4 типа

Има 4 вида търсещи Истината. Те отразяват човешката природа.

Има суфи история, в която се казва, че когато се създавали душите, попитали ги по какъв начин искат да попаднат в тялото.
Те се разделели на четири групи. Първите избрали пътя пеша, като най-безопасен. Вторите предпочели по-малко труд и поискали кон. Третите избрали вятъра, за да преодолеят всички прегради. Четвъртите избрали светлината - намирайки се в нея, те са могли да разбират и да се движат едновременно.

Тези четири групи все още съществуват и хората, търсещи Истината имат една от тези характеристики. Пешеходците са имитатори, ограничени от пространството и скоростта. Ездачите са тези, които се осланятт на книгите и техния кон са убежденията на автора. Третите се носят по целия свят. Четвъртите са Търсещите директното Познание.

Ако става дума за познанието, първите се привързват към култове; вторите са привързани към идеи; третите са в плен на свои предпочитания и замисли; четвъртите са джнани (знаещи).

Ние може да съдим за способностите на човека по това, как предпочита да върви по Пътя. Първата група се интересуват от това, което те наричат техники; втората - от завладяващи идеи и раскази; на третите им е необходимо и двете; и едва четвъртите разпознават Истинската Реалност.

и ся квоо - аз да не съм от четвъртите, след като не съм от първите три?
или пък въобще не съм.. аха, това ще да е!

Това не са 4 типа хора, а 4 типа съзнание през които минава човек. Не знам дали всеки минава през всичките тези фази, но като цяло е еволюция в самия човек.
Не може да стигнеш до истинското познание без практика и теория. Възможно е тя да е натрупана в предишни инкарнации, поради което сега да няма видим израз, но си съществува като опитност в човека.

NE
ne e zadaljitelno ga se minava prez vsi4kite
qsno e kazano

qvno tarsi6 ne6to savsem drugo...

кво например?

а може и двете да са верни - различни типове съзнание, но обикновено човек има афинитет към един от тези типове и дори и да премине към друг тип (развитие в настоящия живот) то се проявяват ясно обособени в различни животи.
същото както и че хората обикновено възприемат информацията предимно чрез едно от сетивата (зрени, слух и т.н.) което е описано в психологията и са разделени на съответните типове и там.

а може и да греша в асоциацията.

най-заблудените не знаят кво търсят
но ти сигурно не си от тях

а кво е вероятно да търся според теб все пак?

всъщност заблудените обикновено си мислят, че много добре знаят какво търсят и в това "знание" е заблудата им....

Човек няма афинитет към едното или другото, просто в определен момент има нужда от едното, а в друг- от другото. Те са с различна степен, или ниво. Трябва да има практика , също и теория , тогава чак човек вижда директната си връзка с първоизточника. Колкото по - често стане директното общуване , толкова по- близо си до целта. В един момент отпадат нуждата от теория, а практиката става начин на живот, а не дисциплина.
Асоциацията не е подходяща, не е същото.

Много хубава притча.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.