Тема без заглавие

Ето вече близо половин година, откакто приключи развода ми, а защо се чувствам все още свързана с Него. Имам чувството, че там-на небето сме още съединени с невидими нишки. Не мога да ги прекъсна....не зависи от мен. Дори още не се чувствам "свободна" да създам нова връзка.

Навика ли си казва думата...А не сме били заедно от пет и половина години и една година агония преди това

Половин година е нищо. Когато се разведох ми казваха, че е нужно около 2 години за да се отърси човек. Разбира се всичко е строго индивидуално. Дай възможност на времето само да промени живота ти. То и да не му даваш възможност, то пак ще го промени.

Гледай само да не се самоизолираш от живота. А каквото има да става ще си стане.

Хайде, усмихни! Даже и да е зорлем, пак се усмихни!

Опитай се поне веднъж да преспиш с някой друг след мъжа си - някой симпатяга, който ще е нежен , с теб. Това ми го препоръчаха, като сигурно лекарство, срещу усещания като твоите...За съжаление сексът не е лек срещу самотата.
Но за разпръсване на последните останали от развода облаци - става.


Qui scribit, bis legit.

наистина! Мисли си за други хора , избии си го от главата! Ела някоя събота и ти гарантирам ,че след 10тата минута ще се смееш! А от събота до събота ,минават месеци... И сменяш илюзиите!

Ami smelo napred.
Kakto bi kazal Stefan (stoto nie v tozi klub mai spored nego sme vse loser'i), ti sigurno oste go obichash i vatreshno se nadiavash da se varnesh sas nego. Celia jivot e truden, lesno niama. Nai lesno e da se zatvorish vav sebe si i da si sasdadesh sobstveni ilusii - kakto i drugi kazaha - izlizai sas hora, nameri si novi priateli, a ostanaloto ste si doide ot samo sebe si. Kasmet

Виж, както правилно са ти казали и други тук, ако сама не се опиташ да се справиш с това, никой не може да ти помогне. Не е нужно да се хвърляш в нова връзка, но не я и отказвай, ако все пак срещнеш другчовек. не е казано, че това ще е връзката на животат ти, но и да гледаш назад само не е спасителното решение. Опитай се да се опреш на приятели, оптай се да живееш по-малко изолирано. Налагай си го. Казвам ти го от личен опит на човек, който по принцип има склонност да се затваря в проблемите си. Това само прави нещата по-мъчителни. Няма магическа пръчка, която да ти реши проблема, но поне можеш по малко да се опитваш да го преодоляваш. Успех!

КОЕ е онова нещо, което на толкова дълбоко ниво ни отнемат бившите - като че ли са части от душата. Кое е онова нещо, което толкова дълбоко ме е засегнало, та в момента (апропо - точно две! години след развода) само като се сетя за него и побеснявам. И това е нещо, което не е в областта на разума - сама знам, че е нелепо и смешно да се вбесявам от дреболиите, които сега върши, след като 15 години съм живяла с него... Гледам, че не съм единствена в чувствата си. Опитът на Асасин, който има толкова дълъг стаж на разведен дори ме плаши - той продължава да изпитва тия чувства. И сексът с мил и нежен любовник като че ли изостри яростта ми, вместо да я спре.
И аз опитвам по различни начини, ама нещо не се получава. Продължавам да опитвам, защото знам, че трябва да открия коренчето на това отровно растение в мен и да го изтръгна - и че то се намира в мен и само аз мога да се справя. Пробвам дори с медитация - обаче ето, наистина като че ли има нещо незнайно, което ми пречи. То не ме спира да продължавам напред, нито ме кара да се обръщам назад или да се самосъжалявам... обаче определено ме държи в някакъв вид напрежение...
Продължавам да го търся, и ако го открия - непременно ще споделя какво е и как се лекува!

И на мен да кажеш!!!

Същото чувствам.
Една тъпа болка...скрита рана...
Понякога нощем ме връхлитат кошмарите от миналото. Мозъкът ми трескаво търси отговори на безброй въпроси... и най-вече на основния: "Защо?! Защо ми причини това?! Защо всичко свърши , след като беше толкова хубаво?!"...
Безсмислено е да си задаваме повече въпроси. Истината е проста и сложна, нужна и излишна.....при всички случаи обаче е болезнена.....като допир върху открит нерв....
Тази рана никога няма да бъде излекувана в степента, в която би ни се искало.
Това, което трябва да се опитаме обаче е тя и болката от нея да не пречат на настоящето и бъдещето ни или поне да пречат все по-малко....

Who cares?!?

Отначало си мислех,че ако не беше детето,което ни свързва , щях отдавна да съм го забравила.
Но май не е само това.Все още когато имаме проблеми търсим решенията заедно.А да не говорим как сладко клюкарим общи познати.
Ами да-повечето от смисленият си живот съм прекарала с него.Мисля ,че и родителите ми не ме познават токова добре.