Луда ли съм...? :)
13 отговора
987 прегледа
Луда ли съм...? :)
Беше неделя следобед в началото на октомври. Поредният напрегнат работен ден току що бе приключил за мен. Вървях бавно по улицата на обувките и небрежно зяпах витрините, докато умувах как да осъществя плановете си за вечерта. Вече съвсем бях изгубила надежда, тъй като очакваната среща се проваляше поради някакви нелепи обстоятелства. Взех си чифт нови обувки с високи токчета без изобщо да се замисля, не защото имах нужда от тях, нито пък щях да ги нося след това, а просто така… Малко след това си харесах и секси черни чорапи тип мрежа – купих и тях, въпреки че най-вероятно и те щяха да събират прах в някое чекмедже.
Вървейки бавно към дома си срещнах стар приятел, и се отбихме в едно от кварталните заведения да изпием по бира. Още нямаше 19 ч. и реших да направя последен опит да променя обстоятелствата, според които ме очакваше скучна неделна вечер. Докато отпивахме жадно студената Каменица от халбите, написах поредния sms със закачливо съдържание до човека, с когото трябваше да пием бира още в събота. Той отчаяно отвърна, че само го дразня, на което аз отговорих, че нощта е пред нас и има достатъчно време, за да се качи на последния автобус в 20 ч. и да дойде при мен най-късно в 10 ч. Разменихме си още няколко sms-а в същия дух и стил, аз си допих бирата, казах довиждане на моя добър приятел, който не престана да се чуди какво става, и тръгнах към нас. Но ето че внезапно от чантата ми се разнесе позната мелодия… Звънеше мобилният ми телефон, а номерът, изписан на дисплея беше на човека, когото очаквах…
Уговорихме се да се чакаме на обичайното място и аз с нетърпение зачаках предстоящата среща. Двата часа отлетяха като миг и още нямаше 10, когато телефонът звънна отново и мъжът измърмори, че вече ме чака. Хукнах към уреченото място, а на вратата се разминах с родителите ми, които явно се прибираха с един ден по-рано… :))) Това съвсем не ме притесни, защото бях предвидила и подобно развитие на нещата и знаех какво ще направя. Напуши ме смях, понеже се чудих как ли ще реагира кавалерът ми на тази малка промяна в поканата ми за гостуване…, скоро щях да разбера… :)))
След десетина минути вече стояхме на една маса навън под липите в един от кварталните ресторанти… Всъщност събеседникът ми упорито отказваше да пие, нито поиска нещо за хапване…, накрая склони на една малка Финландия и швепс. Поръчах същото и за мен, а сервитьорката ме гледаше нахално втренчено и подозрително, явно се възмущаваше от факта, че не бях с мъжа, с когото беше свикнала да ме вижда. Тъй като кавалерът ми не спря да настоява да си лягаме, платих сметката и се отправихме към близкия супермаркет. Той леко се смути и притесни, когато му казах, че няма да ходим у нас, а на едно друго място, измрънка, че се чувства неудобно, но трябваше да приеме фактите… :)))
Собственичката на магазина, от който пазарувах почти всяка вечер, видимо се учуди, когато още с влизането попитах каква сметана във флакон има и коя ще ми препоръча…, докато взимах сметаната от хладилника, започнах да изреждам останалите неща. Поръчах още кутия шоколадови бонбони – “Луда вишна”, банани, натурален сок, ядки, шоколад и бутилка шампанско, разбира се… През цялото време едва се сдържах да не започна да се смея с глас, но успях да запазя видимо сериозно изражение, дори когато мъжът до мен се опита да възрази срещу шампанското и започна да ме убеждава да взема вместо него бутилка бяло вино… Последва малък спор между нас, аз естествено категорично отказах да променя избора си, а продавачката и колегата й (и двамата мои съседи, които ме познават добре) не спираха да хвърлят изумени и учудени погледи ту към мен, ту към непознатия им младеж, който също като тях ме гледаше като втрещен… :))) Собственичката, обзета от лудо любопитство, не пропусна да ме попита не съм ли на работа тази вечер, аз обаче най-невъзмутимо заявих, че не съм и отивам на купон и в подкрепа на твърдението си поръчах и десетина пластмасови чаши… След като връчиха покупките на сащисания ми кавалер, който явно още не можеше да си поеме дъх от странното ми поведение, платих набързо и се отправихме към кварталния хотел.
С влизането във фоайето, дори аз се изненадах…, мястото бе съвсем променено. Макар да живеех на близо, не бях влизала в сградата, откакто стана хотел. Рецепционистката любезно попита каква стая предпочитаме и аз без да се замисля платих за луксозна. Определено стаята беше перфектна и си струваше парите. През цялото време сякаш изобщо не чувах възраженията на човека до мен, имах ясна представа за това как искам да прекарам вечерта и упорито следвах замисъла си.
Едва оставихме покупките на масата и кавалерът ми нетърпеливо ме целуна… Погледнах в огледалото срещу нас и срещнах погледа му…
Той заспа към четири сутринта…, аз не мигнах до сутринта.
Вървейки бавно към дома си срещнах стар приятел, и се отбихме в едно от кварталните заведения да изпием по бира. Още нямаше 19 ч. и реших да направя последен опит да променя обстоятелствата, според които ме очакваше скучна неделна вечер. Докато отпивахме жадно студената Каменица от халбите, написах поредния sms със закачливо съдържание до човека, с когото трябваше да пием бира още в събота. Той отчаяно отвърна, че само го дразня, на което аз отговорих, че нощта е пред нас и има достатъчно време, за да се качи на последния автобус в 20 ч. и да дойде при мен най-късно в 10 ч. Разменихме си още няколко sms-а в същия дух и стил, аз си допих бирата, казах довиждане на моя добър приятел, който не престана да се чуди какво става, и тръгнах към нас. Но ето че внезапно от чантата ми се разнесе позната мелодия… Звънеше мобилният ми телефон, а номерът, изписан на дисплея беше на човека, когото очаквах…
Уговорихме се да се чакаме на обичайното място и аз с нетърпение зачаках предстоящата среща. Двата часа отлетяха като миг и още нямаше 10, когато телефонът звънна отново и мъжът измърмори, че вече ме чака. Хукнах към уреченото място, а на вратата се разминах с родителите ми, които явно се прибираха с един ден по-рано… :))) Това съвсем не ме притесни, защото бях предвидила и подобно развитие на нещата и знаех какво ще направя. Напуши ме смях, понеже се чудих как ли ще реагира кавалерът ми на тази малка промяна в поканата ми за гостуване…, скоро щях да разбера… :)))
След десетина минути вече стояхме на една маса навън под липите в един от кварталните ресторанти… Всъщност събеседникът ми упорито отказваше да пие, нито поиска нещо за хапване…, накрая склони на една малка Финландия и швепс. Поръчах същото и за мен, а сервитьорката ме гледаше нахално втренчено и подозрително, явно се възмущаваше от факта, че не бях с мъжа, с когото беше свикнала да ме вижда. Тъй като кавалерът ми не спря да настоява да си лягаме, платих сметката и се отправихме към близкия супермаркет. Той леко се смути и притесни, когато му казах, че няма да ходим у нас, а на едно друго място, измрънка, че се чувства неудобно, но трябваше да приеме фактите… :)))
Собственичката на магазина, от който пазарувах почти всяка вечер, видимо се учуди, когато още с влизането попитах каква сметана във флакон има и коя ще ми препоръча…, докато взимах сметаната от хладилника, започнах да изреждам останалите неща. Поръчах още кутия шоколадови бонбони – “Луда вишна”, банани, натурален сок, ядки, шоколад и бутилка шампанско, разбира се… През цялото време едва се сдържах да не започна да се смея с глас, но успях да запазя видимо сериозно изражение, дори когато мъжът до мен се опита да възрази срещу шампанското и започна да ме убеждава да взема вместо него бутилка бяло вино… Последва малък спор между нас, аз естествено категорично отказах да променя избора си, а продавачката и колегата й (и двамата мои съседи, които ме познават добре) не спираха да хвърлят изумени и учудени погледи ту към мен, ту към непознатия им младеж, който също като тях ме гледаше като втрещен… :))) Собственичката, обзета от лудо любопитство, не пропусна да ме попита не съм ли на работа тази вечер, аз обаче най-невъзмутимо заявих, че не съм и отивам на купон и в подкрепа на твърдението си поръчах и десетина пластмасови чаши… След като връчиха покупките на сащисания ми кавалер, който явно още не можеше да си поеме дъх от странното ми поведение, платих набързо и се отправихме към кварталния хотел.
С влизането във фоайето, дори аз се изненадах…, мястото бе съвсем променено. Макар да живеех на близо, не бях влизала в сградата, откакто стана хотел. Рецепционистката любезно попита каква стая предпочитаме и аз без да се замисля платих за луксозна. Определено стаята беше перфектна и си струваше парите. През цялото време сякаш изобщо не чувах възраженията на човека до мен, имах ясна представа за това как искам да прекарам вечерта и упорито следвах замисъла си.
Едва оставихме покупките на масата и кавалерът ми нетърпеливо ме целуна… Погледнах в огледалото срещу нас и срещнах погледа му…
Той заспа към четири сутринта…, аз не мигнах до сутринта.
Re: Луда ли съм...? :)
Ама аз не искам да порасна..., вече съм достатъчно голяма... :)))
И случката си e истинска, макар да не успях да я разкажа достатъчно добре... :) Опитвам се да разбера защо понякога лудвам и не се намирам място докато не си създам някоя интересна емоция... :)
И случката си e истинска, макар да не успях да я разкажа достатъчно добре... :) Опитвам се да разбера защо понякога лудвам и не се намирам място докато не си създам някоя интересна емоция... :)
М-м това вече е по-конкретно
Според мен лудваш, защото не си от типа хора, чиито разум е в състояние на контролира инстиктите им. Това не е толкова лошо, защото както сама казваш, си създаваш приятни емоции.
Не разбирам къде ти е проблема.
Мога да устоя на всичко, освен на изкушението
Не разбирам къде ти е проблема.Мога да устоя на всичко, освен на изкушението
Re: М-м това вече е по-конкретно
Контролирам инстиктите си, когато поискам, но има моменти, когато искам да правя каквото ми хрумне... :))) Проблемът ми е, че за съжаление рядко имам подобни възможности, не че това не може лесно да се промени..., не съм омъжена и деца нямам, но не искам да създавам драми и проблеми..., а ми се живее... :)
в отговор на bet on death
#7
Re: Луда ли съм...? :)
Нито едно от двете... :) По-скоро това, че винаги искам всичко веднага и нямам никакво търпение... :) и се държа отвратително безцеремонно..., чак се мразя на моменти. :)
