме, че е скачала по скалите и е паднала от свода на пещерата. Последната предполагам, че е плитка, но всичко ми навяваше такива мрачни и тъмни асоциации, че въобще и не си помислих да проверявам. Исках час по-скоро да се махна от там и слизайки от върха реших да не рискувам, а се спуснах на изток в дола и после си минах по нормалния път до Тевно през лявата Кралевдворска порта.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"