Живот след смъртта...

Тази седмица почина много мил и любим човек за мен. Имате ли представа, какво става с човек след смъртта му? Наистина ли става на прах и просто изгнива или има нещо и след смъртта? Верно ли е, че отива някъде си и може да вижда какво става на земята? Може ли да се установява връзка с починал? Как мислите?...

Има живот и след смъртта. Смъртта е само преход, както и раждането... това са врати през които минаваме непрекъснато.
Няма смисъл да се опитваш да установяваш връзка с починала душа. Когато трябва ще я сънуваш.
Но е добре да не страдаш много, защото така я задържаш и не я пускаш да си отиде в по- висши светове. Ако имаш силна връзка с тази душа, можеш да усетиш етапите през които минава през различни полета (до 9- тия месец).

Прочети книгата "Безсмъртна любов" (не помня дали е точно това заглавието, а и автора не помня). Разказва се за една двойка, жената почина и започна да се явява на мъжа и да му разказва какви са били миналите им прераждания.

Когато страдаш е добре да се потопиш в страданието, а не да търсиш противоположно чувство... Ще се справиш!

А, тялото изгнива, ама то не е важно. Съзнанието е важно. Когато човек умре съзнанието му се понася към едно същество на небето. Там се разкъсва на малки късчета, преработва се и някои от частичките на това съзнание отиват при новородените съзнания/хора.

Това е и причината много хора да си спомнят минали животи, понеже така или иначе съзнанието на всеки от нас е съвкупност от вече преработени съзнания на умрели хора. Част от тези частички съзнания все още помнят миналите си животи/прераждания.

Абе не е мноо сложно.

Какво значи - "Когато трябва ще я сънуваш" От какво зависи и каква връзка има, ако това се случи? Значи ли, че ако го сънувам, има връзка наистина с него нещо или просто ще е плод на въображението ми?

Ако сънуваш има връзка. Въображението е част от един свят. То не е нещо лошо. С него можеш да навилзаш в някои по- различни светове от този тук.

Аз поисках да имам връзка с един човек, който почина и сега го сънувам и знам какво става с него. Освен това , винаги като си помисля за него се появвява в съзнанието ми като усещане и интересното е , че не е в този вид в който беше на земята , а като душа. Има промяна.

Благодаря ти за бързия отговор. Наистина много ме вълнува този въпрос, защото страдам много за него.
Значи, ако го сънувам, той иска нещо да ми каже... или покаже. Ако не - съм загубила връзката си с него или въобще не сме били толкова свързани на Земята? Така ли е? Имаш ли представа, какво бих могла да направя за него сега?

Ако го сънуваш - това е връзка с него. По принцип, когато страдаш за някого винаги имаш връзка с него. Ако не го сънуваш ,тогава може още да не си готова да разговаряш с него.
Сега за него може само да се молиш да премине по- леко през световете. Защото освен физическото тяло , той минава през енергиен свят и през свят на чувствата... там е трудно преминаването и насочването на мисълта към Бог да му помогне да мине по- леко ще му помогне.
Молитвата е насочване на твоето вътрешно същество към Бог. Най- добре да не е заучена, с твои думи просто се помоли. Може дори да се помолиш да сънуваш или усетиш този човек и ако ти е силна мисълта (връзката ти с Бог), ти ще го усетиш или ще го сънуваш (може да не е веднага).

"По принцип, когато страдаш за някого винаги имаш връзка с него."

Офф... така страдам, че не мога да се разплача от мъка. Може би сега имаме по-дълбока връзка, отколкото на Земята... Значи да чакам да влезе в съня ми.

Опитай се да го сънуваш, поискай да го видиш насън...

Е, как да се накарам да го сънувам?:) Нали той трябвало да поиска?

Зависи от теб, не от него. Ти трябва да поискаш да го сънуваш.
Като заспиваш вечер, се помоли да го сънуваш и да установиш контакт с него и така всяка вечер, докато не успееш.

Така ще направя... Благодаря ти!

Успех!

Ами това, че сънуваш някой умрял (било то близък човек) не значи, че в съня контактуваш с него, по-вероятно е нещо друго (някой от невидимите светове), и то не е съвсем нормално контактуване, защото в съня си вие сте за тях като малко опитно зайче на мисловно ниво. И това дали зависи от теб да сънуваш изобщо нещо, зависи от тези които ти пускат съня, но е в пряка връзка с теб!

понеже виждам не си много уверена в безсмъртието на съзнанието не залагай прекаленмо много на сънуването.

почти ти гарантирам, че ако прочетеш някоя от книгите на д-р Майкъл Нютон "Пътят на душите" [линк] или том 2: "Следите на душите" със сигурност ще се поуспокоиш.
Можеш да видиш и тази Живот след живота на д-р Раймунд Муди
[линк]
(впрочем цели 36 болници в Англия са натоварени с проучвания на преживяванията на хора на прага на смъртта.

Иначе аз мога само да ти кажа да си представиш, че той след много бачкане е спечелил награда за един тропически рай, където се намира сега, и уви съзнателно може и да не се видите, докато ти отидеш там, но той е добре и някой ден ще сте заедно.
Не си мисли, че го няма. А когато ти стане много тъжно си спомняй най-хубавите мигове с този човек и си повтаряй "някой ден пак ще се видим".
Можеш да изгледаш и "Гладиатор" (филма) и обърни внимание как свършва. Не мисли, че като си сигурна, че има отвъдно си от типа перковци, най-великите хора са били силно уверени в това. Перковци са невярващите.

А иначе внимавай да не отидеш при някой медиум или ясновидка. САМО НЕНУЖНО ЩЕ СЕ ИЗЛОЖИШ НА РИСК.


горното е просто моето мнение по въпроса

Вьпросьт за смьртта е един много важен вьпрос.
Той е свьрзан с централното сьбитие на Земната история,
което е Тайната на Голгота,
когато един Бог приема смьртта и я побеждава чрез своето Вьзкресение.

Да приведем една част от описанието на един основен представител на езотеричното християнство Рудолф Щайнер за смьртта,
което предлагаме за преценка, без да го налагаме като задьлжително,
както и неговото становище за метода на езотеричното (окултното) християнство в началото, изложени в "Теософия".

"Първо трябва да бъдат дадени ОСНОВНИТЕ ИСТИНИ от целокупната сфера на Духовната Наука. Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света, за последните цели на съществуванието и за същината на Бога.


В една друга книга, близка до тази, именно в "ТАЙНАТА НАУКА",
ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.

В предговора към второто издание бе допълнено:

АКО ДНЕС НЯКОЙ ИСКА ДА ОПИШЕ ФАКТИ ОТ СВРЪХСЕТИВНИЯ СВЯТ,
ТОЙ ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ ДВЕ НЕЩА:

ПЪРВОТО Е, ЧЕ НАШЕТО ВРЕМЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПООЩРЯВАНЕ НА СВРЪХСЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ;
ВТОРО, ЧЕ В ДНЕШНИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ СЪЩЕСТВУВАТ МНОЖЕСТВО ПРЕДСТАВИ И ЧУВСТВА, КОИТО ВНУШАВАТ НА МНОЗИНА,ЧЕ ЕДНО ТАКОВА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДУХОВНИТЕ ФАКТИ БИ ИЗГЛЕЖДАЛО ПРАЗНА ФАНТАЗИЯ И НАЛУДНИЧАВО МЕЧТАНИЕ.

Настоящата епоха се нуждае от свръхсетивното познание,
защото всичко онова, което се научава от човека за света по обичайните начини, повдига необозрим брой въпроси,
на които може да се отговори само чрез свръхсетивните истини.

Защото човек не трябва да се мами:

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ДАВА ЗА ОСНОВАНИЯТА НА СЪЩЕСТВУВАНИЕТО,
ЗА ДЪЛБОКО ЧУВСТВУВАЩАТА ДУША Е НЕ ОТГОВОР,
А ВЪПРОСИ КЪМ ГОЛЕМИТЕ ЗАГАДКИ НА СВЕТА И ЖИВОТА.

Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "РЕЗУЛТАТИТЕ НА СТРОГО НАУЧНИ ФАКТИ" и в изводите на някои съвременни мислители.

Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос.
Отговорът на ТОЗИ въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и
спокойствие на душевния живот.

Сдобиването със собствени усилия на един такъв отговор не задоволява само стремежа към знания, но и дава способност за действуване и израстване в живота.
Ако човек не би намерил отговор на тази загадка, той би се чувствувал парализиран не само морално, но и физически.

СЛЕДОВАТЕЛНО, познанието на свръхсетивните истини има значение не само за теоретичните нужди, но и за реалната житейска практика.
Тъкмо поради естеството на съвременния духовен живот,
Духовната Наука е една необходима област от познанието в нашето време.

От друга страна, факт е, че мнозина отричат и отхвърлят грубо това,
от което най-много се нуждаят.
Убеждаващата сила на "СИГУРНИТЕ НАУЧНИ ЗНАНИЯ" е толкова голяма за някои духове, че те не могат да приемат тази книга за нищо друго,
освен за една нечувана безсмислица.

Този, който излага своя свръхсетивен опит, не може да си прави никакви илюзии по този въпрос. Без съмнение, може да се изиска едно "НЕОСПОРИМО ДОКАЗАТЕЛСТВО" за това, което той твърди.
Но който би сторил това, не взема предвид, че всичко, което ще му се предложи, е една илюзия. Защото, без сам да иска, той би се стремил не към доказателства, които са свойствени на предмета,
a към такива, които би могъл да оцени.

Авторът на тази книга знае, че в нея не е изложено нищо,
което да не може да се приеме от всеки,
който стои на позициите на съвременната естествена наука.
Той знае, че могат да се задоволят едновременно всички изисквания на науката и ТЪКМО поради това може да се приеме начина,
по който тук е описан духовния свят.
Нещо повече - тъкмо тези, които са запознати с истинския естествено научен начин за изложение на фактите, ще се чувствуват тук като у дома си.
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте:

"ЕДНО ЛЪЖЛИВО УЧЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПРОВЕРГАЕ, ЗАЩОТО ПОЧИВА НА УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ЛЪЖЛИВОТО Е ИСТИННО".

Споровете с онези, които приемат само такива доказателства,
които отговарят на техния начин на мислене, са безсмислени.

Който разбере същността на това "ДОКАЗАТЕЛСТВО" ще му е ясно,
че човешката душа ще достигне до истината по пътища,
различни от тези на споровете.
Изхождайки от един такъв принцип е публикувана и настоящата книга.

Рудолф Щайнер

II. ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА

Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло. Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата:

АЛЧНОСТ, ВЪЗБУДИМОСТ, ЖЕЛАНИЕ, УДОВОЛСТВИЕ, СТРАДАНИЕ и т.н. – ТЕ ДЕЙСТВУВАТ НЕ САМО ВСРЕД ДУШЕВНИТЕ ФОРМАЦИИ, НО СЕ ПРОЯВЯВАТ И СПРЯМО СЪЩЕСТВАТА ОТ ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ, ФИЗИЧЕСКИЯ И ДУХОВНИЯ.

Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко,
което се извършва в него.
Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно,
тогава в душата възникват удоволствие и приятност;

КОГАТО ТЕЗИ ПРОЦЕСИ СА СМУТЕНИ, ИДВАТ СТРАДАНИЕТО И БОЛКАТА.

От друга страна, душата участвува и в проявленията на Духа:

ЕДНА МИСЪЛ Я ИЗПЪЛВА С РАДОСТ, ДРУГА - С ОТВРАЩЕНИЕ;
ЕДНО ПРАВИЛНО СЪЖДЕНИЕ ПОЛУЧАВА ОДОБРЕНИЕТО НА ДУШАТА,
А ЕДНО ПОГРЕШНО СЪЖДЕНИЕ - НЕЙНОТО НЕОДОБРЕНИЕ.

Наистина, еволюционната степен на един човек зависи от това,
дали неговите душевни качества са насочени повече в една или друга посока. Един човек е толкова по-съвършен, колкото повече душата му изпитва симпатии към проявленията на Духа;

ТОЙ Е ТОЛКОВА НЕСЪВЪРШЕН, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ НЕГОВИТЕ НАКЛОННОСТИ СЕ УДОВОЛЕТВОРЯВАТ ЧРЕЗ ТЯЛОТО.

ДУХЪТ Е ОСНОВНОТО ЯДРО НА ЧОВЕКА, ТЯЛОТО Е ПОСРЕДНИКА,
чрез тялото Духът наблюдава и познава физическия свят,
за да осъществява там своите действия.

НО ДУШАТА Е ПОСРЕДНИЦА МЕЖДУ ТЯЛОТО И ДУХА.

Тя отхвърля физическото въздействие, което трептенето на въздуха упражнява върху ухото, извличайки УДОВОЛСТВИЕ от съответния тон.
Всичко това тя предава на Духа, който по този начин стига до РАЗБИРАНЕТО на физическия свят. Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа,
може да се превърне в ЖЕЛАНИЕ за своето собствено осъществяване,
и едва по този начин – с помощта на тялото - да прерасне в ДЕЙСТВИЕ.

НО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ,
САМО АКО ПОЗВОЛИ НА ДУХА ДА РЪКОВОДИ ВСИЧКИТЕ МУ ДЕЙСТВИЯ.
ДУШАТА МОЖЕ - ЧРЕЗ САМАТА СЕБЕ СИ - ДА НАСОЧИ СВОИТЕ СКЛОННОСТИ КАКТО КЪМ ТЯЛОТО, ТАКА И КЪМ ДУХА.

Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят,
както ги протяга и нагоре към духовния свят.
Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят.
Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата.

Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло. Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите сетива.
Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера.
Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности.-

Докато Духът-Себе (бьдеща степен от развитието на човека, когато неговият Аз е овладял и облагородил астралното тяло), напредвайки от едно прераждане в друго, все повече и повече ще извлича своите импулси от духовния свят.
Неговото познание ще бъде определяно от Духа на ВЕЧНАТА ИСТИНА,
неговите действия - от ВЕЧНОТО ДОБРО.

Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони;
ТО ПОТЪВА В МАТЕРИЯТА, ЗА ДА СЕ РАЗЛОЖИ В НЕЯ.

Достъпна за физическите сетива са само физическите явления,
които настъпват след смъртта на тялото.
Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духа, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси.
След смъртта ТАКЪВ израз е вече невъзможен.

Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.

Тогава именно влиза в действие едно висше познание,
което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.

След като Духът се отдели от тялото, той все още винаги остава свързан с душата. И както по време на физическия живот той е бил свързан с тялото във физическия свят, така сега душата го свързва с душевния свят.- Но неговата истинска същност не се намира в този душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие,
с физическия свят.

Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма, той трябва да черпи сили от духовния свят.

Но ето, че той е заплетен чрез душата именно във физическия свят;

ТОЙ Е СВЪРЗАН С ЕДНО ДУШЕВНО СЪЩЕСТВО,
ПРОНИКНАТО ОТ ПРИРОДАТА НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.

След смъртта, душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа.
Тя живее само в едно душевно обкръжение.
Ето защо само силите на душевния свят могат да действуват върху нея.

Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят,
както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.

Когато тялото умира, това е предопределено от НЕГОВИТЕ закони.

Изобщо трябва да се каже:

НЕ ДУШАТА И ДУХЪТ НАПУСКАТ ТЯЛОТО,
А ТО СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ТЯХ, КОГАТО НЕГОВИТЕ СИЛИ
НЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА ДЕЙСТВУВАТ В СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.

Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа.
Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят,
когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация.

Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко,
което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това,
което може да продължи да живее с Духа.

Този “ОСТАТЪК” може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.

За да изучим съдбата на душата след смъртта,
трябва да разгледаме нейният процес на разпадане.

По време на въплъщението, тя имаше задачата да насочи Духа към физическия свят.

В мига, когато ТАЗИ задача е изпълнена, душата се обръща към духовния свят. Като се има предвид естеството на тази задача,
щом тялото я освобождава при смъртта и,
СЛЕДОВАТЕЛНО, щом не може да играе вече своята роля на ПОСРЕДНИЦА,
тя би трябвало да има всъщност само духовна дейност.

Това би било така, ако по време на своя живот в тялото,
тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него.

Без този нюанс, дължащ се на нейното пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би изгубила всякаква връзка със сетивния свят.

Ето защо, заедно със смъртта, човек би трябвало да изгуби всякакъв интерес към земния живот и всички страсти, всички желания,
произлизащи от съществуването, което той напуска,
да са вече задоволени.

Доколкото това не е станало, незадоволените страсти и желания остават свързани с душата.

За да избегнем всяко недоразумение, трябва грижливо да различаваме причините, свързващи човека със земния живот,
които ще могат да бъдат заличени в едно бъдещо въплъщение,
от тези, които го свързват за ЕДНО определено въплъщение,
а именно последното.

Първите причини ще бъдат унищожени чрез закона на съдбата,
на Кармата;

ВТОРИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ САМО СЛЕД СМЪРТТА.

След смъртта, човешкият дух минава през един период, когато душата отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото съществувание, за да се подчини вече само на законите на душевно-духовния свят и да освободи Духа.

Естествено е този период да бъде толкова по-дълъг,
колкото повече душата е свързана с физическия свят.
Той ще бъде кратък за един човек, който малко е държал на физическия живот, а дълъг за онзи, чиито интереси са били свързани само с физическия живот;
ТАКА ЧЕ ПРИ НЕГОВАТА СМЪРТ МНОГО СТРАСТИ И ЖЕЛАНИЯ ВСЕ ОЩЕ ИЗПЪЛВАТ ДУШАТА МУ.

За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай:

НЕКА ВЗЕМЕМ ЕДИН ДОСТА ЧЕСТО СРЕЩАН СЛУЧАЙ –
УДОВОЛСТВИЯТА НА ЕДИН ЧРЕВОУГОДНИК.

Той познава само удоволствията на яденето.
Разбира се, само по себе си, удоволствието не е физическо,
а душевно.
Наслаждението живее в душата, както и желанието за нас лаждение.
Но, за да го ЗАДОВОЛИМ, необходими са физическите органи, небцето и т.н.

А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания.

ТЯ ВЕЧЕ НЕ ПРИТЕЖАВА ТЕЛЕСНИТЕ ОРГАНИ,
НЕОБХОДИМИ ЗА ТЯХНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ.

Тогава положението – макар и по различни причини, чийто ефект е подобен, само че неизмеримо по-силен - е същото, както с един човек,
който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща жажда.
Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от органите, които биха могли да го задоволят.

Същото е положението и с всички онези желания на душата,
които могат да бъдат задоволени само от тялото.

И периодът, през който душата се намира в това състояние,
може да бъде наречен "МЯСТО" на желанието,
въпреки че, както се разбира, не се касае за едно "МЯСТО",
а за едно състояние.

Душата, която прониква в душевния свят след смъртта,
е подчинена на неговите закони.
Действията на тези закони определят начина,
според който ще бъдат премахнати наклонностите,
които я привличат към физическия свят.
Този начин е различен, според душевните субстанции и сили,
с които душата влиза в допир.
Всеки вид субстанция и сила ще упражнява върху нея своето пречистващо действие.


Процесът е следния:

ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ НА АНТИПАТИЯ, КОИТО ДУШАТА ПРИТЕЖАВА,
БИВАТ МАЛКО ПО МАЛКО ПОБЕДЕНИ ОТ СИЛИТЕ НА СИМПАТИЯТА,
А ТАЗИ ПОСЛЕДНАТА САМА НАРАСТВА ДО НАЙ-ВИСОКА СТЕПЕН.

Защото тази крайна СИМПАТИЯ към целия душевен свят е силата,
която ще предизвика, така да се каже,
сливането на душата с този свят и пълното угасване на егоизма.

Душата престава да бъде като същество, което е привлечено към физическия свят; ТЯ ОСВОБОЖДАВА ДУХА.

СЛЕДОВАТЕЛНО, тя се пречиства, минавайки през различните области,
които описахме, докато стигне до областта на съвършената симпатия,
в която се съединява с целия душевен свят."

В един много труден период от моя живот, аз поисках помощ от този вече починал човек. Поисках да ми помогне, но понеже бях забита в проблема си, не усещах връзката с човека и помислих, че вече е преустановена. Точно тогава сестра ми, без да знае в този момент за моите проблеми, сънувала че аз лежа болна. При мен са и майка ми и въпросния човек. Обаче никой не го вижда, че е там, освен сестра ми. И този човек казал на сестра ми, че се притеснява за мен, в смисъл дали ще се справя. Тя попитала дали не съм болна и човекът казал :"Не друго нещо е". И така аз разбрах, чрез съня на сестра ми, че въпросния човек е до мен, точно защото съм поискала помощ от него.

Починалите хора си остават свързани с нас. Те могат да помагат от там, просто трябва да се установи контакта с тях. Когато човек почине, обикновено идват близки да го посрещнат.

Да припомним накратко някои важни моменти от гледището на езотеричното християнство, представено от Рудолф Щайнер, за смьртта и да продьлжим нататьк.

Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа.

Достъпна за физическите сетива са само физическите явления,
които настъпват след смъртта на тялото.
Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духа, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси.

След смъртта ТАКЪВ израз е вече невъзможен. Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта.

Тогава именно влиза в действие едно висше познание,
което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.

ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ,
САМО АКО ПОЗВОЛИ НА ДУХА ДА РЪКОВОДИ ВСИЧКИТЕ МУ ДЕЙСТВИЯ.
ДУШАТА МОЖЕ - ЧРЕЗ САМАТА СЕБЕ СИ - ДА НАСОЧИ СВОИТЕ СКЛОННОСТИ КАКТО КЪМ ТЯЛОТО, ТАКА И КЪМ ДУХА.
Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят,
както ги протяга и нагоре към духовния свят.
Навлизайки в материята,нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят.
Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата.

Нека да разгледаме недоразвития човек.
Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло.
Той изпитва удоволствие само от въздействията,
които физическия свят упражнява върху неговите сетива.
Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера.
Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности.-

Докато Духът-Себе, напредвайки от едно прераждане в друго,
все повече и повече ще извлича своите импулси от духовния свят.
Неговото познание ще бъде определяно от Духа на ВЕЧНАТА ИСТИНА,
неговите действия - от ВЕЧНОТО ДОБРО.

За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай:

НЕКА ВЗЕМЕМ ЕДИН ДОСТА ЧЕСТО СРЕЩАН СЛУЧАЙ –
УДОВОЛСТВИЯТА НА ЕДИН ЧРЕВОУГОДНИК.

Той познава само удоволствията на яденето.
Разбира се, само по себе си, удоволствието не е физическо,
а душевно.
Наслаждението живее в душата, както и желанието за нас лаждение.
Но, за да го ЗАДОВОЛИМ, необходими са физическите органи, небцето и т.н.

А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания.

ТЯ ВЕЧЕ НЕ ПРИТЕЖАВА ТЕЛЕСНИТЕ ОРГАНИ,
НЕОБХОДИМИ ЗА ТЯХНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ.

Тогава положението – макар и по различни причини, чийто ефект е подобен, само че неизмеримо по-силен - е същото, както с един човек,
който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща жажда.
Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от органите, които биха могли да го задоволят.

Същото е положението и с всички онези желания на душата,
които могат да бъдат задоволени само от тялото.

И периодът, през който душата се намира в това състояние,
може да бъде наречен "МЯСТО" на желанието,
въпреки че, както се разбира, не се касае за едно "МЯСТО",
а за едно състояние.

Духът остава свързан с душата до последният момент - момента на освобождението - защото по време на земния живот,
той се е сродил напълно с нея.
Неговата връзка с душата е неимоверно по-силна от тази с тялото,
защото с тялото той не се свързва непосредствено.
Тя изгражда неговия личен живот.
Ето защо Духът не е свързан с разлагащото се тяло,
а с постепенно освобождаващата се душа.
Поради непосредствената си връзка с душата, Духът не се чувствува свободен, освен когато самата тя се слее с всеобщия душевен живот.

Като обиталище на човека веднага след смъртта,
душевният свят се нарича "МЯСТО НА ЖЕЛАНИЯТА".
Различните религиозни системи, в ученията на които е запазено съзнанието за тези състояния, са дали на това "МЯСТО НА ЖЕЛАНИЯТА" различни наименования: "ЧИСТИЛИЩЕ","ПРЕЧИСТВАЩ ОГЪН" и т.н.

Най-низшата област от душевния свят е тази на "ГОРЕЩОТО ЖЕЛАНИЕ".
След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични страсти, които са свързани със живота на тялото.
Защото чрез тях душата може да изпита действието на силите на тази душевна област.
Незадоволените желания, които й остават от физическия живот,
образуват допирната точка.
Симпатията на тези души се простира само до елементите,
които подхранват тяхното егоистично съществувание,
а антипатията, която те разливат върху всичко останало,
е безкрайно по-силна.

Цялото им желание е насочено към физическите наслади,
които не могат да бъдат задоволени в душевния свят.
И тази невъзможност да бъдат задоволени възбужда до най-висока степен тяхното желание.

Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно.
Отначало горещо,то постепенно угасва и душата скоро разбира,
че единственото средство да се освободи от страданието,
което силното желание по необходимост поражда,
е да угаси това силно желание.

По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено.
И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии.

След смъртта, в "ПРЕЧИСТВАЩИЯ ОГЪН", това страдание се явява без никакво було.

Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението.

По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива,
които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти.

Душите, които не са познавали горещите желания,
преминават през това състояние без да забележат нещо,
понеже те нямат никакво родство с него.

Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния.

Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин,
по който усещаме болките във физическия свят.
Защото след смъртта, душата ЖЕЛАЕ своето пречистване,
което единствено може да излекува несъвършенствата,
които тя признава в себе си.

Jivot sled smartta ima!Ne znam kakvo me kara da mislq taka,no sam sigurna,4e 4ovek jivee i sled smartta.Moje i ne v Raia ili Ada...Du6ata mu moje da se vseli v tqloto na toku-6to rodeno dete,ili pak jivotno...A nqkoi du6i,koito ne sa mogli da namerqt pokoi ostavat da blujdaqt po zemqta.Moje da se kontaktuva s martvite,no tova e prekaleno opasno!Za celta ti trqbva izcqlo da dari6 energiqta si v opita si da sabudi6 ve4no zaspaliq.A izpadaneto v silen trans e mnogo riskovano-ne se znae dali 6te izdarji6.Tova e,koeto moga da kaja po tazi tema.