Колело

На някого да му се кара колело в не много приятна компания?

целуни дъжда

Хехе

Не че знам кой-какво-защо, ама айде с глава в стената - НА МЕН!

---

It's nice to be important, but it's more important to be nice.

Предполагам и в не много приятно време?

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

водно колело или виенско колело

ако има рикша някоя ,ама да не е кабрио обаче

с двама китайци направо ме пиши и мен

След лудите фиести на карнавала в Габрово и вкуснотиите по механите в Боженци идеята ми изглежда много примамлива.. особено разтоварваща..:) Но като гледам датата на постинга с вероятност съм я пропуснала )))
Ако ли не шушни по кое време и в кой парк кръстосваш алеите, има и други желаещи

дъждът се лее из ведро

предлагаше кола, щях да я карам, и да те возя, ама ти колело - тц

Няма нищо по-подходящо от момента.

Аз сериозно. Времето се оправя а всичките уговорки по някаква причина пропадат. Затова и питах. Иначе съм в Хиподрума така че Юзния парк както и Борисовата градина са ми ОК

целуни дъжда

Абсолютно - нещата трябва да са издържани

целуни дъжда

Ако се науча да плувам може да опитам водно. Засега "нормално"

целуни дъжда

Прогнозата за кофти време надявам се се отлага

целуни дъжда

Не. Питането беше приципно а не конкретно.
Наблизо са ми Южния парк но и Бирисовата градина ми е ОК
Просто времето се оправи и затова.

целуни дъжда

Колата ми е сложна машина

целуни дъжда

ще караме на слънчице, какво по-хубаво?

На времето, инструкторът на шофьорския курс ни успокояваше, че секви дебили са се научили да карат кола, така че със сигурност и ние ще се научим.

Няма нищо по-подходящо от момента.

Понеже и аз не съм много приятна компания, та ще си паснем чудесно с другата не много приятна компания :)
Но първо да се сдобия с колело ...
Което се очаква да стане съвсем скоро.

Снайперистка, touched by an angel :)

Да бе, и аз сериозно Само да е хубаво времето, иначе нямам никакви претенции за коя част на СФ става въпрос...

---

It's nice to be important, but it's more important to be nice.

лимонче )

popular cycle track of Europe - Bodensee-Radweg


предлагат и това смешно чудо Velo-Bus

и тук


"Seven people sit in the circle and go in a direction. The Velo bus is the maybe most original bicycle of the world. The Velo bus is two meters wide, three meters long, more than 200 kgs, ordered more than seven pairs independent of each other of pedals, a steering wheel and two hydraulic brakes."


дано не съм го разпиляла много на късчета. като разхвърляните брошури около мен, пълни с толкова много още сайтове. изглежда и трудно успявам да координирам кое къде да се появи. впечатленията са и много контрастни. крайно време е да съм уморена и гадна. и заради онези липсващи звуци на живи* хора, там. но не съм. разлиствам се в отровно зелено само когато огладнея))
и изобщо защо всички разсеяни и многословни хора трябва да са и лоши. пък, нали.
и за да не прозвуча като някой рекламен агент (щото умея и със сигурност ще ги представя доста вкусно красотийте) само щи ти пусна избрани по-долу фотоси (обещавам смях, сълзи, тюх, хлъц, фръц и т.н. в шепи, в коридора. солидарно и поединично))

welcome


какво ти остава освен да зарязваш колата, грабваш очилата, банските, фотоапарата и шапката..ъ, и еврото, разбира се (тристатина е горе-долу най-евтината оферта. багажа безплатно ти го придвижват по маршрута. от хотелче до хотелче, ен-ти нощти/дни. и по всяко време – с достъп он лайн) и хващаш посоката









































































и Rheinfall







всякакъв народ на колела
пълно
цели фамилии с баби, бебета..


тук-там и лебеди
(май не видях пера и купчинки мръсотия до бордюрите. нито цели нещастни трупове..)



срещат се и от тези. усмихнато махат, освен да хвърчат.



аха, и още по-рядко от тези. но мнооогоооооо трудно се ядът.
(the winner of the measuring Lake of Constance in 2004 is called: Sandra Stöckle from Biberach / Warthausen)


няколко любезни акулки
в sea life


и други около водата



ей тука минаваш и през този резерват. (така и никой не ми повярва, че не аз съм счупила клонки там. то, дървото само реши да ми се ядоса)


срещат се в голямо количество моржове



тюлени



за бизони, муфлони и тем подобни не намерих приличен материал


малко встрани от маршрутните велосипедни пътеки
освен да се покатериш по Алпите

можеш да покараш сърф, скутер, кану-каяк

да похапнеш надвесен над скалите не само от приказната гледка



или потанцуваш на супер екстравагантната естрада над водите в Bregenz

да се разходиш из бароковия замък Schloss Salem и дегустираш отличната му многогодишна винена реколта



вместо да се клатушкаш в автобуса без уокмен и с променен маршрут, заради другите групи да заредиш батерии със слънчевия флот




или се включиш в

латино сиестата




в детското напрежение legoland

даже може и да се ожениш. с Imagination
Въображение.






още нещо
pleased to meet you:) и във връзка и с другата ти тема да споделя, че братята европейци въобще не се измъчват под прекомерната тежест на своето дебелокожие и огромния си, добре ошлайфан Егоизъм.
друг е въпросът за националното ни самочувствие и гадните петна по дрехите. друг може да бъде за Ние и погледа от, да вземем например света на птиците, в който обемите намаляват, различията се стопяват, а градусите отвън могат да бъдат и доста уютни..
и колкото пъти отлагаме отговора за после. аз при това често умишлено... но за това друг път
и точно сега защото,
ей точно сега: ми предстои промъкване на лакти в някоя кухня, за спасяване на положението, а и трудно ще го отпочна въпросът без бира. мда, къде бях? бира.. there is always a right word (знаех си!)

А някой пак е подгонен от перфектността.
Каква ли е причината?!
Или диагнозата...?!?!

Ама аз...верно го мисля !!!

в поезията. но немога да се хиля цял месец назад. дозирано)
мото коктейлчето с лимон е в червено. нъл ме знаеш какъв фен съм на свежи утрини с вкус на разпръснати покриви..
от глупави капани, не виждам никакъв смисъл. изключвам се)
(не знам как да го обясня или покажа. тишината веднъж превърнала ме в слушател трудно и дълго ме пуска за връщане в собствените мисли. пък и толкова е приятно само да съзерцаваш. подобна красотата ти избожда очите. просто ги пуснах с вектор навън. да хвърчат и попиват)


п.п.знаеш ли как ми завърта венчелистчетата към слънчево щом го видя това твое именце,м? и не разбирам. но ми се случва много приятно. когато си бъбрим да липсва онзи особен внезапен страх, чувството, че си под микроскопа на другите около теб. сърдечни поздрави, миличка. и на любимия:) ей тука ви копвам една аладинова спец рецепта за сутрин. или боженски следобед. гарнирана с кафе



необходимите продукти за около 2 кафета:
кафе, джезве, захар,студена вода, бучки лед, 1 брой домакиня, зърна грозде, шампанско и др...;-§)))

малко разкършване за приготвянето

отпочване -
кафето се мели дълго... докато, докосвайки го с връхчетата на пръстите се почувства като нежно кадифе... и докато котлона се нагорещи...
в джезвето предварително се сипва двойна доза захар и се заравя в пясък, подгрят в тенджерка на котлона... продължава подгряването, докато захарта се карамелизира и кипне....
погасява се кипването със студена вода (като страст с лед)... ама за малко...и продължава нагорещяването...
като кипне и водата, се сваля от огъня, но не и от пясъка... във водата леко се сипва кафето, внимателно, да не потъне цялото... докато кафето обхване като в силна прегръдка целия отвор на джезвето в най-тясната му част и задуши течността
(както задушава продължителна нежна целувка)...
така, леко поглаждайки го с лъжица (като с език), се изчаква да потъне цялото само... тогава се разбърква интензивно... докато се разнесе ароматът му из цялата стая... и звуците на кипящата вода...
сипва се в чашка по желание прецедено или не. желателно е да се духа,
защото от продължителното загряване е много горещо... връхчето на езика е много чувствително, а то първо достига течността...
така удоволствието от изливащата се топла течност е максимално...
задължително е чашката да не се оставя веднага и да се подържи нежно известно време в ръце... докато се поохлади и освободи от жегата...
това е знак на благодарност и уважение към домакинята, а често и на желание за допълнително, на което не може да се откаже...
пясъкът може и да се прескочи, но всички други детайли са важни...
Детайлите трябва да се уважават! Така се достига до незабравимият вкус!



следва подпис от кулинарната фея