Много съм уплашена!!!

Вчера за първи ден бяхме на ясли и горе-долу мина добре,но днес му разкъса сърцето с това отчаяно плачене.Не че можете да ми помогнете,но не мога без да ви го кажа.Много,много тежи

Нормална реакция-вчера не е знаел/а/ какво точно ще става, но днес е наясно, че ще бъде оставен/а/ и затова реагира така. Можеш да бъдеш сигурна, че вече неплаче, ако искаш обади се да питаш. Не се изненадвай и ако заплаче, котато я/го/ вземаш и това е нормално. Аз купувах сок или бонбони и отвличах вниманието на дъщеря ми с тях. Така два дена и тя забрави за плаче. И му/и/ говори за това защо го/я/ оставяш в яслата и че винаги ще идваш да си го/я/ взимаш.
Успех!

мила нямам личен опит, обаче майка ми е учителка в градина от почти 30 години. апсолютно всяко дете има период на адаптациия. обяснявай му всяка сутрин че ще се върнеш да го вземеш и че това не е наказание, скоро ще си играе с другите деца и няма да иска да си тръгва от там. бъди търпелива и силна. успех!!!

Не знам как ще ти прозвучи, но моя Жорко ходи седми месец на ясла и сутрин плаче така жално, че понякога и аз ходя със зачервени очи на работа. Най-често баща му го оставя и раздялата като че ли е по-лека.... Госпожите обаче казват, че две-три минути след като го гушнат той вече се е успокоил. Като ходя да го взимам, съм имала няколко случая, в които не ще да си тръгва. Но въпреки старанието ми да излъчвам позитивизъм относно яслата и да говорим само хубави неща за там, детето генерално е против и като кажа: сега отиваме в яслата да си играеш с децата, там са приятелите ти, той крещи : неее. Вечер пък разказва въодушевен случки от яслата, знае имената на всички деца, песнички пее... Не знам какво да мисля, но нещата не са еднозначни.
Щом и на теб ти е притеснено при раздялата , не може ли да измислиш вариант някой друг да го води?

А боледувал ли ти е много за тези 7 месеца? Аз мисля Макс да го пусна от Септември?

[image][линк] [/image]

Започна още преди яслата, за 8 месеца, 8 антибиотика, най често се разболява. Не мога да обвинявам само яслата обаче. Най-често се разболява в неделя сутрин или по време на празниците, прави отити. Щом започне да излиза зъбче, веднага отит. Неясно изразена трета сливица, недоказани алергии.....другата седмица сме при д-р Мустаков.
Не ми се пише за болести, че почвам да рева.....а съм офиса в момента

Миличка, съчувствам ти напълно, въпреки че ми е още далече и нямам личен опит, но изпитвам панически страх от този момент, а и с този летеж на времето скоро и аз ще се вайкам така.
Опитай се да мислиш за други неща, детенцето сигурно отдавна е спряло да плаче, но за нас майките нещата понякога изглеждат по-страшни отколкото са.
Успех


Lea 08.01.2004

Опитвам се да върша нещо в службата,но ума ми е там.Иска ми се през 5 минути да звъня и да питам.
А и днес беше по-зле от вчера....още от къщи му се напълниха очичките.

За 2 дни е спряла да плаче!!!Вие сигурно сте счупили рекорда на всички....
Много бързо сте се адаптирали.Аз знаех,че ще е така...нито една майка не ми казала,че Титко няма да плаче,но не очаквах,че е ще е така тежко за мен.
Казах му,че веднага ще дойда да го взема...само да заредя с малко бензин и се връщам.Но този номер утре сигурно няма да мине...тази вечер ще мисля ново обяснение защо го оставям

Хм,добър съвет...бъди търпелива и силна.Нито съм силна,нито имам търпение да мрънка сутринта.По-нервна съм от него...едва се стърпях сутринта да не му се накарам заради това дърпане и тръшкане,но само това му трябваше за да започне да плаче още вкъщи.Така поне спестих едното плакане...остана само това в съблекалнята.
Утре сутринта ще изпуша една цигара и тогава ще го обличам,може да съм по-спокойна.

Опитай се да подтиснеш чувствата и страховете си и се покажи колкото може по-спокойна пред детето сутрин. Децата много добре усещат какво чувстват родителите им и ако ти си несигурна и изпитваш някакви страхове и то изпитва същото и се чуди "защо мама ме оставя тука след като и на нея това не й харесва и е тъжна". Не протакай раздялата сутрин като го оставяш, покажи му че си уверена, че това място е добро за него и че си спокойна за предтоящият ден (пък дали си спокойна само ти си знаеш).
Също недей да го лъжеш, че идваш след малко да го вземеш защото само ще се надява и ще е тъжничко, а и след няколко сутрини така или иначе вече няма да ти вярва.
Както вече споменах-нямам опит в тези работи, но така съм чела и чувала и ми се струва, че има някаква истина...

Ще стискаме палци да свикнете по-бързо (особено ти)


Lea 08.01.2004

Привет,
аз нямам личен опит, но всички плачат и после свикват.

В книгите пише, че сколо 2год. започва социалната адаптация -
миличките и те трябва да свикват с живота...
Това създава комуникативност и после са по-отракани!!!

И на нас ни се иска да си ги гледаме, но реалността е... мнооооогоооо реална