problem s roditelite

Пак заповядай


I trust two guys, one's God, and one is my gun

Първо. Ами ако стане така, че отгледа едно дете което да го мрзаи? И което да мрази своите деца и да ги възпитава в същата омраза? Съжалявам, че ти го казвам, но живееш в една патриархална затворена среда което се отразява най-чето зле на връзката ти с детето и за мое щастие скоро ще умре(средата).
Второ. А мислиш ли, че родителите не искат? Не искат ли добри оценки? Да избират приятелите на детето си? Да му казват как да се облича? Как да си прави прическата? Проблема е, че всичко е това е намеса в личното пространство и живот на детето("пиклата" в случая)... Ние сме способни да ви дадем единствено нашата любов и тя ще е толкова по-голяма колкото по-малко други искания имате... А не е ли най-важното за вас обичтта на детето ви? И не мислиш ли, че един ден и твоето дете ще има същиъте ограничения... Защо от сега то трябва да страда от това, че ти трябва да лижеш задника на шефа!? Ще дойде и неговото време да те смени!
Трето. Да... някой наистина няма какво да ядат... И какво от това!? А?? Дреме ми на оная работа, и без това планетата е пренаселена... А и не мисля, че с една обеца мога да нахраня народа на Сомалия примерно... Колкото и грубо да ти звучи, това си е простата истина, всеки гледа себе си, ако нямаш пари за ядене си е безумие да си ги дадеш за обеца, но ако имаш, защо да не го направиш!? Аз не живея по християнските разбирание въпреки, че съм такъв... Аз не бих дал едната си риза ако имам две... А ти!? За това не ми разигравай трагедий от сорта на това, че някой нямали какво да ядат!
Четвърто. Говориш глупости! Нужно ли е да ти обяснявам защо!? Айде за теб ще го направя... Какво по дяволите ще дири дъщеря ти в службата ти!? И не ползваш ли това толкова познато средство от литературата наречено хипербола!? Ха.....
Пето. Вижадл съм гладни детски очички... И съм си казал едно единствено нещо: Няма да допусна да имам дете ако имам съмнение, че някой ден то ще ме погледне по този начин! Други въпроси!?

Шесто - Равносилно на П.П. Живота е един постоянен кръговрат... Ти си бил дете и си бил безгрижен, също както сме ние - децата сега... Ти сега си преуморен баща който се грижи за такива като нас... Ние утре ще бъдем като теб а ти тогава ще си в третата възраст и ще си имаш проблеми с които ние ще се сблъскаме след твоята смърт... Но нищо, НИЩО не може да ни оправдае ако ние помрачим детството на едно невинно същество("пикла") със своите ежедневни проблеми... Е може да не е баш невинно, но все пак е в своята младост а това е единственото време в което имаш възможност да живееш свободно и не бива тази възможност да се отнема без сериозна причина само защото имало гладни деца по света!
Respect!


I trust two guys, one's God, and one is my gun

Не мога да повярвам, че растат такива същества като теб. Не си заслужава дори да ти отговарям, но едно ще ти кажа:
Понякога нещата така могат да се завихрят, че свят да ти се завие, пък ти нищо, че не го искаш.
Никога не съм допускала да говоря против родителите си, макар и да не са били прави и смятам,че в мен са възпитали железен човек, който оцелява в джунглата навън, защото това навън наистина си е джунгла, мойто момче, в която не винаги става това което искаш.
както е казано - всеки да си гледа децата

След твоето изказване се успокоих, че отглежданите Хора са повече

А това, че успяваш в училище, не значи ли, че все пак вашите са те възпитали добре? Въпреки няколко несериозни забрани, като тази да имаш обица на веждата?
И мен са ме ограничавали, за първи път преспах на купон (и то на приятеля ми) като бях почти на 19.... Е, разбира се, тогава не съм била много съгласна с ограниченията, кофти ми беше малко, ни НИКОГА не съм ги плюла, както ти, не съм си позволявала най-малкото от уважение, пък и са ми родители и дават всичко за мен...
И държа да отбележа, сега живея сама в друга държава, мога да се оправям сама и съм възпитана добре и им благодаря.
Дано и ти стигнеш някога до тоя извод.

Ааа и съм на 22, така че не съм от старото поколение, което е ти е толкова ненавистно.

Ми да... Редно е да повярваш, че растат такива същества като мен... Дори и по-лоши от мен има... Ха... Имаше една тема за комунизма в клуб политика... Ето, ти си живото примерче за комунизъм... Ти имаш правото на глас, детето ти ще те гледа благодарно в очите и ще мълчи! Аз самия никога не бих казал нищо против родителите си защото ги обичам и уважавам, но това не означава, че ще си мълча когато те са в грешка... И за сега смятам, че и двете страни са доволни, нещо което щеше да бъде невъзможно ако ми беше прекалено ограничена личната свобода! и явно това теб много те разтроива... А мен ме изумява как може да има такива коне с капаци! Именно защото е джунгла не си правя дългосрочни планове... Ще поживея пък ще видя... Изумителна е човешката природа!

П.П. Предполагам, че съм "такова същество" заради малките гладни невинни дечица!? Жалко, че приемаш толкова присърце чуждото виждане за нещата!


I trust two guys, one's God, and one is my gun

Не! Не си глупав, но много добре се вързваше като заглавие... Просто ти липсва опит. Очевадно е!!! Това не е порок!!!
Основното което трябваше да извлечете от написаното е:
- Топлата вода няма да я откриете вие.
- Светът не се променя чак толкова бързо, колкото бързо ВИЕ си променяте възгледите за него.
- Хубаво е от рано да знаете, че за една ДРЕБОЛИЯ каквато е обицата или каквото и да било там, човек не трябва толкова да настоява /не си струва/ в тоя ред на мисли, за панталон живота ли да си заложи...????
- Научете се да степенувате проблемите. Гладът е по-важен проблем. Въпросът с него в България не е решен!!!
-В тази възраст много лесно казвате: "НИКОГА" и "ВИНАГИ" с времето ще започнете да ги употребявати все по-рядко От розовите цветове в природата, най-често срещаният е "Мръсно розовият"
- По повод на твое "Четвърто" и моите "глупости" ще ти кажа, че всеки ден откривам връзка между наглед съвсем независими факти, събития и предмети... Възрастните сме много любопитни, подли, отмъстителни, коварни и комбинативни интриганти. На вторият ден от пробиването в службата на баща/майката и в учителската стая ще се шушне: "... Ма ти знаеш ли...?? ---Ужасссс!!! - и тя/той ли...???..." И само вие няма да разбирате откъде напоследък този лош късмет???
- Извадка от твое "Шесто" "...Но нищо, НИЩО не може да ни оправдае ако ние помрачим детството на едно невинно същество("пикла") със своите ежедневни проблеми... " Познавам съвсем конкретен човек на който родителите не са "помрачавали" детството с проблемите "СИ". В момента е неспособен не само да се грижи за други, но и за себе си. Няколко пъти си намира работа /по погрешка, въпреки че родителите му го отглеждаха докато не завърши една от най-престижните и търсени специалности в Университета/, но той неможе да се справя с нищо. Или го уволнават, или сам напуска. Постоянно прави депресии и го лекуват. На 40 г. е, а няма професия, не може нищо, познавам хора незрящи, инвалиди се оправят в живота, а той за нищо не става.... - Тъжна картина и най-лошото, той с всеки изминат ден го осъзнава и ужасът му става още по-жесток...
- Последно. Не е голяма работа да кажеш на баща си, че е дебел, по-важно е ти как ще изглеждаш на неговите години...

Добре казано, и аз бих написал го горе-долу така... .
В добавка бих отбелязал само очевидната самонадеяност, скрита в 5:
Пето. Вижадл съм гладни детски очички... И съм си казал едно единствено нещо: Няма да допусна да имам дете ако имам съмнение, че някой ден то ще ме погледне по този начин! Други въпроси!?

Не нямаме въпроси, ти ще имаш. Ако мислиш, че някой на някого някъде гарантира каквото и да е, лъжеш се. Днес може да си много добре, утре не знаеш на какво дередже ще бъдеш. Животът крие всякакви изненади, ние само се опитваме да се нагодим и да си прокараме собствените си мечти и стремежи. Но това ще ти стане ясно тогава, когато имаш някакви отговорности.

Вие тук родители сте?

Коментар към първо-то ти мнение: Как може децата на един нетолерантен човек да станат хора?!?

Коментар към второ-то ти мнение: Да, признавам си, че проблемът на девойката звучи като каприз, но това пубертетските настроения, които и ние сме имали в тази възраст и би трябвало добре да ги разбираме тези крайности. Ограничението на бащата и родителите от други, чужди хора няма никаква логическа връзка и взаимозависимост към възпитанието на детето му. Да, това може само да го прави по-нервен, но не му дава основания това лошо настроение да стоварва върху детето си.

Коментар към трето-то ти мнение: И това а изхранването няма отношение към възпитанието. И не всички родители се скъсват да работят за едната прехрана... Аз не чух каква е причината на несъгласие на родителите на девойката, но едва ли е финансов. Иначе и аз съм съгласна, че правилното отношение към бедността е част от възпитанието, но не и въпросите за вкуса и личния избор. Вместо родителите й да спорят с нея за вкусовете й, което е безполезно и вредно дори, по-добре да спорят за нещо по-съществено с цел добро възпитание - напр. какво може да е по-добро за обществото да се даде на бедните - пари, храна, дрехи или умения, квалификации, научаване на чужд език. Що това справящо се добре с чуждите езици момиче не дава безплатни уроци на някое бедно, но ученолюбиво връстниче, за да може и то да успее утре и да не краде от нужда...

Коментар към четвърто-то ти мнение: Ами това направо е жалка картинка. Каква е тази среда, в която за работата на хората съдят по външния вид на дъщеря му? Ами този баща е за съжаление, ако не е за посмешище. За едната държавна заплатица ли да драпа? Ами да отиде човек на свободния пазар и да с еопита да се справи със собствени сили вместо да се съгласява с тази безпринципност... Още по-лошото ще бъде неговия пример за децата му, ако се съгласява в подобна ситуация да съществува...

Коментар към пето-то ти мнение: Ти хубаво се бориш, да не си от някакъв профсъюз... По-добре е да работиш... Те и други бащи, а и майки, това правят... Но и това няма отношение към темата. Пак да повторя, че не прочетох девойката да напише, че родителите й се "борили" по цял ден, за да не гладува семейството. Напротив, написа, че нищо материално не й е липсвало, за което са се погрижили родителите й. Чувства се само неразбрана ...и с право. Моят съвет е да помоли родителите си да си спомнят дали и на тях им се е случвало на тези години да се чувстват така? И ще разберат след това колко е глупав този спор - за вкуса и външния вид...

Напротив, естествено е всяко ново поколение първо "да открие топлата вода", а не да се доверява само на думите сни, че съществува. След като минават първо по познатите пътища, по които сме минали и ние, придобиват и желание за иниациатива да открият нещо, което не ни е познато на нас, предишното поколение...

p.s. А външният вид и търсенията в тази посока кой/коя съм аз и как да покажа, че това съм аз, разните символи на групата, към която принадлежа и последващите символи на оригиналност, които да ме направят индивидуалност са важни за тийнчетата. И вие, родителите, много добре си го знаете това По-добре е вниманието им да не се акцентира чак толкова върху външността, както може да стане с подобни спорове, за да им остане време, надежди, енергия и да търсят себе си като дух и душевност...

Май не трябваше да правиш тези коментари... - децата по-добре разбраха за какво става въпрос.

Наистина... Колко съм глупав... как можах да си помисля, че ще имам толкова хубаво бъдеще без никакви неприятни изненади.
Това си е твоята философия... Аз бих искал моята да е следната... Животът крие много изненади, ние се радваме на хубавите и се борим с лошите... не ти ли звучи малко по-хубаво и лъчезарно!?... В крайна сметка един ден живота може да реши той да се пригоди към теб а не ти към него.

П.П. Сега като се замисля наистина прозвуча много самонадеяно... Но просто това е моето желание и се надявам с всички сили да се стремя да го осъществя... Но колкото и самонадеяно да е не е ли хубаво?


I trust two guys, one's God, and one is my gun

Ами... не знам колко съм дете вече, но единственото в което не съм съгласен с Жени е това, че изхранването няма връзка с възпитанието... Детето трябва да е на ясно, че примерно родителите му работят за да могат да ядат а не да не знае на какво дередже са и да иска всичко... Също така трябва да е наясно, че насъщния е преди всичко.


I trust two guys, one's God, and one is my gun

Светът не се променя чак толкова бързо, колкото ВИЕ си променяте възгледите за него....... Това много ми хареса... Всъщност забелязах го чак при втория прочит, но ми хареса... Истина е! Но не отричай, че и светът последните години в България се променя твърде бързо, нещо което пречи предимно на възрастните хора... На зрелите хора исках да кажа. Безпорно е доказано, че колкото повече годинки ти се трупат толкова по-трудно възприемаш нововъведенията... И тук идва пропастта! В бързите промени станали в България за кратко време се ориентираха само младежите а вие гледате с "лошо око" на голяма част от тези "нови неща". Къси поли, разпуснати дрехи, обеци, татуировки, дълги коси, чалга, рап, рок, техно, джанки... Модата се сменя ежемесечно и е все по откачена. Много от новите неща не ми харесват и на мен, но по ненормално щеше да е ако всичко ми харесваше, но трябва да сме толератни към хората с различни виждания.
Айде по същество, че нещо мисълта ми рее из празното пространство и не иска да се подреди.
Обецата и панталона не бих ги сравнил, защото въпросни баща надали прави проблем заради парите а поради ред причини свързани с дупката на веждата... Ако момичето си беше поискало панталон сега нямаше да водим този разговор. И в крайна сметка е хубаво дрехата да се избира от този който ще я носи. И да, глада е наистина важен проблем, но ако в семейството той не съществува? Никога и винаги... понятия които се използват много често и предимно неосъзнато. За следващите няколко реда ще кажа само едно нещо... "Дързост и красота"
Хммм.... За моето шестооо... Може би не си ме разбрал а може би не съм се изразил ясно... Идеята е в това, че не можеш примерно да кажеш на едно дете, че няма да му купиш нещо, защото други деца гладуват... Нямам на предвид да се остави съвсем на произвола на съдбата... Не съм имал на предвид да не се споделят финансовите проблеми или семейните въпроси... Просто не трябва детето да се натоврва с напрежението което си получил в службата... Не трябва то да ти е виновно за проблемите с шефа или това, че някой те ограничава не трябва да води автоматично до ограничаване на свободата на детето... Казвам свобода, не "свободия" какъвто е изглежда случая с твоя познат, които или е бил прекалено разюздан или му е дадена грешна представа за живота или е просто тотален некадърник и мързел.
В крайна сметка всичко опира до диалога и не страха да се обърнеш към родителите си за всеки един проблем знаейки, че те няма веднага да ти наложат своето мнение без дори да са те изслушали. Нещо което ти стори ми се направи с момичето... Надявам се поне своите деца да изслушваш внимателно!


I trust two guys, one's God, and one is my gun

И какво разбраха децата - че те е срам ли? От какво? Може би от сервилния ти морала, че за хората се съди по външния вид Признавам си, че не гледам с добро око на хора, наети на служба, които освен с професионалните си задължения и обслужване на клиентите/гражданите/пациентите/учениците, се занимават с раболепие и службогонство. Лоялност, а не раболепие, висок професионализъм, а не кариеризъм

За какво благодаря ли? За комплимента който ми направи, като реагира според очакванията ми.
Радвам се защото те заподозрях, че си умно дете, също каквото си мисля за сина си. Ние родителите също не винаги сме сигурни и е хубаво когато виждаме потвърждения, за делата си.
Имах предвид, че от хилядолетия нещата са все същите. Ами късите поли, дългите коси, развлечените дрехи /е, малко по-различни, но.../ бяха модерни и през 70-те, кога аз бях тинейджър, сега сина ми слуша Реге и безкрайно се изненада, че и баща му е чувал за Боб Марли... това са подробности.
Този конфликт съществува от как свят светува.
Май това с проблемите в службата съм прекалил с метафорите и е станало направо неразбираемо. - Смисълът е следният: Никога не е ясно една дреболия като обицата, какви проблеми може да доведе. Затова избрах възможно най-абсурдния пример като този, а какво да говорим за по-възможните неща, като проблеми в училище например...
Та защо ми хареса реакцията ти? - Добре си завършил! ДА! Трябва да има диалог! Ти в момента си готов за това. Аз също. В началото всички тинейджъри се надпявахте, какво незачитане на правата било, какво жестоко потъпкване на индивидуалността......и т.н. и т. н.
Първо на вас трябва да ви удари човек по масата с юмрук,като каже: "Млък!!!!" за да се поприземите малко, че много хвърчите из облаците и тогава да се говори нормално. Ама много ирационално мислите, а живота е толкова ръбест, да не кажа груб. Вие говорите за коприна, то било рогозка. За да има диалог трябва да сме близо един до друг /в една стая/ или да ползваме подходяща комуникация. Май пак прекалявам с метафорите.

Защо мислиш, че аз не искам същото??
Но това да искаш е едно, друго е да можеш а трето и четвърто да го направиш.
Това не значи, че трябва да се отказваме, разбира се. Няма лесно.
Дерзай.

Напротив, естествено е всяко ново поколение първо "да открие топлата вода", а не да се доверява само на думите сни, че съществува.

Разбира се че е естествено, питай Дарвин . Това обаче не е единствения механизъм за оцеляване. За човешките същества, пък и за доста висши животни е характерно и предаването на натрупаните знания и опит. Но тук се отклонихме...

Първо на вас трябва да ви удари човек по масата с юмрук,като каже: "Млък!!!!"

Хм, като го прочетох в първия момент не ми хареса, но после като се позамисля за "приземяването" ми стана интересно... Моите деца още са далеч от пубертета, така че не ми е дошло още на главата, ама като чета словесните излияния на фръцлата по-горе си мисля, че не е зле да се подготви човек с тактиките... Разбира се, че тая обичка е глупост, но ми прави впечатление че забраната води до по-големи глупости. Госпожичката почва да си въобразява какво ли не, разни вълнения я тресат и т.н. Като оставим настрана, че всички родители си имат и свои проблеми, може би ако отделят малко внимание за някаква подходяща тактика, хем ще престане да мрънка, хем няма да има потенциални последствия от "инат"... Момичето сама си каза, че щяла да е доволна ако майка и се беше съгласила и даже подложила на процедурата заедно с нея. Дори сега си мисля - да не би точно завистта към приятелката и която има "демократична" майка да я кара да настоява толкоз, само и само да не излезе че е с "тиранична" майка... Брех, колко теории, само от няколко приказки в форума...