Моето раждане
17 отговора
608 прегледа
Моето раждане
Първо малко предистория терминът ми беше за 12 май, но тъй като бременността ми беше проблемна /хидронефроза на десният бъбрек и високо кръвно налягане/ от началото на 9-ия месец ме викаха на прегледи по два пъти в седмицата. След като влязах в деветият месец ми започнаха леки болезнени контракции, но наблюдаващият ми лекар ми каза, че преди Гергьовден няма да се случи събитието и аз спокойно си чакам да ама не. На 29.04. трябваше да отида на запис на тоновете на детето и тест за упойка в Окръжна болница, където работи докторката, която ми проследи бременността. Ставам сутринта и отивам там в много добро състояние на духа и нищо не подозираща какво ще стане тъй като нямах никакви признаци за раждане. Запидса на тоновете не беше добър и затова направихме повторен, защото спадаха до 80, което според лекарите се дължало на притисната вена като лежа по гръб да ама не. Направиха ми гинекологичен преглед и се оказа, че имам 5 см. разкритие и акушерката в шок и аз също, защото не ме боли нищо освен едно леко напрежение в кръста. Предвид тези две неща ми казват оставаш за раждане още днес носи си багажа и почваме процедури по подготовка за раждането. в 12.30 ЧАСА МИ НАПРАВИХА НУЖНИТЕ ПРОЦУДУРИ И СЕ ОТПРАВИХ КЪМ ПРЕДРОДИЛНА ЗАЛА. Там едно мамче пищи та се къса а на мен нищо ми няма. В 14.00 ми спукаха водите и ми сложиха една банка с окситоцин. Същевременно тоновете на детето пак бяха лоши та ми сложиха и тръбички в носа с кислород. Малко по-късно дойде анестезиолога д-р Върляков и ми направиха епидурална анестезия и вече съвсем не ме болеше, а бях стигнала 7 см. разкритие. В 16.15 имах пълно празкритие и напъни и вече бях в родилна зала да ама от упойката не можеш хубаво да напъваш а и тоновете на детето съвсем ги няма и за бързо цял екип над главата ми, оказа се че детето е с омотана пъпна връв и няма време за чакане и напани затова ми направиха епизотомия при която ми прерязаха голям кръвоносен съд. От тук ми почна кошмара бебето не изплаква и не могат да го реанимират 15-20 минути аз кървя като прасе и една суетня, но за краткол Благодарение на д-р Благоева момченцето ми сега е живо и без последици от раждането, а аз благодарение на д-р Жекова съм една щастлива мама. Борбата с мен шевовеге и кръвоизлива ми продължи още около два часа, които ми се видяха много повечел В крайна сметка ми поставиха катетър и тонове лед. Възстановяването ми е доста трудно и мъчителтно поради загубата на кръв и многото шевове които отнесох, но сега 14 дена по-късно вече се опитвам да си седна на дупето и да гледам напред. В болницата бях в стая с още една родилка и ползвахме обща баня с още една стаял Хигиената и персонала са много добри и е много спокойно тъй като няма много родилки. Изписват на 3-4 ден ако няма проблеми. Още един път искам да благодаря на целият екип за бързата реакция и затова, че сега мога да гушкам бебе Петър живо и здраво. Ако не бях отишра на запис в този ден не ми се мисли, защото той така се беше омотал в пъпната си връв............Пропуснах да ви кажа, че той трябваше да е едро бебе а се роди толкова мъничък, че в началото ме беше страх да го пипам /2.9 кг и 49см/. За финал ще кажа, че колкото и да се подготвящ винаги раждането ти е уникално и неповторимо, но си струва твърдо съм решена да повторя след някоя друга година
Моля кажете как да приложа снимка на бебе Петър към моя профил
Моля кажете как да приложа снимка на бебе Петър към моя профил
Re: Моето раждане
Като ти четох постинга - направо тръпки ме бобиха! Ужас! Важното е,че всичко в крайна сметка е добре. И ти и детето постепенно се възтановявате и дай боже здраве, щастие, късмет и всичко да ви е наред!Честито!
Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш,че можеш да бъдеш чут!
Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш,че можеш да бъдеш чут!
Re: Моето раждане
Честита рожба!
Да ти е жив и здрав!Голям късмет сте извадили и двамата,ще му върви в живота.А за това,че е мъничък-не се притеснявай.Малките деца дръпват по-бързо.Митака се роди 2750 гр,47 см,а за шест мес се изравни с по-едрите бебета.
Желая ти бързо възстановяване и много радост с малкото съкровище!
Да ти е жив и здрав!Голям късмет сте извадили и двамата,ще му върви в живота.
А за това,че е мъничък-не се притеснявай.Малките деца дръпват по-бързо.Митака се роди 2750 гр,47 см,а за шест мес се изравни с по-едрите бебета.
Желая ти бързо възстановяване и много радост с малкото съкровище!
Re: Моето раждане
Честито ти бебче!
Да сте живи и здрави и много щастливи!
Наистина драматичен разказ за раждането. Но всичко е добре, щом свършва добре.
Желая ти бързо възстановяване, кърма и повече сън!
Виж, това за килограмите на бебето ми е тоооооолкова познато. Моят син е роден 2650кг, изписаха ни от Шейново с едно вързопче 2480кг. Можеш да си представиш, какво имам в пред вид.
Не се тревожи, децата наваксват кг. и са много борбени. За сметка на малкото си кг. Христи имаше страхотен сукателен рефлекс и беше удоволствие да го кърмиш. Сучеше като вакуум помпа.
Да сте живи и здрави и много щастливи!
Наистина драматичен разказ за раждането. Но всичко е добре, щом свършва добре.
Желая ти бързо възстановяване, кърма и повече сън!
Виж, това за килограмите на бебето ми е тоооооолкова познато. Моят син е роден 2650кг, изписаха ни от Шейново с едно вързопче 2480кг. Можеш да си представиш, какво имам в пред вид.
Не се тревожи, децата наваксват кг. и са много борбени. За сметка на малкото си кг. Христи имаше страхотен сукателен рефлекс и беше удоволствие да го кърмиш. Сучеше като вакуум помпа.
