Луната
7 отговора
235 прегледа
в отговор на mountainlake
#2
Re: Луната
[линк]
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
в отговор на mountainlake
#4
Re: Луната
Моля ти.
Не е лошо ако имаш нерви да прочетеш и останалите планети по Подводни.
Аз примерно бях удивена да разбера, че Венера отговаря за групата, груповата дейност и колективното чувство на принадлежност.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Не е лошо ако имаш нерви да прочетеш и останалите планети по Подводни.
Аз примерно бях удивена да разбера, че Венера отговаря за групата, груповата дейност и колективното чувство на принадлежност.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
в отговор на mountainlake
#6
Re: Луната
Астролог. Хуанист. Окултист. Ошовист.
Много хубаво забърква астрологията със събирателната точка.
Ето ти малко превод от него, който съм правила-
ПОТРЕБНОСТИТЕ
Всеки човек като духовно същество има основни цели в живота си: да познае самия себе си, да познае света и да намери своето място в него (тук да намери означава не само да открие, но и да заеме).
Обаче човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да насочва човека в нужното русло, оставяйки му в същото време свобода на волята, е бил изобретен най-остроумният апарат на потребностите.
потребността не е нещо друго, освен някаква програма на подсъзнанието, извикваща в определени ситуации съответно желание.
Удовлетворяването на ВСИЧКИ потребности само по себе си няма отношение към целите на духа, т.е. към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да може да насочва човека в необходимата посока на развитие, може да се каже, че тия потребности са сигнални знаци по извитата река на духовната еволюция, по която в тъмното плува човека.
Потребността е замислена от духа като бич, регулиращ поведението на човека по такъв начин, че ако той се отклони от пътя си, получава удар със сила право пропорционална на степента на отклонение.
Въобще, основна роля в живота на потребностите играе духа; подсъзнанието само адаптира съответната програма към реалната ситуация. Духът създава потребността, модифицира я и я изключва в момента, в който тя си е изиграла ролята и е станала ненужна. Последното обстоятелство субективно се преживява от човека като загуба на интерес към това, което по-рано живо го е вълнувало.
Съществуват потребности, които не са формирани от духа, а от съзнанието и средата, те смело могат да се нарекат лъжливи. Две от тях са потребността от удоволствие и потребността от щастие.
Удоволствието има една единствена функция-да се явява индикатор на качеството на удовлетворение на потребността. И заедно с отмирането на потребността специфичните за нея удоволствия свършват, обаче навикът за получаване на точно такъв сорт удоволствия продължава да кара човека да предизвиква същата ситуация, от която вече не получава предишното удоволствие и така навлиза в задъдена улица.
Що касае щастието, то човекът не е създаден за него както птицата за полет, въпреки мнението на класика на социалистическия реализъм.
Щастието е духовна категория, а не емоционална и тъй като емоционалният живот е вторичен по отношение на духовния, то щастието не може да бъде емоционално състояние, нито негово следствие. Щастието е само тази награда, която се дава персонално от духа в случаите, когато човек върви по истинския път, то не е ментално или емоционално, а духовно състояние, когато човек дълбоко в себе си усеща поддръжката на своя дух.
Дейността на подсъзнанието силно се усложнява от факта, че човек взима много от собствените си решения съзнателно, а истинското положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. Затова на подсъзнаието се налага да създава изкривено възприятие и изкривена система за потребности и цели, за да може СЪЗНАТЕЛНО преследвайки ги човек и удовлетворявайки ги, фактически да реализира истинските си цели, известни единствено на духа.
При осъзнаване на вътрешните причини на желанието, то изчезва. Обаче докато то, или по-точно казано потребността, не е изживяно и истинската цел реализирана, желанието не може да изчезне и затова тези мотивни надежно се съхраняват от съзнанието.
Когато човек точно знае какво иска, то той се движи с изживяно (т.е. низше за него) желание и еволюционен ръст няма. Когато човек чака неведомо откровение при изпълнение на желанието си, то корените на това желание са духовни потребности.
.
[линк]
Черните учители
Еволюционният ръст протича в две направления. От една страна човек повишава горната си еволюционна граница: разширява съзнанието си, учи се на любов, доброта, милосърдие, самоотверженост, мъдрост, с две думи работи на по-високи потоци, и тук му помага, както е прието да се счита в окултизма, белият учител, чиято задача може да се определи като помощ в избора нагоре.
От друга страна в хода на еволюционния ръст трябва да се качва и долната граница, трябва да отмират низшите части на "Аза", човек постепенно да се разделя с егоцентризма, алчността, мързела и т.н. Обаче низшите части не си заминават доброволно: те съществуват във вид на определени програми на подсъзнанието и са включени в цялостната система на психиката на човека. Първият етап на ликвидация на ниската програма се състои във въвеждането и в съзнанието; другояче казано, преди да се бориш със злото в себе си, трябва да го откриеш. Ето тук е и необходима помощта на черния учител: изкусителят, съблазнителят. Той създава такива ситуации, които извикват за живот низшето начало в човека, и, изкушавайки го, предлага забранения плод, т.е. енергиен поток с ниски за дадения човек вибрации, инициирайки чрез тях съответната низша програма в подсъзнанието (примери всеки може да намери сам в собствения си живот или живота на околните).
Виждайки низшето начало, понякога проявяващо се с неочаквана сила, човекът го съпоставя с наличното висше, т.е. с горната част на еволюционната граница, и изпада в ужас. Това е и отправната точка за съзнателната еволюционна работа.
Черната и бялата роли са много динамични: един и същи човек може да бъде бял учител, а след това неочаквано да стане черен за същия човек. Или да бъде бял учител за един и черен-за друг.
Черните и белите учители се изпращат от определени егрегори с цел еволюционното развитие на човека. Понякога обаче самият егрегор играе ролята на бял или черен учител, създавайки ситуации, включващи тези или онези програми на подсъзнанието и тук много зависи от избора на човека. Той може да отскочи встрани от ситуацията, възкликвайки ужасен: "Това не бях аз!"- и да се постарае повече да не попада в аналогични ситуации, тоест да се отключи от егрегора, а низшата програма да преведе по-дълбоко в подсъзнанието; а може и да си каже: "Ето точно това още не съм опитвал.", и да потъне в греха, очаквайки че ситуацията сама един ден ще го изплюе обратно (и тя наистина ще го изплюе, но изрядно премазан и по-зле от преди).
Единственият ефективен метод за борба с низшите програми е тяхното въвеждане в същностното съзнание. Това обаче не е лесно и изисква вътрешна честност, която от своя страна също се изработва с труд в борба с низшето начало.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Много хубаво забърква астрологията със събирателната точка.
Ето ти малко превод от него, който съм правила-
ПОТРЕБНОСТИТЕ
Всеки човек като духовно същество има основни цели в живота си: да познае самия себе си, да познае света и да намери своето място в него (тук да намери означава не само да открие, но и да заеме).
Обаче човек не може напълно да осъзнае целите на духа. И за да насочва човека в нужното русло, оставяйки му в същото време свобода на волята, е бил изобретен най-остроумният апарат на потребностите.
потребността не е нещо друго, освен някаква програма на подсъзнанието, извикваща в определени ситуации съответно желание.
Удовлетворяването на ВСИЧКИ потребности само по себе си няма отношение към целите на духа, т.е. към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да може да насочва човека в необходимата посока на развитие, може да се каже, че тия потребности са сигнални знаци по извитата река на духовната еволюция, по която в тъмното плува човека.
Потребността е замислена от духа като бич, регулиращ поведението на човека по такъв начин, че ако той се отклони от пътя си, получава удар със сила право пропорционална на степента на отклонение.
Въобще, основна роля в живота на потребностите играе духа; подсъзнанието само адаптира съответната програма към реалната ситуация. Духът създава потребността, модифицира я и я изключва в момента, в който тя си е изиграла ролята и е станала ненужна. Последното обстоятелство субективно се преживява от човека като загуба на интерес към това, което по-рано живо го е вълнувало.
Съществуват потребности, които не са формирани от духа, а от съзнанието и средата, те смело могат да се нарекат лъжливи. Две от тях са потребността от удоволствие и потребността от щастие.
Удоволствието има една единствена функция-да се явява индикатор на качеството на удовлетворение на потребността. И заедно с отмирането на потребността специфичните за нея удоволствия свършват, обаче навикът за получаване на точно такъв сорт удоволствия продължава да кара човека да предизвиква същата ситуация, от която вече не получава предишното удоволствие и така навлиза в задъдена улица.
Що касае щастието, то човекът не е създаден за него както птицата за полет, въпреки мнението на класика на социалистическия реализъм.
Щастието е духовна категория, а не емоционална и тъй като емоционалният живот е вторичен по отношение на духовния, то щастието не може да бъде емоционално състояние, нито негово следствие. Щастието е само тази награда, която се дава персонално от духа в случаите, когато човек върви по истинския път, то не е ментално или емоционално, а духовно състояние, когато човек дълбоко в себе си усеща поддръжката на своя дух.
Дейността на подсъзнанието силно се усложнява от факта, че човек взима много от собствените си решения съзнателно, а истинското положение на нещата остава недостъпно за съзнанието. Затова на подсъзнаието се налага да създава изкривено възприятие и изкривена система за потребности и цели, за да може СЪЗНАТЕЛНО преследвайки ги човек и удовлетворявайки ги, фактически да реализира истинските си цели, известни единствено на духа.
При осъзнаване на вътрешните причини на желанието, то изчезва. Обаче докато то, или по-точно казано потребността, не е изживяно и истинската цел реализирана, желанието не може да изчезне и затова тези мотивни надежно се съхраняват от съзнанието.
Когато човек точно знае какво иска, то той се движи с изживяно (т.е. низше за него) желание и еволюционен ръст няма. Когато човек чака неведомо откровение при изпълнение на желанието си, то корените на това желание са духовни потребности.
.
[линк]
Черните учители
Еволюционният ръст протича в две направления. От една страна човек повишава горната си еволюционна граница: разширява съзнанието си, учи се на любов, доброта, милосърдие, самоотверженост, мъдрост, с две думи работи на по-високи потоци, и тук му помага, както е прието да се счита в окултизма, белият учител, чиято задача може да се определи като помощ в избора нагоре.
От друга страна в хода на еволюционния ръст трябва да се качва и долната граница, трябва да отмират низшите части на "Аза", човек постепенно да се разделя с егоцентризма, алчността, мързела и т.н. Обаче низшите части не си заминават доброволно: те съществуват във вид на определени програми на подсъзнанието и са включени в цялостната система на психиката на човека. Първият етап на ликвидация на ниската програма се състои във въвеждането и в съзнанието; другояче казано, преди да се бориш със злото в себе си, трябва да го откриеш. Ето тук е и необходима помощта на черния учител: изкусителят, съблазнителят. Той създава такива ситуации, които извикват за живот низшето начало в човека, и, изкушавайки го, предлага забранения плод, т.е. енергиен поток с ниски за дадения човек вибрации, инициирайки чрез тях съответната низша програма в подсъзнанието (примери всеки може да намери сам в собствения си живот или живота на околните).
Виждайки низшето начало, понякога проявяващо се с неочаквана сила, човекът го съпоставя с наличното висше, т.е. с горната част на еволюционната граница, и изпада в ужас. Това е и отправната точка за съзнателната еволюционна работа.
Черната и бялата роли са много динамични: един и същи човек може да бъде бял учител, а след това неочаквано да стане черен за същия човек. Или да бъде бял учител за един и черен-за друг.
Черните и белите учители се изпращат от определени егрегори с цел еволюционното развитие на човека. Понякога обаче самият егрегор играе ролята на бял или черен учител, създавайки ситуации, включващи тези или онези програми на подсъзнанието и тук много зависи от избора на човека. Той може да отскочи встрани от ситуацията, възкликвайки ужасен: "Това не бях аз!"- и да се постарае повече да не попада в аналогични ситуации, тоест да се отключи от егрегора, а низшата програма да преведе по-дълбоко в подсъзнанието; а може и да си каже: "Ето точно това още не съм опитвал.", и да потъне в греха, очаквайки че ситуацията сама един ден ще го изплюе обратно (и тя наистина ще го изплюе, но изрядно премазан и по-зле от преди).
Единственият ефективен метод за борба с низшите програми е тяхното въвеждане в същностното съзнание. Това обаче не е лесно и изисква вътрешна честност, която от своя страна също се изработва с труд в борба с низшето начало.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.