На прага
34 отговора
623 прегледа
На прага
Ако поискам да се върна пак при тебе,
ще трябва много в душата си да потуша -
и жаждата, и слепите копнежи,
и болната ми вяра в любовта.
Ще вляза тихо. Лекичко ще те докосна
и ще те любя истински, не на шега,
ала оставила душата си самотна
отвънка да ме чака на студа.
Ще те обичам страстно, нежно.
А после ще си тръгна ей, така
прегърнала душата си небрежно,
претръпнала от студ и самота.
Ще стъпвам бавно, тихо, много леко
по натежали улици от скръб и суета.
А болката ще блика от очите ми.
И колко много, много пак ще съм сама?
ще трябва много в душата си да потуша -
и жаждата, и слепите копнежи,
и болната ми вяра в любовта.
Ще вляза тихо. Лекичко ще те докосна
и ще те любя истински, не на шега,
ала оставила душата си самотна
отвънка да ме чака на студа.
Ще те обичам страстно, нежно.
А после ще си тръгна ей, така
прегърнала душата си небрежно,
претръпнала от студ и самота.
Ще стъпвам бавно, тихо, много леко
по натежали улици от скръб и суета.
А болката ще блика от очите ми.
И колко много, много пак ще съм сама?
в отговор на kapaй пo пътя
#3
Re: На прага
Тогава не си тръгвай, а остани. Така и двете няма да сте сами.
в отговор на kapaй пo пътя
#4
Re: На прага
Тогава не си тръгвай - остани. Така и двете няма да сте сами.
Re: На прага
Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата, волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.
Пролетни са ветрове полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоите заглъхнали.
Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Неведнъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.
И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати,сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ТИ?
и прозореца ми е с решетка,
а душата, волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.
Пролетни са ветрове полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоите заглъхнали.
Разтроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Неведнъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.
И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати,сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ТИ?
в отговор на ти caмo ми cвиpни...
#8
Re: На прага
Кратък е всеки живот
щом не познаваме себе си.
Аз не познавам все повече теб,
нито това, което е в мене.
@@@
Узрявам за капризната ти нежност,
Която все по-хищно ме заробва -
През времето на гръмките надежди
И бляскавите чаши със отрова.
На тиха лудост почва да прилича
Онази всеотдайна гилотина -
До рани и в захлас да те обичам,
А пак не стига просто да те има.
О, как самоуверено очакваш,
Че можеш да раздаваш без да взимаш,
Но питам се - когато падне мракът,
Готов ли ще си само мен да имаш?
щом не познаваме себе си.
Аз не познавам все повече теб,
нито това, което е в мене.
@@@
Узрявам за капризната ти нежност,
Която все по-хищно ме заробва -
През времето на гръмките надежди
И бляскавите чаши със отрова.
На тиха лудост почва да прилича
Онази всеотдайна гилотина -
До рани и в захлас да те обичам,
А пак не стига просто да те има.
О, как самоуверено очакваш,
Че можеш да раздаваш без да взимаш,
Но питам се - когато падне мракът,
Готов ли ще си само мен да имаш?
в отговор на kapaй пo пътя
#11
Re: На прага
....Да възстановя наранената си гордост и
да се убедя, 4е това Не е Тя...
Или... да разбера,4е болката
си е заслужавала и винаги ще Си заслужава
щом е заради...който трябва.
да се убедя, 4е това Не е Тя...
Или... да разбера,4е болката
си е заслужавала и винаги ще Си заслужава
щом е заради...който трябва.
в отговор на ти caмo ми cвиpни...
#13
Re: На прага
Виж, денят ти порти разтваря ?
среща те в усмихнат копнеж.
Чуй в сърцето ти кой проговаря
и последвай уверено тоя летеж.
Дай на вятъра свойте сълзи`.
Нека той със тях да танцува.
Голи истини тоя танц ще роди
с болка, но навярно си струва.
Тя за теб, светове ще реди,
ще буди приспаните пориви.
Обичта, прегради топи
възкресява от пепел жарави
Плачът избистря наш`те очи..
.............
Аз до4увам Твоя глас!
ще отворя вратата на клетката,
ще открехна безшумно прозореца,
ще се спусна по комина във стаята..
среща те в усмихнат копнеж.
Чуй в сърцето ти кой проговаря
и последвай уверено тоя летеж.
Дай на вятъра свойте сълзи`.
Нека той със тях да танцува.
Голи истини тоя танц ще роди
с болка, но навярно си струва.
Тя за теб, светове ще реди,
ще буди приспаните пориви.
Обичта, прегради топи
възкресява от пепел жарави
Плачът избистря наш`те очи..
.............
Аз до4увам Твоя глас!
ще отворя вратата на клетката,
ще открехна безшумно прозореца,
ще се спусна по комина във стаята..
Re: На прага
......................
Завърни се в тихото огнище
подир толкоз лутане в света
и живота разглобен,разнищен
моите сълзи ще осветят.
Ти не знаеш с колко твърда мъка
моя път самотен е постлан,
в тия дни и нощи на разлъка
колко светъл плам е разпилян.
Виж ме - съща сред безброй промени,
виж ме - чиста в чиста светлина,
виж ме - първата и сетна - мене,
твоята и вечната жена!
Завърни се в тихото огнище
подир толкоз лутане в света
и живота разглобен,разнищен
моите сълзи ще осветят.
Ти не знаеш с колко твърда мъка
моя път самотен е постлан,
в тия дни и нощи на разлъка
колко светъл плам е разпилян.
Виж ме - съща сред безброй промени,
виж ме - чиста в чиста светлина,
виж ме - първата и сетна - мене,
твоята и вечната жена!
в отговор на ти caмo...
#15
Re: На прага
Дневник на потъването
I
Тъмно е и се връщам...
насичам дърва...
Мравките тичат нагоре.
II
Изнасям собствените си остатъци от къщи...
процесията чака в бяло...
Стените прихлупват забрадени чела върху пода
и оголват чувството-
тук никога никой не е живял.
III
В прозореца- едно открехнато око,
което ме изпраща
и ме кара да остана.
Зад него- празните ръце на самотата.
Внезапно се обръщам,
паля свещите.
Усещам как окото се притваря върху мен,
за да освободи сълзата.
IV
Топлата трева, която зеленее
в сънищата ми
и предчувствието на косача-
всичко е вече минало.
.........
Предстои....какво ли?!?
I
Тъмно е и се връщам...
насичам дърва...
Мравките тичат нагоре.
II
Изнасям собствените си остатъци от къщи...
процесията чака в бяло...
Стените прихлупват забрадени чела върху пода
и оголват чувството-
тук никога никой не е живял.
III
В прозореца- едно открехнато око,
което ме изпраща
и ме кара да остана.
Зад него- празните ръце на самотата.
Внезапно се обръщам,
паля свещите.
Усещам как окото се притваря върху мен,
за да освободи сълзата.
IV
Топлата трева, която зеленее
в сънищата ми
и предчувствието на косача-
всичко е вече минало.
.........
Предстои....какво ли?!?
Re: На прага
Белеет ли в поле пороша,
пороша,пороша,
Белеет ли в поле пороша,
иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алеша,
Алеша, Алеша,
Стоит над горою Алеша,
в Болгарии русский солдат.
+++++++++++++++++++++
Не думай о секундах свЫсока,
Наступит время, сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска,
Мгновения, мгновения, мгновения.
пороша,пороша,
Белеет ли в поле пороша,
иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алеша,
Алеша, Алеша,
Стоит над горою Алеша,
в Болгарии русский солдат.
+++++++++++++++++++++
Не думай о секундах свЫсока,
Наступит время, сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска,
Мгновения, мгновения, мгновения.
в отговор на ти caмo...
#17
Re: На прага
Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.
И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.
Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.
Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.
И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.
Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.
Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.
в отговор на kapaй пo пътя
#20
Re: На прага
Ako se zapo4ne otna4alo sas sashtiq 4ovek?
Ili...?Kaji mi...
Ili...?Kaji mi...