Животът
20 отговора
774 прегледа
Заключена
Животът
не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
в отговор на cherrycoke
#2
Re: Животът
Някой да ми даде ръце. Отивам за още бонбони.
- - - -
I ve Got to See You Again
- - - -
I ve Got to See You Again
в отговор на cherrycoke
#3
Re: Животът
Виж ми сигнатурата...
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Re: Животът
виждам, виждам
ако това, толкова много ти е харесало, че да си смениш сигнатурата, това сигурно също ще ти допадне:
If money doesn't grow on trees, why do banks have branches?
Since bread is square, why is sandwich meat round?
Why does a round pizza come in a square box?
What did cured ham actually have?
Why is it that people say they "slept like a baby" when babies wake up like every two hours?
If a deaf person has to go to court, is it still called a hearing?
Why are you IN a movie, but you're ON television?
Why do people pay to go up tall buildings and then put money in binoculars to look at things on the ground?
Why do we choose from just two people for President and 50 for Miss America?
ако това, толкова много ти е харесало, че да си смениш сигнатурата, това сигурно също ще ти допадне:
If money doesn't grow on trees, why do banks have branches?
Since bread is square, why is sandwich meat round?
Why does a round pizza come in a square box?
What did cured ham actually have?
Why is it that people say they "slept like a baby" when babies wake up like every two hours?
If a deaf person has to go to court, is it still called a hearing?
Why are you IN a movie, but you're ON television?
Why do people pay to go up tall buildings and then put money in binoculars to look at things on the ground?
Why do we choose from just two people for President and 50 for Miss America?
в отговор на cherrycoke
#6
Re: Животът
Ще си имам за много време сигнатури явно
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
в отговор на cherrycoke
#7
Re: Животът
като прочета някой да говори в множествено число и направо лошо ми стааава
днес за втори път чета подобен начин на изразяване - всички,ние така,ние онака.........
що си не ..........майката а?/в множествено число е това!!!/
като се е качил някой на собствения си еверест ми да си говори за него .кво общо има моя еверест с с некой друг.
да е.....тая крива нива!
днес за втори път чета подобен начин на изразяване - всички,ние така,ние онака.........
що си не ..........майката а?/в множествено число е това!!!/
като се е качил някой на собствения си еверест ми да си говори за него .кво общо има моя еверест с с некой друг.
да е.....тая крива нива!
в отговор на cherrycoke
#9
Carlin
Виж тук :-)
'Paradox Of Our Time' by: Dr. Bob Moorehead
This was thought to be, but also is not George Carlin:
The true author of the piece is Dr. Bob Moorehead, former pastor of Seattle's Overlake Christian Church. (He retired in 1998). The essay appeared under the title "The Paradox of Our Age" in Words Aptly Spoken, Dr. Moorehead's 1995 collection of prayers, homilies, and monologues used in his sermons and radio broadcasts:
The paradox of our time in history is that we have taller buildings but shorter tempers, wider freeways, but narrower viewpoints. We spend more, but have less, we buy more, but enjoy less. We have bigger houses and smaller families, more conveniences, but less time. We have more degrees but less sense, more knowledge, but less judgment, more experts, yet more problems, more medicine, but less wellness.
We drink too much, smoke too much, spend too recklessly, laugh too little, drive too fast, get too angry, stay up too late, get up too tired, read too little, watch TV too much, and pray too seldom. We have multiplied our possessions, but reduced our values. We talk too much, love too seldom, and hate too often. We've learned how to make a living, but not a life.
We've added years to life not life to years. We've been all the way to the moon and back, but have trouble crossing the street to meet a new neighbor. We conquered outer space but not inner space. We've done larger things, but not better things. We've cleaned up the air, but polluted the soul. We've conquered the atom, but not our prejudice. We write more, but learn less. We plan more, but accomplish less. We've learned to rush, but not to wait. We build more computers to hold more information, to produce more copies than ever, but we communicate less and less.
These are the times of fast foods and slow digestion, big men and small character, steep profits and shallow relationships. These are the days of two incomes but more divorce, fancier houses, but broken homes. These are days of quick trips, disposable diapers, throwaway morality, one night stands, overweight bodies, and pills that do everything from cheer, to quiet, to kill. It is a time when there is much in the showroom window and nothing in the stockroom. A time when technology can bring this letter to you, and a time when you can choose either to share this insight, or to just hit delete.
Remember, spend some time with your loved ones, because they are not going to be around forever. Remember, say a kind word to someone who looks up to you in awe, because that little person soon will grow up and leave your side. Remember, to give a warm hug to the one next to you, because that is the only treasure you can give with your heart and it doesn't cost a cent. Remember, to say, "I love you" to your partner and your loved ones, but most of all, mean it. A kiss and an embrace will mend hurt when it comes from deep inside of you. Remember to hold hands and cherish the moment for someday that person will not be there again.
Give time to love, give time to speak, and give time to share the precious thoughts in your mind. Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Love is not a mood, but a dynamic way of being.
'Paradox Of Our Time' by: Dr. Bob Moorehead
This was thought to be, but also is not George Carlin:
The true author of the piece is Dr. Bob Moorehead, former pastor of Seattle's Overlake Christian Church. (He retired in 1998). The essay appeared under the title "The Paradox of Our Age" in Words Aptly Spoken, Dr. Moorehead's 1995 collection of prayers, homilies, and monologues used in his sermons and radio broadcasts:
The paradox of our time in history is that we have taller buildings but shorter tempers, wider freeways, but narrower viewpoints. We spend more, but have less, we buy more, but enjoy less. We have bigger houses and smaller families, more conveniences, but less time. We have more degrees but less sense, more knowledge, but less judgment, more experts, yet more problems, more medicine, but less wellness.
We drink too much, smoke too much, spend too recklessly, laugh too little, drive too fast, get too angry, stay up too late, get up too tired, read too little, watch TV too much, and pray too seldom. We have multiplied our possessions, but reduced our values. We talk too much, love too seldom, and hate too often. We've learned how to make a living, but not a life.
We've added years to life not life to years. We've been all the way to the moon and back, but have trouble crossing the street to meet a new neighbor. We conquered outer space but not inner space. We've done larger things, but not better things. We've cleaned up the air, but polluted the soul. We've conquered the atom, but not our prejudice. We write more, but learn less. We plan more, but accomplish less. We've learned to rush, but not to wait. We build more computers to hold more information, to produce more copies than ever, but we communicate less and less.
These are the times of fast foods and slow digestion, big men and small character, steep profits and shallow relationships. These are the days of two incomes but more divorce, fancier houses, but broken homes. These are days of quick trips, disposable diapers, throwaway morality, one night stands, overweight bodies, and pills that do everything from cheer, to quiet, to kill. It is a time when there is much in the showroom window and nothing in the stockroom. A time when technology can bring this letter to you, and a time when you can choose either to share this insight, or to just hit delete.
Remember, spend some time with your loved ones, because they are not going to be around forever. Remember, say a kind word to someone who looks up to you in awe, because that little person soon will grow up and leave your side. Remember, to give a warm hug to the one next to you, because that is the only treasure you can give with your heart and it doesn't cost a cent. Remember, to say, "I love you" to your partner and your loved ones, but most of all, mean it. A kiss and an embrace will mend hurt when it comes from deep inside of you. Remember to hold hands and cherish the moment for someday that person will not be there again.
Give time to love, give time to speak, and give time to share the precious thoughts in your mind. Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Love is not a mood, but a dynamic way of being.
в отговор на cherrycoke
#10
Re: Животът
да му пратя писмъмце ?
за какво ?
да пратя на такъв писмо който се е катерил,катерил по стълбата и взел та спрял
и решил че е на върха на сладоледа и хоп - в множествено число - вие така,вие онака....
я да гълта прах и толкоз
тоя е мъртвец ,от живите мъртавци е
сладурче е
за какво ?
да пратя на такъв писмо който се е катерил,катерил по стълбата и взел та спрял
и решил че е на върха на сладоледа и хоп - в множествено число - вие така,вие онака....
я да гълта прах и толкоз
тоя е мъртвец ,от живите мъртавци е
сладурче е
в отговор на cherrycoke
#13
Ще ми се да кажа
че животът е полу.
Полуживот, защото си мисля, че само тялото умира, а духът ми не.
Полуидиот, защото животът има и висини, освен спадове.
Полуфабрикат. Полупроводник. Полукръг. Полуостров. Полунощ. Полуден. Полуфинал.
Полупълен или полупразен?
Полулюбов...
Полусмешно. Полутъжно. Трагикомедия. Живот.
Няма нищо по-подходящо от момента.
Полуживот, защото си мисля, че само тялото умира, а духът ми не.
Полуидиот, защото животът има и висини, освен спадове.
Полуфабрикат. Полупроводник. Полукръг. Полуостров. Полунощ. Полуден. Полуфинал.
Полупълен или полупразен?
Полулюбов...
Полусмешно. Полутъжно. Трагикомедия. Живот.
Няма нищо по-подходящо от момента.
в отговор на cherrycoke
#16
Re: Животът
Измежду всичките доброжелателно-ориентиращи писания които ми попадат в пощата и които се опитват да ми погъделичкат съвестта, че ги изтривам, това е едно от най-смислените.
Вероятно съм в очакване на онова, което е още по-близо до целта.
***
Линк: Нашата Лили
Вероятно съм в очакване на онова, което е още по-близо до целта.
***
Линк: Нашата Лили
в отговор на cherrycoke
#20
Re: Животът
ще трябват и памперси доста
ще се прераждате ли или нещо друго ще има
да ви позачакам пак ли да пораствате или що
милост няма грам у вас а се пишете християни
ще се прераждате ли или нещо друго ще има
да ви позачакам пак ли да пораствате или що
милост няма грам у вас а се пишете християни