Клубове

Пак е Нощ...

12 отговора 339 прегледа
Джeми #1

Пак е Нощ...

И пак е нощ.
Съвсем обикновена.
Претъпкана със тихи часове.
Сезонът само
е студен в зелено.
А аз и в себе си не чувам гласове.

Въпроси - нямам.
Отговори - също.
Очаквам нещо ново... но кога?...
Във бъдещето
който и
да ме прегръща -
сега ми липсва...
Пак е нощ.
Сега.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
reader в отговор на Джeми #2

Re: Пак е Нощ...

Нощта със своя топъл дъх ще те покрие
и сънищата като облаци при тебе ще изпрати.
Но дали това ще ти помогне да забравиш
самотата?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Отговор
Kpъr в отговор на Джeми #3

Re: Пак е Нощ...

пак я!
как пък веднъж не пропусна ?
но нали,
не сме
ескимо-си

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят
Отговор
Amore в отговор на Джeми #4

Re: Пак е Нощ...

Довиждане петък
Отиде си Венера, пак е тук нощта.
От дъжда в зелено, остана само лепкава мъгла
Мокрия асфалт, ухае на трева
Пресичам улицата, хванала Сатурна за ръка
Здравей събота

Отговор
Джeми в отговор на reader #5

Re: Пак е Нощ...

... но празното -
то винаги е празно...
Дори да е отключена вратата.
Но, чудя се -
дали е и заразно?
Заразна ли е също самотата?




Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
Джeми в отговор на Kpъr #6

Re: Пак е Нощ...

Що?
Целувките с носовете са си класика в жанра, бе... пък и в този пролетен студ май само носове се виждат и без друго...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
Джeми в отговор на Amore #7

Re: Пак е Нощ...

Сега е събота.
Започва краят.
Във относителното зазоряване
се виждат само
сенките на Утре.
Там има всичко.
Но е далеч...

Ще засънувам празнично неделята.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
Mapтeнcka Koтka в отговор на Джeми #8

Re: Пак е Нощ...

"Кога ще се научим да прощаваме
на причинилите ни самота...?"
Г.И.

П.п. И тук те намерих
Има ме.

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Редактирано от Mapтeнcka Koтka на

Отговор
Amore в отговор на Джeми #9

Re: Пак е Нощ...

И пак сме тук, и пак е същото
само дето стария часовник спря
даже той заспа
само аз стоя и гледам в нищото
отиде си и съботната вечер
а ти поне едно де беше сипала
че да има с кого наздравица
за лека нощ да взема
И неделя ще си иде
и така, до следващата Цветница.

Отговор
Джeми в отговор на Mapтeнcka Koтka #10

Re: Пак е Нощ...

Интересен въпрос...
Ама по-скоро в насока "Кога ще се научим да прощаваме?" - без уточнение на кого и за какво. Принципно, някак.
Аз май не се справям с това...

Хехех... и тук... че какво по-подходящо място да намериш една нощна птица, бе, Котко?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
Джeми в отговор на Amore #11

Re: Пак е Нощ...

Колко е странно
да се гоним -
и да се намираме -
от Живот в Живот...

И колко е естествено!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
Kpъr в отговор на Джeми #12

Re: Пак е Нощ...

заради дългите и студени нощи, и още повече заради дългите студени дни, когато не е "пак" нощ, но си е добре да се топлим отново...

пък на теб само целувки са ти в мислите

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят
Отговор
Mapтeнcka Koтka в отговор на Джeми #13

Re: Пак е Нощ...

Справям се в умерени количества. Когато се налага, повече не се справям.
Причиняват ли ни изобщо нещо друго - освен самота?

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.
Отговор
Отговор в темата