Суфите

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

Емили Дикинсън

Коя съм и защо съм питах
и страдах от това,
а себе си
все не намирах -
прашинка от света...
Прашинката в лъч
се превръща,
огряна с любовта...
не ми е нужно
да се питам
защо съм тук
... сега...

...в сега...
въпросите са отлетели
с времето забравено.
...в сега...
сякаш няма никой,
присъствие неуловимо.

"Където и да отиде щастливият човек,
от там ще си отидат огорченията."

"Отмахни пред себе си завесата на самомнението.
Тогава ще видиш своята истинска същност."

"Затвори очите си, за да бъде сърцето ти твоите очи.
С тях за тебе ща стане видим друг свят."


Шихаб Хамза

Това може да се каже за всяка програма водеща към съвършенството.

Но защо ли тези които са постигнали нещо, не обичат много да парадират с това ?

Те не си хабят думите напразно.

Думите са бедни в сравнение с истинското преживяване.

И друго интересно нещо, истинските Суфи получават посвещение и лична мантра, нали така ?

А колко от вас имат този опит ?

А дали тези, които имат този опит ще кажат?

... просто да се наслаждаваме дори и без опит
Нещо да ти пречи?

Само Махариши Махеш.