(1)Видях те..

-Ще отидем ли на кино тази вечер?
-Ще излезем-отговорих ти аз.
-Да,но ще отидем ли на кино?
Едва тогава те забелязах
Високо,слабо момче,
с палави живи,зелени очи..
И тези очи сега ме изучаваха,
в очакване тръпнеше,леко унесен.
Погледнах те пак и сякаш видях те...
-На кино?-запитах учудено.
-Да,да!Да идем на кино!
-Защо пък точно на кино?
-Ах,как не разбираш?
Погледна ме някак сърдито.
-На кино ходят всички влюбени.
Каза и сведе смутено очи.
-Ах,разбирам.-само отроних
-Разбираш,разбираш..
Мърморейки,гръб ми обърна.
Красив беше и гърбом.
И пак те загледах.
И сякаш отново видях те.
Гърбът ти-строен,мускулест,
раменете-широки,дупето-стегнато,
а дланите...ах..дланите!
Лек допир,докосване бегло..
...ах..дланите
и вече не знаех коя съм.
''Мъж си..''-помислих си.
Тогава,сякаш нарочно,извърна се
и ми прошепна:
-Жена си...
А бях ли..?
Не усещах жената във мене.
''Бледо подобие..''-мислех си.
-Нека отидем на кино!
Упорстваха плътните устни.
-Та нали преди месец бяхме.
-Преди ДВА!И ти и тогава не искаше!
-Не си спомням..
Отвърнах,привидно нехайно.
-Ти не ме слушаш!
Очите зелени хвърляха огън.
-Е как,дори те и чувам!-усмихвах се мило.
Да,това го умея...
-Жена си..-повтори,но някак по-твърдо.
-Да,жена..-повторих се сякаш сама.
-Аз искам в тъмното кино да те докосна..
-Ах,това ли било!?!?!
..желание сляпо...
-Та ти можеш и тук,и сега.
-Да,но не искам.
И ето,очите смутени вече гледаха дръзко.
-А мъж си...-казах и отново видях те.
Ала този път не те дори и погледнах.
И видях те,виждах те...
..виждам те!
И казах..:
-Да отидем на кино..

Dve hubavi o4i..du6ata na dete...

mnogo hubavo...
Sega shte procheta sledvashtoto ti proizvedenie....