за яслите

след месеци безНЕТие най-после и аз съм тук!!!! и веднага подхващам болна тема....детето ми тръгва след 10 дни на детска ясла на 1.3 м.....и съм толкова раздвоена и такива терзания ме терзаят... трябва ли;не бързам ли;добре ли е за него..... работата ми може да почака някой и друг месец но това е само отлагане във времето и се питам има ли смисъл;дали сега като по-малък ще му е по-лесно да свикне или да му дам още някой друг месец безгрижие....дали пък там при децата няма да му е по-добре..... дали не съм лоша майка че във времето когато има най-голяма нужда от мен аз го поверявам на други хора.... много;много виновна се чувствам като че ли му правя нещо лошо....с големите ми деца не съм се притеснявала толкова -всички ходеха на ясла и бяха много доволни но сега е някак друго-малкия си е "на мама момчето" и е ужасно привързан към мен...моля;кажете ми вашето мнение- дали яслите са едно прекрасно място където децата намират приятели или с апросто място къдета родителите "оставят" бебетата за да си свършат работата...

Знам, че е трудно. Синът ми е на 1,1м, от 1 седмица ходи на ясла. Резултата е следния: аз се разболях, всеки ден като го взимам имам чувството, че ме гледа обвинително Според татко му, детето си гледа нормално, според лелите от яслата се адаптира добре, яде спи и реве в рамите на нормалното.
Чувствам се виновна, много виновна. Това е, бъди смела, още повече, че имаш опит. Стискам палци да имате добри и грижовни лели

Това все едно аз съм го писала... Синът ми е на 1г 8 месеца и трябваше да тръгне на ясла на 10май. Поразболя се и затова още не е тръгнал, но... колкото бях убедена, че трябва да опитам, толкова с наближаването на заветната дата се разколебавах. Дъщеря ми тръгна направо на градина и при нея нямах никакви съмнения, че това е най-доброто за детето, но сега направо се раздирам от противоречия. Почти с ужас си мисля, че като оздравее ще го заведа... Толкова малък ми се струва още и е толкова залепен за мен... Направо чувствам как с всеки изминат ден се разколебавам. Проблемът е, че е с увеличена 3-та сливица (заради това често боледува) и докторите категорично ми казаха да забравя за ясла. Аз ще се връщам на работа чак есента, но ми се искаше да походи сега до края на юни (юли и август яслата не работи) за да може да свикне по-постепенно, а и сега по-малко се боледува... Просто искам да го пробвам - ако видя, че не върви, от есента ще го гледат бабите. Определено мисля, че яслата е хубаво нещо, когато детето около 2 г, но защо се чувствам толкова ужасно Много си зависи и от детето - моето не е от контактните, играе само с по-големи деца, някак си не мога да си го представя доволен и щастлив в яслата. В същото време си мисля, че е много по-добре за него следващата година, особено зимата, да е сред деца, а не с баби.... И така се лашкам се от едната крайност в другата, от мислене направо си загубих съня през последните 10 дни.
Съжалявам, че не ти помогнах изобщо, но същите въпроси си ги задавам и аз, та реших да споделя
Пожелавам ти успех - каквото и да решиш. А на малкият бобнбон - успешно и бързо адаптиране (без значение дали сега или след някой и друг месец)

Моят бебо също ще е на 1 г. 3 м. през юни, когато тръгва "пробно" на ясла. Умирам от притеснения... Основната причина да тръгне сега, а не през септември, е за да се запази мястото. Непрекъснато чувам от майки, че нямало места по яслите. Понеже с детската градина на каката се получи неприятна изненада през септември - оказа се, че няма места в градината, в която не я записах през пролетта - сега се презастраховам. А и през юни уж няма да се разболява, дай Боже.

Аз живеех с илюзията, че групите са по десетина деца, а сега разбирам, че са далеч повече. Е как ги хранят, слагат на гърне и т.н?

If I seem superhuman I have been misunderstood.

Първо да кажа, че съм детска учителка или по-скоро възпитателка. В яслата детето се променя буквално за дни. Попада сред деца на неговата възраст, те също си общуват, макар че ние много-много не осъзнаваме това. Придобиват навици, който в домашни условия не могат да се формират така, защото майката си е майка и не и е по силите да разграничи ПОНЯКОГА правилно от неправилно. Например: всички си мият ръчичките; винаги закуската е от да кажем 9 часа и свършва в 9,30; на масата се храним, а не говорим; когато ядем не си играем; Имаме салфетка, с която си бършем устата; когато искаме нещо казваме "моля, може ли"; ставаме заедно от масата, ми ем ръцете; сядаме на столчетата и пеем песнички, учим някакви кратки стихчета; играем с общи играчки, които си поделяме; не се бием; забравяме бебешкия език; когато сме добри получаваме похвали, а когато сме лоши-не; правим рисунки за мама и татко; празнуваме рождени дни, като подаряваме подаръци, честитим си; спинкаме винаги по едно и също време, като не пречим на приятелите си; обичаме, влюбваме се по бебешки и т.н., и т.н.... Разбира се всичко това става на игра. Най-важен е контакта с децата. Не съм учителка в яслата, а в 1 група. Повярвай ми, децата кото са били в яслата са много по-самостоятелни от тези, които са гледани от мама, та и от баба даже. Защото вкъщи ни обличат - я от нямаме на време, я от нямаме на нерви да ни чакат. В яслата и градината помагаме разбира се, но детето не е единствено, значи вниманието се разделя. Майките и бащите се очудват като видят какво можело всъщност детето им, а те не предполагат.
Води го до обед, за да свикне. Ще разбере, че трябва да ходиш на работа, ще осъзнае колко е хубаво да е самостоятелно, да играе с останалите, а вечер да вижда усмивката на лицето ти, когато го взимаш. Да, ще плаче в началото, но ако имаш доверие в учителките няма да се притесняваш!

благодаря ти много;имах нужда да чуя това въпреки че го знам трите ми големи деца са ходили на ясла и е идвал в момент в който ги заплашвах ча ако не слушат няма да ги заведа при децата...плюсовете са много повече от минусите но все пак ги има....

здравей- нямах нет три месеца и бях като на пустинен островвие с бебчо кака сте? колко остава?казаха ли какво е ?
а за яслите- не е съвсем така - и трите ми дъщери имат приятелки от яслите/то защото ние с майките се сприятелявахме де/ с които и досега са близки и после с някои са били заедно и в градината и в у-ще..
а за двегодишните казват че е късно- тогава вече приспособяването е много по-трудно- казват че колкото по-рано се даде толкова по-лесно свиква...товае една от причините които ме карат да се двоумя толкова- иначе на мен ако оставят- чак на у-ще ще го пусна мамин миличък....

при нас причината е абсолютна същата!!!! аз исках август- но казаха- или юни - или чак по Коледа....аз даже мислех да го пусна юни колкото да му се пази мястотот ид аго спра- но ще му направя лоша услуга- тъкмо ще посвикне- и ще го спра и после ще трябва отначало да минем през мъките.....
иначе групите са по 15-18 деца но никога не се събират толкова- винаги половината са болни или отсъстващи и винаги съм се чудела- нали тези майки работят-как си държат децата в къщи.... и изаради такива като тях са страдали моите деца защото аз като съм на работа преди 17.30 не мога да отида в яслата а се оказва че в 17.00 отдавна няма деца в групата илелите гледат накриво....

успокоявам се да чуя че не съм само аз параноичка на тази тема....
ние нямаме баби и затов а това е единственото решение ....незнам- Дънди е свикнал с много деца-когато има деца не ме търси дълго време;заиграва се ; сам спи;ходи на гърне.... мисля че ще му е лесно на яслата и ще му хареса с времето но дотогава....че той ми е още бебенце.... аз още го кърмя.....толкова е мъничък и като се сети така идва и се гушка в мен... аследобед като стане половин час се прегръщаме и целуваме докато се разсъни.... и как в яслата ще се събуди и мен няма да ме има когато му е криво и сънено.... ей такива работи ме притесняват....в същото време знам че там ще научи много неща з акоито аз нямам време или все ми се струва че е още рано да ги прави..... и аз съм направо болна откакто тръгването му стана въпрос на дни...нощем го сънувам как ме стиска ине иска да ме пусне а знам че едно от основните неща за да свикне по-бързо е да вижда в мен твърдост и увереност че го оставям на място на което имам доверие а то сигурно аз първите дни ще рева повече от него.... и понеже съм го преживявала знам какъв кошмар е когато за пръв път пуснеш малката ръчичка и излезеш и чуваш как вътре се къса от рев... сутринта когато те стиска и не иска да те пусне как просто го откъсваш от себе си и го даваш...направо все едно сърцето ти вадят;цял ден корема ти е на топка ....ох;започвам и теб да побърквам покрай мен ;по-добре да спирам.... И все пак това е само период от няколко седмици но като занм че ми предстои...

този поглед го помня!!!! от него ме е страх повемче от всичко на света-все си мисля че един ден като остарея и децата ми като се разпръснат и аз ги викам те ще се обърнат и ще кажат"и ние така те викахме и имахме нужда от теб но ти ни даваше на лелите"....абе лудостта ме е сграбчила здраво ;не ми забелязвай...

моето малко момиче е на две години и един месец. вече три месеца ходи на ясла и мога от мой и от неин опит да потвърдя всичко, което си написала!

нашето гардже си е най-хубаво!

Това, което казваш, е много обнадеждаващо. Въпрос на късмет е да попадне на възпитателки, които ще се грижат добре за него обаче. А и колкото да обичаш деца, все пак 15 дребосъка са голямо изпитание за всички нерви... Като знам малкия как се разплаква като се скарам на кака му, дано не се стресира много от нивото на шума.

Мисля, че година и 8 месеца е много различно от година и 3 за пускане на ясла обаче... Моята беше с детегледачка на 1 г. и 9 м. за два месеца и нямаше НИКАКВИ проблеми с отделянето от мама. След това започна да реве за мене. Значи номерът е да улучиш момента, в който детето понася раздялата най-безболезнено. Но бебо ще е на година и 9 през декември, а това не е подходящ момент за записване в ясла. То всъщност това е най-важният фактор:( Никак не са гъвкави ОДЗ-тата според мен, но това е друга тема.

Благодаря ти за информацията пак.

If I seem superhuman I have been misunderstood.

Ох, извинявай, че се намесвам, обаче чета, чета, гледам снимките на прекрасните ти дечица и направо след това, което току-що прочетох, ревнах. Първо искам да ти стисна ръката и да ти кажа, че си истинска героиня. Не го казвам като клише. Просто си е така. Децата ти са страхотни. А Ти като Майка, още повече, щом като в тези времена успяваш, без помощта на баби и т.н. да се справиш. БРАВО!!! Дано имаме много, много майки като теб! Пожелавам ти от все сърце да превъзмогнеш бързо притесненията и угризенията, които според мен са неоснователни. Просто сме принудени да го правим. Ти нямаш вина, че ни накараха да си даваме дечицата толкова рано на ясли, за да тичаме да работим. Аз също страдам като си оставя мъничето сутрин вкъщи и му чувам гласчето как вика "мама, мамааа" чак до първия етаж, и че знам как стои цял ден пред вратата и ме чака без да се храни и да спи (въпреки че е с баба си). Така че да ти кажа, мисля от есента да го пусна на ясла, за да знам поне, че след като поплаче малко, ще си поиграе с дечица на неговата възраст, ще се позабавлява, така както те си знаят и т.н. Мисля си, че яслата, при всички случаи, осигурява на децата ни предимства, които вкъщи, и при най-добро желание от наша страна, не можем да им подсигурим. Стискам палци на теб и на всички мами, които са поставени пред трудния избор - да го дам или да не го дам! Дано да имаме късмет и бебончовците ни да ни разберат! Поздрави и целувки на всичките ти дечица. Успех мила!

благодаря ти за страхотните думи но мисля че времето и мястото в което живеем ме прави някакъв супер герой за това че имам четири деца-иначе според мен си е съвсем нормално да имаш толкова деца колкото искаш и да бъдеш щастлив с тях колкото си искаш.... майка ми казва че едно време са ни давали на ясли от 6 мес- не мога да си представя какъв ужас е било- и за майки и з а бебета и за персонал.... но тогава пък въпроса с болничните е бил страхотен- на никоя майка не е правен проблем че отсъства и въобще на майките се е гледало с "добро око" !!!
Каките ми бяха по-малки когато тръгваха на ясла но това дете просто ми се струва "неготово"... Моля се притесненията ми да са излишни и за двамата да мине по-леко този период и дано наистина попадна на място където ще се чувства добре докато ме няма...

Естествено, че е нормално. Аз самата имам три деца и доста пъти изпадам в положения, като теб предполагам. Имам предвид гледането с "добро око" на майките с повече деца. Но това е друга тема. Още веднъж ти желая успех и непремено да пишеш как вървят нещата.

аз имам едно предимство че работя за себе си но не съм и толкова сигурна дали е предимство защото тогава работата е още повече
непременно ще пиша как върви ; че сигурно ще избухна ако не споделям и не усещам подкрепа

Може ли да задам и аз един въпрос тук?
Как като са 15 деца в яслата се хранят?Мисълта ми е, че моя син все още не се храни сам.Ами като отиде на ясля кой ще го храни?Или ще трябва да се оправя сам?Дали лелките успяват с всичките деца?
А трябва ли да ходи на гърне?Ами ако се наака в памперса, кой го сменя?
Съжалявам за всички тези глупави въпроси , но мисля след около 2-3 месеца и аз да си изпратя детето на ясла, пък хич не съм наясно как стоян нещата там...

Подкрепата я имаш! Между другото, ако имаш желание, би ли споделила в кой квартал мислиш да го водиш на градина. Защото моят ще е в Люлин.