TROY 2
93 отговора
2635 прегледа
Моето виждане (надълго)
Бе ти (Pepper) майтап си правиш, ама според мене нямаше да и се отрази зле на Троя някоя трилогия... Някак претупаха войната, можеха да развият образите повече, да включат някой и друг бог... Не им стигат 165 минути явно. И нищо чудно.
На въпроса за моето мнение - то след толкова обсъждане, излагане на факти, похвали, ругатни, сравнения и т.н. аз какво ново мога да споделя?!
Е, хубаво, няма да споделям нови неща, а ще се опитам да изложа обърканите си впечатления от двата пъти, в които гледах "Троя" (понеделник и вторник тази седмица
).
Отидох със занижени очаквания и с голямо желание.
Разочаровах се.
И бях (май приятно) изненадана.
Плаках. За Ахил, за Хектор и малко за Приам. От което бях доста изненадана)
Не се смях - нямаше на какво, мисля...
Бих казала, че е между "става" и " много добър".
Харесах Ахил, Хектор и Одисей.
Не харесах Парис.
Не харесах музиката. Странно - авторът все пак е и същия, който е "омузицил" (в момента проверявам в imdb.com) Смело сърце, Маската на Зоро, Уилоу... А! Виж ти... Уилоу ли?! Не бил плагиатствал значи, освен от себе си. Имаше няколко момента, в който отчаяно си напрягах паметта, преди да се развикам "Ама това е ТОЧНО като от Уилоу!" - използван беше буквално един и същ мотив в по-драматичните моменти. Но като цяло музиката ми беше една такава... елементарна. Не ми се иска да сравнявам, но тази на Гладиатор например беше класи отгоре. То и целият Гладиатор беше с класи отгоре, ама айде, сега за Троя говоря...
Не съм много запозната с Илиадата, затова не ми пречеха промените в историята, дори и тези, които ми бяха ясни - смъртта на Менелай, тази на Агамемнон, липсата на опити от страна на Ахил и Одисей да избягат от тази война, връзката между Ахил и Брезеида...
Ахил беше... възмутително хубав. Просто не може така! То не жрица, обрекла се на Аполон, ами жрец, обречен на Арес да си, пак ще се поддадеш на чара му. Мислех си после де тоя късмет да те отвлече от храма, на който служиш, тълпа диви войници и да те връчи баш на най-великия герой, а той да изглежда и да се държи като този Ахил... Въпреки че ако се случи това, което стана във филма, тая девойка до края на живота си не следва да погледне друг мъж, а и мен би ме гонело жестоко чувство за вина, че съм допринесла за смъртта му.
Хектор беше също така възмутително благороден, достоен, човечен...абе идеален направо, нищо че ходеше толкоз брадясал и му стърчаха ушите
.
Ужасно положителен образ. Малко като самурая от Последният самурай - Кацумото, ако го помните. Неприлично перфектен.
Одисей... Аз, да си призная, никога не съм харесвала Одисей като литературен герой. Винаги ми се е струвал някакъв мошеник, дето скитосва насам-натам и преспива с де когото срещне, докато жена му го чака и тъче разни ...тъчива... (Знам, знам че са го проклели и са му пречели да се върне, ама това може и да е оправдание, ако приемем, че боговете съвсем не ни се бъркат толкова много в живота, колкото се опитва да ги изкара Омир). Е, този Одисей много ми хареса. Интелигентен човек. С чувство за хумор. С Отношение към цялата работа...
Много беше хубаво, когато след смъртта на Патрокъл Хектор спря битката ама буквално с "Айде, момчета, стига толкова за днес..." и Одисей го предупреди "Това е братовчед му", а Хектор му кимна с ...разбиране, благодарност...
Хубавата Елена. Бе хубава беше, ама не по моите разбирания. Андромаха по ми приличаше на хубавата Елена, нищо, че не беше толкова хубава. Онази мязаше на някаква чехкиня - Адриана Скленарикова, да речем. Не е такава представата ми.
Ужасен срам бях, когато Парис допълзя до краката на брат си и се лепна за него. Горкият Хектор. Тази сцена според мен обезсмисли разговора между Парис и Елена, Когато бягаха през тайната порта "Ела с мене." "Би ли обичала някой, който сега би избягал?". Е, тя го обичаше след онази срамна сцена, защо да не го обича и след бягството му в нощта на превземането на Троя?
Битките не ми допаднаха - не бяха нито така истински, като при Редник Райън, да речем, нито така зрелищни, като в Матрицата. Малко никакви ми се сториха - след трейлъра очаквах повече.
Емблематичните моменти - Гневът на Ахил и Мъката на Андромаха можеха да бъдат с по-серозно акцентиране.
И изобщо и Ахил и Хектор ми харесаха по-скоро с душевните си драми и борби, отколкото в уменията си на войни - те ми бяха по-скоро шрихирани, отколкото ясно и недвусмислено показани.
И не виждам как може някой да бъде силно разочарован от този филм - след трейлъра, след информацията, която имахме предварително - филмът просто отговори на слуховете за себе си.
И може да донесе много приятни емоции, ако положим малко усилие и си затворим очите пред недостатъците му и прословутите разлики с Илиадата. Не ни ли омръзна да предъвквахме стотици пъти всеки променен детайл от Властелина?!
Въпреки че мене филмът основно ме натъжи - с драмата на някои от герои, колкото и повърхностно да беше представена историята като цяло.
Ох, стига толкова за сега.
Оставам ви с Троя, а аз ще прескоча за малко до Малта
На въпроса за моето мнение - то след толкова обсъждане, излагане на факти, похвали, ругатни, сравнения и т.н. аз какво ново мога да споделя?!
Е, хубаво, няма да споделям нови неща, а ще се опитам да изложа обърканите си впечатления от двата пъти, в които гледах "Троя" (понеделник и вторник тази седмица
).
Отидох със занижени очаквания и с голямо желание.
Разочаровах се.
И бях (май приятно) изненадана.
Плаках. За Ахил, за Хектор и малко за Приам. От което бях доста изненадана)
Не се смях - нямаше на какво, мисля...
Бих казала, че е между "става" и " много добър".
Харесах Ахил, Хектор и Одисей.
Не харесах Парис.
Не харесах музиката. Странно - авторът все пак е и същия, който е "омузицил" (в момента проверявам в imdb.com) Смело сърце, Маската на Зоро, Уилоу... А! Виж ти... Уилоу ли?! Не бил плагиатствал значи, освен от себе си. Имаше няколко момента, в който отчаяно си напрягах паметта, преди да се развикам "Ама това е ТОЧНО като от Уилоу!" - използван беше буквално един и същ мотив в по-драматичните моменти. Но като цяло музиката ми беше една такава... елементарна. Не ми се иска да сравнявам, но тази на Гладиатор например беше класи отгоре. То и целият Гладиатор беше с класи отгоре, ама айде, сега за Троя говоря...
Не съм много запозната с Илиадата, затова не ми пречеха промените в историята, дори и тези, които ми бяха ясни - смъртта на Менелай, тази на Агамемнон, липсата на опити от страна на Ахил и Одисей да избягат от тази война, връзката между Ахил и Брезеида...
Ахил беше... възмутително хубав. Просто не може така! То не жрица, обрекла се на Аполон, ами жрец, обречен на Арес да си, пак ще се поддадеш на чара му. Мислех си после де тоя късмет да те отвлече от храма, на който служиш, тълпа диви войници и да те връчи баш на най-великия герой, а той да изглежда и да се държи като този Ахил... Въпреки че ако се случи това, което стана във филма, тая девойка до края на живота си не следва да погледне друг мъж, а и мен би ме гонело жестоко чувство за вина, че съм допринесла за смъртта му.
Хектор беше също така възмутително благороден, достоен, човечен...абе идеален направо, нищо че ходеше толкоз брадясал и му стърчаха ушите
.
Ужасно положителен образ. Малко като самурая от Последният самурай - Кацумото, ако го помните. Неприлично перфектен.
Одисей... Аз, да си призная, никога не съм харесвала Одисей като литературен герой. Винаги ми се е струвал някакъв мошеник, дето скитосва насам-натам и преспива с де когото срещне, докато жена му го чака и тъче разни ...тъчива... (Знам, знам че са го проклели и са му пречели да се върне, ама това може и да е оправдание, ако приемем, че боговете съвсем не ни се бъркат толкова много в живота, колкото се опитва да ги изкара Омир). Е, този Одисей много ми хареса. Интелигентен човек. С чувство за хумор. С Отношение към цялата работа...
Много беше хубаво, когато след смъртта на Патрокъл Хектор спря битката ама буквално с "Айде, момчета, стига толкова за днес..." и Одисей го предупреди "Това е братовчед му", а Хектор му кимна с ...разбиране, благодарност...
Хубавата Елена. Бе хубава беше, ама не по моите разбирания. Андромаха по ми приличаше на хубавата Елена, нищо, че не беше толкова хубава. Онази мязаше на някаква чехкиня - Адриана Скленарикова, да речем. Не е такава представата ми.
Ужасен срам бях, когато Парис допълзя до краката на брат си и се лепна за него. Горкият Хектор. Тази сцена според мен обезсмисли разговора между Парис и Елена, Когато бягаха през тайната порта "Ела с мене." "Би ли обичала някой, който сега би избягал?". Е, тя го обичаше след онази срамна сцена, защо да не го обича и след бягството му в нощта на превземането на Троя?
Битките не ми допаднаха - не бяха нито така истински, като при Редник Райън, да речем, нито така зрелищни, като в Матрицата. Малко никакви ми се сториха - след трейлъра очаквах повече.
Емблематичните моменти - Гневът на Ахил и Мъката на Андромаха можеха да бъдат с по-серозно акцентиране.
И изобщо и Ахил и Хектор ми харесаха по-скоро с душевните си драми и борби, отколкото в уменията си на войни - те ми бяха по-скоро шрихирани, отколкото ясно и недвусмислено показани.
И не виждам как може някой да бъде силно разочарован от този филм - след трейлъра, след информацията, която имахме предварително - филмът просто отговори на слуховете за себе си.
И може да донесе много приятни емоции, ако положим малко усилие и си затворим очите пред недостатъците му и прословутите разлики с Илиадата. Не ни ли омръзна да предъвквахме стотици пъти всеки променен детайл от Властелина?!
Въпреки че мене филмът основно ме натъжи - с драмата на някои от герои, колкото и повърхностно да беше представена историята като цяло.
Ох, стига толкова за сега.
Оставам ви с Троя, а аз ще прескоча за малко до Малта
Редактирано от Kpиc на
за Олмаши [usmihvam se]
В отговор на:мон шери, кои са другите източници ? Изумявате ме
Вашето изумление за мен е твърде непонятно! Нима човекът-клуб-литература е способен да се изненада от факта, че „Илиада” е поема, написана на базата на древните гръцки митове и легенди? В този смисъл Омировото произведение е „вторичен продукт” и здравата логика би следвало да търси съвпадение между „Троя” и старогръцкия епос като цяло, а не между филма и „Илиада”.
Надявам се този постинг да Ви свари в добро здраве и отлично настроение.
Дълъг послепис, много дълъг:
Диърест, въпросът ми „Защо точно Илиада” беше продиктуван от чисто любопитство и нямаше за цел да предизвиква дебати. За да приключа неумстните „къси пасове”, прилагам кратка анкета, на която може да отговорите само с гласуване. Целта ми е да получа информация кой по веригата режисьор-критик-зрител е пуснал слуха, че „Троя” трябва непременно да се гледа (и анализира) като кино-адаптация на „Илиада”. Във Ваш постинг, мон шери, споменавате, че някой се опитва да ни продаде „Троя” като опит за филмиране на Омировото произведение. Лично аз мисля (простете порива на плиткия ми ум), че никой не се опитва да ни продаде „Троя” по този начин. По-скоро на зрителя му се иска да си купи киноварианта на „Илиада”. И тъй като замисълът на филма изобщо не е такъв, то драгият зрител остава покрусен и дълбоко изумен от липсата на поразителни съвпадения между двете произведения.
Всъщност аз не съм против твърдението, че "Троя" е филм, направен на базата на „Илиада” (не бих и могъл да съм против), против съм оценка на филма да се дава само въз основа на това, доколко двете творби си пасват. Ето защо останах очарован от постинга на Файрфокс, в който тя е направила чудесно ревю на „Троя”, без да се захласва по проблема филм-Омир. А сега обещаната анкета:
А сега – лека нощ, бон нюи, бон воаяж, бон_филе!
Кратък послепис:
В момента подготвям библиографска справка за произведенията, включващи описание на Ахил, Хектор, Агамемнон и т.н. В нея, освен старогръцки текстове, фигурират дори творби на Шекспир.
Съвсем кратък послепис:
Питам се, след като за един нецелящ дебати въпрос, изписахте хиляди постинги, вместо конкретни отговори, как ли щяхте да ми отговорите, ако Ви бях попитал кой месец сме?
Искрено Ваш – херцог дьо Ниндж.
Защо при опитите за анализ на „Троя” трябва да се набляга на приликата му с „Илиада”?
Гласували: 8
Влезте, за да гласувате.
музиката
ако може да се вярва на разни източници, първоначалният саундрак е изхвърлен и композиторът сменен. новата музика е композирана, записана и т.н. за около месец. което може би обяснява защо е доста лейм.
за воинските умения не си много права - повече от това без да ги показват като некви богове едва ли можеше да се измисли. баси, та те дори си позволиха волността да убият аякс, само и само да демонстрират колко е напред хектор...
за воинските умения не си много права - повече от това без да ги показват като некви богове едва ли можеше да се измисли. баси, та те дори си позволиха волността да убият аякс, само и само да демонстрират колко е напред хектор...
в отговор на ДeбeлorъзHинджa
#13
източниците
сведение за уважаемите протестиращи относно къде кво пишело - Илиада започва с гнева на Ахил и завършва с погребението на Хектор.
Илиада не е поема за Троянската война. Илиада е поема за Гнева на Ахил.
Илиада не е поема за Троянската война. Илиада е поема за Гнева на Ахил.
...
Ако беше регистрирана, щях да ти пиша в лична бележка, за да не занимавам хората с глупостите си, но какво да се прави... 
За т. 2 няма какво да кажа. Според мен е неоспорим факт, който, разбира се, може да бъде оспорван от всеки желаещ. Аз няма да го оборвам.
А по т.1... Това беше най-голямата ми изненада от филма. Преди да почне бях заявила, че очаквам нещо средно, с добри актжори, подобно на трейлъра, развлекателно-лятно-пуканков филм, който да не ме разсмее или разстрои.
Часове след финала възкликвах "Ама какво ми става?!", когато ме налягаше поредната вълна на тъга. Просто тия двамата (Ахил и Хектор) бяха изкарани толкова... приятни хора, че изобщо не исках да им се случи нещо лошо. Исках реми и хепиенд, съзнавайки, че не може да стане не само поради историческата действителност, а и поради самите образи на героите, такива, каквито ги представи филма.
Ахил просто нямаше шанс да намери покой с тоя неспокоен дух, стремеж към риска, желание за слава и безсмъртие, както и всичко наоколо, ама още по-силно... А Хектор беше обречен от момента, в който кораба отплува от Спарта с Елена на борда.
И двамата го съзнаваха.
Жените им го съзнаваха.
Аз - също.
И просто не исках да ставам свидетел на гибелта им. Или на страданията им - все едно какъв беше повода за тях.
За т. 2 няма какво да кажа. Според мен е неоспорим факт, който, разбира се, може да бъде оспорван от всеки желаещ. Аз няма да го оборвам.
А по т.1... Това беше най-голямата ми изненада от филма. Преди да почне бях заявила, че очаквам нещо средно, с добри актжори, подобно на трейлъра, развлекателно-лятно-пуканков филм, който да не ме разсмее или разстрои.
Часове след финала възкликвах "Ама какво ми става?!", когато ме налягаше поредната вълна на тъга. Просто тия двамата (Ахил и Хектор) бяха изкарани толкова... приятни хора, че изобщо не исках да им се случи нещо лошо. Исках реми и хепиенд, съзнавайки, че не може да стане не само поради историческата действителност, а и поради самите образи на героите, такива, каквито ги представи филма.
Ахил просто нямаше шанс да намери покой с тоя неспокоен дух, стремеж към риска, желание за слава и безсмъртие, както и всичко наоколо, ама още по-силно... А Хектор беше обречен от момента, в който кораба отплува от Спарта с Елена на борда.
И двамата го съзнаваха.
Жените им го съзнаваха.
Аз - също.
И просто не исках да ставам свидетел на гибелта им. Или на страданията им - все едно какъв беше повода за тях.
в отговор на ДeбeлorъзHинджa
#17
и последно уточнение :)
целият Троянски цикъл се състои от 8 поеми (две от тях са Илиада и Одисея). останалите 6 (Малката Илиада, Телегония и т.н.) НЕ СА Омирови и описват събития за които НЕ СЕ споменава или само се загатва в горните две - смъртта на ахил, смъртта на аякс, троянския кон, опожаряването на троя, смъртта на одисей, етц, етц.
гениален момент:
Хектор си лафи с некви близки, а като фон се чуват бесните викове на Ахил... Просто уникален похват - развива за броени екранни секунди широко интерпретирания в Илиада мотив за могъщия глас и за лъвската природа на Ахил. В същото време е избегната опасността сцената с раздялата да се окаже твърде сълзлива. Аз не се сещам за по-сполучлива прелюдия за двубой между двама герои в киното...
Да.
Много хубав момент беше, наистина!
Даже си спомням, че след филма, като си обсъждах наум моментите, които ми бяха направили впечатление и този - на двубоя Ахил и Хектор си го представих как би изглеждал в пародия с няколко варианта:
1.Хектор се прощава със семейството си, с роднините, с царя, с готвачите, с градинарите и така сума ти време със още много народ, докато Ахил се дере отвън. И накрая, когато излиза, заварва един скелет с копие и щит, а до него - папирус със следният надпис: "Хектооооооор..." или пък: "Копеленце гадно, ще ти го върна тъпкано"
2.Ахил вика ли вика и на Н-тото викане, Хектор се показва и изревава със 100-ина децибела: "КАКВООООО?", в резултат на което Ахил припада и на екрана се изписва" "М-тел, това е твоят глас".
3.Ахил: "Хектоооор... Хектооооор", и по едно време портите на крепоста с тътнещо скърцане започват да се разтварят, Ахил се приготвя, а от вътре изкача една немска овчарка и започва да му се радва...
4.Но най добре би изглеждало така - всичко, както си е във филма до момента, в който Хектро излиза, Ахил започва да го заплашва, заема нападателна стойка, а Хектор го поглежда с пренебрежение, изважда един револвер, гръмва го и се прибира обратно, на фона на ликуващите викове на троянците!
КИНО
Даже си спомням, че след филма, като си обсъждах наум моментите, които ми бяха направили впечатление и този - на двубоя Ахил и Хектор си го представих как би изглеждал в пародия с няколко варианта:
1.Хектор се прощава със семейството си, с роднините, с царя, с готвачите, с градинарите и така сума ти време със още много народ, докато Ахил се дере отвън. И накрая, когато излиза, заварва един скелет с копие и щит, а до него - папирус със следният надпис: "Хектооооооор..." или пък: "Копеленце гадно, ще ти го върна тъпкано"
2.Ахил вика ли вика и на Н-тото викане, Хектор се показва и изревава със 100-ина децибела: "КАКВООООО?", в резултат на което Ахил припада и на екрана се изписва" "М-тел, това е твоят глас".
3.Ахил: "Хектоооор... Хектооооор", и по едно време портите на крепоста с тътнещо скърцане започват да се разтварят, Ахил се приготвя, а от вътре изкача една немска овчарка и започва да му се радва...
4.Но най добре би изглеждало така - всичко, както си е във филма до момента, в който Хектро излиза, Ахил започва да го заплашва, заема нападателна стойка, а Хектор го поглежда с пренебрежение, изважда един револвер, гръмва го и се прибира обратно, на фона на ликуващите викове на троянците!
КИНО