Първата среща

Майчета, какво ви мина през ума, виждайки за пръв път детенцето си? Помните ли какво му казахте? 3а чувствата, които са ви връхлетяли в този момент дори и не питам, сигурно е неизмеримо щастие...

I only work to enjoy when I am not working.

Първият път бях сварена неподготвена. Както си говорехме с мъжа ми и изведнъж - писък!
Не знаех, че толкова бързо след започването на операцията вадят бебето. Горе-долу 5 минути след започването. Та бях толкова изненадана, че в общи линии гледах като гръмната и бях безсловесна - само едни опулени очи Гол-голеничък ми го приближиха до бузата. Той врещеше в захлас, но в момента в който го приближиха до мен и изведнъж затихна! Просто млъкна и се притаи. Беше вълшебен момент. За секунди, в следващият миг вече го отнасяха. Но акушерката се затрудни, защото Денис беше успял да хване верижката ми около врата и не я пускаше! Наложи се да му разтварят мъничките пръстчета
Ето снимка точно от този миг [линк]

Сега, при раждането на Ерик вече бях подготвена. Лежах с наострени уши и чаках кога ще врекне
А той един гръмогласен, като писна и след него както беше тихо се разврякаха всички бебета в отделението/ когато го отнасяха от операционната към отделението, за да го премерят/
Макар, че вече бях преживяла раждането на едно дете, вълнението и сега не беше по-малко. Очите ми се насълзиха и получих задух - все едно ми е заседнала круша в гърдите
Та така при мене и моите раждания

Като я извадиха, поднесоха я към мен, а тя ме гледа с едни голееми сини очи. Долепиха бузката и до моята, ръцете ми бяха в системи и не можех да я гушна като хората, пък и тепърва трябваше да ме шият, затова я отнесоха, но този няколкосекунден момент беше...не мога да го опиша с думи...Нямах време да кажа нещо, или поне не помня да съм казала...После бях в реанимация, на другия ден не ми я донесоха, щото такава им била практиката в Шейново за родилите секцио, но аз все пак се довлачих до горе, като я видях за втори път, ми се стори, че е друго бебе, защото вече беше със суха коса(с много гъста черна коса се роди), беше една такава червенка и подпухналка, с една изсъхнала сълзичка на бузкатаГушнах я и всичко в стаята изчезна. Веднага започнах да и говоря, че съм майка и, и не помня какво още и говорих, незнам и как е минал един час, в който съм стояла права с нея(на секциото не им носят бебетата първия ден, за да си починели)), а после ми казаха, че трябва да си ходя. Сега като се сетя, ми се пълнят очите със сълзи и от магията на тези моменти, и от мъка, че в първите си мигове ми е било самичко детенцето. Затова никога повече няма да раждам в Шейново

един от най-прекрасните мигове в живота ми
спомням си го непрекъснато
"Здравей, мъниче, как си?" бяха първите ми думи към човечето, което сестрата ми показа на операционната маса. Беше го хванала, голичко, с гръб към нея в поза "пишкане" и то изглеждаше толкова мило и мъничко, че веднага ми се прииска да го нагушкам и да го стопля...успях да го погаля по крачетата, но го отнесоха, за да го повият. Видях го отново след няколко часа в реанимация. И тогава разбрах, че ще има погледа на баща си
Какво ми мина през ума ли!? Ами, исках за двете първи минути, когато го видях да го запомня, за да не ми го сменят и за да си го гушкам мислено докато го видя отново.

Тази първа среща е незабравима, вярвам, за всяка майка

Чувала съм, че в момента, когато детето се допре до майката, спира да плаче. Явно тия дребосъци наистина усещат нещо...

I only work to enjoy when I am not working.

Егати! 3начи не може да ти я донесат, за да си почиваш, но всеки знае, че майката иска да види детето си и допускат ти да се разкарваш, прясно оперирана... Безобразие!

I only work to enjoy when I am not working.

Милинкото то... Сега на колко е?

Малко неприятна тема подемам, но... имало ли случаи напоследък, когато са объркали децата? Нали им слагат номерче, като на майката?

I only work to enjoy when I am not working.

Аз не знам как можеш веднъж видял детето си да го сбъркаш с друго. Когато за пръв път видях Мартин първото нещо, което си помислих е, че вече го познавам - същия като от срещите ни с видеозона. А всъщност пръв го видя татко му, после аз го чух да плаче и след това ми го дадоха да го гушна - беше с едно отворено оче и се мусеше на светлината. Беше много топъл, бял, мек и по-тежък, отколкото очаквах. И беше наш - просто в този момент всичко стана завършено и нещата най-нарая бяха наред - такова беше моето усещане! Страхотно е, необяснимо, объркано...

С първото, някога, спомени нямам какво и дали съм му казала, знам само, че беше най-хубавото, завършено бебе и беше мое, приличаше на мен, всичко беше както го очаквах.
Като се роди Сиси...видях я как я вадят, веднага, неизмита - ей, богу първото което си помислих беше " Това ли е?"...нищо общо с красивото бебе от спомените ми! Нищо общо и с мен...чувствах облекчение обаче, гордост, удовлетворение като след добре свършена работа...
Трябваха ми доста дни за да се настроя да и говоря в женски род, навика е голяма работа. Баща и и брат и я видяха около 2 часа след като се роди, но за минута и после като ме попитаха как изглежда всъщност, на кого прилича, им казах истината - приличаше на извънземното от едноименния филм! Бяло, прозрачно, с големи подути очи, плешиво, уши стърчат...ама пуста майчина любов!живота си давам за ... тях!

Стига, ма, Сиси е толкова сладка! Пу-пу!
Аз лично много се опасявам, че бебето може да е грозно, т.е. аз да не го харесам Понякога се отплесвам и си мечтая и... в един момент си го представям едно мноооого грозно, посиняло, зъзнещо мъниче и аз се намусвам... и после ме хваща срам ... шантава работа!

I only work to enjoy when I am not working.

И кво от това!
Мойте и двамата бяха грозни като се родиха Ама грозни ти казваааам!
С огромна бръчка над носовете! И двамата, едно към едно, все едно по калъп са правени!
Пък Денис сега ми е красавец, пу-пу
Ерик и той взе да се очовечва Сигурна съм, че с Денис ще бъдат като близнаци един ден Демек и Ерик ще убавец

Тъй, че това да ти е проблема, гаранция няма

Да, бе, грозни били! Много добре оформени и хубави деца са се родили. Айде да не те стряскам, да ти описвам какви чучела съм сънувала, че раждам - уплаха да те хване! И руси при това! Не че русото е грозно, просто няма на кого да се метнат такива.

I only work to enjoy when I am not working.

Е, ти пък на сън.........
Нали знаеш, че сънищата са твърде фантасмагорични понякога. Това не значи че ще родиш произведение на сюреализма

Така е, ама пък казват, че грозните бебета ставали хубави, та... няма как, ще трябва да се постараем Сега си разпределяме кое най-хубаво, естествено, от кого да вземе.
Абе ако ни гледа човек отстрани, може да помисли, че сме мръднали , хеле пък моя милост. Малко ме е срам, ама, айде, ще си кажа: снощи ме хвана лигата и си набутах една възглавница под тениската и се разхождах важно-важно, а Добрин се залива от хилеж! Гледах се в огледалото, фръцках се, ставах от канапето, както бременните се надигат, с корема напред,... и в един момент Цезар (кучето) се оплете в краката ми... и го вдигнах и него го набутах под тениската Това вече ако не е лудост, не знам!

I only work to enjoy when I am not working.

Хахахаааааааааа!
Умрях от смях! Представих си каъв купон е било! То добре, че Цезар е джобно гадже, иначе бая корем щеше да надуеш с него

Джобно, джобно, ама краката му стърчаха изпод тениската, а главата от деколтето и Добрин вече се оля да се хили. Питам го (с уши в уста) какво толкова смешно има, а той само сочи на косматите лапи и не може да си поеме дъх.
А, сетих се другата ми лудост - хващам Цезар за предните лапи, да застане на задни, аз съм зад него и почваме да ходим, като заявявам "детето проходи!"

I only work to enjoy when I am not working.

Доколкото си спомням казах: "Добре дошло, мъниче!" Това стана веднага след като родих

Долепиха ми я до бузата а аз се разревах като кютук! Гълтах сълзи и вътрешно си крещях `Що цивриш ся?`. После когато отидох да я видя в отделението, чак на другата сутрин, срещу мен лежеше едно бебе с широко отворени тъмносини опулени очи и с навити на руло ушета, мълчащо и втренчено гледащо в мен... Първата ми мисъл бе - Малее, ти ли ме риташе толкова време отвътре?! а втората - Иии-ии, тия уши дали `ш съ оправят!?!

Хихихи Как са ушетата сега? Не се виждат от шапото :) Mного е готина, сладуранка! Пу-Пу!

I only work to enjoy when I am not working.

Ти за това ли си ги затиснала с тая шапка