Кабиюк
92 отговора
539 прегледа
Кабиюк
Първо бих искала да честитя днешния празник на всички от клуба, денят се очертава да мине спокойно и монотонно дори, за разлика от предишните три дни, когато емоциите взеха връх при мен. Посетих конезавода “Кабиюк”, за което мечтаех дълго време....
От Пловдив тръгнахме в петък рано сутринта – искам да спомена, че аз се присъединих към група студенти от Аграрен университет – Пловдив, които по този начин си провеждат учебната практика по предмета животновъдство, заедно с техните доцент и асистент /не, че аз не съм завършваща студентка, но пък в толкова различна насока....../. В разказа си ще се спра на по-съществените неща /макар и свързани не само с коне/, а няма да описвам цялото пътуване, за да не се загубят важните неща сред много ненужни детайли.
Докато пътувахме, в участъка между с. Лозарево и Карнобатския проход видях десетина кончета, някои твърдяха, че са хафлингери, но според мен нямаха характерната конституция, все пак това са ми едни от любимите породи и доста внимателно съм разглеждала снимки на такива. Десетина двойника на Камино пасат сочна трева и развяват руси гриви, радост за моите очи! За съжаление, когато трябва да се съобразиш с някаква програма – както тук – програма за посещенията на фермите – не може да се спира, където си искаш и да се бавиш колкото си искаш.
В Шумен посетихме краварник и овчарник към Земеделския институт, с внушителен брой и от двата вида животни, може би с най-млекодайните крави – 5500л мляко годишно.... Дадоха ни найлонови яркосини подобия на терлички, за да не се цапаме, всъщност за обор съвсем не беше мръсно. Кравите бяха около 180. По интересен начин доят овцете – за да не шават и бягат, биват притиснати и отпред и отзад с желязна част от цялото устройство за доене, естествено не се дои на ръка, а работниците влизат зад тях в нещо като окоп между двете редички от по осем овце. Последва посещение на ферма за биволи, там не ни бяха дадени кой знае какви обяснения, по-скоро ги разглеждахме. Внушителни са, особено мъжките, много едри и с много здрави и дебели рога, нищо общо с кравите....Изкупна цена на биволското мляко – 1,04лв.
В Шумен попаднах на нещо интересно – в книжарница “Pengiun” на ул”Цар Освободител”, точно на един ъгъл срещу ОББ, намерих огромна, гланцирана, с твърди корици книга, на руски. Името й е “Лошади – 1000 фотографии”, автор Бертран Леклер, издателство Астрель, Москва, 2003, цена 32лв. Освен многобройните снимки на каквито породи си пожелае човек, има и придружаващи не къси текстове, както и части от книгата са за конен туризъм, различни видове игри, и т.н. Преди е имало и енциклопедия за коня – пак на руски, от същата фирма, там е описано подробно и за ездата, цена – 36лв. Но те получават по една бройка, както и бройките, които пристигат в страната, са ограничени. Вносител за България е фирма “Анжела”. От продавачката разбрах, че това е същата фирма, която предлага и далеч по-скромната книжка “Школа верховой езды для начинающих”, която Мария поръча за себе си и за мен от някаква софийска фирма.
Погледнах Шумен от височината на Шуменската крепост, прекрасно е, а аз смятах да се кача до паметника отсреща, обичам огромни паметници, но сред руините човек се чувства по-различно, аз така или иначе през цялото време имах чувството, че още сме под турско робство, докато се разхождах из този град. За първи път да харесам джамия, Томбул джамия, дали не беше една от най-старите на полуострова?....Крепостта я “превзех” и в събота сутрин, но не беше същото, странни бяха отблясъците на залеза предишната вечер, а и четирима парапланеристи се рееха в небето тогава.
Пристигнахме в “Кабиюк” със закъснение , не знам затова ли човекът, който ни посрещна, говореше през стиснати зъби и не беше словоохотлив, може пък да си е такъв. Става въпрос за Светозар Кашчиев /може и да бъркам някоя буква, но така го чух/, който е зоотехник в конезавода, както и участва в състезанията по обездка. От конезавода в състезания взимат участие два коня – Тарзан в тези по обездка, и Зето – прескачане на препятствия. Заведоха ни в пепиниерната, но вътре при боксовете не ни допуснаха, бяхме седнали отвън, и бяха изкарани и показани четири коня от съответно четирите породи, които се развъждат там – английска чистокръвна, източнобългарска, шагия, арабска. Първият кон, който ни показаха – роденият през 1990 Хуго, чистокръвен английски, майка Бел Алим, баща Карайел, през 1994 печели Приза на Турция. Източнобългарският кон – Трегер, 15-годишен, баща Тихани, спомена се, че е пета генерация. И сега внимание – шагията, който изведоха, беше самият Мефистофел, ха, видях на войводинската Моза бащата. Роден е през 1989, “типична развъдна кондиция”. Интересното е, че после в Музея на коня, който е част от конезавода, имаше негова снимка, на която му се броят ребрата, и е със странно алест, да не кажа към някакви тъмни нюанси на червеното цвят, а на живо или поне сега, изглежда съвсем различно. Крупата и въобще задната част на тялото е прекрасно оформена, там дори и цветът му стои на леки, едва забележими кръгли петна, каквито има при сивите коне /справка за Мария и Яна – като на Кавалер, Логика и Роял във Войводиново/. Арабският кон – Фрам, 16-годишен, баща Франгепан, майка Мока. Беше прекрасен бял кон /нали било правилно да се каже сив, но както и да е..../, него го пуснаха, и той хукна стремглаво по пясъка, адски красива гледка за повечето хора – вдигната опашка, буен, див и свободен, снимах го няколко пъти в тези моменти, макар че на мен слабост са ми тежковозите, както и паломинотата и хафлингерите /някои хора не знаеха, че паломино е порода, а смятаха, че е просто цвят..../. Аз споменах за Моза и Хризантема, чийто бащи са в “Кабиюк”, но зоотехникът само поклати глава и настъпи гробно мълчание. На година се отглеждат средно 300 коня, в момента са 315. Жребците са в специални депа, а кобилите през лятото се пускат наблизо в гората свободно, а през нощта са на коневръз. В Музея на коня има три големи зали – амуниции, облекла на жокеи от миналото, една малка зала с картини, а на открито – файтони, шейна, както и нужни за селското стопанство “машини”. Аз си купих плакатче с арабски кон от музея. Обикновен човек може да посети само него, иначе конете, а още по-малко пък да ги разглеждаш в боксовете – абсурд. През лятото има много организирани посещения на чуждестранни туристи. Иначе в два падока имаше едва по два-три коня, всички останали са празни, конете са прибрани. Това, което последва обаче надхвърли с пъти моите очаквания....Грабнахме се всички и отпътувахме на 4-5км от конезавода. Спряхме до стада с биволи и овце. Седим и чакаме. Вече си съчинявах ругатни наум, когато се чу тропот, тътен, и иззад дърветата към нас адски бързо препускаха коне, красиви, волни, силни. Беше ни казано да се съберем на едно място /при този вихър, който се задаваше с шеметна скорост...../. Спряха на петдесетина метра след нас на водопой, повечето се струпаха любопитно около празния автобус. След кратко затишие още една част от табуна изскочи и се впусна към коритото, последваха още някои, които скромно тичаха в тръс, и с последните галопиращи пристигна и техният “пъдар”, също на кон /разбираемо...../. Това са въпросните кобили, много от тях с малки кончета, които изкарват лятото по този начин. Направих скромен опит да ги преброя – заедно с кончетата – между 80 и 90. Имаше арабски, източнобългарски, а също и 3-4 хафлингери, имаше и хафлингерка-майка, ех, снимах как кротко си пиеха водица с малкото конче. Иначе не позволяват да се доближиш до тях. Носех моркови, но дори и Афродита не пожела да яде /кобилата на “пъдарина”/, пробвах с бонбони, ездачът взе бонбона и започна да го тика в устата й, тя се дърпа, стиска зъби, той напъва, с много зор изяде половината /хак да й е, бонбоните ще потънат в огромната паст на Алба тези дни!/. Спомена, че просто не са свикнали да им дават такива неща – а аз все си мислех, че всички биха ги хапнали, хайде, бонбони както и да е, но моркови.... Морковите, които имах, оставих до едно дърво, току-виж на някой от конете си ги хареса. С това вълнуващо преживяване приключи посещението на конезавода, спрягаха се някакви цени на коне, първо зоотехникът каза 2-3000 лв, после, когато го попитах за 2-3-годишен кон, арабски или източнобългарски примерно, подчерта, че е строго индивидуално, но около 1800лв. Тежковозите били далеч по-евтини, но в “Кабиюк” не са много на почит. По-късно с доцента си говорихме и той спомена, че край Разград има депо за всякакви тежковозни породи, преди месеци арденска кобилка /наистина арденска, с типичния за тях чилест цвят, не руски тежковоз, които са най-често срещани тук/, на шестмесечна възраст, струвала 800лв.
Посетих едно прекрасно място – Голямата пещера /Светилище на нимфите/ в близост до Мадарския конник – ето това беше моментът от това пътуване, когато имах чувството, че съм в рая – скалите тежат над теб и имаш усещане, че всеки момент ще те смажат, бръшлян и растителност в основата им, причудлива козирка, която образуват, в допълнение звуци на гайда. Под връх Вихрен, в Казана, се чувствах по подобен начин веднъж.....
Интересно е и да спомена за фермата за щрауси в с. Баново край Варна, съществуваща от 1998. Тези същества, щраусите, са особена порода. Дори в България все още не са определени към клас – спори се дали да се отнесат към птици, или едър рогат добитък....Тези щрауси, които видяхме в Хасково с Яна и Мария са далеч по-дребни от тези във фермата. Живеят до 60-70 години, най-старите във фермата са единайсетгодишни. Формират семейство от един мъжки и два женски. Мъжкият има в долната част на краката яркочервена кожа, както и около и по човката, по това се отличава. При чифтосване – видяхме го това – женската ляга, а мъжкият по много интересен начин движи шията и главата си наляво и надясно. Цена на щраусово месо – 18лв/кг, цена на щраусово яйце, както и на еднодневно щраусче – 90лв. Цена на възрастен щраус – от 500 до 2000USD. Продажбите са предимно за чужбина. Яйцата се взимат като се отвлече вниманието най-вече на мъжкия, той е много бдителен и агресивен. Имало е и гоненици на щрауси и хора из фермата....Имат два пръста, на единия – огромен нокът, който може да те разпори – те много лошо нападат – засилват се, бягат, сгъват двата си крака едновременно в “коленете”, с двата нокътя напред, и ритат....В такъв момент трябва да залегнеш на земята, за да те прескочи /това ми звучи като научна фантастика/. Излиза, че щраусите са по-скъпи, че и по-опасни от конете!! Не си заравят главите в пясъка, а когато се уплашат и стресират, си сгъват изцяло краката, които изчезват в перушината, и така стоят, тотално блокирали. Мозъкът им е с големината на окото им, то има три ципи – за да предпазва от пустинния пясък и бурите. Пипнах част от черупка на яйце – все едно е част от строшена порцеланова купа. Взех си щраусово перо, много е бяло и много нежно /за разлика от тях..../, все пак не се знае дали някога в живота си ще посетя подобно място. Стреля се без предупреждение, с такива табелки е пълно.
Останалата част от деня, както и на другия, имаше миди, пясък, море, и пр.
Когато станат готови снимките, ще разпратя по е-mail на редовните участници. Ако някой има някоя особена поръчка /Мефистофел, Фрам/, да се обажда.
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
От Пловдив тръгнахме в петък рано сутринта – искам да спомена, че аз се присъединих към група студенти от Аграрен университет – Пловдив, които по този начин си провеждат учебната практика по предмета животновъдство, заедно с техните доцент и асистент /не, че аз не съм завършваща студентка, но пък в толкова различна насока....../. В разказа си ще се спра на по-съществените неща /макар и свързани не само с коне/, а няма да описвам цялото пътуване, за да не се загубят важните неща сред много ненужни детайли.
Докато пътувахме, в участъка между с. Лозарево и Карнобатския проход видях десетина кончета, някои твърдяха, че са хафлингери, но според мен нямаха характерната конституция, все пак това са ми едни от любимите породи и доста внимателно съм разглеждала снимки на такива. Десетина двойника на Камино пасат сочна трева и развяват руси гриви, радост за моите очи! За съжаление, когато трябва да се съобразиш с някаква програма – както тук – програма за посещенията на фермите – не може да се спира, където си искаш и да се бавиш колкото си искаш.
В Шумен посетихме краварник и овчарник към Земеделския институт, с внушителен брой и от двата вида животни, може би с най-млекодайните крави – 5500л мляко годишно.... Дадоха ни найлонови яркосини подобия на терлички, за да не се цапаме, всъщност за обор съвсем не беше мръсно. Кравите бяха около 180. По интересен начин доят овцете – за да не шават и бягат, биват притиснати и отпред и отзад с желязна част от цялото устройство за доене, естествено не се дои на ръка, а работниците влизат зад тях в нещо като окоп между двете редички от по осем овце. Последва посещение на ферма за биволи, там не ни бяха дадени кой знае какви обяснения, по-скоро ги разглеждахме. Внушителни са, особено мъжките, много едри и с много здрави и дебели рога, нищо общо с кравите....Изкупна цена на биволското мляко – 1,04лв.
В Шумен попаднах на нещо интересно – в книжарница “Pengiun” на ул”Цар Освободител”, точно на един ъгъл срещу ОББ, намерих огромна, гланцирана, с твърди корици книга, на руски. Името й е “Лошади – 1000 фотографии”, автор Бертран Леклер, издателство Астрель, Москва, 2003, цена 32лв. Освен многобройните снимки на каквито породи си пожелае човек, има и придружаващи не къси текстове, както и части от книгата са за конен туризъм, различни видове игри, и т.н. Преди е имало и енциклопедия за коня – пак на руски, от същата фирма, там е описано подробно и за ездата, цена – 36лв. Но те получават по една бройка, както и бройките, които пристигат в страната, са ограничени. Вносител за България е фирма “Анжела”. От продавачката разбрах, че това е същата фирма, която предлага и далеч по-скромната книжка “Школа верховой езды для начинающих”, която Мария поръча за себе си и за мен от някаква софийска фирма.
Погледнах Шумен от височината на Шуменската крепост, прекрасно е, а аз смятах да се кача до паметника отсреща, обичам огромни паметници, но сред руините човек се чувства по-различно, аз така или иначе през цялото време имах чувството, че още сме под турско робство, докато се разхождах из този град. За първи път да харесам джамия, Томбул джамия, дали не беше една от най-старите на полуострова?....Крепостта я “превзех” и в събота сутрин, но не беше същото, странни бяха отблясъците на залеза предишната вечер, а и четирима парапланеристи се рееха в небето тогава.
Пристигнахме в “Кабиюк” със закъснение , не знам затова ли човекът, който ни посрещна, говореше през стиснати зъби и не беше словоохотлив, може пък да си е такъв. Става въпрос за Светозар Кашчиев /може и да бъркам някоя буква, но така го чух/, който е зоотехник в конезавода, както и участва в състезанията по обездка. От конезавода в състезания взимат участие два коня – Тарзан в тези по обездка, и Зето – прескачане на препятствия. Заведоха ни в пепиниерната, но вътре при боксовете не ни допуснаха, бяхме седнали отвън, и бяха изкарани и показани четири коня от съответно четирите породи, които се развъждат там – английска чистокръвна, източнобългарска, шагия, арабска. Първият кон, който ни показаха – роденият през 1990 Хуго, чистокръвен английски, майка Бел Алим, баща Карайел, през 1994 печели Приза на Турция. Източнобългарският кон – Трегер, 15-годишен, баща Тихани, спомена се, че е пета генерация. И сега внимание – шагията, който изведоха, беше самият Мефистофел, ха, видях на войводинската Моза бащата. Роден е през 1989, “типична развъдна кондиция”. Интересното е, че после в Музея на коня, който е част от конезавода, имаше негова снимка, на която му се броят ребрата, и е със странно алест, да не кажа към някакви тъмни нюанси на червеното цвят, а на живо или поне сега, изглежда съвсем различно. Крупата и въобще задната част на тялото е прекрасно оформена, там дори и цветът му стои на леки, едва забележими кръгли петна, каквито има при сивите коне /справка за Мария и Яна – като на Кавалер, Логика и Роял във Войводиново/. Арабският кон – Фрам, 16-годишен, баща Франгепан, майка Мока. Беше прекрасен бял кон /нали било правилно да се каже сив, но както и да е..../, него го пуснаха, и той хукна стремглаво по пясъка, адски красива гледка за повечето хора – вдигната опашка, буен, див и свободен, снимах го няколко пъти в тези моменти, макар че на мен слабост са ми тежковозите, както и паломинотата и хафлингерите /някои хора не знаеха, че паломино е порода, а смятаха, че е просто цвят..../. Аз споменах за Моза и Хризантема, чийто бащи са в “Кабиюк”, но зоотехникът само поклати глава и настъпи гробно мълчание. На година се отглеждат средно 300 коня, в момента са 315. Жребците са в специални депа, а кобилите през лятото се пускат наблизо в гората свободно, а през нощта са на коневръз. В Музея на коня има три големи зали – амуниции, облекла на жокеи от миналото, една малка зала с картини, а на открито – файтони, шейна, както и нужни за селското стопанство “машини”. Аз си купих плакатче с арабски кон от музея. Обикновен човек може да посети само него, иначе конете, а още по-малко пък да ги разглеждаш в боксовете – абсурд. През лятото има много организирани посещения на чуждестранни туристи. Иначе в два падока имаше едва по два-три коня, всички останали са празни, конете са прибрани. Това, което последва обаче надхвърли с пъти моите очаквания....Грабнахме се всички и отпътувахме на 4-5км от конезавода. Спряхме до стада с биволи и овце. Седим и чакаме. Вече си съчинявах ругатни наум, когато се чу тропот, тътен, и иззад дърветата към нас адски бързо препускаха коне, красиви, волни, силни. Беше ни казано да се съберем на едно място /при този вихър, който се задаваше с шеметна скорост...../. Спряха на петдесетина метра след нас на водопой, повечето се струпаха любопитно около празния автобус. След кратко затишие още една част от табуна изскочи и се впусна към коритото, последваха още някои, които скромно тичаха в тръс, и с последните галопиращи пристигна и техният “пъдар”, също на кон /разбираемо...../. Това са въпросните кобили, много от тях с малки кончета, които изкарват лятото по този начин. Направих скромен опит да ги преброя – заедно с кончетата – между 80 и 90. Имаше арабски, източнобългарски, а също и 3-4 хафлингери, имаше и хафлингерка-майка, ех, снимах как кротко си пиеха водица с малкото конче. Иначе не позволяват да се доближиш до тях. Носех моркови, но дори и Афродита не пожела да яде /кобилата на “пъдарина”/, пробвах с бонбони, ездачът взе бонбона и започна да го тика в устата й, тя се дърпа, стиска зъби, той напъва, с много зор изяде половината /хак да й е, бонбоните ще потънат в огромната паст на Алба тези дни!/. Спомена, че просто не са свикнали да им дават такива неща – а аз все си мислех, че всички биха ги хапнали, хайде, бонбони както и да е, но моркови.... Морковите, които имах, оставих до едно дърво, току-виж на някой от конете си ги хареса. С това вълнуващо преживяване приключи посещението на конезавода, спрягаха се някакви цени на коне, първо зоотехникът каза 2-3000 лв, после, когато го попитах за 2-3-годишен кон, арабски или източнобългарски примерно, подчерта, че е строго индивидуално, но около 1800лв. Тежковозите били далеч по-евтини, но в “Кабиюк” не са много на почит. По-късно с доцента си говорихме и той спомена, че край Разград има депо за всякакви тежковозни породи, преди месеци арденска кобилка /наистина арденска, с типичния за тях чилест цвят, не руски тежковоз, които са най-често срещани тук/, на шестмесечна възраст, струвала 800лв.
Посетих едно прекрасно място – Голямата пещера /Светилище на нимфите/ в близост до Мадарския конник – ето това беше моментът от това пътуване, когато имах чувството, че съм в рая – скалите тежат над теб и имаш усещане, че всеки момент ще те смажат, бръшлян и растителност в основата им, причудлива козирка, която образуват, в допълнение звуци на гайда. Под връх Вихрен, в Казана, се чувствах по подобен начин веднъж.....
Интересно е и да спомена за фермата за щрауси в с. Баново край Варна, съществуваща от 1998. Тези същества, щраусите, са особена порода. Дори в България все още не са определени към клас – спори се дали да се отнесат към птици, или едър рогат добитък....Тези щрауси, които видяхме в Хасково с Яна и Мария са далеч по-дребни от тези във фермата. Живеят до 60-70 години, най-старите във фермата са единайсетгодишни. Формират семейство от един мъжки и два женски. Мъжкият има в долната част на краката яркочервена кожа, както и около и по човката, по това се отличава. При чифтосване – видяхме го това – женската ляга, а мъжкият по много интересен начин движи шията и главата си наляво и надясно. Цена на щраусово месо – 18лв/кг, цена на щраусово яйце, както и на еднодневно щраусче – 90лв. Цена на възрастен щраус – от 500 до 2000USD. Продажбите са предимно за чужбина. Яйцата се взимат като се отвлече вниманието най-вече на мъжкия, той е много бдителен и агресивен. Имало е и гоненици на щрауси и хора из фермата....Имат два пръста, на единия – огромен нокът, който може да те разпори – те много лошо нападат – засилват се, бягат, сгъват двата си крака едновременно в “коленете”, с двата нокътя напред, и ритат....В такъв момент трябва да залегнеш на земята, за да те прескочи /това ми звучи като научна фантастика/. Излиза, че щраусите са по-скъпи, че и по-опасни от конете!! Не си заравят главите в пясъка, а когато се уплашат и стресират, си сгъват изцяло краката, които изчезват в перушината, и така стоят, тотално блокирали. Мозъкът им е с големината на окото им, то има три ципи – за да предпазва от пустинния пясък и бурите. Пипнах част от черупка на яйце – все едно е част от строшена порцеланова купа. Взех си щраусово перо, много е бяло и много нежно /за разлика от тях..../, все пак не се знае дали някога в живота си ще посетя подобно място. Стреля се без предупреждение, с такива табелки е пълно.
Останалата част от деня, както и на другия, имаше миди, пясък, море, и пр.
Когато станат готови снимките, ще разпратя по е-mail на редовните участници. Ако някой има някоя особена поръчка /Мефистофел, Фрам/, да се обажда.
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Re: Кабиюк
Честито и на теб !
Еее , много красиво , наистина ! При условие , че съм ходила няколко пъти - все едно бях там !
Много вми е познато това - пътуваш за някъде , виждаш коне по пътя - и не можеш да спреш и да снимаш !
Признавам си , не знаех как доят овцете във фермите , а бливоли съм виждала във ферма - точно преди конезавода , бяха в един ограден двор , и аз се набутах при таях да се снимам . Тази година пак видях - на поляната до паркура на Квалификациите в Шумен , ама отдалеч .
НКнижарницата не я знам , нищо , че съм наполовина от Шумен - ама ако имам път , бих я потърсила ... Странно за цената - тази , със снимките и в София беше 32 лева - аза другата казаха стотина лева !
На крепостта не съм ходила отдавна , но много я обичам , от прозореца на стаята ми мисля , че се виждаше малко от нея ...
А паметникът е ГРОЗЕН - аз съм ходила само веднъж до него , повече не повторих - просто няма какво да му се гледа - едни изроди в ризници с увиснали извън лицето очи ... И конете им такива , пък и дялани с теслата ... Тръпки да те побият !
Край Томбул джамия минавахме всеки ден на отиване и връщане , когато ходехме на разходки в гората с дядо ми , лека му пръст - по - рано не пускаха вътре , после пак взеха да пускат ... Отвън има чешма с адски студена вода !
Човека от " Кабиюк " не съм го чувала , но Тарзан да - даже май го имаше в списанието " Конете " на снимка
Този Хуго не го знам - явно е нещо ново за мен - впрочем , то май във всеки конезавод внесоха по един турски жребец за баща - нашият беше Голд Солджър , един сив , но не знам от кого е - просто много малко стоя и закриха конезавода и преместиха конете ни в Разград .
Те пък бяха взели Арес - бащата на I Love You - ама той е краставица , един дребен , на кон не прилича !
Мефистофел за първи път го видях в едно списание за животновъдство -
а през 2002 -а го наснимахме с Тишо в падока .
Фрам съм го виждала , даже трябва да го имам на снимка , но 98 -а - тогава бяха две сиви арабчета , впрегнати във файтон - Емон и Фрам - и те вздеха стартьорите на бяганията .
Тогава имаше 5 жребеца навън , ние като ходихме - един алест , може би чистокръвен английски или източно - български , пратих снимки на Жанета , уж щеше да казва кой е - така и нищо не каза !
До него беше Мефистофел , отзад зад Мефистофел имаше един , май кестеняв , там нямаше как да отидем , та не го разглредах добре , по - надолу имаше един кестеняв , също източно - български или чистокръвен - и зад него бял араб - според мен Емпидокъл , ама не съм 100 % сигурна . Та до него се добрах на прибежки и припълзявания през едни коприви и тръни , полепих се с репеи , но го снимах ! За мое разочарование той избяга навътре в падока още като го наближавах , ама ....
Тогава в единия падок имаше голямо стадо кобили и кончета - снимахме ги от автобуса .
Тишо е снимал далеч по - удачно през 85 -а , вярно , снимкиге са черно - бели , ама е имал познат и са му извели няколко араба и са му ги пускали !
Само дето той не помни имена и не ги знае кои са !
Ей затова ми трябваше онази книга за араби , апокрифната литература - да видя таврото на кого е !
Хе - хе , и Мери не яде бонбони и моркови - само бучки захар !
За тежковозите е вярно , не са много скъпи - в сравнение с другите породи - ама ядат много !
Не знаех как се познават мъжките щрауси - това е интересно !Ще се загледам следващия път като видя !
Чуть помедленнее,кони...
Еее , много красиво , наистина ! При условие , че съм ходила няколко пъти - все едно бях там !
Много вми е познато това - пътуваш за някъде , виждаш коне по пътя - и не можеш да спреш и да снимаш !
Признавам си , не знаех как доят овцете във фермите , а бливоли съм виждала във ферма - точно преди конезавода , бяха в един ограден двор , и аз се набутах при таях да се снимам . Тази година пак видях - на поляната до паркура на Квалификациите в Шумен , ама отдалеч .
НКнижарницата не я знам , нищо , че съм наполовина от Шумен - ама ако имам път , бих я потърсила ... Странно за цената - тази , със снимките и в София беше 32 лева - аза другата казаха стотина лева !
На крепостта не съм ходила отдавна , но много я обичам , от прозореца на стаята ми мисля , че се виждаше малко от нея ...
А паметникът е ГРОЗЕН - аз съм ходила само веднъж до него , повече не повторих - просто няма какво да му се гледа - едни изроди в ризници с увиснали извън лицето очи ... И конете им такива , пък и дялани с теслата ... Тръпки да те побият !
Край Томбул джамия минавахме всеки ден на отиване и връщане , когато ходехме на разходки в гората с дядо ми , лека му пръст - по - рано не пускаха вътре , после пак взеха да пускат ... Отвън има чешма с адски студена вода !
Човека от " Кабиюк " не съм го чувала , но Тарзан да - даже май го имаше в списанието " Конете " на снимка
Този Хуго не го знам - явно е нещо ново за мен - впрочем , то май във всеки конезавод внесоха по един турски жребец за баща - нашият беше Голд Солджър , един сив , но не знам от кого е - просто много малко стоя и закриха конезавода и преместиха конете ни в Разград .
Те пък бяха взели Арес - бащата на I Love You - ама той е краставица , един дребен , на кон не прилича !
Мефистофел за първи път го видях в едно списание за животновъдство -
а през 2002 -а го наснимахме с Тишо в падока .
Фрам съм го виждала , даже трябва да го имам на снимка , но 98 -а - тогава бяха две сиви арабчета , впрегнати във файтон - Емон и Фрам - и те вздеха стартьорите на бяганията .
Тогава имаше 5 жребеца навън , ние като ходихме - един алест , може би чистокръвен английски или източно - български , пратих снимки на Жанета , уж щеше да казва кой е - така и нищо не каза !
До него беше Мефистофел , отзад зад Мефистофел имаше един , май кестеняв , там нямаше как да отидем , та не го разглредах добре , по - надолу имаше един кестеняв , също източно - български или чистокръвен - и зад него бял араб - според мен Емпидокъл , ама не съм 100 % сигурна . Та до него се добрах на прибежки и припълзявания през едни коприви и тръни , полепих се с репеи , но го снимах ! За мое разочарование той избяга навътре в падока още като го наближавах , ама ....
Тогава в единия падок имаше голямо стадо кобили и кончета - снимахме ги от автобуса .
Тишо е снимал далеч по - удачно през 85 -а , вярно , снимкиге са черно - бели , ама е имал познат и са му извели няколко араба и са му ги пускали !
Само дето той не помни имена и не ги знае кои са !
Ей затова ми трябваше онази книга за араби , апокрифната литература - да видя таврото на кого е !
Хе - хе , и Мери не яде бонбони и моркови - само бучки захар !
За тежковозите е вярно , не са много скъпи - в сравнение с другите породи - ама ядат много !
Не знаех как се познават мъжките щрауси - това е интересно !
Ще се загледам следващия път като видя !
Чуть помедленнее,кони...
Редактирано от Oлra Пpaйд на
в отговор на horse_mania
#5
Re: Кабиюк
Едната част съм я виждала - няколко пъти . Без водопоя .
Бе трябва да дсе вдигнем с Тишо и пак да отидем до там !
Чуть помедленнее,кони...
Бе трябва да дсе вдигнем с Тишо и пак да отидем до там !
Чуть помедленнее,кони...
в отговор на Oлra Пpaйд
#7
Re: Кабиюк
Добре, че Кашчиев се съгласи поне да ни заведе до въпросната гора, за да видим табуна, иначе щях доста вкисната да си тръгна от там. Миналите години, когато са идвали студентите, са ги пуснали в боксовете на пепиниерната, а сега не стана така. Все едно сме тръгнали да ги тровим! Всъщност после доцентът ми обясни, че вируси могат да се пренасят и чрез дрехи, и пр., така преди няколко години в свинеферма край Шумен плъзнала чума и всички животни измрели. Но си е разбираемо да се пазят, това са коне с родословие. Аз дори се чудя във Войводиново примерно как позволяват да им се дават лакомства, всичко може да има в тях...
За снимките няма проблем, аз не съм с цифров фотоапарат, но ще сканирам целия филм, който е само с табуна, както и жребците, които ни показаха.
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
За снимките няма проблем, аз не съм с цифров фотоапарат, но ще сканирам целия филм, който е само с табуна, както и жребците, които ни показаха.
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Re: Кабиюк
Може и по - зле ! 95 -а като снимахме с Тишо арабските кобили , първо искахме да снимаме едни понита ... Влюбих се в една бяла кобилка , вярно , презобена , ама каква глава ... Като на арабче !И питахме там един може ли да ги снимаме . През оградата ! И той като писна - Неее , не можело , имали нов шеф , пък той не давал , и трябвало да отидем да птитаме , и ако случайно разреши ... Аз затова вече не питам ! Снимам . Ако ми се развикат , мога да спра , ама поне една снвимка ще имам !
Та и с арабските кобили така - вече хич не ме интересуваше - набутахме се при тях в падока , снимахме се , развикаха ни се , излязохме си - ама вече ги бяхме снимали , и след дъжд качулка да ми викат !
Чуть помедленнее,кони...
И питахме там един може ли да ги снимаме . През оградата ! И той като писна - Неее , не можело , имали нов шеф , пък той не давал , и трябвало да отидем да птитаме , и ако случайно разреши ... Аз затова вече не питам ! Снимам . Ако ми се развикат , мога да спра , ама поне една снвимка ще имам !
Та и с арабските кобили така - вече хич не ме интересуваше - набутахме се при тях в падока , снимахме се , развикаха ни се , излязохме си - ама вече ги бяхме снимали , и след дъжд качулка да ми викат !
Чуть помедленнее,кони...
Re: Кабиюк
Много ми беше интересно! Все едно бях там! За снимките - иска ли питане! Особено държа да видя Фрам - дали прилича на истински арабин или на "български" арабин. А за лакомствата - на мен ми прави впечатление, че Хризантема, която е от Кабиюк не взима какви да е лакомства, а само ябълки, лукчета и моркови. В началото не е взимала никакви, а след това само от определени хора. Вчера й предложих вафла, но тя само я подуши съмнително и я отказа. Другото, което ми прави впечатление у нея е, че души като някое куче. Докато я четкам, се обръща и ми души главата
. А бе, държи се като куче
...всички са мои роднини...
! За снимките - иска ли питане! Особено държа да видя Фрам - дали прилича на истински арабин или на "български" арабин. А за лакомствата - на мен ми прави впечатление, че Хризантема, която е от Кабиюк не взима какви да е лакомства, а само ябълки, лукчета и моркови. В началото не е взимала никакви, а след това само от определени хора. Вчера й предложих вафла, но тя само я подуши съмнително и я отказа. Другото, което ми прави впечатление у нея е, че души като някое куче. Докато я четкам, се обръща и ми души главата. А бе, държи се като куче...всички са мои роднини...
Re: Кабиюк
За разлика от Алба, която е като една бездънна яма и поглъща всичко Ще я изчеткам аз нея другия път....Това момиче, което всъщност е студентка от Аграрния, и която ме покани да отида с тях, също обича коне и много добре рисува коне и др. едри животни, а после подарява това, което е нарисувала. В момента рисува за мен три тежковоза, един от които петнист. А Петер-Паул Рубенс освен тлъсти жени, рисувал тлъсти коне, не знаех...
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Ще я изчеткам аз нея другия път....Това момиче, което всъщност е студентка от Аграрния, и която ме покани да отида с тях, също обича коне и много добре рисува коне и др. едри животни, а после подарява това, което е нарисувала. В момента рисува за мен три тежковоза, един от които петнист. А Петер-Паул Рубенс освен тлъсти жени, рисувал тлъсти коне, не знаех...
Борислава
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
в отговор на Oлra Пpaйд
#13
Re: Кабиюк
Мефистофел го видях, но аз имам предвид чистокръвен арабин, а не шагия. Доколкото разбрах Фрам е такъв. Затова искам да го видя. Във Войводиново има още едно конче от Мефистофел - Мароз се казва и е голям сладур. Той повече прилича на баща си, отколкото Моза.
...всички са мои роднини...
. Затова искам да го видя. Във Войводиново има още едно конче от Мефистофел - Мароз се казва и е голям сладур. Той повече прилича на баща си, отколкото Моза....всички са мои роднини...
в отговор на Oлra Пpaйд
#14
Re: Кабиюк
Е! Това вече е любимката на Борислава - Алба, увековечена в картина!
...всички са мои роднини...
!...всички са мои роднини...
Re: Кабиюк
Ееее , каок ще стане тоз номер ? Тати ще е Шагия , пък кончето чист араб ? Всички коне с Ф са Шагия , защото Фарук - вносния унгарски араб , от когото призлизат , е Шагия !
Значи , майката на нашата Рафинерия от Щръклево - Фарита - е от него .Рафинерия беше англо - арабка - чистокръвен баща / Руж / и арабска майка - ама Шагия .
Чуть помедленнее,кони...
Всички коне с Ф са Шагия , защото Фарук - вносния унгарски араб , от когото призлизат , е Шагия !
Значи , майката на нашата Рафинерия от Щръклево - Фарита - е от него .
Рафинерия беше англо - арабка - чистокръвен баща / Руж / и арабска майка - ама Шагия .Чуть помедленнее,кони...
в отговор на Oлra Пpaйд
#18
Re: Кабиюк
E, Алба си е по-хубава за мен Благодаря ти, че си дала линк към картините.
А знаеш ли защо на конете трябва да се дават само твърди бонбони, тип лукчета? Ако им дадеш дъвчащ или шоколадов примерно, лошо ли е /вчера си взех от архаичните "лакта", преди 89-та много ги обичах/?
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Благодаря ти, че си дала линк към картините.
А знаеш ли защо на конете трябва да се дават само твърди бонбони, тип лукчета? Ако им дадеш дъвчащ или шоколадов примерно, лошо ли е /вчера си взех от архаичните "лакта", преди 89-та много ги обичах
/?Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Re: Кабиюк
Сетих се , че съм гледала негови неща с коне ... Като каза , че ги рисувал ДЕБЕЛИ ...
Ами за бонбони не знам , повечето коне сами нее ядат меки бонбони , а за мекия хляб май казваха , че бил вреден , защото лепнел по червата ...И за лебедите е вреден мек хляб . Виж , сухари може !Ама пък една - две бонбони или хапка хляб едва ли биха убили кон !
Чуть помедленнее,кони...
Ами за бонбони не знам , повечето коне сами нее ядат меки бонбони , а за мекия хляб май казваха , че бил вреден , защото лепнел по червата ...
И за лебедите е вреден мек хляб . Виж , сухари може !Ама пък една - две бонбони или хапка хляб едва ли биха убили кон !Чуть помедленнее,кони...
в отговор на Oлra Пpaйд
#20
Re: Кабиюк
Ееее, тогава аз ще си ги ям меките.
Значи да взема кутия с крутончета Аз и без това съм взела сега четири чешита бонбони за смучене, всякакви аромати
Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!
Значи да взема кутия с крутончета
Аз и без това съм взела сега четири чешита бонбони за смучене, всякакви аромати Не слагай тигана, преди да си наловил рибата!