Целувката

Вгледала съм се в устните ти - едни съвсем нормални усти - по-скоро пълни, отколкото тънки, по-скоро чувствени, отколкото строги, и да ги близнеш, и да ги захапеш, а какво ли ще е да ме засмучат леко? Извили са се в загадъчна усмивка - точно както обиграния светски лъв се усмихва на палавото девойче - онази хитра едва доловима усмивка на ...хиена.

Тогава виждам погледа ти. Той е изпълнен с пламък, несподавена похот и откровено предизвикателство. Наблюдаваш всяко мое движение, всяка моя извивка. Очите ти се спират върху моите, а аз се чувствам така, сякаш след малко ще потъна в тях. Потрепервам от несигурност пред очакваното...

Този поглед...боже, как привлича, как ме мами. Не може да е истина - толкова много да искам да потъна в него, да бъда малката тресчица в океана от емоции, които обещават. Пръстите ми леееко треперят пълни с желание да докосват. Но не още. Искам да прочета в очите ти обещанието за наслада, искам през очите да видя желанието ..... и когато осъзнавам похотта, която струи от там - усмивката ми от закачлива се превръща в сподавен стон, устните ми леко се разтварят и аз захапвам долната си устна в стремежа си да прикрия желанието на връхчето на езика ми да докосне и да бъде докоснато. Болят ме вече - устните - искат да бъдат поети от тези, бленуваните, мечтаните... Навлажнявам ги несъзнателно. Дори не успявам да осъзная директното послание на този жест. За теб обаче не остава незабелязан.

Хайде да се срещнем по средата на пътя?

Разбираме се без думи. Доближаването на устните ни става изключително бавно и е съпроводено от горещи и донякъде изпитателни, изпиващи погледи. И въпреки огромното желание да се слеят - продължаваме да се измъчваме бааааааавно. Оставаме точно на един дъх разстояние. Времето е спряло.

Няма начин просто при тоя заряд от чувственост във въздуха да не оставим поне за миг твоя дъх да докосне моя, да се завъртят един около друг в бавен опипващ танц, да се слеят и да се издигнат с топлината си. Спряли сме да дишаме май.

Поеми си въздух! Вземи моя! Така искам да те целуна, че ако сега се отдръпнеш....

Тръпнещото очакване трае секунди, а на мен ми се вижда като цяла вечност. Сладко усещане постепенно започва да разпростира нишки из тялото ми и да превзема клетките ми една по една безпрекословно, изпълва ме с топлина, защото знам, че първото докосване на устните ще е като гасенето на разгорял се пожар - време е да бъде угасен или пренесен на друго място.

Дъхът ми погалва твоя, виждам пламъка в очите ти, как задържаш стремглавото си желание да ме целунеш още секунда и ... устните ни се сливат - бавно, проучващо мъчение с изпипването на всеки детайл до съвършенство, сякаш сме алпинисти - тръпката не е в достигането на върха, а в изкачването.....

Близваш устните ми и нежно ги разтваряш. Бездиханна съм. Усмихваш се хитро. Предизвикваш. Примамваш. Бих приела това предизвикателство, но не сега. Сега съм заета с разходката на езичето си по върховете на зъбите ти. Остри са, но въпреки това ме захапват съвсем леко. Отдръпвам се за секунда за да се насладя на вкуса ти по устните ми.

Изведнъж железния мъж в теб се пропуква и рязко преминаваме в дива и неконтролирана игра с влажни и топли езичета и прехапвания на устни.

Ръцете ми плахо полягат на гърдите ти. Усещат топлината на тялото ти и докато цялото ми същество е съсредоточено в целувката, пръстите ми се раздвижват несъзнателно - правят малки кръгчета, натискат леко и пак отпускат. Усещам дланите ти по гърба ми. Пръстите ми се свиват конвулсивно и усещаш, че имам нокти - малки и незабележими, но загатват, че могат да драскат. Искам да усетя как бие сърцето ти със собствената си гръд и приплъзвам ръцете си нагоре към врата за да се долепя още повече до теб. Топъл си, знаеш ли?

такива постинги в началото на работния ден! Сега как ще работя!? Много възбуждащо, наелектризиращо и добре написано! Поздравления!

w na4aloto na rabotniq den ot rabotnata sedmica ...


You shall not pass ...

Браво мила, страхотно си го написала

За компенсация от причинените неудобства ще си прекарам леко палците по веждите ти докато се опънат и ще разтрия слепоочията ти. Така добре ли е?

Следващия път заглавието ще е "Не четете преди края на работната седмица".

реализацията обаче е по-страхотна, нали?

плюс уговорката да ми разказваш такива неща вечер или когато предстоят няколко почивни дни и навън има 1.5 м сняг!

с какво си изкарваш хляба,но вземи се захвани с писане-виж как ни разстройваш всички тука

I'm asking for

На камина не държа, но ми се иска да е топличко-топличко, щото ръцете ми много мръзнат.

Не, че не си харесвам писането, а защото пиша само когато ми дойде музата.

аз те наблюдавам и виждам,че музата доста често те посещава.Ако пък трябва,ще ти наемем една.Гледала ли си филма "Музата"-много е забавен

I'm asking for

може ли да е МУЗ? (м.р. на муза)

каквото решиш-само после поствай тук

I'm asking for

Дъхът ми спря, сърцето ми тупти,
аз гледам хората с поглед от мечти,
търся те, нямате, поспри,
целувай ме, целувай ме, всичко в мен крещи!



Ужас...... Винаги си патя от въображението.

Живея заради любовта на жените........

Тез тук нямат време за целувки и разни ми ти любовни игрички! От вратата за краката и "Хайде да тръгвам, че..." . Онази вкъщи (несветнатата) ги чака с точилката. Ха-ха-ха, бас ловя, че е така .

Тез тук може да нямат време за целувки, но аз имам.

Виж какво предложение-Я сега се нацелувайте страстно със Smile, Горчиво-Горчиво-Горчиво.Хахаахахахаххахаа


Шампион-Пу-Пу

плод на сегашно вдъхновение и се извинявам, ако някой го е чел (щото не помня дали съм го пускала), обаче просто ми стана целувателно

Целувам те .....с цялата си обич...целувам те с цялата си нежност...целуват те очите ми...целуват те ръцете ми...душата ми те целува...тялото ми те целува....с обич повтаря извивките на твоето...и се моли да не го отблъсне...
върховете на пръстите ми търсят познатите места, но ръцете ми докосват празнота...сълзите ми те целуват....горещи...не те ли изгарят...нима съм била с теб някога ... сън ли е било...Господи...колко хубав...в нищото падат топлите капчици обич и го стопяват...поглъщат се взаимно и не знам какво остава след това...капчици обич или капчици нищо ...така са се слели...и някъде в тъмното тупка само стрелката на часовника ...отмерва някакъв странен ритъм....а аз се опитвам да го уловя и да го повторя...за да не се загубя ...за да имам някаква отправна точка...да остана вярна на себе си и на своята обич...колко неритмично подскача тя...стрелката ...не мога да догоня ритъма ...загубила представа за реалност и фантазия...
целувам те...не искаш тази целувка....аз не мога да я дам на друг...къде да я сложа...и нея ли да прибера както прибрах всичко друго ...едно по едно....малко по малко...всичко което имах...
целувам те...но няма по кого да пратя целувката...совите вече не знаят пътя..все летят и се лутат ,но не те намират...сменил си ...адреса...затворил си здраво прозореца...даже пердета си пуснал...не могат да те познаят...блъскат се в стъклото...крилата им тежат и са гладни...но ти си забравил , че се хранят с обич и те не могат да те познаят...връщат се отчаяно при мен и ме питат само с очи...къде е ...кой е...а аз ги пращам отново и отново, и им казвам :"търсете го ...той си е същият...само вие не можете да го познаете...защото е скрил магията...но тя е там някъде...погледнете в душата му...в най -закътаното нейно местенце...в сърцето му...не може да я е изхвърлил..." и те се връщат и пак те търсят...а после уморени се връщат при мен и заспиват сломени от тъга...очите им не виждат нищо от взиране, а сърцата им едва, едва се чуват...но утре ще полетят пак...някой ден, все някоя от тях ще те намери изпод всичко с което си се скрил...магията не може да умре...
целувам те...и все си мисля , че си там ...зад екрана...и ако само протегна ръка ще те докосна...ще свиеш кутрето и палеца и ще вървим по стръмното...ако само затворя очи ..ще намеря, без да гледам, лявото, а после дясното ухо...и ще си кажем лека нощ...
целувам те....а ти ще сложиш бучка лед в кафето ми...аз ще сложа малко захар в твоето....и ще си кажем добро утро...как спа,Слънчице...и денят ще се усмихне...
целувам те...не зная къде да сложа целувката...сам избери мястото...вече не знам какво обичаш...
целувам те...