Разкъсвайки раната...

...човек може единствено да полети. Друго не му остава. Когато не достигат сили, то има вятър, който може да ни понесе. Къде? Никой не знае. И всяко усилие да направляваме посоката ще е безуспешно. Старите травми пречат в избора на пътя. Ще дойде ли момент, когато стената на ужаса от миналото ще избледнее и разтвори? Това кара човек да се страхува от новото и да не смее да протегне ръка без да има какво да хване. А колко е просто да я поднесе на утрото, на залеза и на луната, на всичко дето ни обкръжава...

Мисля си тази вечер, трябва ли въобще да се правят някакви усилия за промяна на настоящото положение, или човек просто да се рее някъде по пътя неизвестен. Дали остатъкът от един живот ще стигне и за колко?

Едно време баща ми казваше: 'Един живот не стига'.
Бях дете, не знаех какво има предвид. Сега знам.

Само че се чудя... не стига или е твърде много?
Как мислиш?

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

може и друго - да стъпва върху миналото и така да става по-висок
а иначе - полезно е да не се вземаме твърде насериозно. поне от време на време

Най-добре е човек да живее без надежди и страхове. И да съзнава, че не е нищо повече от един стрък трева. И че е част от всемирния кръговрат, в който всяко нещо има смисъл, но не винаги ни е дадено да знаем този смисъл.
Достатъчно е човек ДА ПРИЕМА нещата в онзи порядък, в който го сполетяват. И да не си въобразява, че може да промени и една йота от съдбата си.
Тогава и един миг е достатъчен...

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Да ,хубаво е да живеем без страхове и надежди.Но не е лесно да го направим.
Как да изтрием миналото и как да живеем без надежда?
Та това живот ли е?

ти отговарям с цитат от нещо мое. Просто ми се струва, че в случая думите са подходящи.

Не ще помръднеш даже ни на йота
това, що бог Исус ти отреди
и ако можеш премини без болка
една, и две, и повече беди.

Не за пари и имот а за човешки живот...

"Достатъчно е човек ДА ПРИЕМА нещата в онзи порядък, в който го сполетяват. И да не си въобразява, че може да промени и една йота от съдбата си. "
-------------------------
Пак ли? Стига де!!!
-------------------------
Не ме кори, че се обаждам, но тези думи ми бодат очите и човъркат в мозъка откак ги прочетох и...не мога да мълча

Страданието обикновено възвисява духа и политаме по-високо. Оставяме се на течението на вятъра, защото страданието е показало колко сме безпомощни. Течението му ни носи покрай редица врати. Наш е избора коя врата да отворим...
По време на полета духът ни набира повече и повече сила и ... ни вдъхва отново желание за живот. И любов въобще. Позволява ни да се възродим от болката на нанесените травми. И миналото избледнява (не че изчезва). И отново се втурваме в живота в търсене на любовта. Защото животът е любов и тя го осмисля. Реейки се в любовта - живеем. Колкото повече любов имаме и даваме, толкова по-силни и щастливи сме.
Trendi, много философска тема.

Добре си го казал, харесва ми :))

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Нещата с нас се случват, независимо дали ги приемаме или не. Да не ги приемем означава да поемем по пътя към страданието. Разбира се, повечето хора сме така устроени - смятаме, че е възможно да променим хода на събитията. Точно от това произтичат всичките ни напразни надежди и страхове. Можеш да постигнеш истински покой и пълнота едва когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва има дълбок и необходим смисъл, но не винаги ти е дадено да го проумееш.

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Как да изтрием миналото и как да живеем без надежда?
Не казвам, че е лесно. Но едва ли е невъзможно. Ако се откажем от миналото и бъдещето, остава ни единственото притежание - настоящето. А то, както твърдят някои винаги трае около 7 секунди :))
Ако не можем да се справим някак си с тези 7 секунди, как искаме да се справим тогава с целия си останал живот?

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Виж какво. Опитвам се да те разбера. Правя опити...повярвай ми. Стигам до някъде, но не мога да продължа, заради ето това :

"Можеш да постигнеш истински покой и пълнота едва когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва има дълбок и необходим смисъл, но не винаги ти е дадено да го проумееш."

Знам, че причината е у мен. Никога не съм се стремила към този абсолютен , истински покой. И нямам време за губене , за да осъзная до край (надълбоко) смисъла за който говориш. Не че не премислям предварително вероятността за провал. Има хора около мен, които ме обвиняват точно в обратнто (че много мисля)
За мен живота е движение (не хаотично разбира се). И не мога да гледам как хората около мен се отказват от предизвикателствата на съдбата или възможността да предизвикват околните.

Прав си и за Бога, но има една мъдра приказка:

"Помогни си сам и Господ , да ти помогне"!!!

Проблемът не е в това, че едни виждат смисъла, а други не успяват. Всъщност, този смисъл е толкова дълбоко скрит, че едва ли е по силите ни да достигнем до него. Поне не чрез разума си. Така че, с мислене не става
И причината изобщо не е в теб. По-скоро такъв е нашият, "западният" стереотип. Ние винаги искаме светът да се върти около нас, около нашата безценна и неповторима личност. Постоянно казваме "аз", "мое", "мен ме боли". И забравяме, че това наше "аз" е само случайно съприкосновение на атоми, в един безкрайно малък миг от Вечността.
Достатъчно е през някоя ясна нощ да погледнеш нагоре и да усетищ мащаба на мирозданието. Тогава ще разбереш, че мястото, където боли е толкова малко, че не си струва да се говори за него

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

брей, вдъхновихте ме. следващия път като сина ми ме попита "Тате защо си тръгна" ще му кажа "Хайде, чедо, да погледаме звездите". дали ще разбере, как мислиш?
нямам нищо против подобни прозрение за това колко нищожни сме и как на вселената не и пука за нас, но на мен ми пука за мен си и за детето ми. и всичко това не ми помага.
но пък може пак аз да не съм разбрала. навик ми е да се изказвам неподготвена. извинявам се за което. нищо лично.

Остави в покой костите на миналите събития там където са погребани. Каква ти е работата да ги преобръщаш? Там вече няма нищо твое. Ти си тук, в настоящето и ще бъдеш там, в бъдещето, ако спреш да се самоизтезаваш ненужно. С какво си помагаш като разчовъркваш стари рани? Вчера е било така, днес ще е другояче. Може да е по-добро, може да е по-лошо. И какво от това? Остави страховете и поуките настрана. Бъди такъв какъвто си - помъкнал като товар някакви изводи от случилото се, сам си пречиш да усетиш живота си. Остави сърцето си да решава, не му се пречкай непрекъснато с разума си. Ами да, трябва да се правят промени - ти трябва да станеш отново какъвто си бил - човек отворен и неподозрителен към другите. Още ще те удря животът, но и ще ти даде много. И поне ще имаш удоволетворението, че не си попречил сам на себе си. А иначе животът никога не стига на този, комуто принадлежи. Което не пречи да бъде изживян достойно. Я, горе главата! Какви са тези песимистични разсъждения? Човек сам не подозира колко сили има...

"Достатъчно е през някоя ясна нощ да погледнеш нагоре и да усетищ мащаба на мирозданието. Тогава ще разбереш, че мястото, където боли е толкова малко, че не си струва да се говори за него ".

Ей това умея да го правя от малка. Да погледна света като цяло и да се чувствам една много малка частичка от него. Много малка, но без която не може (щом Господ ме е създал?). И заради болката и... още нещо.... Искам и се стремя да съм от ония частички които дърпат "талигата" в правилната посока - напред и нагоре. Стремя се в тоя си поход да не преча на останалите, движещи се в моята посока, но опитвам да обърна същата на тези срещу мен. Срещам и много колебаещи се – стоят на едно място и не знаят накъде да хванат. Когато попитат.............

Харесвам хората, които питат, когато са в безисходица. Понякога трябва голяма смелост, да извикаш “Помооооооооощ, давя се!!!”
--------------------------------------
Хихихи, аз съм случайност на природата (сбор от атоми-уникално подредени))...ти си уникална случайност на природата,....той и тя също...да продължавам ли да скланям?

Благодаря, че ми го припомни

До момента (както преди малко ми се случи :), в който атомите съставляващи коляното ми си взаимодействаха, в един безкрайно кратък и незначителен спрямо цялата вселена миг, с непоклатимата повърхност на бюрото. Тогава "свръх аз-ът" ми въобще не се заинтересува от духовната ми принадлежност към определен стереотип, а се фокусира към онова така малко, но толкова болезнено място и разбрах, че ако и да не си струва да говоря за него - съвсем приемливо е да тегля една майна на бюрото и на разсеяната си кратуна, и да споделя тук за щастие и радост на четящите :))

И един виц по повод на казването на "аз", "мое", "мен" и т.н.

Аз направих нещо, което трябва да ти кажа - започва да се обяснява адвокат на съдружника си.
- Аз, аз, аз...! Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"...
- Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: "Ние" сме забременили секретарката.

:)))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Не знам дали синът ти ще разбере. Зависи колко е голям. А и от безброй други работи зависи. По-важното е, че каквото и да разбере - ще го разбере сам. Това какво ти ще му кажеш май няма никакво значение. Духовният опит не се предава. Поне не директно. Всеки се развива по индивидуална програма. Едни по-рано, други малко по-късно. А някои хич. Важното е да не сме от последните

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Някой по-горе каза, че е важно да не се вземаме чак толкова насериозно. Та заради едно коляно не прави световен проблем Ще поболи, поболи, пък току виж вземе, че ти мине.
Ама не бъркай физическата болка с болката от нараненото аз. Щото и животните изпитват болка от първия вид, а пък май само ние имаме его, заради което от време на време страдаме.

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Всичко от предния ти постинг ми хареса. Само това : Искам и се стремя да съм от ония частички които дърпат "талигата" в правилната посока - напред и нагоре малко ме посмути. Откъде знаеш, че правилната посока е непременно напред и нагоре? Ами понякога е точно обратната - назад и надолу

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц