Сагармата
10 отговора
265 прегледа
Сагармата
86є55’40" E, 27є59’16" N
8848 метра (29029 ft)
Nepal/Tibet
Sagarmatha - непалско име
Chomolungma - тибетско име
Кота "b"
През 1854 г. преименуван на Peak XV
През 1865 г. преименуван на Everest (в памет на Sir George Everest, главен инспектор на Индия за времето 1830 - 1843)
Dalai Lama отваря Тибет за чужденци през 1920
Ура.
Agent of Change
8848 метра (29029 ft)
Nepal/Tibet
Sagarmatha - непалско име
Chomolungma - тибетско име
Кота "b"
През 1854 г. преименуван на Peak XV
През 1865 г. преименуван на Everest (в памет на Sir George Everest, главен инспектор на Индия за времето 1830 - 1843)
Dalai Lama отваря Тибет за чужденци през 1920
Ура.
Agent of Change
Re: Сагармата
Наричан още Покрива на света...
С моя безумен късмет сутринта в таксито на път за работа чух точно разговора по телефона с Методи Савов. Та така и научих... Интервюиращият, разбира се, сбърка името точно на покорителя... Петко Тотев. Жената, чието име не запомних, е слязла успешно до базовия лагер и се намира в добро здраве. Оплакаха се единствено от това, че техническите средства за комуникация, с които разполагат, са им скъсали нервите... и продължават.
Да стискаме палци и на останалите, пък помага ли, не помага ли - то е ясно, че не е ясно...
Ура.
:)
С моя безумен късмет сутринта в таксито на път за работа чух точно разговора по телефона с Методи Савов. Та така и научих... Интервюиращият, разбира се, сбърка името точно на покорителя... Петко Тотев. Жената, чието име не запомних, е слязла успешно до базовия лагер и се намира в добро здраве. Оплакаха се единствено от това, че техническите средства за комуникация, с които разполагат, са им скъсали нервите... и продължават.
Да стискаме палци и на останалите, пък помага ли, не помага ли - то е ясно, че не е ясно...
Ура.
:)
Направи ми впечатление,
- като разглеждах сайтовете - че всякакви национали са се пробвали досега: японци, европейци, австралийци, аржентинци и т.н.
Сама араби не видях
Agent of Change
Сама араби не видях
Agent of Change
Re: Сагармата
Аферим на тия момчета! Жалко само, че момата я заболя гърба и трябваше да слезе надолу без да види света от най-високата му точка!
Айде, дано всички се върнат живи и здрави!
А пък ти, Еснафе, де си видел от арап човешко дело - те знаят само да убиват подло и да вдигат цените на нефта. Господ обаче е велик - той е разпределил благата правилно, а арабските блага почват да посвършват. Де да ги видим тогава кви ще ги вършат!
Шапка долу на смелчаците!

Я познай, кой съм аз?!
Айде, дано всички се върнат живи и здрави!
А пък ти, Еснафе, де си видел от арап човешко дело - те знаят само да убиват подло и да вдигат цените на нефта. Господ обаче е велик - той е разпределил благата правилно, а арабските блага почват да посвършват. Де да ги видим тогава кви ще ги вършат!
Шапка долу на смелчаците!
Я познай, кой съм аз?!
Re: Сагармата
Мислех си да задам тука риторичния въпрос "абе аджеба що ли я заболя момата гърбът" и хич да не чакам отговор на него, ама кат' ва знам кви сте зевзеци, ич няма и да го задавам.
(И аз сега кат' Оптимиста, дето обясняваше защо написал "Манке" вместо "Манянке" - че било по-кратко и по-малко щял да пише. Абе АВе, нъл и на туй му са вика оксиморон, нели?)

Я познай, кой съм аз?!
(И аз сега кат' Оптимиста, дето обясняваше защо написал "Манке" вместо "Манянке" - че било по-кратко и по-малко щял да пише. Абе АВе, нъл и на туй му са вика оксиморон, нели?)
Я познай, кой съм аз?!
Да ти отговоря на НЕзададения въпрос
Не е това което си мислиш обаче. Нещо друго ще да е.
Ако беше това, момата щеше да излази до върха първа, а другия щеше да измисля причини да се връща. Нямаше да има останали сили да продължи.
Ако обстоятелствата бяха други, щеше да си абсолютно прав.
Един път, аз и един приятел, с две гаджета и две палатки, отиваме да изкараме няколко дни по дивотията. Не помня точно къде беше. По средата на едни възвишения минаваше влак, а още по-нагоре по възвишението имаше пещера. От четирима ни, тази пещера само аз я знаех. Мен пък други ме бяха завели там, пак по същите причини. Както и да е, опънахме палатките почти на входа. Там беше и най-широко.
На другия ден, мойто гадже ми се оплаква, че я болял гърба.
- Я да видя. Гледам ожулена кожа точно до гръбнака.
- Е това пък как е станало без да го усетиш?
- Усетих го аз, ами не ти казах, да не ти разваля хатъра, точно тогава. Пък и да не чуят от съседната палатка, че ни делят две парчета плат.
Имало камъче точно под нея и не казва, щото аз нещо зает го давам отгоре й, да не ме разконцентрирала. Боооуже, викам си, това момиче не е у ред. Как може, когато уж сме се събрали кеф да си правиме, тя да се мъчи и да не ми каже. Ми колко му е да се отмести човек!!! Милото!
Та, тъй по повод болката в гърба.
А за това, другото, дето съм щял по-малко да пиша, то си има дълга история. Впрочем, историята е много къса, но се случи преди много време.
През шестдесетте години, често ходих на куклен театър за възрастни. Беше успоредно на булевард Заимов, само че от другата страна на градинката.
На сцената са двама конспиратори моряци (кукли както се досещаш). Нещо се уговарят, тихо и изведнаж единият кихва. Другият му казва "наздраве" и веднага след това - "не казвай мерси за да не губим време".
От тогава, тази приказка ми се загнезди в мозъка и ето, като ми се появи случай, пригаждам я към случая.
А на туй как му се викало, идея нямам.
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
Ако беше това, момата щеше да излази до върха първа, а другия щеше да измисля причини да се връща. Нямаше да има останали сили да продължи.
Ако обстоятелствата бяха други, щеше да си абсолютно прав.
Един път, аз и един приятел, с две гаджета и две палатки, отиваме да изкараме няколко дни по дивотията. Не помня точно къде беше. По средата на едни възвишения минаваше влак, а още по-нагоре по възвишението имаше пещера. От четирима ни, тази пещера само аз я знаех. Мен пък други ме бяха завели там, пак по същите причини. Както и да е, опънахме палатките почти на входа. Там беше и най-широко.
На другия ден, мойто гадже ми се оплаква, че я болял гърба.
- Я да видя. Гледам ожулена кожа точно до гръбнака.
- Е това пък как е станало без да го усетиш?
- Усетих го аз, ами не ти казах, да не ти разваля хатъра, точно тогава. Пък и да не чуят от съседната палатка, че ни делят две парчета плат.
Имало камъче точно под нея и не казва, щото аз нещо зает го давам отгоре й, да не ме разконцентрирала. Боооуже, викам си, това момиче не е у ред. Как може, когато уж сме се събрали кеф да си правиме, тя да се мъчи и да не ми каже. Ми колко му е да се отмести човек!!! Милото!
Та, тъй по повод болката в гърба.
А за това, другото, дето съм щял по-малко да пиша, то си има дълга история. Впрочем, историята е много къса, но се случи преди много време.
През шестдесетте години, често ходих на куклен театър за възрастни. Беше успоредно на булевард Заимов, само че от другата страна на градинката.
На сцената са двама конспиратори моряци (кукли както се досещаш). Нещо се уговарят, тихо и изведнаж единият кихва. Другият му казва "наздраве" и веднага след това - "не казвай мерси за да не губим време".
От тогава, тази приказка ми се загнезди в мозъка и ето, като ми се появи случай, пригаждам я към случая.
А на туй как му се викало, идея нямам.
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
Re: уффф ... лошо ...
Токущо чух, че Христо Христов е изчезнал на слизане от Еверест.
Дано само е объркал посоките нещо ...
<... чистата съвест обикновено е признак за лоша памет ...>
Дано само е объркал посоките нещо ...
<... чистата съвест обикновено е признак за лоша памет ...>
Re: уффф ... лошо ...
Днес по-рано по една от кабелните телевизии, говорителя на експедицията каза, че времето се влошава и ще бъде такова в близките 3 дни - мъгла, облаци и сняг. Дано да се върнат живи и здрави.
Re: Сагармата
Ами и аз и казвам-"Манке",ама не щото си губя времето,а защото я обичам.Бе...
Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.
Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.