Страх ме е

Живея в малък град. От тези, в които всички се познават. Наред с многото шантави има един наистина луд, знам го от малка: вече е около 30. Аз съм на 17 и откакто го помня ходи и зиме и лете с едни и същи вълнени дрехи и обикаля улиците денонощно. Постоянно се закача с млади момичета, но мен не пропуска да заговори, където и да ме види. Страх ме е... Не знам до каква степен е откачил вече и почти не излизам сама. Буквално ме гони параноята. Най-лошото е, че вече е правил глупости, сигурно има и оплаквания в полицията с/у него. А аз умирам от ужас, че мога да го срещна всеки път, когато изляза из града.
Знам, че страха е отровен, помогнете ми да се оттърва от параноята...

"Човек придобива сила, смелост и самоувереност с всяко премеждие, пред което се изправя, за да погледне страха в очите. Тогава може да си каже: "Преживях и това препядствие. Мога да понеса следващото, което ме очаква."
...Прави онова, което мислиш, че не би могла да направиш..!"
(Елинор Рузвелт)

Existence, в живота на ВСЕКИ от нас е имало моменти, в които сме се чувствали несигурни, обезпокоени, дори застрашени от околния свят и хората в него. Единственият начин, обаче да имаме вътрешните сили, за да се справим с този страх, с тази несигурност е да ги превъзмогнем, да бъдем по-силни от тях. Да, това е трудно, за всеки е трудно, но това е единствения избор, който можем да направим. Единствения ПРАВИЛЕН избор.
За другото, не мисля, че винаги трябва да разглеждаме "параноята" като нещо негативно, тя е някакво вътрешно усещане за заплаха, тя е защитен механизъм, който се задейства, когато се почувстваме застрашени. Затова не мисля, че трябва да се пренебрегва. А ти, в написаното от теб, даваш основания, че има реално доводи за безпокойство.
Това, което мога да си позволя да изразя като мнение и като съвет към теб е да не позволяваш на себе си да губиш вътрешната си увереност, защото тя и сега е в теб, просто трябва да я намериш там. Както и обаче да останеш малко "параноична" към околния свят, защото живота е непредвидим и много истински. ВСИЧКО в него е истинско и именно затова винаги трябва да внимаваме...

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Ми, existence аз работя с такива като човека дето описваш.

Болшеството са безопасни. Няма значение, че носи едни и същи дрехи и зиме и лете. Не те закача сигурно щото още те мисли за 'дете' ... докато ти самата се усещаш че ставаш млада жена.

Страха ти от него може и да е по-общ страх от това че навлизаш в нова (включително сексуална) фаза в живота. Това си е нормално. С времето ще придобиеш повече сигурност в себе си.

Аз се сетих за дъщеря ми на твоите години като ти четех постинга. Понеже тя е висока за възраста си - мъже почнаха да я оглеждат докато тя не беше съзряла... и нея я беше страх.

Ми нищо, добре си ходиш с други хора из града... щом сега те е страх така си прави. Тоя период ще премине... и според мен 'лудия' ще се окаже по-малко 'страшен' от други 'нормални' мъже. Мисълта ми е ти ще се научиш повече как да се справяш с нежелано мъжко (натрапчиво) внимание...

Чао, сладур!