Разбиване!

Мнооо набързо,ма мнооооо....,че литвам към съда...
Случвало ли ви се е да чуете или видите нещо ,което направо да ви разбие...,покърти, впечатли неистово?
Да ви вкопае в земята/реалната и тази , във вас/ и...да няма мърдане до момента на вътрешно асимилиране ?
Нещо само за вас си , нещо привидно семпло и скромно , но с титанична и огромна внушителна сила....?
Аз съм впечатлителна и гледам, ослушвам се и попивам всичко,което е пъстро за мен,душата ми...
Скоро нещо суперско не ме е разтърсвало,..не ме е карало да се чувствам тръпкава, а искам...имам нужда..То си е храна, гориво, наркотик и кафе за мен.
Но...вчера колегата ми каза : Обещанията към децата ТРЯБВА да се спазват!!!!
И аз прозрях колко мноооо прав е!!!Колко велика истина има в две ,три думички, унищожаващи и съграждащи светове, поставени в подходящи условия и моменти...
На 19.05.чакам концерта и на Теодоси Спасов с приятели..Смея да се надявам,че ще остави задоволна диря в мен!

Та...скоро какво ви впечатли с безкрайната си мъдрост ,сила и вярност?


Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

"...,покърти, впечатли неистово? "

Да, покърти ме, впечатли ме, разби всички добри чувства в мен и то така, че да не мога да спя цяла нощ - едно убийство.... гледката от него, гледка, която зърнах за не повече от 5 секунди. Нещо ужасяващо, кошмарно, до толкова зле подейства това нещо на ума и чувствата ми, че дни наред не можех да се отърся от ужаса.
Кошмарно е! Не искам нищо повече да ме разтърства и впечтлява толкова! Никога вече!

Разбора се че ТРЯБВА!
И това важи не само за обещания, а за всички думи и изрази, които една майка използва понякога, за да 'стресне' или накара детето си да я ЧУЕ...

Аз на мойто Тейче все й разправям, че не може да казва нещо от рода на "Не прави еди какво си, ще те..." или "... няма да ти... " и след има-няма 20 мин. прави обратното на казаното/обещаното.
То верно че и Терминаторчето ги усеща тези неща, когато е ядосала много майка си
и веднага отклонява темата и започва да гука за нещо друго и да се държи като мило и добро дете =))
Въпреки това, смятам че в такива моменти родителите трябва да могат да се държат и отнасят твърдо към шмекериите на децата... Но как да остане твърдо майчиното разнежено сърце...

хихи, тъкмо щях да ти казвам за тоя концерт

да, обещанията към децата ТРЯБВА да се спазват. затова меря седем пъти преди да обещая нещо на малкия, а вече е имало и случаи когато съм си заставала на главата, за да го изпълня, поради възникване на неочаквани пречки. дано успея да удържа фронта още...20 години

а това което казваш се е случвало.. в отрицателния му вид

Ако не беше написала концерт,никога нямаше да се сетя,че точно концерта на HIM в България беше нещото,което не само ме разтърси из основи,ами и ме опияни до степен да бродя цял месец с блуждаещ поглед и абсолютно отсъствие на мисъл в главата.

Не става въпрос само за това,че ги харесвам като музика.То е нещо лично и дълбоко,нещо което успява да докосне една струна в душата...и да забравиш дори собственото си съществуване.Охх...спомени,спомении...

От тогава много неща са ме впечатлили,но нито едно не е провокирало такъв ефект.

Да,кофти е ,болезнено е, но...ето ,знаеш цената на живота, знаеш какво си изпитала, знаеш какво и на теб може да ти се случи/никой не е застрахован/, знаеш колко обичаш живота/си/.
Така си даваш обяснение на мнооо неща.
И по-философски се настройваш...
Недей да се страхуваш..просто живей по-добре и преценявай опасностите, които са около теб, доколкото можеш

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Спомням си и в купето,като се прибирахме от Пловдив...
В случая обаче имах предвид, че децата са крайно раними и впечатлителни.Те не забравят обещанията ,които значат много за тях.Злопаметността е пропроционална на болката ,която е бекрайно огромна за детските души, обратно пропроционална на удоволствието, от вниманието и уважението ,което получават, когато родителите, техния свят, им обърнат внимание, отделят от заангажираността си , за да отидат на мача им, на концерта или театъра им...
Децата искат уважение и приятелство.ВАЖНО е за тях.
И не забравят раните, които водят до големи комплекси и деформиране занапред.
Както и рефлектират върху отношението към родителите впоследствие...
А възпитанието...то си зависи от конкретните дечица и родители..Различно ниво на развитие,гени, отношение, среда,средства за въздействие, стандарт.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Няколко пъти в отрицателния смисъл...
Най-мразя да ме предава приятел...съсипвам се ,значи...
Ти знаеш за другите пъти.. Тогава разбираш обаче колко си силен.А аз в тези моменти съм много силна.Те ме и направиха по-силна.
Когато ме свари неподготвен моментът с предателствата,...аз сама разреших на момента да ме разбие...Понякога имаме нужда да сме хора..слаби.
Но не трябва да си позволяваме лукса да показваме слабостта си пред всеки.
Само пред този,който ще го разбере за обща полза.Или за едностранна полза, но полза.Говоря в градивен аспект.
За Василисата..мдааа, знам.Той ще помни, да знаеш...
За Теодоси-що не дойдеш?

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Радвам се ,че ти хареса концерта, че си извлякла красотата , ма според мен си беше слаб за потенциала на бандата.Говоря така именно ,защото мноо ги харесвам.А в България не показаха ентусиазъм и магийност, каквато е характерна за Виле.Наистина си е било нещо мнооо дълбоко твое.Което уважавам.
Аз се накефих на Пласибо.Направиха невероятно шоу.
Концертите те покоряват и навлизат, копаят надълбоко в теб,защото за това спомага и саудът, и визията, и шоуто, и тълпата наоколо

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ами аз Теодоси го харесвам, ама мисълта за едночасов джаз някак ме съсипва психически..

аве предателството, когато е предателство, наранява без да пита слаб ли си ,силен ли си. ако щеш го играй желязната лейди - пак ще боли - същността е важна, а тя е че ти забиват нож и толкоз - това не зависи от теб. това което зависи от теб е в последствие как ще процедираш - дали ше наденеш трайно ризницата за пред въпросния или ще му помогнеш да осъзнае какво е направил(ако не го осъзнава сам). лично за мен втория случай си струва за рядко ценни отношения и дори за тях си има лимит.. не става въпрос за сърдене или омраза - просто всеки има нужда от време за да се научи на нещо и това не зависи от нас..

Но..всяко нещо трябва да се преценява.
От позиция на познаване-психологическо,моментно и взаимоизгодно за отношенията ви.
Другото...за ценните отношения..да, това си е един вид прошка, и твой аванс,лимит на скъпият за теб да се научи, да осъзнае, да се промени..Защо да губиш /те нещо прекрасно за болка ,която ще ви развива, която даже е доказателство колко ценен е за теб този човек?Пак до преценка обаче.И до осъзнаване, до сила, до растеж .
А Теодоси е като магиен,кротък Пан..не е точно джаз..нещо специфично.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Защо да губиш /те нещо прекрасно за болка ,която ще ви развива

точно това е красотата в отношенията на две несъвършени същества - обречени са да се нараняват, щото не знаят достатъчно и така се учат вървейки един до друг ама това е когато болките са разпределени горе долу 50-50.. когато везните дълго време клонят в едната посока, за единия няма смисъл да пази връзката.

Ммм...не говоря за качеството на самия концерт.Офф,винаги съм си мислила,че ще си спестя адски много недоразумения и проблеми,ако можех да изразявам правилно това,което чувствам.